Резюмета на научните трудове на д-р Ненчо Петров Смилов, д м
Основни научни трудове, в които е разработван научният проблем
Изтегляне 0.7 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5. Екзентерации по повод на локално авансирали тазови тумори
- Основни научни трудове, в които е разработван научният проблем: Н. Смилов
- 6. Хирургична тактика при огнестрелни наранявания на урогениталната система Г. Киров, Е. Александров, Н. Смилов Резюме
- Огнестрелни наранявания на уретрите – ретроспективен преглед на 12 пациенти за 27-годишен период Г. Киров, Н. Смилов, И. Лозев, Е. Александров Цел
- 8. Нефропексия - постоперативни резултати Е. Александров, Св. Тужаров, Н. Смилов Цел
- III. Ендоурология 1. Ефективност и безопасност от извършени 178 ширококалибрени перкутанни нефростомии под ехографски контрол
- Основни научни трудове, в които е разработван научният проблем: Н. Смилов
- 2. Сравнение на ефективността и резултатите от лечението на пациенти с пионефроза чрез широкалибрената перкутанна нефростома или DJ стент
- Основни научни трудове, в които е разработван научният проблем: Смилов Н.
- 3. Перкутанен дренаж при лечението на постбиопсичен бъбрек на Пейдж
- Основни научни трудове, в които е разработван научният проблем: Р. Христов, И. Йовчевски, И. Лозев, Н. Смилов
- 4. Повторна трансуретрална резекция при тумори на пикочния мехур
- . Първоначални резултати от трансуретрална биполярна енуклеация на простатата. Н. Смилов, Н. Халачев, П. Лозев, Хр. Върлев ЦЕЛ
- 6. Алкохолна аблазия на простатата - ефективност и безопасност Н. Смилов, Е. Александров, Ст. Захариев ЦЕЛ
- 6. Трансректална ехография на простатата при пациенти с доброкачествена простатна хиперплазия показани за оперативно лечение по повод на субвезикална обструкция.
- Н. Смилов, Е. Александров, П. Лозев Цел
- Ключови думи
- Н. Халачев, Н. Смилов, П. Лозев Цел
- 2. Функционална диагностика при свръхактивен пикочен мехур - роля при диагностиката и проследяване на ефекта от лечението с антимускаринови препарати
Основни научни трудове, в които е разработван научният проблем: Н. Смилов, И. Лозев, Е. Александров, П. Лозев, Е. Кьолеян. Ретроспективни резултати от оперативното лечение на шест случая c гангрена на Fournier. Урология 2010; 2: 47-52. 5. Екзентерации по повод на локално авансирали тазови тумори Тазовата екзентерация е оперативна процедура прилагана при локално авансирали тумори на пикочния мехур или ректума, както и при централно разположени рецидивни гинекологични неоплазми. Процедурата включва блокова резекция на различен обем от тазовите структури - пикочен мехур, матка, вагина и ректум. За периода януари 2008 - август 2011 г. в Отделение по Урология на МВР са осъществени 9 оперативни интервенции с блоково отстраняване на органи от две и повече системи в малкия таз. Процедурите са извършени по повод първичен карцином на пикочния мехур при жени и тумори изхождащи от малкия таз с вторично обхващане на долните пикочни пътища – ректален или рецидивен генитален карцином. При представените случаи интраоперативното време е между 6-9 часа, няма интра- или пери –оперативна смъртност. Следоперативни усложнения са установени при 40% от пациентите, в това число възпалителни раневи усложнения, пиелонефрит, лимфоцеле, ДВТ, белодробна тромбоемболия и пневмония. При постоперативното проследяване в рамките на посочения период са намерени късни рецидиви при 2 болни. В резултат на получените следоперативни резултати са направени заключенията, че: 1. Езентерациите имат своята роля в лечението на авансиралите тазови тумори. 2. Независимо от тежката оперативна травма и сравнително високата честота на постоперативни усложнения, при подходящо подбрани пациенти, процедурата дава възможност за подобряване на преживяемостта и има категорични показания. 3. С натрупването на оперативния опит се създават условия за подобряване на оперативната техника и снижаване на честотата на усложненията.
Огнестрелните наранявания (ОН) на генитално уринарния тракт са сравнително редки. Докладваните случаи в специализираната литература са малко. Но от друга страна специфичното за ОН на генитално-уринарния тракт е честото наличие на значими съпътстващи увреждания на кръвоносни съдове, както и едновременното засягане на няколко органа (в корема или гръдна кухина в над 98% от случаите). Ето защо бързото и адекватно диагностициране на нараняването, както и хирургичното му лечение представляват клиничен интерес. До момента не е утвърдена единна методология или ръководство за лечение на пациентите с ОН на пикочно-половата система. Обикновено уврежданията се третират според индивидуалната преценка на лекаря. Авторите правят литературен обзор на проблема като прилагат унифицирана скала на AAST за класификация на органните увреждания, както и препоръчителен алгоритъм за клинично поведение при диагностициране и манипулиране на ОН на генитално-уринарния тракт.
Използвани са следните оперативни техники: 1. Мускулно ламбо по Сафаров - 94, 2. По Клап-Гораш - 9, 3. С кожно ламбо по Тамура-Тифочуи-Кимура-1, 4. С платно по Чухриенко - 1, 5. По Рен - 1. Резултати: Пълно изчезване на болката: Гр. А - 39 (75%), Гр. В - 42 (44,2%); Чувствително намаляване на болката: Гр. А - 11 (21%), Гр. В - 36 (37,8%), Без промяна: Гр. А - 2 (3,8%), Гр. В - 16 (16,8%).
Сравняват се успеваемостта, усложненията и изхода от 178 ширококалибрени перкутанни нефростомии извършени изцяло под ехографски контрол с 54 поставени под рентгенов контрол. Успешно са поставени нефростомите в 93,8% от случаите под ехографски контрол и в 100% от случаите под рентгенов. В 2,8% от групата с поставена нефростома под ехографски контрол, нефростомата допълнително се е поставила като са се използваха до 4 пункции на пиелокаликсната система и изкуствено създадена хидронефроза с инфилтриране на физиологичен серум, а в останалите 1,7% при повторен опит след 24 часа. Не се е налагало да се поставя отворена оперативна нефростома. Не се установяват сериозни усложнения в ранния следоперативен период, освен в случаите с пионефроза. Въз основа на получените данните се правят следните изводи: 1. Поставянето на перкутанната нефростома под ултразвуков контрол е с успеваемост подобна при поставянето и под рентгенов контрол със съизмерима честота и тежест на усложненията, без излагането на пациента и оператора на рентгеново облъчване. 2. При трета и четвърта степен на хидронефроза поставянето на перкутанна нефростомия под ехографски контрол като правило протича безпроблемно. При първа и втора степен на хидронефроза използването на латерална декубитална позиция на пациента, правилното избиране на мястото на пункцията, използването на цветен Доплер при пункцията и непрекъснатия ехографски контрол по време на дилатацията и поставянето на нефростомния дрен осигуряват успешното поставяне на нефростомата. 3. При липса на хидронефроза, перкутанната нефростомия трябва да се поставя под рентгенов контрол. В спешните случаи използването на ултразвуков контрол позволява поставянето на нефростомата при леглото на болния при силно увредените пациенти. Основни научни трудове, в които е разработван научният проблем:
2. Сравнение на ефективността и резултатите от лечението на пациенти с пионефроза чрез широкалибрената перкутанна нефростома или DJ стент Сравнява се ефективността и усложненията при поставянето на ширококалибрена перкутанна нефростомия (14 Fr) с DJ стент 7 Fr при лечението на пациенти с пионефроза. В проучването са включени 105 пациенти лекувани в МИ на МВР. На 67 пациента е поставена перкутанна нефростомия 14 Fr, а на 38 пациента DJ стент 7 Fr. В резултат на направеното проучване е установено: 1. Поставянето на DJ стент като правило е първият метод за дезобструкция на пиелокаликсната система на бъбрека. Недостатъци са; невъзможността за извършване на антеградно контрастно изследване, малкия диаметър на стентовете, често наличието на иритативни оплаквания от пациента и невъзможността за приложение на медикаменти антеградно. За повишаване на ефективността на дренажа е необходимо след поставянето на стента да се постави уретрален катетър. Ретроградното стентиране понякога изисква обща анестезия и нерядко не може да се преодолее обтуриращата причина. При ретроградната манипулация риска от ятрогенно предизвикан сепсис вследствие на пиело венозен, пиело лимфатичен и пиело синусов рефлукс е по-висок. При избор на ретроградно стентиране е необходимо максимално да се ограничат манипулациите и ретроградната пиелография с минимална травма на уринарния тракт. 2. Антеградната декомпресия често се използва като алтернатива при невъзможност за поставяне на DJ стент ретроградно. Перкутанна нефростома позволява директно приложение на медикаменти в уринарния тракт за лечение на инфекцията, лизирането на подходящи конкременти и антеградно миниинвазивно оперативно лечение на обструкцията. В допълнение антеградния достъп позволява извършването на контрастно изследване при стабилизиране на пациента и много добър дренаж на инфектираната урина при минимална травма и риск за пациента. Недостатък на перкутанната нефростома е риска от травма на бъбрека и трудност при поставянето и поради анатомични особености и в случаите на минимална хидронефроза. 3. Използването на ретроградно стентиране е подходящо при стабилни хемодинамично пациенти и в случаите когато се предполага възможно консервативно или миниинвазивно лечение без необходимост от антеграден достъп. 4. В тежките случаи и в случаите с напреднала пионефроза, съмнение за гъбична или полимикробна и резистентна инфекция, при имунокомпроментирани болни, при необходимост от последващи антеградни манипулации и в случаите с неуспешен опит за поставяне на DJ-стент, перкутанната нефростома в размер 14 Fr e метод на избор. Основни научни трудове, в които е разработван научният проблем:
3. Перкутанен дренаж при лечението на постбиопсичен бъбрек на Пейдж Представен е случай на приложението на продължителен перкутанен дренаж при лечението на болен с постбиопсичен бъбрек на Пейдж и са анализирани литературните данни за заболяването. При 49 годишен мъж изпратен за лечение в отделението по повод протеинурия и артериална хипертония е извършена пункционна бъбречна биопсия. В дните след манипулацията се оформи голям периренален хематом притискащ бъбрека и предизвикващ малигнизиране на предшестваща артериална хипертония. След анализ на клиничното протичане на това усложнение от биопсията се предприе перкутанен продължителен дренаж на хематома. евакуацията на хематома доведе до подобряване на контрола на артериалното налягане и до пълно възстановяване на състоянието на бъбрека. Приложението на продължителен широк дренаж на периреналните хематоми като терапия при бъбрек на Пейдж е ефективна, по-малко инвазивна манипулация, позволяваща в подходящи случаи да се избегне оперативното лечение. Основни научни трудове, в които е разработван научният проблем: Р. Христов, И. Йовчевски, И. Лозев, Н. Смилов. Перкутанен дренаж при лечението на постбиопсичен бъбрек на Пейдж. Нефрология, Диализа и Трансплантация 2011; 1: 44-48. 4. Повторна трансуретрална резекция при тумори на пикочния мехур Извършен е ретроспективен анализ на показанията и резултатите от повторна трансуретрална резекция при лечението на тумори на пикочния мехур. За периода 2007 до 2010 в отделение по Урология на МИ-МВР са оперирани трансуретрално 146 пациента с първичен тумор на пикочния мехур, при 41 от тях е извършена повторна трансуретрална резекция 3-6 седмици след първоначалната операция. Показанията за повторна резекция са нискодиференциран ( G2-G3) и/или мултифокален неинвазивен карцином, липса на мускулна тъкан в първоначалния резекционен материал и/или съмнение за непълна резекция. От 41 повторни трансуретрални резекции позитивни за резидуален тумор са 18 болни (43,9%). При пациентите с първоначален стадий рТа (8 болни) позитивни при повторната резекция са 2 (25%), при първичен стадий рТ1 (24 болни) позитивни са 9 (37,5%), а при рТ2 (9 болни) – 7 (77,7%) . Прави се заключението, че повторната ТУР е показана при пациенти с мултифокален и/или нискодиференциран неинвазивен, a в определени случаи и при ограничен инвазивен карцином на пикочния мехур с оглед по-прецизно стадиране и отстраняване на резидуална туморна тъкан.
5. Първоначални резултати от трансуретрална биполярна енуклеация на простатата. Н. Смилов, Н. Халачев, П. Лозев, Хр. Върлев ЦЕЛ: Целта на нашето проучване е да представи началния опит и да се анализират предоперативните и постоперативните резултати. МАТЕРАЛ И МЕТОД: В Отделението по Урология на МИ-МВР от декември 2010 до септември 2011 при 21 пациенти със симптоматична ДХП беше извършена биполярна трансуретрална енуклеация на простатата. При всички пациенти предоперативно бяха изследвани PSA, IPSS, индекс на качеството на живот (QOL), ДРТ, урофлоуметрия (Q max), остатъчна урина и трансректална ехография с измерване на обема на простатата. За извършване на енуклеацията беше използван биполярен електрод за трансуретрална енуклеация Olympus, а за последващата резекция на енуклеираната тъкан – електрод за биполярна резекция. Бяха измерени времето за енуклеация, продължителността на оперативното време и отстранената простатна тъкан. Проследени бяха постоперативната промяната в хемоглобина и серумния натрий, продължителността на уретралната катетеризация и усложненията, както и IPSS, QOL index, Qmax и остатъчна урина на 1, 3 и 6 месец. РЕЗУЛТАТИ: Средната възраст на пациентите беше 72.7 ( 62-81), обемът на простатата измерен с TРУС - 73.2 грама (59-97), оперативното време - 120.7 минути (80-170 мин.), времето за енуклеация - 91.2 минути (60-135), отстранената тъкан - 46.1 грама (35-68 гр.), продължителността на уретралната катетеризация 2.8 дни (2-6 дни). Не се наложи извършване на хемотрансфузия при нито един пациент. Не наблюдавахме хипонатриемия при нито един пациент. Постоперативно спешни позиви за уриниране наблюдавахме при 2 пациенти и (9.5%), рекатетеризация при 1 (4.7%) пациент. IPSS, QOL, Qmax и остатъчната урина бяха значително подобрени 1 месец след операцията. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Биполярната трансуретралната енуклеация на простатата е сравнително нов метод за лечение на доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ). Той е безопасен и ефективен метод за лечение на пациенти с ДПХ. Методиката позволява резецирането на сравнително големи по обем простатни жлези, при съизмерима с утвърдената аденомектомия радикалност и по-малко кървене в сравнение с конвенционално извършената ТУРП. 6. Алкохолна аблазия на простатата - ефективност и безопасност Н. Смилов, Е. Александров, Ст. Захариев ЦЕЛ: Да се оцени ефективността и безопасността на нов подход при третирането на субвезикална простатна обструкция следствие на ДПХ или карцином, а именно трансперинеално под ехографски контрол или трансуретрално инжектиране на алкохол (етанол 95%) в преходната зона на простатната жлеза. МЕТОД: В периода януари 2004 – май 2005г. на 31 пациента с простатна обструкция следствие на ДПХ или простатен карцином беше инжектиран 95% етанол трансперинеално под ехографски контрол, чрез трансректална ехография или трансуретрално. Всички пациенти бяха или с пълна уринарна ретенция, или с висока степен на простатна симптоматика (минимум 20 точки по IPSS на AUA). Предварително се определи общия обем на простатната жлеза и обема на централната част на жлезата чрез TRUS. Инжектирането се направи в десен и ляв лоб, a при наличност и в средния, средно по 4-8 апликации с обща доза етанол 6-18 ml на пациент. Процедурата се извърши под спинална анестезия при 17 пациента и чрез перипростатен блок с интравенозна седация при 14 пациента. РЕЗУЛТАТИ: Не наблюдавахме сериозни постоперативни усложнения и нежелани странични ефекти. Като цяло постоперативната болка е незначителна - наложи се обезболяване с парацетамол през първия ден на трима пациенти с перинеална апликация на алкохола. Не наблюдавахме уринарна инконтитенция или уретрална стеноза. При пациентите, които имаха сексуална функция, антеградната еякулация беше запазена. Статистически значимо подобряване на обективните (Q max, остатъчна урина) и субективните (IPSS, качество на живота) параметри отчетохме още на първия месец, както и на 3тия месец постоперативно. Много добра субективна поносимост на процедурата като почти всички пациенти декларираха че биха се подложили и в бъдеще на същата, ако това е необходимо. ИЗВОДИ: Нашите данни сочат, че трансперинеалното под TRUS и трансуретралното инжектиране на 95% етанол е процедура с обещаващи резултати що се отнася до лечението на простатната обструкция следствие на ДПХ или карцином, евтина е, лесна за изпълнение, с добра възможност за контрол, без висок оперативен риск т.е. може да се изпълнява амбулаторно. 6. Трансректална ехография на простатата при пациенти с доброкачествена простатна хиперплазия показани за оперативно лечение по повод на субвезикална обструкция. Н. Смилов, Е. Александров, П. Лозев Цел: Да проучим ехографското представяне на ДПХ при пациентите показани за оперативно лечение – ТУРП, ТУИП, супрапубисна или ретропубисна аденомектомия и корелацията и с оплакванията и ефекта от лечението. Материал и метод: Предоперативно е извършета ТРУС при 187 пациенти показани за трансуретрално или отворено оперативно лечение на ДПХ. При всички пациенти предварително е извършено ДРТ, определен е IPSS и качеството на живот. Извършена е урофлоуметрия и е определена остатъчната урина. При пациентите под 55 години преди пристъпване към отперативно лечение е извършено уродинамично изследване. Използван е 5-7,5 MHz бипланов трансректален трансдюсер. Описани са ехографски установените очертанията на жлезата и лобарното разпределение на аденома. Резултати: Най-често представения вариант е комбинираното двустранно и ретроуретрално развитие на ДПХ в 71% от случаите. На второ място е увеличението само на латералните лобове в 22% и на трето е ретроуретралното увеличение в 4% от случаите. Заключение: ТРУС е от изключително значение при взимането на решение за вида оперативно лечение на ДПХ (определяне на обема и формата на простатата), установяване типа на развитие на ДПХ (радикалността на резекцията), както и при извършване на повторна ТУРП. Ключови думи: ДПХ, Ехография, Оперативно лечение IV. Функционални изследвания в урологията 1. Обструктивен ефект от уретралния катетър при инвазивното уродинамично изследване Н. Халачев, Н. Смилов, П. Лозев Цел: Цел на изследването е да се отчете влиянието на наложения уретерален катетър върху максималния уринен дебит при инвазивно изследване на отношението мехурно налягане/дебит. Материал и метод: Обхванати са 80 пациенти, провели уродинамично изследване с оглед диагностика на СДПП. Анализирани са данните, получени от максималния уринен дебит (Qmax) при първоначалната урофлоуметрия и при последващото инвазивно измерване на налягането по време на микционната фаза на фона на наложен уретрален катетър 6-8Ch. Резултати: Резултатите показват отслабване на уринния дебит при инвазивното налягане с до 3 мл/сек, което може да повлияе анализа на резултате, особено при пациентите в междинната група за обструкция на долните пикочни пътища. Заключение: Въпреки, че е прието като "златен стандарт" за диагностика на обструкцията на ДПП, инвазивното уродинамично изследване трябва да се интерпретира в контекста на лабораторните условия в които се провежда с оглед избягване на хипердиагностика и ненужно лечение. 2. Функционална диагностика при свръхактивен пикочен мехур - роля при диагностиката и проследяване на ефекта от лечението с антимускаринови препарати Ч. Славов, Е. Попов, С. Славов, Н. Смилов Цел: Да се определи ролята на функционалните неинвазивни методи при диагностиката на СПМ, тяхната роля при отделните субгрупи пациенти и проследяване на промяната им в хода на терапията и антимускаринови медикаменти. Материал и метод: За период от 3 години функционални методи за диагностика на СПМ са приложени и анализирани при 89 пациенти със симптоми на СПМ. От тях 42 са мъже. Диагнозата се основава изключително на съществуващите симптоми, потвърдени чрез щателна анамнеза и попълване на PPBC, OAB-Q и IPSS. При тези пациенти в допълнение са проведени и уродинамични изследвания, както и трансректален/трансвагинален ултразвук с оглед изключване на патологични състояния на пикочния мехур, репродуктивните органи и простатата при мъжете, като е извършена оценка на дебелината на мехурната стена. Ефективността на приложението на антимускаринови препарати е проследявана чрез въпросници и скали, като и в част от пациентите чрез промени в уродинамиката и в дебелината на мехурната стена измерена чрез ултразвук. Резултати и обсъждане: Средната възраст на жените е 63,8 години, а при мъжете 65,6 години. Най-често наблюдаваните симптоми на СПМ са неотложността на уринирането - 88,3% и честите позиви за уриниране - 92%. Urge-инконтиненцията е наблюдавана при 48,8% от случаите. Наличие на неволеви детрузорни контракции, дефиниращи наличието на детрузорна свръхактивност не е задължителен компонент от диагнозата СПМ и се открива при приблизително 50% от пациентите със симптоми на СПМ. Мъжете с данни за СПМ и СДПП имат значително по-голяма дебелина на мехурната стена (средно 4,9 мм) в сравнение с мъжете с изолиран СПМ (средно 3,1 мм), което би могло да се свърже с наличието на субвезикална обструкция в първата група. Дебелината на мехурната стена при пациентките със СПМ варира от 4,6 до 4,8 мм (средно 6,1 мм) което е значително повече от дебелината на мехурната стена при пациентка подложени на трансвагинална УЗД по друг повод, които са използвани ретроспективно като контролна група - 3,3-4,7 мм (средно 4,1 мм). Не се открива съществена разлика в дебелината на мехурната стена при пациентки със СПМ в зависимост от наличието на детрузорна свръхактивност. След започване на антимускариновата терапия в 82,4% от пациентите с уродинамични данни за детрузорна свръхактивност се наблюдава изчезване на неволевите детрузорни контракции. Каталог: rdonlyres rdonlyres -> Областна дирекция на мвр – р а з г р а д районно управление на мвр – р а з г р а д rdonlyres -> Република българия министерство на вътрешните работи а н а л и з rdonlyres -> Стара Загора Дата Време rdonlyres -> „развитие на човешките ресурси” Ч rdonlyres -> Дипломна работа за получаване на образователно-квалификационна степен „Магистър" по специалността „Стратегическо ръководство и управление на сигурността и обществения ред" rdonlyres -> Наредба за условията и реда за функциониране на националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност rdonlyres -> Решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка rdonlyres -> Закон за движението по пътищата в сила от 01. 09. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г rdonlyres -> Наредба №8121з-968 от 10 декември 2014 Г. За правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските земи Изтегляне 0.7 Mb. Сподели с приятели:
|