Ръководство №4 Идентификация и обозначаване на силно модифицирани и изкуствени водни обекти
ОБОЗНАЧАВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИ ВОДНИ ОБЕКТИ (СТЪПКА 9)
Изтегляне 1.53 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7 РЕФЕРЕНТНИ УСЛОВИЯ И ЕКОЛОГИЧНИ ЦЕЛИ ЗА СМВО И ИВО (Стъпки 10 и 11)
- 7.2 СЪЗДАВАНЕ НА МАКСИМАЛЕН ЕКОЛОГИЧЕН ПОТЕНЦИАЛ – МЕП (стъпка 10)
6.8 ОБОЗНАЧАВАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИ ВОДНИ ОБЕКТИ (СТЪПКА 9)Процесът по обозначаване, по отношение на изкуствените водни обекти, е труден за разбиране. Затова се представя този раздел, за да се обсъди как да се осъществява процеса по обозначаване на ИВО. Предлаганият подход трябва да се прилага за ИВО (виж фигура 1). Целта му е да:
6.8.1 Трябва ли да бъдат обозначени всички изкуствени водни обекти? В чл.4(3) се посочва, че страните членки могат да обозначат един воден обект като изкуствен. Това предполага, че може не винаги да е необходимо да се взимат предвид за обозначаване като изкуствени води, които са били създадени от човека. Може да има обстоятелства, при които създадени преди много време водни обекти, които са обект на малък или никакъв натиск, не се различават от естествените води. При такива обстоятелства може да е подходящо тяхното настоящо състояние да се вземе предвид като ВЕС или ДЕС. 6.8.2 приложение на „Тест за обозначаване 4(3)(а)” От текста на Директивата е ясно, че тестовете за обозначаване по чл.4(3) се прилагат за ИВО и за СМВО. Но интерпретацията на чл.4(3) по отношение на ИВО е проблематична. Член 4(3)(а) Промените в хидроморфологичните характеристики на този обект, необходими за постигането на добро екологично състояние, биха имали значими и неблагоприятни въздействия върху:......... За да се предприеме теста за обозначаване по чл.4(3), трябва да се идентифицират мерките по възстановяване, необходими за постигане на ДЕС. Това не е възможно са ИВО, тъй като те са били създадени на място, където преди това не е съществувала вода и затова естественото състояние ВЕС би било „суха земя” и не може да се постигне чувствително ДЕС. Следователно, трябва да се приеме, че тест 4.3(а) не се прилага за ИВО. Но се счита, че целта на чл.4.3(а) трябва да се прилага при процеса по обозначаване на ИВО. Той изисква мерките по възстановяване, които произтичат от приложението на процеса по обозначаване не трябва да имат значимо отрицателно въздействие върху определената употреба или върху по-широка околна среда. 6.8.3 Прилагане на теста по чл.4.3(б) Вторият „тест за обозначаване” 4(3)(б) не налага трудности при интерпретацията, когато се прилага при повечето ИВО и трябва да се използва като тест за обозначаване. Следователно, когато се обозначава ИВО, трябва да се отчита дали има „други начини”, които могат да доведат до изпълнението на полезните цели на ИВО. Трябва да се отбележи, че прилагането на „тест за обозначаване 4(3)(б)” за ИВО не цели обсъждане на това дали водните обекти са изкуствени или естествени (или СМВО). Тестът за обозначаване се прилага, за да се види дали има „други начини” за постигане на значително по-добър екологичен вариант, например водещ до подобряване на състоянието на водния обект. 7 РЕФЕРЕНТНИ УСЛОВИЯ И ЕКОЛОГИЧНИ ЦЕЛИ ЗА СМВО И ИВО (Стъпки 10 и 11)7.1 ВЪВЕДЕНИЕПри процеса по определяне и обозначаване на СМВО и ИВО е необходимо да се идентифицират подходящите референтни условия и екологични цели за ИВО и СМВО (виж стъпки 10 и 11 на фигура 1). За СМВО и ИВО референтните условия, на които се базира класификацията на състоянието се нарича „Максимален екологичен потенциал” (МЕП)”. МЕП представлява максималното екологично състояние, което може да бъде постигнато за един СМВО и ИВО след като са били приложени всички мерки по смекчаване, които нямат значимо отрицателно въздействие върху неговата определена употреба. СМВО и ИВО трябва да постигнат „добър екологичен потенциал” (ДЕП) и добро химическо състояние на повърхностните води. ДЕП дава „леки” промени в стойността на съответните елементи на биологичното качество при МЕП. Страните членки трябва да предотвратяват влошаване от един клас на състоянието в друг, и да целят да постигнат ДЕП до 22 Декември 2015г., освен ако не бъдат показани условия за дерогации към по-малко строга цел по чл.4(5) или към удължено време по чл.4(4). За определяне на точното време за създаване на МЕП и ДЕП виж раздел 8.2 и 8.3. 7.2 СЪЗДАВАНЕ НА МАКСИМАЛЕН ЕКОЛОГИЧЕН ПОТЕНЦИАЛ – МЕП (стъпка 10)Изискват се много под- стъпки за създаване на подходящи условия за качествените елементи при МЕП (виж фигура 7). При този процес е важно да се прави разлика между „най-близката сравнима категория повърхностна вода” и „най-близък сравним вид на повърхностния воден обект”. Подходящите качествени елементи се избират от най-близките сравними категории, където най-близките сравними видове водни обекти се използват, за да се подпомогне определянето на стойността на тези елементи за СМВО и ИВО. Стъпка 10 – под- стъпка 1 (10.1): Изберете подходящите за МЕП качествени елементи. Определете най-близката сравнима категория естествена повърхностна вода. Това ще бъде или „река”, „езеро”, „преходна вода” или „крайбрежна вода”. Подходящите качествени елементи са онези на най-близката сравнима категория естествена повърхностна вода и са идентифицирани в приложение V, № 1.1.1 – 1.1.4. Стъпка 10 – под- стъпка 2 (10.2): Създайте хидроморфологични условия, изисквани за МЕП. Стойностите за биологичните и общи физико химични качествени елементи на МЕП зависят от хидроморфологичните условия за МЕП. Създаването на хидроморфологични условия на МЕП е една от първите стъпки при определянето на МЕП, защото тези условия се влияят от физическите изменения и основно те ще диктуват екологичния потенциал на един СМВО или ИВО. Стъпка 10 – под стъпка 3 (10.3): Създайте физико химични условия за МЕП. Определете най-близкия сравним вид повърхностен воден обект. Физикохимичните условия на МЕП трябва да се базират на този сравним вид, като се вземат предвид хидроморфологичните условия за МЕП. Физикохимичните условия ще имат важно влияние върху стойностите за биологичните качествени елементи при МЕП. Стъпка 10 – под- стъпка 4 (10.4): Създайте МЕП биологични условия, които ще отразяват, доколкото е възможно, онези, свързани с най-близкия сравним вид воден обект (S 10.3 по-горе). Биологичните условия при МЕП ще се влияят от хидроморфологичните и физикохимични условия на МЕП Стъпка 10.1: Изберете качествени елементи за МЕП (и ДЕП), базирани на сравнима водна категория. Стъпка 10.3: Създайте МЕП физикохимични условия базирани на сравним вид вода и резултатите от стъпка 10.2 Стъпка 10.4: Създайте МЕП физикохимични условия базирани на сравним вид вода и резултатите от стъпка 10.2 и 10.3. 
Стъпка 10.2: Създайте МЕП хидроморфологични условия, прилагайки всички хидроморфологични мерки за смекчаване, които нямат значимо отрицателно въздействие върху определена употреба или по-широка околна среда 
Фигура 7: Процес за определяне на МЕП (стъпка 10.1 – 10.4) Следващият пример показва как може да бъде постигнато създаването на МЕП според фигура 7. 
Фигура 8: Пример, показващ един естуар, превърнат в сладководно езеро Естуарът е бил променен, заради защита от наводнение (виж фигура 8). Това явно е съществена промяна в характера на водния обект, поради физическо изменение. Това също е и определена употреба (защита от наводнение), съгласно чл.4(3). Под- стъпка 10.1: Най-близката сравнима естествена водна категория в настоящата ситуация е едно езеро. За създаването на МЕП трябва да бъдат използвани уместните биологични, хидроморфологични и физикохимични елементи на категорията езеро (виж раздел 7.2.1). Под- стъпка 10.2: Явно хидроморфологичните елементи, които се изискват за МЕП не отразяват историческата ситуация (естуарът), но трябва да отразят теоретичните подобрения, които трябва да бъдат предприети чрез хидрологични мерки за смекчаване (които нямат значимо отрицателно въздействие върху употребата (защита от наводнение)). Най-близкия сравним вид езеро трябва да се използва, за да се изберат стойностите доколкото е възможно на тези елементи (виж раздел 7.2.2). Под- стъпка 10.3: Физикохимичните условия за МЕП са онези стойности, които са установени при дадените обстоятелства при стъпка 10.2, но отразяват като цяло състоянията при високо екологично състояние за най-сравнимите водни обекти – езера (виж раздел 7.2.3). Под- стъпка 10.4: Биологичните условия за МЕП са онези стойности, установени при дадените обстоятелства при стъпка 10.2 и 10.3 (виж раздел 7.2.4). 7.2.1 Избиране на подходящите качествени елементи за МЕП (стъпка 10.1) Приложение V № 1.1.5 „Качествените елементи, приложими за изкуствените и силно модифицираните повърхностни водни обекти са тези, които се прилагат за която и да е от четирите категории естествени повърхностни категории води, имащи най-голямо сходство с въпросния силно модифициран или изкуствен воден обект”. Подходящите хидроморфологични, биологични и физикохимични качествени елементи са тези за най-близко сравнимата категория вода (река, езеро, преходен воден обект или крайбрежен воден обект [прилож. V, №1.1.1 – 1.1.4]. Например, ако една река е била модифицирана (напр. затворена) в сходно езеро, уместните качествени елементи ще бъдат тези, които са определени в Директивата за езерата [приложение V, № 1.1.2], а не тези за реките [приложение V №.1.1.1] (виж фигура 9). 
Фигура 9: Пример за избиране на качествени елементи за МЕП (10.1) 7.2.2 Създаване на хидроморфологични условия за МЕП (стъпка 10.2) Приложение V №.1.2.5 „Хидроморфологичните условия( на един СМВО или ИВО при МЕП) са съвместими с единствените въздействия върху повърхностния воден обект, които са в резултат на факта, че водният обект е изкуствен или силно модифициран след вземане на всички предпазни мерки за осигуряване на приближаване в най-голяма степен до екологичния континиум , по-конкретно по отношение на миграцията на фауната и подходящите територии за хвърляне на хайвер и размножаване.” Хидроморфологичните условия при МЕП са условията, които биха съществували, ако всички хидроморфологични смекчаващи мерки са били взети, за да се гарантира в най-голяма степен постигането на екологичния континиум. Смекчаващите мерки за определяне на МЕП трябва: (а) да нямат значимо отрицателно въздействие върху определената употреба (включително поддръжката и действието на употребата; виж раздел 6.4.2). Тук се включва оценка на възможните икономически въздействия, причинени от смекчаващите мерки, но не оценка на непропорционалния разход на самите мерки или върху по-широката околна среда (виж раздел 6.4.7); и (б) да гарантира приближаване в най-голяма степен до екологичния континиум, , по-конкретно по отношение на миграцията на фауната и подходящите територии за хвърляне на хайвер и размножаване (примери в тулбокс). За целите на това ръководство „приближаване в най-голяма степен до екологичния континиум, , по-конкретно по отношение на миграцията на фауната и подходящите територии за хвърляне на хайвер и размножаване” означава спазване на следните изисквания: (а) адекватно количество и качество на използваемата естествена среда, за да се гарантира, че структурата и функцията на екосистема се поддържа във времето и пространството; (б) надлъжна и странична непрекъснатост/ свързаност на водните обекти (напр. речна непрекъснатост, свързаност на водна – полу-водна – земна естествена среда), за да се осигури достъп на местната флора и фауна до естествената среда, от която зависят. Следователно приближаването в най-голяма степен до екологичния континиум изисква зачитане на всички хидроморфологични смекчаващи мерки, които биха намалили препятствията пред миграцията и биха подобрили качеството, количеството и обхвата на естествените среди, засегнати от физическите изменения. Това може да включва свързаност с подземни води и с крайречни, брегови и междуприливни зони. Но в РДВ се подчертава особено миграцията. Затова трябва да се даде приоритет на намаляването на всички препятствия, които значително пречат на надлъжната и странична миграция на местната флора и фауна. Техническата осъществимост и финансовите разходи (т.е. капиталовите разходи), които биха били направени, ако се извършат смекчаващите мерки, не се разглежда при определяне на стандартите за хидроморфологичните качествени елементи при МЕП. Разглеждането на тези разходи се прави, когато се взима решение дали постигането на ДЕП или по-малко строга цел по чл.4(5) е подходящо за СМВО или ИВО. Въпреки това, смекчаващите мерки не би трябвало да имат значимо отрицателно въздействие върху определената употреба (включително икономически ефекти), или върху по-широка околна среда, съгласно теста за обозначаване 4(3)(а). Това може да включва оценка на икономическите ефекти върху определената употреба или по-широка околна среда. Въпреки че трябва да се идентифицират всички смекчаващи мерки, не би било от полза да се обмислят мерки, които са били непрактични. Такива непрактични мерки трябва да бъдат изключени от всяка подробна оценка. Комбинация, при която се зачитат само мерки, които нямат значимо отрицателно въздействие върху употребата/ околната среда, и изключването на явно непрактични мерки, ще доведе до определянето на разумни стойности за МЕП. При обозначаването и поставянето на цели за СМВО и ИВО, страните членки трябва да гарантират съответствие с другото законодателство на Общността (чл.4(8), като Директивата за естествената среда на флората и фауната (FFH) Директива 92/43/ЕИО и Директивата за птиците (79/409/ЕИО). В същото време трябва да се зачитат изискванията в РДВ при изпълнението на тези директиви. Определението на МЕП трябва да гарантира, че постигането на ДЕП е съвместимо с постигането на целите, поставени според такова законодателство. В случая с Директивата за естествената среда на флората и фауната и Директивата за птиците, смекчаващите мерки, които се използват за определяне на хидроморфологичните условия при МЕП трябва да зачитат нуждите на флората, фауната и естествената среда, заради които Директивите са поставили целите. 7.2.3 Създаване на физикохимични условия за МЕП (стъпка 10.3) Приложение V №.1.2.5 „(Общите) физикохимични качествени елементи съответстват изцяло или почти изцяло на тези при ненарушени условия свързани с вида повърхностен воден обект, най-близко сравним със съответния изкуствен или силно модифициран воден обект. Концентрациите (на специфични несинтетични замърсители) остават в диапазона, нормално свързван с ненарушените условия, установени в типа повърхностен воден обект, който е най-близко сравним със съответния изкуствен или силно модифициран воден обект.(фонови нива). Общите физикохимични условия и стойностите за специфичните несинтетични замърсители трябва да отговарят на онези на най-близкия сравним вид воден обект, при дадените МЕП хидроморфологични условия (виж по-горе) (пример в тулбокс). За някои ИВО и СМВО стойностите за част от физикохимичните качествени елементи в най-близкия сравним вид воден обект могат да бъдат доста по-различни от стойностите, които могат да бъдат постигнати в СМВО и ИВО, при дадените МЕП хидроморфологични характеристики (виж по-горе). Следващите примери показват как СМВО може да има различни физикохимични условия от тези на най-близкия еквивалент естествен воден обект:
Тези разлики могат да се вземат предвид , когато се определя МЕП. Тъй като стойностите на тези физикохимични качествени елементи не биха отговорили „изцяло или дори почти изцяло на онези за най-близкия сравним вид воден обект” на високо екологично състояние (ВЕС), такъв ИВО и СМВО никога не би могъл да постигне МЕП. В някои случаи те може да не са в състояние да постигнат и ДЕП и затова да се изиска по-малко строга цел по чл.4(5)- Когато тези физикохимични условия са директно свързани с физически изменения, необходими за поддържане на определената употреба, се предлага тези различия да бъдат взимани предвид при определяне на МЕП. Взимането на предвид на това е приложимо само при определени физикохимични елементи, като окисляване, температура и мътност, и не трябва да се прилага за общи замърсители, които не са свързани с хидроморфологичните изменения. Изискванията за специфичните синтетични замърсители при МЕП са същите като тези за немодифицираните, неизкуствени водни обекти с „концентрация близка до нула и най-малко под границите на откриваемост с напредналите широко използвани аналитични техники” (приложение V №1.2.5). Повече насоки се дават от ОСИ РГ 2.3 REFCOND и ОСИ РГ 2.4 COAST. 7.2.4 Установяване на биологични изисквания за МЕП (стъпка 10.4) Приложение V №1.2.5 [Максимален екологичен потенциал (МЕП)] се определя като състояние, при което „стойностите на съответните биологични качествени елементи отразяват, доколкото е възможно онези, асоциирани с най-близкия сравним вид повърхностен воден обект, предвид физическите условия, които произтичат от изкуствените или силно модифицирани характеристики на водния обект.” МЕП цели да опише приближението в най-голяма степен до една естествена водна екосистема, което може да бъде постигнато предвид хидроморфологичните характеристики, които не могат да бъдат променени без да се причини значимо отрицателно въздействие върху определената употреба или по-широката околна среда. Следователно биологичните условия за МЕП трябва да отразяват, доколкото е възможно, онези, асоциирани с най-близкия сравним вид воден обект предвид хидроморфологичните и произтичащите физикохимични условия при високо екологично състояние, към онези, установени за МЕП (виж стъпка 10.2 и 10.3). Директивата позволява да бъдат използвани множество методи при утвърждаване на стойностите за МЕП за биологичните качествени елементи. Методите трябва да се използва и при установяването на стойности за МЕП за общите физикохимични качествени елементи и специфичните несинтетични замърсители (виж по-горе). Методите са същите като тези, позволени при утвърждаване на стойностите за качествени елементи при ВЕС. Те се състоят от:
7.2.5 Най-сравним воден обект „Сравним воден обект” може да бъде един или няколко подобни воден (водни) обект(и), който е (са), освен друго, най-подобни по отношение на категория, вид и други характеристики на модифицирания воден обект и от който пространствени или временни данни могат да бъдат получени в подкрепа на създаването на МЕП. „Сравнимият воден обект” помага да:
На първо място трябва да се потърси сравним естествен воден обект (или примерна или историческа ситуация) (пример в тулбокс). В много случаи хидроморфологичните, а понякога и физикохимичните условия при ВЕС в най-близкия сравним вид воден обект, значително ще се различават от хидроморфологичните и физикохимичните условия при МЕП. Затова при утвърждаване на биологичните стойности за МЕП ще е необходимо да се приспособят биологичните стойности за МЕП на най-близкия сравним вид воден обект да се вземат предвид силно модифицираните или изкуствени характеристики. При особени случаи, сравними естествени водни обекти няма да има. При тези случаи, които трябва да бъдат оправдани, трябва да се използва информация от близкия сравним СМВО и ИВО при МЕП (т.е. най-добрия възможен, а не най-добрия наличен), ако има. Информация от най-добрите налични обекти могат да бъдат използвани, доколкото най-добрите условия могат да бъдат екстраполирани чрез моделиране или експертно решение. Следващият пример показва как може да бъде създаден МЕП чрез препратка към друг СМВО. Ако бъдат създадени редица големи язовира в един планински регион, където не съществуват големи естествени езера, може да се окаже невъзможно да се определи сравним естествен воден обект в рамките на екорегиона. При тези обстоятелства може да е възможно да се определи един язовир, който вече е близо до МЕП. Един язовир би бил близко до МЕП ако са били предприети „всички смекчаващи мерки” за подобряване на хидроморфологичните характеристики на язовира. Ако не са били предприети „всички смекчаващи мерки”, тогава ефектът от предприемането на „всички смекчаващи мерки” би могъл да бъде моделиран и тогава да бъде използван като определение на МЕП. Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда EURukovodstva -> 1. обхват на насоките EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС) EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО) Изтегляне 1.53 Mb. Сподели с приятели:
|