Ръководство №4 Идентификация и обозначаване на силно модифицирани и изкуствени водни обекти


ТЕСТ ЗА ОБОЗНАЧАВАНЕ 4(3)(а) (Стъпка 7)



страница12/21
Дата09.04.2018
Размер1.53 Mb.
#64980
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   21

6.4 ТЕСТ ЗА ОБОЗНАЧАВАНЕ 4(3)(а) (Стъпка 7)

Тестът за обозначаване 4(3)(а) има три компонента и е разделен на под – стъпки 7.1 – 7.3 (виж фигура 6):




  • Първо, трябва да се идентифицират „мерките по възстановяване” за постигане на ДЕС (стъпка 7.1, виж раздел 6.4.1):

  • После трябва да се преценят отрицателните въздействия, който тези мерки по възстановяване имат върху определените употреби (стъпка 7.2, виж раздел 6.4.2); ако отрицателните въздействия върху определените употреби са значими, можете директно да преминете към стъпка 8 (виж раздел 6.5), но можете да продължите и със стъпка 7.3 (виж забележка 1 към фигура 6). Ако не са значими, продължете със:

  • Стъпка 7.3 и направете оценка на това дали прилагането на мерки по възстановяване би имало отрицателни въздействия върху по-широка околна среда (виж раздел 5.4.3).



6.4.1 Идентификация на „мерките по възстановяване” за постигане на ДЕС (стъпка 7.1)
Първата под – стъпка 7.1 от теста по обозначаване 4(3)(а) трябва да идентифицира хидроморфологичните промени, които биха довели до постигането на ДЕС. Този процес е сложен поради факта, че водните обекти често са под влиянието на различен натиск. Следователно ще е необходимо (но не винаги възможно) да се разделят:


  • Мерките, които да променят хидроморфологията:

  • Мерките, които да подобряват физикохимичното състояние; и

  • Директните мерки, които да подобрят биологичното състояние (като въздействие върху популацията на рибите или растенията).18



Хидроморфологичните промени за постигане на ДЕС (по-долу наричани мерки по възстановяване) могат да варират от мерки, целящи намаляване на екологичното влияние от физическо изменение (напр. за компенсация да се увеличат потоците или рибните пасажи), до мерки, водещи до премахване изцяло на физическото изменение. Мерките могат директно да бъдат свързани с физическото изменение (напр. промяна на физическото изменение) или подобряване на общите екологични състояния (напр. създаване на естествена среда). При тази под- стъпка трябва да се предвиди приносът, който всяка една от мерките би имала за постигане на ДЕС. Трябва да се оцени също така дали общият пакет от предлаганите мерки по възстановяване може да доведе до ДЕС (примери в тулбокс).


Тези мерки трябва да бъдат добре дефинирани (напр. точния процент на увеличаване на потоците) и трябва да включват оценка на това дали ще се постигне ДЕС (изцяло или отчасти) (пример в тулбокс). Комбинации от „частични” мерки може да позволи постигането на ДЕС. Идентификацията на подходящите мерки може да е трудна, защото информацията относно връзката между причина и следствие на мерките често не е достатъчна.
Разходите по мерките по възстановяване не се разглеждат тук (виж под- стъпка 7.2 и раздел 8.1).
Списък с примери на мерките по възстановяване при различните специфични употреби („корабоплаване” и „хидроенергията”) са представени в тулбокс. Този списък може да се използва като първоначален чеклист.
6.4.2 Значими отрицателни въздействия върху определените употреби (стъпка 7.2)
Втората под- стъпка 7.2 от теста по обозначаване 4(3)(а) изисква да се направи оценка на това дали необходимите „мерки по възстановяване” за постигане на ДЕС ще имат значими отрицателни въздействия върху определените употреби (напр. върху корабоплаването, върху хидроенергията, върху рекреацията или върху други специфични употреби).
Трябва да се подчертае, че при прилагането на теста трябва да се вземат предвид всички възможни мерки по възстановяване. Например, в една река, която е била модифицирана за корабоплаване, за което има изкуствени вертикални диги, е възможно да се направят повече естествени брегове, които да позволят постигането на ДЕС без да се причиняват значими отрицателни въздействия върху употребата.

Тази под- стъпка 7.2 може да се прилага само за водни обекти, които понастоящем се използват за определена нужда, свързана с физическо изменение. Ако физическото изменение на водния обект се дължи на историческа определена употреба, която вече не съществува, тогава можете директно да продължите към стъпка 7.3 (виж фигура 6 и раздел 6(4(7). Ясно е, че специфичните нужди, за които се използва един воден обект могат да се променят във времето. Например, един изоставен язовир за снабдяване с питейна вода може да се използва в последствие като рекреационен ресурс (напр. ветроходство). Тогава, възможните отрицателни въздействия върху тази променена определена употреба трябва да бъдат оценени при тази под- стъпка 7.2.



6.4.3 Кои въздействия трябва да се взимат под внимание?
Отрицателни въздействия върху определените употреби представляват загуби на/ във важни услуги (напр. защита от наводнения, рекреация или корабоплаване) или производствени загуби (напр. земеделски стоки) (примери в тулбокс). При оценяването на „неблагоприятните ефекти” върху определените употреби, икономическите ефекти ще играят важна роля, но трябва да се вземат предвид и социалните аспекти (напр. преместването на защитните механизми срещу наводнения могат да доведат до преместване на населението).


      1. Кои аспекти не са свързани с тази под- стъпка?

При оценяването независимо дали мерките по възстановяване имат „значими отрицателни въздействия” върху определената употреба не всички аспекти са свързани. Например, когато се разглежда даден естуар , използван за корабоплаване, тестът трябва да е фокусиран върху ефекта от мерките по възстановяване върху движението на корабите. Платежоспособността а ползвателя на този етап не е от значение, тъй като това потенциално би дискриминирало ефективни и печеливши предприятия. Подобно на това, на този етап непропорционалните разходи не могат да се разглеждат допълнително извън оценяването на значимите ефекти върху определената употреба (виж раздел 8.1).


6.4.5 Какво означава значим?
Счита се, че не е възможно да се изведе стандартна дефиниция за „значимо” отрицателно въздействие. „Значимостта” ще варира при различните сектори и ще се влияе от социално икономическите приоритети на страните членки.
Възможно е да се даде индикация за разликата между „значимо” отрицателно въздействие” и „отрицателно въздействие”. Значимото отрицателно въздействие върху определената употреба не би трябвало да бъде малък или незабележим, а да води до забележителна разлика при употребата. Например, един ефект обикновено трябва да се счита за значим, когато ефектът върху определената употреба и по-малък от нормалната краткосрочна променливост на производителността (напр. производителност на киловат час, ниво на защитата от наводнение, количество на предоставената питейна вода). Но ефектът явно би бил значим, ако застрашава дългосрочната променливост на определената употреба, като значително намалява нейната производителност. Важно е това оценяване да се извърши на подходящ мащаб. Ефектите могат да бъдат определени на ниво воден обект, група от водни обекти, регион, район на басейново управление или в национален мащаб. Подходящият мащаб ще варира според ситуацията и вида на определената употреба или сектор. Той ще зависи от ключовите пространствени характеристики на отрицателните въздействия. В някои случаи е може да е подходящо да се отчетат ефектите на повече от един мащаб, за да се гарантира най-подходящата оценка. Отправната точка обикновено ще бъда оценката на въздействията на местно ниво (примери в тулбокс).
Ако се счете, че отрицателните въздействия са значими, водният обект трябва да се вземе предвид за тест за обозначаване 4(3)(б) (виж раздел 6.5). Ако не е имало никакъв специфично отрицателно въздействие върху определени употреби, трябва да се провери дали мерките биха имали значимо отрицателно въздействие върху по-широка околна среда (виж раздел 6.4.7, стъпка 7.3).

6.4.6 Ако няма определена употреба
Въпреки че употребата, за която физическото изменение е предназначено, може и да не съществува вече, в повечето случаи модифицираните характеристики на водния обект служат за определена употреба в някаква форма (напр. един язовир, първоначално изграден за водоснабдяване може да се използва за рекреация).
В редки случаи, когато модифицираните характеристики на един воден обект вече не обслужват каквито и да е употреби, не се прилага стъпка 7.2 от теста по обозначаване 4(3)(а), тъй като не съществуват определени употреби, върху които мерките по възстановяване биха имали значимо отрицателно въздействие.
Продължавайки към стъпка 7.3, трябва да се оцени вероятността от значими отрицателни въздействия на мерките по възстановяване върху по-широка околна среда. Ако мерките по възстановяване имат значимо отрицателно въздействие върху околната среда, тогава обикновено водният обект трябва да бъде взет предвид за „тест за обозначаване 4(3)(а)”. Но без една определена употреба, не могат да бъдат дефинирани „другите начини” за постигане на полезните цели от определената употреба. Следователно, при тези обстоятелства, ако по-широката околна среда е значително засегната от мерките по възстановяване, стъпки 8.2 – 8.5 не са уместни и водният обект може директно да бъде обозначен като СМВО.
6.4.7 значимо отрицателно въздействие върху по-широка околна среда (стъпка 7.3)
Целта на тази под- стъпка 7.3 от теста за обозначаване 4(3)(а) е да гарантира, че мерките по възстановяване, необходими за постигането на ДЕС не носят екологични подобрения за водния обект като едновременно с това създават екологични проблеми някъде другаде (пример в тулбокс).
6.4.8 Какво е по-широка околна среда?
Член 4(3) се отнася до по-широка околна среда. Следователно една ограничена дефиниция за околна среда не би била подходяща и се счита, че околната среда включва естествената околна среда и човешката околна среда, включително археология, наследство, пейзаж и геоморфология.



6.4.9 Примери на „мерки по възстановяване”, които имат отрицателно въздействие върху по-широка околна среда


  • Обикновено възстановяването на наводнени равнини увеличава биоразнообразието на околната среда. Но може да има някои обстоятелства, при които възстановяването на наводнени равнини заплашва специфичния пейзаж и биоразнообразието, които са се появили през годините в резултат на елиминирането на наводненията в крайбрежни зони или бивши зони около водни обекти, в които се е събирала вода от наводнения;

  • Премахването на един язовир може да доведе до елиминирането на влажни зони, които са се развили във връзка със съхраняването на водата;

  • Изграждането на канал около физическа пречка за подобряването на екологичния континиум (виж раздел 7.2 МЕП), за да се позволи миграцията на рибите, може да изисква значителна енергия, разрушаване на археологически обект и генериране на отпадъчни материали. Затова при някои обстоятелства може да не е подходящо във връзка с ползата;

  • Една историческа модификация, от рода на мелница или бент, която вече не служи за определена употреба, сега може да има естетическа или историческа стойност. Тази отличителна черта не трябва непременно да бъде премахната, и някои могат да пожелаят да обозначат засегнатия воден обект като СМВО.

Като цяло трябва да се предотвратяват значимите отрицателни въздействия върху по-широка околна среда.


Този тест също има връзки с чл.4(8) и 4(9), които изискват мерки според РДВ трябва да бъдат съвместими с изискванията в съществуващото в общността законодателство, касаещо околната среда. Например, когато модифицираният воден обект или мястото около него, в което се събира водата от наводненията (или ще се събира), е обозначено по друга директива, като тази за Естествена среда на флората и фауната или Директивата за птиците, изискванията за тези директиви трябва да се вземат предвид. „Мерките по възстановяване”, които биха довели до конфликти с тези директиви трябва да се счита, че има „значим ефект върху околната среда”.
Тук трябва да се отчете значението на подобрението, което би било постигнато чрез мерките по възстановяване, отнасящи се до влиянието върху околната среда. Например, може да не е подходящо, ако една мащабна програма по подобряване на околната среда не е била изпълнена поради значимо отрицателно въздействие върху малка част от по-широка околна среда (напр. един резервоар, който вече не се използва, което води до създаването на ценна (местна) влажна зона; премахването на язовир би довело до загуба на влажна зона, но би позволило миграцията на рибите в по-голяма част от дължината (региона) на реката. При този пример, миграцията на рибите би представлявала по-голямо подобрение за околната среда, отколкото е загубата на влажната зона, но това категорично зависи от обстоятелствата).
Ако няма значими отрицателни въздайствия върху определената употреба или по-широка околна среда, временният СМВО трябва да се счита за естествен воден обект и трябва да се предприемат мерки по възстановяване, за да се гарантира постигането на ДЕС. При някои обстоятелства, е подходящо дерогиране на чл.4(4) или 4(5) и могат да се поставят по-малко строги екологични цели.
Ако има значими отрицателни въздействия върху определена употреба или върху по-широка околна среда, тогава водният обект трябва да премине към тест за обозначаване 4(3)(б).
6.4.10 значимо отрицателно въздействие и график
РДВ изисква от страните членки да постигнат добро състояние до 2015г. Затова графикът с основание е взет предвид в теста по чл.4(3)(а). Подборът на мерки може да позволява постигането на ДЕС до 2015г., или ако се приложи дерогирането по чл.4(4), до 2021г. или 2027г. Затова при оценяването първо трябва да се вземе предвид дали има значимо отрицателно въздействие върху специфичната употреба или околната среда до 2015г. Ако има значимо отрицателно въздействие, тогава трябва да се помисли за времевия период до 2021г. или 2027г.


Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница