ТЕСТ ЗА ОБОЗНАЧАВАНЕ 4(3)(а) (Стъпка 7)

6.4 ТЕСТ ЗА ОБОЗНАЧАВАНЕ 4(3)(а) (Стъпка 7)

Тестът за обозначаване 4(3)(а) има три компонента и е разделен на под – стъпки 7.1 – 7.3 (виж фигура 6):

• 
  Първо, трябва да се идентифицират „мерките по възстановяване” за постигане на ДЕС (стъпка 7.1, виж раздел 6.4.1):
  
• 
  После трябва да се преценят отрицателните въздействия, който тези мерки по възстановяване имат върху определените употреби (стъпка 7.2, виж раздел 6.4.2); ако отрицателните въздействия върху определените употреби са значими, можете директно да преминете към стъпка 8 (виж раздел 6.5), но можете да продължите и със стъпка 7.3 (виж забележка 1 към фигура 6). Ако не са значими, продължете със:
  
• 
  Стъпка 7.3 и направете оценка на това дали прилагането на мерки по възстановяване би имало отрицателни въздействия върху по-широка околна среда (виж раздел 5.4.3).
  

• 
  Мерките, които да променят хидроморфологията:
  
• 
  Мерките, които да подобряват физикохимичното състояние; и
  
• 
  Директните мерки, които да подобрят биологичното състояние (като въздействие върху популацията на рибите или растенията).¹⁸
  

Хидроморфологичните промени за постигане на ДЕС (по-долу наричани мерки по възстановяване) могат да варират от мерки, целящи намаляване на екологичното влияние от физическо изменение (напр. за компенсация да се увеличат потоците или рибните пасажи), до мерки, водещи до премахване изцяло на физическото изменение. Мерките могат директно да бъдат свързани с физическото изменение (напр. промяна на физическото изменение) или подобряване на общите екологични състояния (напр. създаване на естествена среда). При тази под- стъпка трябва да се предвиди приносът, който всяка една от мерките би имала за постигане на ДЕС. Трябва да се оцени също така дали общият пакет от предлаганите мерки по възстановяване може да доведе до ДЕС (примери в тулбокс).

Тази под- стъпка 7.2 може да се прилага само за водни обекти, които понастоящем се използват за определена нужда, свързана с физическо изменение. Ако физическото изменение на водния обект се дължи на историческа определена употреба, която вече не съществува, тогава можете директно да продължите към стъпка 7.3 (виж фигура 6 и раздел 6(4(7). Ясно е, че специфичните нужди, за които се използва един воден обект могат да се променят във времето. Например, един изоставен язовир за снабдяване с питейна вода може да се използва в последствие като рекреационен ресурс (напр. ветроходство). Тогава, възможните отрицателни въздействия върху тази променена определена употреба трябва да бъдат оценени при тази под- стъпка 7.2.

4. 
   Кои аспекти не са свързани с тази под- стъпка?
   

При оценяването независимо дали мерките по възстановяване имат „значими отрицателни въздействия” върху определената употреба не всички аспекти са свързани. Например, когато се разглежда даден естуар , използван за корабоплаване, тестът трябва да е фокусиран върху ефекта от мерките по възстановяване върху движението на корабите. Платежоспособността а ползвателя на този етап не е от значение, тъй като това потенциално би дискриминирало ефективни и печеливши предприятия. Подобно на това, на този етап непропорционалните разходи не могат да се разглеждат допълнително извън оценяването на значимите ефекти върху определената употреба (виж раздел 8.1).

• 
  Обикновено възстановяването на наводнени равнини увеличава биоразнообразието на околната среда. Но може да има някои обстоятелства, при които възстановяването на наводнени равнини заплашва специфичния пейзаж и биоразнообразието, които са се появили през годините в резултат на елиминирането на наводненията в крайбрежни зони или бивши зони около водни обекти, в които се е събирала вода от наводнения;
  
• 
  Премахването на един язовир може да доведе до елиминирането на влажни зони, които са се развили във връзка със съхраняването на водата;
  
• 
  Изграждането на канал около физическа пречка за подобряването на екологичния континиум (виж раздел 7.2 МЕП), за да се позволи миграцията на рибите, може да изисква значителна енергия, разрушаване на археологически обект и генериране на отпадъчни материали. Затова при някои обстоятелства може да не е подходящо във връзка с ползата;
  
• 
  Една историческа модификация, от рода на мелница или бент, която вече не служи за определена употреба, сега може да има естетическа или историческа стойност. Тази отличителна черта не трябва непременно да бъде премахната, и някои могат да пожелаят да обозначат засегнатия воден обект като СМВО.
  

Като цяло трябва да се предотвратяват значимите отрицателни въздействия върху по-широка околна среда.