Рамковата директива за водите: нови предизвикателства пред политиката на водите в ЕС

Страните членки може не винаги да постигнат добро състояние на всички водни обекти в района на речния басейн до 2015г., поради техническа осъществимост, непропорционални разходи или природни условия. При такива условия, които специално ще бъдат обяснени в ПУРБ, Рамковата директива за водите дава възможност на страните членки да се ангажират в два допълнителни цикъла от по шест години да планират и осъществят мерките.

В приложение В към настоящото Ръководство има пълен списък с членовете на COAST, с информация за контакт. Ако имате нужда от помощ за вашите дейности, моля свържете се с член на COAST във вашата страна. Ако искате повече информация, относно определени пилотни проучвания (Приложение С), или инструменти за класификация и схеми и инструменти, представени в тулбокс (раздел 6), можете директно да се свържете с тези хора в съответната страна – членка.

„Повърхностните водни обекти в рамките на района на речния басейн, се

идентифицират като попадащи в една от следните категории води – реки, езера,

преходни води или крайбрежни води – или като изкуствени повърхностни водни

обекти или силно модифицирани повърхностни водни обекти.”

3. 
   Първият етап при описването на повърхностния воден обект е да се определят всички повърхностни води към някоя от категориите повърхностна вода – реки, езера, преходни води или крайбрежни води – или като изкуствени повърхностни водни обекти или силно модифицирани повърхностни водни обекти (фигура 2.2).
   

Фигура 2.2 Категории повърхностни обект

4. 
   Директивата признава, че екологичния характер на повърхностните води ще варира според техните различни физични режими. Например, един морски учен очаква да открие различни биологични популации върху един открит Атлантически скалист бряг, в сравнение с тези във фиорд, залив в Балтийска или Средиземноморска крайбрежна лагуна. Примери на типовете повърхностна вода са показани на фигура 2.3. Целта на определянето на водните обекти към определен физически тип, е да се гарантира, че могат да бъдат направени реални сравнения на неговото екологично състояние. За всеки тип трябва да бъдат описани и референтните условия, тъй като те формират „основата” за класифицирането на състоянието или качеството на водните обекти. В раздел 3 е дадено ръководство как да се категоризират водните обекти.
   

6. 
   Водни обекти могат да бъдат идентифицирани за всички повърхностни води (естествени, силно модифицирани и изкуствени). Тази стъпка е от основно значение за процеса на изпълнение, защото водните обекти представляват единиците, които ще бъдат използвани за отчитане и оценка на това дали съответстват на основните екологични цели на Директивата.
   
7. 
   За да се определи една класификация и ефективни екологични цели за един воден обект, може да е нужно зоната, която е от един тип, да бъда разделена допълнително на два или повече водни обекта (фигура 2.4.). Водните обекти не може да се разпростират върху два типа, защото референтните услови, а оттам и екологичните цели, са специфични за типа.
   

6. 
   Според определението в Директивата, водните обекти трябва да са ”отделни и значими”. Това означава, че не трябва да бъдат произволни подразделяния на район на речен басейн, че не трябва да се припокриват един с друг, нито да бъдат съставени от съседни елементи на повърхностна вода.
   
7. 
   Директивата посочва, че реките и крайбрежните води могат да бъдат подразделяни. Приема се, че преходните води също могат да бъдат подразделяни, доколкото получените при това водни обекти са отделни и значими (фигура 2.5). В случаите с крайбрежните води, участъците на открития бряг често продължават (освен ако не са разделени от преходни води); тук подразделянията могат да последват значими промени в субстрата, топографията или външността.
   

Категории повърхностни води Повърхностни водни обекти

Част от езеро

Езера

П
Част от река, поток, канал

о
Реки, потоци, канали

в

ъ

х

н

о

с

т

н

и
в

о

д

Внимание! В Директивата се изисква подразделяне на повърхностни води, което е необходимо за ясното, последователно и ефективно приложение на нейните цели. Подразделянето на крайбрежни и преходни води на все по-малки и малки водни обекти, което не подпомага тази цел, трябва да се избягва.

2.2.11. След 2013г., на всеки шест години страните членки трябва да преразглеждат охарактеризирането на водните обекти, включително на специфичните за типа референтни условия, за да се отрази по-широкото разбиране и знание за системите и променливостта на природата, включително климатични промени. При това преразглеждане, водните обекти, чието състояние се променя, могат да бъдат слети със съседни водни обекти от същия тип и със същото състояние.

2.3.1. Директивата определя преходните води, като:

2. 
   При дефинирането на преходните води за целите на РДВ, е ясно, че установяването на граници между преходните води, сладките води и крайбрежните води, трябва да е уместно от екологична гледна точка.
   

2. 
   Повърхностните води са:
   

1. 
   „.....в близост до речните устия”, като това означава близо до края на една река, където тя се смесва с крайбрежни води;
   
2. 
   „.....отчасти солени”, като това означава, че солеността като цяло е по-ниска от тази в съседния крайбрежен воден обект;
   
3. 
   „.........са повлияни в значителна степен от потоци от сладка вода”, като това означава, че им промяна в солеността или потока.
   

2. 
   Ако речните динамики се появят в някоя струйка извън бреговата линия поради високи и силни изтичания на сладка вода, преходния воден обект може да бъде продължен в морската зона (позволено в дефиниция 1).
   
3. 
   За целите на Директивата, основната разлика между преходните и крайбрежните води е включването на изобилие и състав на рибна фауна в списъка на биологичните качествени елементи за оценка на класификационната оценка на преходните води.
   
4. 
   Преходните води обикновено се характеризират с техните морфологични и химически отличителни черти, по отношение на размера и естеството на вливащите се реки. За тяхното дефиниране могат да се използват много различни методи, но метода трябва да бъде уместен от екологична гледна точка. Това ще гарантира, че специфичните за типа биологични референтни условия са надеждни.
   
5. 
   В някои зони на Балтийско море, като Ботнианския залив, солеността на крайбрежната вода е подобна на тази в сладката вода. В резултат на това, живите организми в речната сладка вода могат да се влязат и в близката крайбрежна вода. Но поради различните физически характеристики (динамика на потока) на речната и крайбрежна вода (член 2(6)), същата биологична общност попада в две различни категории повърхностна вода (речна – крайбрежна), и следователно трябва да бъде разделена в два различни водни обекта, като Директивата изисква. В такива случаи, определянето на границите на преходната вода може да се окаже излишно.
   

2. 
   Предлагат се четири метода, които да помогнат на страните членки при дефиниране на морската граница на преходните води.
   

1. 
   Използването на граници, дефинирани съгласно друго Европейско или национално законодателство, като Директивата за третиране на градските отпадни води;
   
2. 
   Градиент на солеността;
   
3. 
   Физиологични характеристики;
   
4. 
   Моделиране.
   

2. 
   Страните членки трябва да изберат най-уместния от екологична гледна точка метод, който е подходящ за техния случай. Използването на един или няколко от тези подходи ще даде възможност за сравнение между всички страни членки.
   

2. 
   Когато границите на преходните води са дефинирани за целите на съществуващото законодателство, те могат да се използват за дефиниране на преходните води, съгласно РДВ, доколкото съответстват на категориите в РДВ.
   
3. 
   Член 17(1) и (2) от Директивата за третиране на градските отпадни води (91/271/ЕС), поставя за задача на страните членки да създадат програма за изпълнение, която да включва информация за изпусканията в различните типове водни обекти, които може да са били свързани с дефинирането на външната (гледащата към морето) граница на естуарите. Всяка страна членка използва свой собствен индивидуален метод. Тези граници най-вероятно са били начертани за най-големите естуари и могат да бъдат използвани за дефиниране на преходните води за целите на РДВ.
   

2. 
   Ако съществуват измервания на солеността, външната граница трябва да бъде начертана там, където солеността на преходните води обикновено е съществено по-висока от солеността в съседната крайбрежна вода. По дефиниция, преходните води трябва да бъдат съществено повлияни от потоци от сладка вода
   

2. 
   За по-големите реки, влиянието на сладките води вероятно ще премине в крайбрежните води (фигура 2.6).
   

Фигура 2.7. Естуар, изграден при наносна ивица, показващ, че геоморфологичните и биологични граници на преходните води могат да съвпадат.

16. 
    Приложение ІІ 1.2.3 и 1.2.4 от Директивата определя сладката вода като такава със соленост по-малка от 0.5.
    

16. 
    Има два основни метода за определяне на сладководната граница на преходната вода: сладка /солена водна граница или приливна граница (фигура 2.8). При някои широки естуари, приливната граница може да бъде няколко десетки километри по-нататък във вътрешността, отколкото границата сладка вода/ солена вода.
    

16. 
    Предлага се използването или на сладка/солена граница или на приливна граница за дефинирането сладководната граница на преходните води, в зависимост от това кой метод е най-подходящ за съответните условия. Независимо кой метод се използва, очевидно всички преходни води трябва да граничат със сладка вода, като нито една част от системата не трябва да остава неразпределена към някоя категория повърхностна вода.
    

16. 
    В Директивата не се дава указание за минималния размер на преходните води, пир който те трябва да бъдат дефинирани като отделни водни обекти. Въпреки че размера на водосборния басейн може да се използва като насока за размера на идентифицираните преходни води, той трябва да бъде разглеждан заедно с други фактори, като размера, дължината, вместимостта, река, изпускането и природата на зоната на смесване. Най-важното е, че е нужно да отговаря на дефиницията за водния обект (чл.2.10) да бъде „отделен и значим” елемент на повърхностна вода. Значим би могъл да означава по отношение на размера на риска да не постигне добро екологично състояние.
    

16. 
    В хоризонталното Ръководство за водните обекти (РДВ ОСИ Ръководство №2) не се дава изискване относно минималния размер за преходните и крайбрежни водни обекти. Но се посочва, че страните членки могат да решават дали целите на Директивата, които се прилагат за всички повърхностни води, могат да бъдат постигнати без всеки малък, но отделен елемент на повърхностната вода, да бъде идентифициран като воден обект.
    

3.4.1. При крайбрежните води има свободен обмен на вещества от районите на речния басейн в открито море. Крайбрежните води трябва да бъдат разпределени към един район на речния басейн. Това може да включва разделяне на участъци от крайбрежната вода, които иначе могат да бъдат счетени за отделни водни обекти.

2. 
   Целта при разпределяне на даден участък от крайбрежната вода към един район на речния басейн, е да се гарантира, че крайбрежните води са разпределени към най-близката възможна или най-подходящата естествена управляема единица и да се сведе до минимум всякакво ненужно разделяне на крайбрежни участъци. За да се гарантира последователност в подхода, трябва да се прилагат следните принципи:
   

• 
  Където е възможно, могат да се използват съществуващите административни граници. Примери са екорегиони, дефинирани в Директивата и региони, дефинирани в Морските конвенции;
  
• 
  Границите между два съседни типа трябва да се използват, когато е възможно, за да се сведе до минимум ненужното разделяне на бреговата линия;
  
• 
  В общия случай, бреговата линия трябва да се разделя по-скоро на открити бреговми зони, отколкото чрез естествени управляеми единици, каквито са заливите или тесните протоци. Но може да има и определени ситуации, при които разделянето на естествените единици за целите на управлението не може да бъде избегнато.
  

2. 
   При управлението на крайбрежни водни обекти, трябва да се приеме, че водни обекти в различните райони на речния басейн могат да си взаимодействат, за да повлияят на качеството на водата в близките водни обекти или дори по-далечни. В този случай, в плановете за управление и на двата речни басейна трябва да е изяснен проблема и те трябва да работят съвместно за разрешаването на всякакви въпроси. Когато е възможно, крайбрежния воден обект трябва да бъде разпределен към район на речен басейн, който е най-вероятно да оказва влияние върху неговото качество, особено като се вземе предвид влиянията на замърсителите върху брега.
   

1. 
   Дефиницията за повърхностни води включва териториални води. Директивата изисква постигане на добро химическо състояние на повърхностните води за всички повърхностни води, които са до 12 морски мили към морето от базовата линия, от която се измерват териториалните води (т.е. териториални води).
   
2. 
   Но от страните членки се изисква само да идентифицират водните обекти в крайбрежните води, а не в териториалните води.
   

3. 
   Като защитава тези вътрешни повърхностни води, преходни води, крайбрежни води и подпочвени води, Директивата допринася за защита на териториалните и морските води.
   

4. 
   Целта на последващите директиви, касаещи веществата в Приоритетния списък, които Комисията трябва да предложи до 20 ноември 2003г., ще бъде да изяснят изискванията за съответствието, оценката и докладването, касаещи класификацията на доброто химическо състояние на повърхностните води.
   

5. 
   Един от вариантите за докладване на случаи на непостигане на добро химическо състояние на повърхностните води в териториални води, би бил да се идентифицират териториалните водни обекти само тогава, когато е необходимо да се очертаят съседните водни участъци, в които не са били постигнати изискваните екологични качествени стандарти за добро химическо състояние.
   

1. 
   Крайбрежни лагуни може да са или крайбрежни води или преходни води, в зависимост от това дали лагуната отговаря на дефиницията за преходни води в Директивата „в близост до речно устие” и „значително повлияна от потоци от сладка вода” (чл.2(6)).
   

2. 
   Директивата покрива всички повърхностни води. Тук се предлага минималният размер на лагуните, които да бъдат покрити от Директивата, да бъде същия като минималния размер на езерата. В Приложение ІІ от Директивата, най-малкия размер на езерата, включени в система А е повърхностна територия от 0.5 до 1 км². Това не трябва да се приема за абсолютна стойност и страните членки може по желание да включат лагуни, по-малки от 0.5 км², особено ако за тях има риск да не постигнат добро състояние, или състоянието им е определено като високо и се нуждаят от високо ниво на защита. Допълнителна информация за значими водни обекти е дадена в хоризонталното Ръководство за повърхностните обекти (РДВ ОСИ Ръководство №2).
   

2.7.1. От член 1 на Директивата става ясно, че една от основните цели на РДВ е да опазва и подобрява водните екосистеми, включително влажните зони, които са пряко зависими от водните екосистеми. Основната сила на РДВ, като инструмент за управление, е че се признават тези взаимозависимости, за разлика от предишните директиви, касаещи контрола на замърсяването на водата или запазването на природата.

2. 
   Екосистемите на влажните зони са екологично и функционално значими елементи на водната околна среда, с потенциално важна роля, която могат да изиграят, като помагат за постигането на устойчиво управление на речния басейн. В Рамковата директива за водите не се поставят цели за влажните зони. Но влажните зони, които са зависими от подпочвени обекти, които са част от повърхностен воден обект, или са Защитени територии, ще имат полза от задълженията в РДВ да се опазва и възстановява състоянието на водата. Уместни дефиниции са дадени в хоризонталните ръководства на ОСИ, относно водните обекти (РДВ ОСИ Ръководство №2), и се разглеждат допълнително в Ръководство за влажните зони (което е в процес на изготвяне).
   

2. 
   Натискът върху влажните зони (напр. физически модификации и замърсяване) може да доведе до въздействия върху екологичното състояние на водните обекти. Поради това може да се наложи обсъждането на мерки за справяне с такъв натиск, като част от плановете за управление на речния басейн, когато те трябва да отговорят на екологичните цели в Директивата.
   

2. 
   Създаването и подобряването на влажните зони, при подходящи обстоятелства може да предложи устойчиви, разходно ефективни и социално приемливи механизми, които да спомогнат за постигането на екологичните цели, заложени в Директивата. В частност, влажните зони могат да спомогнат да се намалят въздействията от замърсяване, да допринесат да смекчаване на последствията от наводнения и засушавания, да спомогнат за постигане на устойчиво управление на крайбрежието и да се насърчи възобновяването на подпочвените води. Уместността на влажните зони в програмите от мерки се разглежда допълнително в отделно хоризонтално ръководство за влажните зони (в процес на изготвяне).