РАЗДЕЛ 6 – Тулбокс (набор от инструменти)

6.1.1. Този тулбокс съдържа примери от съществуващи класификационни схеми и инструменти за преходни и крайбрежни води, които може да са подходящи за тестване от страните членки.

2. 
   Трябва да се подчертае, че засега много малко тестове на тези инструменти за направени за целите на РДВ. Приканваме страните членки на тестват съществуващите класификационни схеми и инструменти в техния екорегион и да споделят резултатите и придобитите знания с експерти от други страни членки.
   

6.2. ФИТОПЛАНТКОН

1. 
   Тук са представени няколко инструмента за класифициране на екологичното състояние на фитопланктона в преходните и крайбрежните води, макар че нито един от предлаганите инструменти самостоятелно не отговаря на всички изисквания в Директивата.
   

2. 
   OSPAR – всеобхватна процедура
   

Всеобхватната процедура OSPAR дава рамка за класифициране на трофичното състояние на морските води в три класа; безпроблемни, проблемни и потенциално проблемни зони. Критериите включват максималните и средните концентрации на хлорофил а (сурогат за биомасата на водораслите) и наличието/ концентрацията на вредители /токсични видове водорасли, присъстващи донякъде в определен състав и изобилие.

6.2.3. Пробен инструмент за класификация за фитопланктона, в процес на разработване във Франция от IFREMER.

Като част от един глобален инструмент за класификация за преходните и крайбрежните води, понастоящем Франция разработва инструмент за класификация за фитопланктона, използвайки работата, извършена за Директивата за хигиена на мекотелите.
6.2.4. Директива на ЕС за хигиена на мекотелите с черупки: (директива на Съвета 91/492/ЕЕС от 5 юли 1991г., в която са залегнали здравословните условия за производството и разпространението на пазара на живи двучерупкови мекотели.)

Целта на директивата е да се опазва общественото здраве, и включва изискване за мониторинг на наличието на планктон, съдържащ морски биотоксини. Изисква се периодично вземане на проби, за да се установят промените в състава и разпространението на специфичен планктон, който произвежда биотоксини. Когато бъдат достигнати праговите стойности, тогава се предприема по-интензивно вземане на проби.

5. 
   OSPAR – всеобхватна процедура
   

5. 
   Пробен инструмент за класификация за фитопланктона, в процес на разработване във Франция от IFREMER.
   

Праговите стойности за вредните/ токсични видове водорасли са строго свързани по-скоро с откриването на паралитични и диаретични отровни видове мекотели, отколкото с друго измерване на екологичното състояние. Връзките между двата вида от много години са били предмет на дискусия на морските учени. Явно връзките ще трябва и зъ в бъдеще да бъдат изучавани. Този френски инструмент за класификация, който е в процес на разработване, взима предвид изобилието на видовете фитопланктон, които са токсични както за човешкото здраве, така и за флората и фауната, както и за онези видове, които се използват като показател за ефтрофикация Инструментът не включва измерване на биомасата на популацията.

1. 
   видове фитопланктон, токсични за човешкото здраве
   

PSP 80µg.100g^-1

ASP 20 g. g^-1 domoic киселина
Показател: брой седмици с положителни резултати при пет годишен подвижен период
Класификация:
Таблица 6.1. Класификация на броя на положителните резултати на DSP и PSP през 5 годишен подвижен период

Високо (синьо)	Добро (зелено)	Умерено (жълто)	Лошо (оранжево)	Много лошо (червено)
0	1-5	6-15	16-25	> 25

Таблица 6.2. Класификация на броя на положителните резултати на ASP през пет годишен подвижен период.

2. 
   Видове фитопланктон, токсични за флората или фауната:
   

3. 
   Видове фитопланктон, използвани като показател за ефтрофикация
   

6.3. ДРУГА ВОДНА ФЛОРА

Инструменти, които понастоящем са налични в страните членки, за класификация на друга водна флора:
6.3.1. Всеобхватната процедура OSPAR има критерии за макрофитите , които са специфичен регион и включват смяна от дълго живеещи до кратко живеещи вредни видове. Тези регионални критерии все още трябва да бъдат разработвани.

2. 
   Швеция има класификационна система, която покрива химични елементи и флората и фауната на местността. По-долу са представени примери от шведската класификационна система (покритосеменни и съобщества от скалисти брегове).
   

2. 
   Гърция разработва инструмент за класификация за морски треви и морски водорасли.
   

2. 
   Испания е разработила инструмент за класификация за съобщества по скалистите брегове, като използва многовариантни методи.
   

Наличните инструменти отговарят ли на изискванията в Директивата?

2. 
   Критериите OSPAR за макрофитите могат по-нататък да бъдат разработени на регионална основа, за да се вземат предвид изискванията в РДВ.
   

2. 
   Класификационният инструмент на Швеция не отговаря на всички критерии в РДВ, но в момента инструмента бива коригиран и може да бъде тестват за съответните екорегиони.
   

2. 
   Гръцкият инструмент сравнява състава и изобилието на чувствителните и не чувствителните видове и може да бъде тестват в повечето зони.
   

2. 
   Испанският инструмент отговаря на критериите и може да бъде тестват в повечето зони.
   

2. 
   Резюме на Шведския инструмент за класификация за покритосеменните и съобществата по скалистите брегове (Шведска агенция за опазване на околната среда 2000). Пълната презентация може да бъде свалена от www.environ.se
   

Терминът „макро растителност” се отнася за растения, които са достатъчно големи, за да се видят с просто око. Видовият състав на растителността се влияе в два аспекта от еутрофикацията – увеличено снабдяване с хранителни вещества, и увеличена мътност (увеличение на броя на песъчинките). В някои случаи, разпространението на видовия състав на растителността може да бъде повлиян и от дебели слоеве лед, други замърсители, действие на вълните, причинено от силен трафик на лодки и т.н.

Таблица 6.6. Класификация на закътани до умерено изложени съобщества по твърди дъна в Скагерак/ Категат.

Тази класификация се прилага за растителност по твърди дъна на дълбочини от 0-20 метра. Описването изисква гмуркане, затова трябва да се извършва в периода 1 април – 31 октомври. Клас 1 изисква обекти, които са на дълбочина от поне 25 метра или имат добре развита растителност на 20 метра.

2. 
   Резюме на Гръцкия инструмент за класификация за морски водорасли и морски треви (Орфанидис и др., 2002).
   

Беше разработен модел за оценка на екологичното състояние, за да се определят целите за възстановяване в преходните и крайбрежните води. Морските бентосни макрофитни видове (морски водорасли и морски треви) бяха използвани за да се покажат промените във водните екосистеми от девствено състояние с късно- последващи видове (Група с екологично състояние (ESG) І) до деградирало състояние със случайни (ESG ІІ) видове. Първата група обхваща видове с дебел или растящ във варовикова почва талус, ниски нива на растеж и дълъг жизнен цикъл (многогодишни), докато втората група включва тънки и нишковидни видове, с високи нива на растеж и кратки жизнени цикли (годишни). Морските треви бяха включени в първата група, докато Cyanophyceae и видовете с грубо разклонен талус бяха включени във втората група.

Средно изобилие (%) на ESG І

2. 
   Резюме на Испанския инструмент за класификация за крайбрежните бентосни съобщества, като се използва многовариантен анализ (Agencia Catalana de l’aigua and Centre d’Estudis Avancats de Blanes 2002).
   

Комбинация от примерна информация, матрици за данните от видовото покритие и видовата биомаса са разработени преди да се извършат дву- или триизмерни анализи за подреждане на агрегирани групи. Могат да се използват многобройни многовариантни анализи и йерархични класификационни системи . Всеки от тях си има и силни и слаби страни и от отделния изследовател зависи кой метод ще избере, за да може по най-добрия начин да интерпретира данните. Един от многовариантните анализи е PCA (анализ на основните компоненти), при който се използва Евклидова метрична дистанция, отдаваща твърде голямо значение на изобилието/ биомасата на видовете, и е от полза само ако моделите са много подобни. Анализът (АС) (анализ на кореспонденциите) използва дистанция х², която решава проблема, тъй като дава относително голямо значение на видовете, които са слабо представени. Но той има две слабости. От една страна видовете, които са представени в малко обекти, но в изобилие, нарушават репрезентативността, и от друга страна, ако обектите се намират по растящ градиент, втората ос често е функция от първата и тогава обектите, са разпространени във факториелното пространство във формата на арка (ефектът на Гутман). Анализът DCA (Detrended Correspondence Analysis) има предимствата на АС (използва разстоянието х²), но избягва връзката между втората и първата оси, като така се избяхва ефектът Гудман. Затова счетохме, че това е методът, който най-добре подхожда на нашите данни. Друг метод, който се използва е MDS (многомерно изчисление), и по-специално, непараметричното MDS, което наскоро беше приложено за биологични данни. Едно от предимствата на този метод, е че за да се прилага ефективно се изискват много малко предположения за данните и взаимовръзката сред примерите. Това е много гъвкав метод, който използва редица подобия сред примерите. Този нов метод все още не е бил прилаган за данни за екологичното качество на Каталонския бряг.

6.4. БЕЗГРЪБНАЧНА БЕНТОСНА ФАУНА

2. 
   Гърция разрабова класификационен инструмент за безгръбначната бентосна фауна.
   
3. 
   Испания е разработила биотичен индекс, за да установи екологичното качество н организмите, живеещи по мекото дъно. Индексът е създаден, за да се използва за околната среда при естуарите и крайбрежията в Европа.
   
4. 
   Великобритания започна да тества испанския инструмент за класификация при много естуари, като работата ще продължава и през следващите години.
   
5. 
   Всеобхватана процедура OSPAR включва бентосната безгръбначна фауна и възможния индиректен ефект на ефтрофикацията по отношение на зообентос, загинал вследсвие изчерпването на кислород и (или) дългосрочни промени в биомасата на зообентоса и състава на видовете, поради хранително обогатяване (виж раздел 6.6).
   

Наличните инструменти отговарят ли на изискванията на Директивата?

2. 
   Всички съшествуващи методи или имат ограничение в зоние, в които могат да се използват, или все още не са тесвани на много места. За най-обещаващи могат да се считат методите, които комбинират сътав, изобилие и чувствителност.
   

2. 
   Резюме на Норвежкия инструмен за класификация за макрофауната и химичните елемени по мекото дъно (Molvær et al., 1997).
   

Този Норвежки инструмент за класификация използва разнообразиетона макрофауната по мекото дъно, за оценка на екологичното състояние. Настоящата форма на система се използва от 1997г., а предишна версия беше използвана от 1993г. Системата включва също химични елементи и вредни вещества в местната флора и фауна, и ще бъде преправена, за да отоваря на изискванията на РДВ.

Разнообразието на фауната се измерва с индекса Шанън- Вийнер (Н’)(Shannon and Waever 1963) и методът за разредяване на Хурлберт (Hurlbert 1971). Моделите трябва да са количествени, обикновено взети с извадка на 0.1м² и моделите се пресяват на монитори 1мм. Изчисленията се правят, като се използват четири или пет обединени модела, представляващи 0.4-0.5м² от дънната повърхност, но се използват и за единични модели.

Освен фауната се измерва и органичното съдържание на утайката, по отношение на общия органичен въглерод (ООВ), използвайки обикновен анализ. Измерените стойности се пригаждат за съдържанието на глина и тиня (фина частица) в утайките. Тази част от инструмента трябва да се доразработи в бъдеще, тъй като не е подходяща за всички зони.

Класификацията е показана на таблица 6.8. Границите на класовете бяха поставени, използвайки много на брой модели (повече от 500) от Норвежките води, взети пи различни екологични условия като референтна основа. Границата между клас II (добри условия) и клас III (задоволителни условия) беше поставена като средна стойност за индексите, т.е. такава, че класовете I и II обхващат 50% от моделите, а класовете III, IV и V останалите 50%. По-нататъшното разделяне на класовете се основаваше на изчисление на проценти. Освен това беше използвано и експертно решение за нагласяване на стойностите според екологичние условия.