Ръководство №5 Преходни и крайбрежни води – Типология, Референтни условия и системи за класификация


РАЗДЕЛ 6 – Тулбокс (набор от инструменти)



страница6/10
Дата25.10.2018
Размер1.49 Mb.
#97909
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
РАЗДЕЛ 6 – Тулбокс (набор от инструменти)

6.1. ВЪВЕДЕНИЕ

6.1.1. Този тулбокс съдържа примери от съществуващи класификационни схеми и инструменти за преходни и крайбрежни води, които може да са подходящи за тестване от страните членки.




      1. Трябва да се подчертае, че засега много малко тестове на тези инструменти за направени за целите на РДВ. Приканваме страните членки на тестват съществуващите класификационни схеми и инструменти в техния екорегион и да споделят резултатите и придобитите знания с експерти от други страни членки.

6.2. ФИТОПЛАНТКОН



Инструменти, които са налични в страните членки за оценка на екологичното състояние на фитопланктона:


      1. Тук са представени няколко инструмента за класифициране на екологичното състояние на фитопланктона в преходните и крайбрежните води, макар че нито един от предлаганите инструменти самостоятелно не отговаря на всички изисквания в Директивата.




      1. OSPAR – всеобхватна процедура

Всеобхватната процедура OSPAR дава рамка за класифициране на трофичното състояние на морските води в три класа; безпроблемни, проблемни и потенциално проблемни зони. Критериите включват максималните и средните концентрации на хлорофил а (сурогат за биомасата на водораслите) и наличието/ концентрацията на вредители /токсични видове водорасли, присъстващи донякъде в определен състав и изобилие.




Внимание! Общите критерии за оценка OSPAR все още са в процес на изучаване, който се развива. Към момента на публикуването, пример за одобрени критерии може да се види в раздел 6.6. от тулбокса. Страните членки трябва да се стремят да използват най-новата версия на критериите, която към момента на публикуване на това Ръководство може да се види на интернет страницата на OSPAR www.ospar.org, виж мерки, споразумения, споразумение 2002-20.



6.2.3. Пробен инструмент за класификация за фитопланктона, в процес на разработване във Франция от IFREMER.

Като част от един глобален инструмент за класификация за преходните и крайбрежните води, понастоящем Франция разработва инструмент за класификация за фитопланктона, използвайки работата, извършена за Директивата за хигиена на мекотелите.
6.2.4. Директива на ЕС за хигиена на мекотелите с черупки: (директива на Съвета 91/492/ЕЕС от 5 юли 1991г., в която са залегнали здравословните условия за производството и разпространението на пазара на живи двучерупкови мекотели.)

Целта на директивата е да се опазва общественото здраве, и включва изискване за мониторинг на наличието на планктон, съдържащ морски биотоксини. Изисква се периодично вземане на проби, за да се установят промените в състава и разпространението на специфичен планктон, който произвежда биотоксини. Когато бъдат достигнати праговите стойности, тогава се предприема по-интензивно вземане на проби.


Наличните инструменти изпълняват ли изискванията в Директивата?


      1. OSPAR – всеобхватна процедура

Всеобхватната процедура не е изцяло в съответствие с изискванията на Директивата, но има потенциал по-нататък да се разработят критериите така, че да отговарят на изискванията в Директивата. Процедурата включва състава на водораслите, но е фокусирана по-скоро върху вредните и токсични водорасли, отколкото върху цялото съобщество. Включва също измерване на биомасата по отношение на хлорофил а, който в много зони може да не е достатъчно чувствителен. Всеобхватната процедура може да не е пригодена към специфичните за региона обстоятелства, но явно може да бъде използвана за рамка за по-нататъшно разработване на класификационни инструменти по РДВ.


      1. Пробен инструмент за класификация за фитопланктона, в процес на разработване във Франция от IFREMER.

Праговите стойности за вредните/ токсични видове водорасли са строго свързани по-скоро с откриването на паралитични и диаретични отровни видове мекотели, отколкото с друго измерване на екологичното състояние. Връзките между двата вида от много години са били предмет на дискусия на морските учени. Явно връзките ще трябва и зъ в бъдеще да бъдат изучавани. Този френски инструмент за класификация, който е в процес на разработване, взима предвид изобилието на видовете фитопланктон, които са токсични както за човешкото здраве, така и за флората и фауната, както и за онези видове, които се използват като показател за ефтрофикация Инструментът не включва измерване на биомасата на популацията.


6.2.7. Резюме на пробния инструмент за класификация за фитопланктона, в процес на разработване във Франция от IFREMER


  1. видове фитопланктон, токсични за човешкото здраве


Видове: онези видове, произвеждащи токсини DSP, PSP и ASP. Dinophysis spp., Alexandrium minutum, Gymnodinium catenatum, Gymnodinium breve, prorocentrum minimum
Прагове: DSP отрицателни резултати на биологични тестове

PSP 80µg.100g-1

ASP 20 g. g-1 domoic киселина
Показател: брой седмици с положителни резултати при пет годишен подвижен период
Класификация:
Таблица 6.1. Класификация на броя на положителните резултати на DSP и PSP през 5 годишен подвижен период


Високо (синьо)

Добро (зелено)

Умерено (жълто)

Лошо (оранжево)

Много лошо (червено)

0

1-5

6-15

16-25

> 25

Таблица 6.2. Класификация на броя на положителните резултати на ASP през пет годишен подвижен период.




Високо (синьо)

Добро (зелено)

Умерено (жълто)

Лошо (оранжево)

Много лошо (червено)

0

1

2-3

4-5

> 5



  1. Видове фитопланктон, токсични за флората или фауната:


Видове: Gymnodinium cf nagasakiense [= G. nagasakiense, G. aureolus, G. mikimotoi], G. splendens [=G. sanguineum], G. breve [= ptychodiscus brevis], Gyrodinium spirale, Prorocentrum micans [=P. arcuatum = P gibbosm] (основни видове) + P. minimum [= P. balticum= P. cordatum] (голяма част от видовете), P. gracile, P. lima [=P. marinum]; P. triestum [=P. redfieldii] (малка част от видовете) + P. copressum, P. mexicanum (спорадични видове). Dictyocha sp., Heterosigma carterae, Fibrocapsa japonica, Chrysochromulina spp.
Прагове: Цъфтене означава >106 cell. 1-1

Показател: Общ брой на цъфтежите през пет годишен подвижен период.

Класификация:
Таблица 6.3. Класификация на броя на цъфтежите на видовете фитопланктон, токсични за флората или фауната през пет годишен подвижен период

Високо (синьо)

Добро (зелено)

Умерено (жълто)

Лошо (оранжево)

Много лошо (червено)

0

1-2

3-5

6-10

> 10



  1. Видове фитопланктон, използвани като показател за ефтрофикация

Видове: всички видове
Прагове: Цъфтене означава >105 cell. 1-1

Показател: Общ брой на цъфтежа през пет годишен подвижен период

Класификация:
Таблица 6.4. Класификация на броя на цъфтежите на видовете фитопланктон, използвани като показател за ефтрофикация през пет годишен подвижен период.



Високо (синьо)

Добро (зелено)

Умерено (жълто)

Лошо (оранжево)

Много лошо (червено)

0-10

11-20

21-40

> 40


6.3. ДРУГА ВОДНА ФЛОРА

Инструменти, които понастоящем са налични в страните членки, за класификация на друга водна флора:
6.3.1. Всеобхватната процедура OSPAR има критерии за макрофитите , които са специфичен регион и включват смяна от дълго живеещи до кратко живеещи вредни видове. Тези регионални критерии все още трябва да бъдат разработвани.


      1. Швеция има класификационна система, която покрива химични елементи и флората и фауната на местността. По-долу са представени примери от шведската класификационна система (покритосеменни и съобщества от скалисти брегове).




      1. Гърция разработва инструмент за класификация за морски треви и морски водорасли.




      1. Испания е разработила инструмент за класификация за съобщества по скалистите брегове, като използва многовариантни методи.

Наличните инструменти отговарят ли на изискванията в Директивата?




      1. Критериите OSPAR за макрофитите могат по-нататък да бъдат разработени на регионална основа, за да се вземат предвид изискванията в РДВ.




      1. Класификационният инструмент на Швеция не отговаря на всички критерии в РДВ, но в момента инструмента бива коригиран и може да бъде тестват за съответните екорегиони.




      1. Гръцкият инструмент сравнява състава и изобилието на чувствителните и не чувствителните видове и може да бъде тестват в повечето зони.




      1. Испанският инструмент отговаря на критериите и може да бъде тестват в повечето зони.




      1. Резюме на Шведския инструмент за класификация за покритосеменните и съобществата по скалистите брегове (Шведска агенция за опазване на околната среда 2000). Пълната презентация може да бъде свалена от www.environ.se

Терминът „макро растителност” се отнася за растения, които са достатъчно големи, за да се видят с просто око. Видовият състав на растителността се влияе в два аспекта от еутрофикацията – увеличено снабдяване с хранителни вещества, и увеличена мътност (увеличение на броя на песъчинките). В някои случаи, разпространението на видовия състав на растителността може да бъде повлиян и от дебели слоеве лед, други замърсители, действие на вълните, причинено от силен трафик на лодки и т.н.


Правилната интерпретация на характеристиките на макрорастителността изисква познаване на природните изменения във флората, свързани с различните части на брега. Тези изменения зависят до голяма степен от различията в солеността. Освен това, обикновено има важни различия между растителността на твърдите дъна (скали, големи скални блокове и т.н.) и тази на меките дъна (пясък, глина, кал и т.н.). Освен това, растителността по изложените дъна във външни архипелази и по открити брегове, често е различна по характер от тази в по-закритите зони.
Примерите, дадени по-долу, са от зоната Скагерак/ Категат.Схемата покрива също Балтийската част и Ботниянско море.
Не са дадени определени референтни стойности, но условията описано в клас 1, в повечето случаи могат да бъдат използвани като основа за сравнения. Клас 1, който е базиран на данни от исторически източници и повече или по-малко девствени региони, цели да представи естествени условия.
Оценките на настоящите състояния на макро растителността трябва да се основават на данни, събрани през лятото.
За Скагерак/ Категат има три класификации, които могат да се използват заедно или поотделно. Основното предварително условия за трите, е че солеността на водата трябва да бъде повече от пет на хиляда.
Таблица 6.5. Класификация на обикновен eelgrass (Zostera marina) на меки дъна в Скагерак/ Категат.


Клас

Ниво

Описание

1

Малко или никакво

Гъст растеж на обикновен еelgrass (Zostera marina), която се намира на дълбочини повече от 6 метра

2

Умерено

Изобилен растеж на обикновен eelgrass до дълбочини от 3 метра, рядък растеж на дълбочини до 6 метра

3

Значително

обикновен eelgrass има на дълбочини от 3 метра; също и рехави нишковидни водорасли

4

Сериозно

Изолирани видове обикновен eelgrass, доминират рехави нишковидни водорасли

5

Унищожаване

„Мъртви” дъна, или липса на постоянна растителност. Възможни маси от рехави водорасли и/или дънен пласт светещи бели сернисти бактерии (нишкообразно или мъхесто вещество).

Таблица 6.6. Класификация на закътани до умерено изложени съобщества по твърди дъна в Скагерак/ Категат.




Клас

Ниво

Описание

1

Малко или никакво

Гъсти количества изхвърлени морски водорасли (Fucus vesiculosus) и/или Ascophyllum nodosum, (на буци или с възли). Епифитите се състоят предимно от кафяви и червени водорасли и само в ограничени количества от зелени водорасли. (зелените водорасли могат да растат в по-обилни количества въху стръмни скали, по които има големи количества птичи курешки). Долната растителност варира. В изложените зони, някои изхвърлени видове морски водорасли могат да бъдат сбъркани с Fucus evanescens.

2

Умерено

Гъсти количества Fucus vesiculosus и/или ascophyllum nodosum, които отчасти са покрити с епифитични зелени водорасли. Има също Fucus evanescens, както и червеното водорасло Porphyra purpurea.

3

Значително

Гъсти количества изхвърлени морски водорасли. Fucus evanescens е в изобилни количества, заедно с райони на зелени водорасли. Среща се също Porphyra purpure. Изхвърлените морски водорасли са покрити с дебели слоеве зелени водорасли и/или пречистващи животински видове.

4

Сериозно

Рядко разпространение на видовете Fucus vesiculosus и Fucus evanescens, често покрити с дебели слоеве зелени водорасли и/или пречистващи животински видове. Могат да се срещнат също рехави плаващи водорасли.

5

Унищожаване

Многогодишните кафяви водорасли липсват напълно. В растителността доминират зелените водорасли или плаващите килими от водорасли, обикновено от вида Enteromorpha (тревно кафяво морско водорасло) и Blidingia, но също Cladophora. Няма водорасли по-големи от 1см; вместо това има синьо зелени водорасли” (цианобактерии) и други бактерии.

Тази класификация се прилага при растителност на скалисти дъна на дълбочини от 0-1 метра. Описания трябва да се правят в периода 1 юни – 31 август. Зоните, които са повлияни от тежки слоеве лед или интензивен трафик на лодки, не трябва да се използват.
Таблица 6.7. Класификация на съобщества, живеещи в изложени твърди дъна в Скатераг/ Категат.


Клас

Ниво

Описание

1

Малко или никакво

Макровдораслите растат на дълбочини повече от 25 метра

2

Умерено

Макровдораслите растат на дълбочини най-малко 20 метра

3

Значително

Макровдораслите растат на дълбочини до 10- 25 метра

4

Сериозно

Макровдораслите растат на дълбочини до 5 метра. Има целогодишни видове, но доминират кратко живеещите видове.

5

Унищожаване

Макроводораслите растат на максимална дълбочина от до 1-2 метра. Целогодишните видове липсват напълно.

Тази класификация се прилага за растителност по твърди дъна на дълбочини от 0-20 метра. Описването изисква гмуркане, затова трябва да се извършва в периода 1 април – 31 октомври. Клас 1 изисква обекти, които са на дълбочина от поне 25 метра или имат добре развита растителност на 20 метра.




      1. Резюме на Гръцкия инструмент за класификация за морски водорасли и морски треви (Орфанидис и др., 2002).

Беше разработен модел за оценка на екологичното състояние, за да се определят целите за възстановяване в преходните и крайбрежните води. Морските бентосни макрофитни видове (морски водорасли и морски треви) бяха използвани за да се покажат промените във водните екосистеми от девствено състояние с късно- последващи видове (Група с екологично състояние (ESG) І) до деградирало състояние със случайни (ESG ІІ) видове. Първата група обхваща видове с дебел или растящ във варовикова почва талус, ниски нива на растеж и дълъг жизнен цикъл (многогодишни), докато втората група включва тънки и нишковидни видове, с високи нива на растеж и кратки жизнени цикли (годишни). Морските треви бяха включени в първата група, докато Cyanophyceae и видовете с грубо разклонен талус бяха включени във втората група.


Оценката на екологичното състояние в пет категории от високо до много лошо включва кръстосано сравнение в матрица на ESG и цифрова система за резултатите. Моделът може да позволи сравнения, класифициране на определено място и определяне на приоритети на регионално и национално ниво, изпълнявайки изискванията в РДВ. Успешното приложение на модела беше направено в подбрани лагуни в македонския и тракийския регион (Северна Гърция) и в крайбрежната екосистема Сароникос (Централна Гърция).

Средно изобилие (%) на ESG І



Фигура 6.1. Матрица, на основата на средното изобилие (%) на ESG за определяне на екологичното състояние на преходните и крайбрежните води.



      1. Резюме на Испанския инструмент за класификация за крайбрежните бентосни съобщества, като се използва многовариантен анализ (Agencia Catalana de l’aigua and Centre d’Estudis Avancats de Blanes 2002).

Комбинация от примерна информация, матрици за данните от видовото покритие и видовата биомаса са разработени преди да се извършат дву- или триизмерни анализи за подреждане на агрегирани групи. Могат да се използват многобройни многовариантни анализи и йерархични класификационни системи . Всеки от тях си има и силни и слаби страни и от отделния изследовател зависи кой метод ще избере, за да може по най-добрия начин да интерпретира данните. Един от многовариантните анализи е PCA (анализ на основните компоненти), при който се използва Евклидова метрична дистанция, отдаваща твърде голямо значение на изобилието/ биомасата на видовете, и е от полза само ако моделите са много подобни. Анализът (АС) (анализ на кореспонденциите) използва дистанция х2, която решава проблема, тъй като дава относително голямо значение на видовете, които са слабо представени. Но той има две слабости. От една страна видовете, които са представени в малко обекти, но в изобилие, нарушават репрезентативността, и от друга страна, ако обектите се намират по растящ градиент, втората ос често е функция от първата и тогава обектите, са разпространени във факториелното пространство във формата на арка (ефектът на Гутман). Анализът DCA (Detrended Correspondence Analysis) има предимствата на АС (използва разстоянието х2), но избягва връзката между втората и първата оси, като така се избяхва ефектът Гудман. Затова счетохме, че това е методът, който най-добре подхожда на нашите данни. Друг метод, който се използва е MDS (многомерно изчисление), и по-специално, непараметричното MDS, което наскоро беше приложено за биологични данни. Едно от предимствата на този метод, е че за да се прилага ефективно се изискват много малко предположения за данните и взаимовръзката сред примерите. Това е много гъвкав метод, който използва редица подобия сред примерите. Този нов метод все още не е бил прилаган за данни за екологичното качество на Каталонския бряг.


Статистическите пакети, които могат да се използват за прилагането на различните многовариантни анализи, са CANOCO (Ter Braak, 1988) и (PRIMER) (Clark & Warwick, 1994). Целта на йерархичните класификационни системи е да се групират обектите в класове или хомогенни групи, така че всяка група да е разграничена от останалите с измерване на подобието или на разстоянието сред примерите. Процесът изгражда непрекъснато нарастващи групи, които включват някои класове в други. Той е представен под формата на класификационно дърво или дървоподобна диаграма. Статистическият пакет, който ще се използва за прилагане на този тип класификационна система, ще бъде PRIMER (Clark & Warwick, 1994). При всички анализи беше взет предвид целия набор от видове (флора и фауна) и бяха елиминирани всички видове, които са представени с по-малко от 2% в примерните обекти, като се отчете, че те едва ли са представител на съобществото.


6.4. БЕЗГРЪБНАЧНА БЕНТОСНА ФАУНА



Инструменти, които в момента са налични в страните членки за класифициране на бентосната безгръбначна фауна
6.4.1 Норвегия има инструмент за класификация, който покрива както химични елементи, така и месната флора и фауна.


      1. Гърция разрабова класификационен инструмент за безгръбначната бентосна фауна.

      2. Испания е разработила биотичен индекс, за да установи екологичното качество н организмите, живеещи по мекото дъно. Индексът е създаден, за да се използва за околната среда при естуарите и крайбрежията в Европа.

      3. Великобритания започна да тества испанския инструмент за класификация при много естуари, като работата ще продължава и през следващите години.

      4. Всеобхватана процедура OSPAR включва бентосната безгръбначна фауна и възможния индиректен ефект на ефтрофикацията по отношение на зообентос, загинал вследсвие изчерпването на кислород и (или) дългосрочни промени в биомасата на зообентоса и състава на видовете, поради хранително обогатяване (виж раздел 6.6).

Наличните инструменти отговарят ли на изискванията на Директивата?




      1. Всички съшествуващи методи или имат ограничение в зоние, в които могат да се използват, или все още не са тесвани на много места. За най-обещаващи могат да се считат методите, които комбинират сътав, изобилие и чувствителност.




      1. Резюме на Норвежкия инструмен за класификация за макрофауната и химичните елемени по мекото дъно (Molvær et al., 1997).

Този Норвежки инструмент за класификация използва разнообразиетона макрофауната по мекото дъно, за оценка на екологичното състояние. Настоящата форма на система се използва от 1997г., а предишна версия беше използвана от 1993г. Системата включва също химични елементи и вредни вещества в местната флора и фауна, и ще бъде преправена, за да отоваря на изискванията на РДВ.

Разнообразието на фауната се измерва с индекса Шанън- Вийнер (Н’)(Shannon and Waever 1963) и методът за разредяване на Хурлберт (Hurlbert 1971). Моделите трябва да са количествени, обикновено взети с извадка на 0.1м2 и моделите се пресяват на монитори 1мм. Изчисленията се правят, като се използват четири или пет обединени модела, представляващи 0.4-0.5м2 от дънната повърхност, но се използват и за единични модели.

Освен фауната се измерва и органичното съдържание на утайката, по отношение на общия органичен въглерод (ООВ), използвайки обикновен анализ. Измерените стойности се пригаждат за съдържанието на глина и тиня (фина частица) в утайките. Тази част от инструмента трябва да се доразработи в бъдеще, тъй като не е подходяща за всички зони.

Класификацията е показана на таблица 6.8. Границите на класовете бяха поставени, използвайки много на брой модели (повече от 500) от Норвежките води, взети пи различни екологични условия като референтна основа. Границата между клас II (добри условия) и клас III (задоволителни условия) беше поставена като средна стойност за индексите, т.е. такава, че класовете I и II обхващат 50% от моделите, а класовете III, IV и V останалите 50%. По-нататъшното разделяне на класовете се основаваше на изчисление на проценти. Освен това беше използвано и експертно решение за нагласяване на стойностите според екологичние условия.


Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница