РАЗДЕЛ 7 – Обобщение и заключения

1. 
   Много страни членки започнаха разработването на типология за преходните и крайбрежните води. Това Ръководство насърчава разработването на една хармонизирана европейска типология за преходни и крайбрежни води, чрез използването на факторите за система Б.
   

2. 
   Важно е да се създадат добри връзки между експертите в страните членки с подобните видове. Сътрудничеството е най-важния процес при постигане на хармонизирано разработване на пан- Европейска основа за изпълнение на Рамковата директива за водите по отношение на мониторинга и оценката. Комуникацията между експертите в различните страни членки на етапа на типологизиране, може да спомогне за осъществяването на последователните етапи от Директивата, като установяване на референтни условия и извършване на междина калибрация.
   

3. 
   В случаите, когато Страни- членки от един Екорегион имат подобни брегови линии, експертите трябва да работят заедно за разработването на общ набор от типове повърхностни водни обекти, когато това е възможно. Този процес трябва да доведе до определянето на по-малък брой типове водни обекти, отколкото ако страните- членки работят независимо.
   

4. 
   Освен това, при хармонизиране на типовете между страните- членки трябва да се избягва:
   

• 
  Едни и същи типове повърхностни водни обекти да имат различни имена; или
  
• 
  Различни типове повърхностни водни обекти да имат еднакви имена.
  

Това сътрудничество трябва също така да спомага да се предотврати дисхармонията в типовете водни обекти на границите между съседни страни- членки.

7.2. Референтни условия

1. 
   Понастоящем няма известни съществуващи референтни мрежи на обекти с високо състояние за преходни и крайбрежни води в Европа, които да отговарят на изискванията на РДВ.
   
2. 
   Досега по-голямата част от мониторинга върху преходните и крайбрежните води беше концентриран повече върху замърсените зони, отколкото върху зони, които ще отговорят на определението за високо състояние от РДВ. Невинаги има данни за всички качествени елементи. Затова е необходимо да се започне, възможно най-скоро, събиране на данни за целите на извличане на биологични референтни условия.
   

3. 
   Трябва да се подчертае, че извличането на референтни условия, които обхващат цялото естествено разнообразие, открито в рамките на един тип воден обект, вероятно ще отнеме много години. Това ще е един итеративен процес, който ще бъде подпомаган от събирането на мониторингови данни за целите на Директивата през следващите години.
   

4. 
   Страните членки с подобни типове води трябва да работят заедно, когато е възможно, с цел да се даде възможност да споделят референтни условия.
   

5. 
   Страните – членки трябва възможно най-скоро да започнат да си сътрудничат при започване на разработването на европейска референтна мрежа на обектите с високо състояние.
   

7.3. Класификация

1. 
   Раздел 6 от това ръководство представлява набор от инструменти, който съдържа схеми и инструменти за класификация, които може да са подходящи за тестване от страните- членки. Тези инструменти за класификация, които понастоящем съществуват, като цяло не са били тествани спрямо нормативните дефиниции (Приложение V, таблица 1.2.) и описания на високо, добро и умерено състояние за всеки от качествените елементи в преходните и крайбрежните води (Приложение V, таблици 1.2.3.и 1.2.4).
   

2. 
   Тъй като инструментите за класификация се разработват в страните членки, експертите се поощряват да обменят информацията и знанието, придобити от тестването. Вероятно е страните- членки с подобни типове да открият, че могат да използват едни и същи инструменти за класификация.
   

3. 
   След като веднъж са били разработени инструментите за класификация, ще е възможно по-нататък да се разработи ръководство за определяне на СЕК и границите между високо/ добро и добро/ умерено състояние.
   

4. 
   Признава се, че това Ръководство не дава конкретни съвети за определяне на стойностите на СЕК и за статистически, въпроси, свързани с класификацията. Предлага се тази дейност да се извърши по-нататък. Разработването на инструменти за класификация ще изискват събирането на данни от много на брой обекти с различно състояние. Трябва да се отбележи, че добрите инструменти за класификация изискват събиране на данни много години, например инструментът за класификация на рибите в Южна Африка, описан в раздел 6.5.6, беше разработен след интензивно събиране на данни в продължение на седем години.
   

7.4. Насърчаване на комуникацията

7.4.1. Създаването на работна група COAST събра експерти от цяла Европа, които са включени в изпълнението на РДВ по отношение на преходните и крайбрежните води.

Източници

Adriaenssens, V., Goethals, P.L.M., Breine, J.J., Maes, J., Simoens, I., Ercken, D., Belpaire,

C., Ollevier, F. & De Pauw, N. (2002a). Значение на източниците при разработване на индекса за рибата в естуарите във Фландрия (в Холандия). Landschap 19: 59-62.
Adriaenssens, V., Goethals, P.L.M., De Pauw, N., Breine, J.J., Simoens, I., Maes, J.,

Ercken, D., Belpaire, C. & Ollevier, F. (2002b). Разработване на индекс за рибата в естуарите във Фландрия (в Холандия). Water, June 2002, 1-13.

Agència Catalana de l’Aigua, Departament de Medi Ambient, Generalitat de

Catalunya, web page: www.gencat.es/aca. Centre d’Estudis Avançats de Blanes,

Consejo Superior de Investigaciones Científicas (CSIC). web page: www.ceab.csic.es

стр.144.
Cooper, J.A.G., Ramm, A.E.L. & Harrison, T.D. (1994). Индекс за здравето на естуарите: Нов подход за предаване на научната информация. Управление на океана и крайбрежнието 25:103-141.

la baie de Concarneau par les effluents urbains et portuaires. Acta Oecologica

D., Maes, J., Verhaegen, G., Ollevier, F., De Pauw, N. & Belpaire, C. (2002).

Разработване на индекс на биотичната цялост за оценка на рибните съобщества в естуара Шелд във Фландрия (Белгия). В пресата: Водна екология.
Grall, J. and Glémarec, M. (1997). Използване на биотичните индекси за оценка на смущенията върху макробентосното съобщество в залива Брест Estuarine, Coastal and Shelf Science 44,(suppl. A), 43-53.
Harrison T.D., Cooper J.A.G. & Ramm A.E.L. (2000). Състояние на южноафриканските естуари. Геоморфология, Ихтиофауна, Качество и естетика на водата. Състояние на околната среда, отчет No 2. Отдел по околна среда и туризъм, Южна Африка. www.environment.gov.za/soer/reports/index.htm ISBN 0-621-30287-2.
Hily, C. (1984) Variabilité de la macrofaune benthique dans les milieux hypertrophiques de laRade de Brest. Thèse de Doctorat d’Etat, Univ. Bretagne Occidentale. Vol. 1, 359 pp;

Vol. 2, 337 pp.

sur les emissaries urbains sur les ecosystems benthiques. Oceanis 12, 419-426.

Majeed, S.A. (1987). Органична материя и биотични индекси на бреговете на северен Бретан. Бюлетин за морското замърсяване 18 (9), 490-495.

Класификация на екологичното качество на фиордите и крайбрежните води Ръководство. Veiledning 97:03. Норвежка служба по контрол на замърсяването, Осло, стр. 35 (на норвежки).

Университет Илинойс, Urbana, стр. 1-117.

T.N.O. Институт по приложни компютърни науки. Wageningen.

РДВ ОСИ Ръководство No. 2 (2003). Идентификация на водните обекти. Публикувано от Генералния директорат по околна среда на Европейската Комисия, Брюксел, ISBN No.92-894-5122-X, ISSN No. 1725-1087.

Публикувано от Генералния директорат по околна среда на Европейската Комисия, Брюксел, ISBN No. 92-894-5123-8, ISSN No. 1725-1087.

Основна дейност 1: Споделяне на информация

1. 
   Инструменти за споделяне на информация
   
2. 
   Пораждане на съзнание
   

Основна дейност 2: Разработване на ръководство по технически въпроси

1. 
   Ръководство за анализа на натиска и въздействията
   
2. 
   Ръководство за обозначаване на силно модифицирани водни обекти
   
3. 
   Ръководство за класификация на състоянието на вътрешните повърхностни води и идентификация на референтни условия
   
4. 
   Ръководство за разработване на типология и системи за класификация за преходните и крайбрежни води
   
5. 
   ръководство за създаване на мрежи по междинно калибриране и извършване на междинна калибрация
   
6. 
   Ръководство по икономически анализ
   
7. 
   Ръководство за мониторинг
   
8. 
   ръководство за инструментите за оценка и класификация на подпочвените води
   
9. 
   ръководство за най-добрите практики при планиране на управлението на речните басейни
   

Основна дейност 3: Управление на информацията и данните

1. 
   Разработване на споделена Географска информационна система
   

Основна дейност 4: Приложение, тестване и потвърждаване

1

1.1 Инструменти за споделяне на информация

Приложение,

Тестване,

потвърждаване

1.2 Пораждане на съзнание

2

Разработване на ръководство

4.1 Интегрирано тестване в пилотни речни басейни

2.1 анализ на натиска и въздействията

2.2 Силно модифицирани водни обекти

2.6 Икономически анализ

2.3 Референтни условия

Вътрешни повърхностни води

2.7 Мониторинг

2.4 Типология, класификация на преходни, крайбрежни води

2.5 междинно калибриране

2.9 най-добри практики при планиране на речните басейни

3

Информационен мениджмънт

3. Географска информационна система

ФигураА.1. Цялостна структура на Общата стратегия за изпълнение

Списъкът по никакъв начин не е изчерпателен. Има още много други хора, които дадоха своя принос за изготвянето на това Ръководство.