Ръководство №5 Преходни и крайбрежни води – Типология, Референтни условия и системи за класификация


Раздел 5 – Общо ръководство за класификацията на екологичното състояние при преходни и крайбрежни води



страница5/10
Дата25.10.2018
Размер1.49 Mb.
#97909
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Раздел 5 – Общо ръководство за класификацията на екологичното състояние при преходни и крайбрежни води.
В този раздел от Ръководството са представени принципите при класифицирането и изискванията за инструментите и схемите за класификация за целите на РДВ.

5.1. ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ КЛАСИФИКАЦИЯТА

5.1.1. РДВ от страните членки да оценят екологичното състояние на водните обекти и после да гарантират, че са поставени подходящите екологични цели за тези водни обекти, чрез процеса по управление на речния басейн.




      1. Понастоящем в Европа има ограничен брой класификационни схеми за крайбрежни и преходни води. Нито една от съществуващите схеми не отговаря на всички изисквания в РДВ. Общо взето съществуващите схеми за класификация не включват всички качествени елементи, дадени в Приложение V 1.2.3 и 1.2.4. Всяка от съществуващите схеми има различни силни и слаби страни по отношение на изпълнението на РДВ.



Внимание!

Класификационна схема означава тази, която се използва за цялостната класификация и включва мярка за всички подходящи качествени елементи.

Инструментите за класификация се използват за оценяване на състоянието на всеки отделен качествен елемент спрямо високо състояние




      1. класификационните схеми и инструменти от РДВ трябва да оценяват състоянието спрямо биологичните референтни условия.




      1. Класификацията на екологичното състояние се основава на състоянието на биологичните, хидроморфологични и физикохимични качествени елементи (фигура 5.1). Качествените елементи, които трябва да се включат в класификацията, са изброени в Приложение V 1.1.3. и 1.1.4. Хидроморфологичните и физикохимичните елементи са наричани още поддържащи елементи.



Приблизителните стойности за биологичните качествени елементи отговарят ли на референтните условия?

Физикохимичните условия отговарят ли на високо състояние



Хидроморфологичните условия отговарят ли на високо състояние?

Класифицира се като високо състояние



да да


не не


не


Приблизителните стойности за биологичните качествени елементи само леко ли се отклоняват от стойностите на референтните условия?

Физикохимичните условия (а) осигуряват ли функцио-

ниране на екосистемата и (б)отговаря ли на СЕК за специфични замърсители?



Класифицира се като добро състояние

да да





не


Класифицирате на основата на биологично отклонение от референтните условия

Отклонението умерено ли е?

Класифицира се като умерено състояние


да

Отклонението основно ли е?


по-голямо


Класифицира се като лошо състояние

да



Класифицира се като много лошо състояние


По-голямо

Фигура 5.1. Показание за относителните роли на биологичните, хидроморфологичните и физикохимичните качествени елементи в класификацията на екологичното състояние, според нормативните дефиниции в Приложение V 1.2. Повече подробности относно ролята на физикохимичните параметри в класификацията на екологичното състояние ще бъдат дадени през 2003г. в отделно Ръководство по този въпрос.

Приложение V 1.1.3 Преходни води Приложение V 1.1.4. Крайбрежни води

Биологични елементи


  • Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона

  • Състав и изобилие на друга водна флора

  • Състав и изобилие на безгръбначната бентосна фауна

  • Състав и изобилие на рибната фауна



  • Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона

  • Състав и изобилие на друга водна флора

  • Състав и изобилие на безгръбначната бентосна фауна





Хидроморфологични елементи, поддържащи биологичните елементи


Морфологични условия:

  • Вариране на дълбочината

  • Количество, структура и субстрат на дъното

  • Структура на междуприливната зона

Приливен режим:

  • Поток на сладката вода

  • Вълново въздействие

Морфологични условия:

Приливен режим:

  • Поток на сладката вода

  • Вълново въздействие



Химични и физикохимични елементи, поддържащи биологичните елементи:





Общи:

  • Прозрачност

  • Температурни условия

  • Соленост

  • Условия на окислородяване

  • Хранителни условия

Специфични замърсители:

  • Замърсяване от всички приоритетни вещества, определени като такива, които изтичат във водния обект

  • Замърсяване от други вещества, идентифицирани като такива, които изтичат в значителни количества във водния обект

Общи:

  • Прозрачност

  • Температурни условия

  • Соленост

  • Условия на окислородяване

  • Хранителни условия

Специфични замърсители:

  • Замърсяване от всички приоритетни вещества, идентифицирани като такива, които изтичат във водния обект

  • Замърсяване от други вещества, идентифицирани като такива, които изтичат в значителни количества във водния обект






5.2. КЛАСОВЕ ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ И СЪОТНОШЕНИЕ НА ЕКОЛОГИЧНОТО КАЧЕСТВО

5.2.1. Дефинициите на петте класа екологично състояние са дадени в Приложение V Таблица 1.2.. Те се наричат нормативни дефиниции.


Приложение V Таблица 1. 2. Обща дефиниция за реките, езерата, преходните води и крайбрежните води
Високо състояние
Не съществуват никакви, или има незначителни антропогенни изменения в стойностите на физикохимичните и хидроморфологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект от тези, които обикновено се свързват с този тип при ненарушени условия.

Стойностите на биологичните качествени елементи за повърхностния воден обект отразяват стойностите, които обикновено се свързват с този тип при ненарушени условия и показват отсъствие или незначително отклоняване.

Това са специфичните за типа условия и общества (популации).”
Добро състояние

Стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект показват ниски нива на отклонение, получени вследствие човешки дейности, но те се отклоняват само леко от нивата, нормално свързвани с типа повърхностен воден обект при ненарушени условия.”


Умерено състояние

Стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект се отклоняват в умерена степен от нивата, обикновено свързвани с типа повърхностен воден обект при ненарушени условия. Стойностите показват признаци на умерено отклонение вследствие човешки дейности и са значително по-изменени, отколкото в условията на добро състояние.”


Лошо състояние

Вода, която показва значителни изменения в стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект, и в която съответните биологични общества се отклоняват значително от тези, които обикновено се свързват с типа повърхностен воден обект при ненарушени условия, се класифицира като лоша.”


Много лошо състояние

Вода, която показва тежки изменения в стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект, и в която липсват голяма част от съответните биологични общества, които обикновено се свързват с типа повърхностен воден обект при ненарушени условия, се класифицира като много лоша.”




      1. Наблюдаваните резултати от мониторинга на биологичните качествени елементи трябва да бъдат сравнени спрямо референтните условия за този тип и изразени като съотношение на екологичното качество (фигура 5.2).



Приложение V, 1.4.1 (ii)

За да се гарантира сравнимост на подобни системи за мониторинг, резултатите от системите, действащи във всяка страна -членка се изразяват като съотношения на екологичното качество с цел категоризиране на екологичното състояние. Тези съотношения представляват връзката между стойностите на биологичните параметри наблюдавани при конкретен повърхностен воден обект и стойностите на тези параметри в референтните условия, приложими за този обект. Съотношението се изразява като цифрова стойност между нула и едно, като високото екологично състояние се представя със стойности, близки до единица, а много лошото екологично състояние – със стойности, близки до нула.”




Нарушение Състояние


1

Никакво или много

малко Високо

Леко Добро

Връзка на наблюдаваните

стойности на биологичните

параметри

СЕК = КЪМ Умерено Умерено




Референтните стойности на



Биологичните параметри

Съществено лошо

Много лошо
Тежко 0

Фигура 5.2. Предлагано съотношение на екологичното качество, съгласно Приложение V, 1.4.1. Разстоянията между отделните състояние се различават, тъй като границите между класовете трябва да съответства на нормативните дефиниции, а да не е просто процент. Имайте предвид, че всички отклонения са измерени от референтни условия.


      1. Най-важният момент при изпълнението на РДВ е поставянето на границите между висок, добър и умерен клас, тъй като от това се определя дали е необходимо управленско действие.



Приложение V, 1.4.1. (iii)

Стойността за границата между класовете на високо и добро състояние, и стойността за границата между добро и умерено състояние се определят чрез извършване на междинна калибрация...”






Внимание! Границите между високо и добро състояние и добро и умерено състояние се определят като част от извършването на междинна калибрация, което се прави от страните членки. Ролята на Комисията е са улесни информационния обмен между страните членки. Повече информация за междинната калибрация може да се намери в Ръководството за междинна калибрация (РДВ ОСИ Ръководство №6).




      1. В приложение V Таблици 1.2.3. и 1.2.4. са дадени са дефиниции за всеки качествен елемент при високо, добро и умерено състояние. Затова тези дефиниции могат да бъдат използвани, за да се спомогне определянето на това дали даден качествен елемент е засегнат много малко, леко или умерено от антропогенни въздействия. Предварителното описание на високо и добро екологично състояние до известна степен ще разчита на съществуващите данни от мониторинг и информация за натиска, заедно с оценки на риска. Ще бъде изключително трудно да се определи разликата между много малко и леко нарушение, преди да станат известни резултатите от мониторинговите програми.




      1. Екологични цели се поставят за водните обекти, както е посочено в чл.4 от Директивата. Те са обобщени по-долу:



Член 4(1)(а)(i) Никакво влошаване

.... да предотвратяват влошаване на състоянието на всички повърхностни водни обекти...”


Член 4(1)(а)(ii) добро състояние – цел по подразбиране

Страните членки защитават, подобряват и възстановяват всички повърхностни водни обекти”.....”с цел да постигнат добро състояние на повърхностните води най-късно 15 години след датата на влизане в сила на тази Директива....”


Член 4(1)(а)(iii) Добър екологичен потенциал

Страните членки защитават и подобряват всички изкуствени и силно модифицирани водни обекти, с цел да постигнат добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води най-късно 15 години след датата на влизане в сила на тази Директива.......”



Член 4(1)(в) Защитени територии
За защитените територии страните членки трябва да постигнат съответствие с всички стандарти и цели най-късно 15 години след датата на влизане в сила на Директивата, освен ако не е заложено друго в законодателството на Общността, според което са създадени отделните защитени територии.”
Член 4(4) Добро състояние с дерогация за удължен краен срок
Крайните срокове”...”могат да бъдат удължени за целите на поетапно постигане на целите за водните обекти, при положение че няма последващо влошаване на състоянието на засегнатия воден обект, когато са изпълнени следните условия...”
Член 4(5) Дерогация за по-малко строги екологични цели

Страните членки целят постигането на по-малко строги цели”...”когато те са засегнати по такъв начин от човешка дейност”...”или тяхно естествено условие, по такъв начин, че постигането на тези цели би било неосъществимо или непропорционално скъпо и са изпълнени следните условия...”




      1. Резултатите от класифицирането се използват заедно с изискванията в Приложение ІІ за оценка на риска от това водният обект да не постигне екологичните си цели (фигура 5.3)


Приложение ІІ

изисквания

Охарактеризиране

Оценка на натиска и въздействията.

Оценка на риска от непостигане на целите.

Приложение V

изисквания

Определяне на праговете за класовете състояние (напр. високо, добро, умерено биологично и химическо състояние)


Фигура 5.3. Итеративна оценка на риска от непостигане на целите



5.3. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА КЛАСИФИКАЦИЯТА

Предпазен принцип


Приложение V, 1.4.1. (iii)

Съгласно Член 174 от Договора, политиката на Общността в областта на околната среда следва да допринася за изпълнение на целите, свързани с защитаването, опазването и подобряването на качеството на околната среда и за разум­ното и рационално използване на природните ресурси и да се основава на предпазния принцип, и на принципи, че трябва да се предприемат превантивни действия, за приоритетно отстраняване на екологичните щети при техния източник и че замърсителят заплаща.





      1. В договорът за ЕО се посочва, че основните принципи на политиката, в областта на околната среда, включват предпазния принцип. Предпазният принцип е в основата на цялото законодателство в областта на околната среда.

Принцип „Един извън, всички извън”




      1. Класификационната схема трябва да прилага принципа „един извън – всички извън”. Това означава, че екологичното състояние на водния обект се равнява на най-ниското състояние или на биологичните качествени елементи или на физикохимичните елементи.



Приложение V, 1.4.2. (i)

За категориите повърхностни води, класификацията на екологичното състояние за водния обект се представя от най-ниските стойности за биологичните и физикохимични резултати от мониторинга, за съответните класифицирани качествени елементи”.





5.4. ОСИГУРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО И ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ



      1. Източниците на несигурност при класифицирането на екологичното състояние попадат в следните категории:

  • Естествена пространствена променливост. В рамките на всеки воден обект има пространствено разнообразие на микро хабитатите. Това означава, че например, таксономичното богатство и състава или концентрацията на един замърсител в седиментите може да варира в рамките на дадено място;

  • Естествена временна променливост. Таксоните или замърсителите в местната флора и фауна в един обект варират естествено във времето;

  • Биологичен подбор и аналитични грешки. Когато, например, се сортира материала в един нов макро безгръбначен вид и идентифициране на таксоните, някои таксони могат да бъдат пропуснати или погрешно идентифицирани;

  • Химически подбор и аналитични грешки. За химическите качествени елементи, грешките, свързани с различните аналитични техники, могат да варират за едно и също вещество.




      1. Всяка от тези грешки или променливост може да доведе до погрешно класифициране.




      1. Достоверността на цялостната класификация изисква достоверност в




  • Процеса на подбор;

  • Анализа; и

  • Класификация

Директивата дава ясно послание за важността и осигуряване на качеството на всички етапи от процеса на класификация.


Подбор и анализ


      1. В признание на това, че различните методи за подбор и анализа могат да доведат до несравними резултати, Директивата посочва и използването на стандартите ISO/CEN, или други налични национални или международни стандарти.




Приложение V, 1.3.6. Стандарти за мониторинга на качествените елементи

Методите, използвани за мониторинг на параметрите за типа обект съответстват на международните стандарти, посочени по-долу или на други такива национални или международни стандарти, които гарантират предоставянето на данни с равностойно научно качество и сравнимост. ”







      1. Засега има малко стандарти ISO/CEN, приложими за морска околна среда. Но има изобилие от международни стандарти, методи за мониторинг и ръководства, разработени от морските конвенции (OSPAR, HELCOM, AMAP, UNEMAP) или ICES. Повече информация за това е дадена в РДВ ОСИ Ръководство №7 – Мониторинг към Рамковата директива за водите.




      1. Системите за осигуряване на качеството се добре разработени за някои морски химични детерминанти чрез схемата QUASIMEME, макар че понастоящем не всички приоритетни вещества в РДВ са обхванати.




      1. За Европа, схемата за осигуряване на качеството при измерване на морските биологични въздействияq е BEQUALM. Обхватът на тази схема впоследствие бе развит.


Внимание! Предвид трудностите и разходите, които са свързани с подбора при морската околна среда, страните членки трябва да гарантират отлично осигуряване на качеството и контрол при процеса на подбор и анализ.


Експертно решение


      1. Освен доброто осигуряване на качеството при подбора и анализа, от изключителна важност ще бъде и експертното решение при разработването на инструменти за класификация и предварителната оценка през 2004г. (фигура 5.4).









QA




QA







QA QA

Експертно решение и междинно калибриране
QA

Фигура 5.4. Значение на осигуряване на качеството и използването на експертно решение през целия процес по класифициране.



Приложение V 1.3.4. Честота на мониторинга

Честотите се избират за постигане на приемливо ниво на достоверност и прецизност. Приблизителните изчисления за достоверност и прецизност, получени чрез системата за мониторинг се посочват в плана за управление на речния басейн . ”






      1. За да се изрази количествено нивото на достоверност, трябва да се изразят количествено грешките, свързани с всеки метод за класификация. За някои биологични качествени елементи има малко, или няма никаква информация относно пространствената или временната променливост.




      1. Докато не се постигне по-високо ниво на разбиране за пространствената и временната променливост в морската околна среда, както и адекватни схеми за контрол на морското биологично качество, експертното решение ще играе важна роля за класифицирането.

5.5. КЛАСИФИКАЦИЯ НА БИОЛОГИЧНИТЕ КАЧЕСТВЕНИ ЕЛЕМЕНТИ




Фитопланктон


      1. Класификацията на фитопланктона в преходните и крайбрежни води трябва да се основава на:

  • състав

  • изобилие

  • биомаса

В директивата се споменават условия за прозрачност и честота и интензивност на цъфтежа.




      1. РДВ представя дефиниции за фитопланктона при високо, добро и умерено състояние.



Преходни води Приложение V, 1.2.3.


Високо състояние

Добро състояние

Умерено състояние

Съставът и изобилието на таксоните на фитопланктона съответстват на тези при ненарушени условия.
Средната биомаса на фитопланктон съответства на специфичните за типа физикохимични условия и не е с величина, при която значително променя специфичните за типа условия на прозрачност.
Цъфтеж на планктона с честота и интензитет, съответни на специфичните за типа физикохимични условия.

Налице са леки промени в състава и изобилието на таксоните на фитопланктона.
Налице са леки промени в биомасата в сравнение със специфичните за типа условия. Тези промени не показват ускорен растеж на водорасли водещи до нежелателно нарушаване на равновесието на организмите във водния обект или на физико-химичните качества на водата.
Възможно е леко увеличаване на честотата и интензитета на специфичния за типа обект цъфтеж на планктона.

Съставът и изобилието на таксоните на фитопланктона се различават в умерена степен от специфичните за типа условия.
Биомасата е нарушена в умерена степен и може да такава, че която да доведе до значителни нежелани нарушения на състоянието на други биологични качествени елементи.

Възможно е леко засилване на честотата и интензитета на цъфтежа на планктона. През летните месеци е възможен постоянен цъфтеж.



Крайбрежни води Приложение V, 1.2.4.


Високо състояние

Добро състояние

Умерено състояние

Съставът и изобилието на таксоните на фитопланктона съответстват на тези при ненарушени условия.
Средната биомаса на фитопланктон съответства на специфичните за типа физикохимични условия и не е с величина, при която значително да променя специфичните за типа условия на прозрачност.
Цъфтеж на планктона е с честота и интензитет, съответстващи на специфичните за типа физикохимични условия.

Налице са признаци на леки смущения в състава и изобилието на таксоните на фитопланктона.
Налице са леки промени в биомасата в сравнение със специфичните за типа условия. Тези изменения не показват ускорен растеж на водорасли водещи до нежелателно нарушаване на равновесието на организмите във водния обект или на качеството на водата.
Възможно е леко засилване на честотата и интензитета на специфичния за типа цъфтежи на планктона.


Налице са умерени смущения в състава и изобилието на таксони на планктона.
Биомасата на водораслите е в значителна степен извън диапазона, свързан със специфичните за вида обект условия, и е в количества, въздействащи върху други биологични качествени елементи.
Възможно е умерено засилване на честотата и интензитета на цъфтеж на планктона. През летните месеци е възможен постоянен цъфтеж

Друга водна флора:


      1. Класификацията на водната фауна в преходните и крайбрежни води трябва да се основава на:

  • състав

  • изобилие.

В Директивата споменава също наличието и отсъствието на таксони, които са чувствителни към нарушаване


      1. За растенията директивата разделя преходните и крайбрежните води.




      1. РДВ представя отделни нормативни дефиниции за макро водораслите и покритосеменните при високо, добро и умерено състояние в преходните води.

Приложение V, 1.2.3.




Високо състояние

Добро състояние

Умерено състояние

Макроводорасли:

Съставът на таксоните на макроводораслите съответства на този при ненарушени условия.
Няма забележими промени в покривката от макроводорасли, предизвикани от човешки дейности.

Има леки промени в състава и изобилието на таксоните на макроводораслите в сравнение със специфичните за вида обект съобщества. Тези промени не показват ускорен растеж на фитобентоса или на по-висши форми на растителен живот в резултат на нежелателни нарушения в равновесието на организмите във водния обект или на физико-химичното качество на водата.

Съставът на таксоните на макроводораслите се различава в умерена степен от специфичните за типа обект условия и е значително по-променен от този при добро качество.
Има умерени изменения в средното изобилие на макроводораслите и те може да са в степен, водеща до нежелано нарушаване на равновесието на организмите във водния обект.

Покритосеменни:

Таксономичният състав съответства изцяло или почти изцяло на ненарушени условия.
Няма забележими промени в изобилието на покритосеменните, предизвикани от човешка дейност.

Съществуват леки промени в състава на таксоните на покритосеменните в сравнение със специфичните за вида обект съобщества.
Забелязват се леки признаци на смущения в изобилието на покритосеменните.

Съставът на таксоните на покритосеменните се различава в умерена степен от специфичните за типа обект условия и е значително по-изменени от този при добро качество.
Налице са умерени изменения в изобилието на таксоните на покритосеменните.



      1. РДВ представя общи нормативни дефиниции за макроводорасли и покритосеменни в крайбрежните води при високо, добро и умерено състояние.

Приложение V, 1.2.4.




Високо състояние

Добро състояние

Умерено състояние

Налични са всички чувствителни към нарушения таксони на макроводорасли и покритосеменни, които се свързват с тези при ненарушени условия.

Нивата на покривката на макроводораслите и изобилието на покритосеменните съответстват на тези при ненарушени условия.

Налични са по-голямата част от чувствителните към нарушения таксони на макроводорасли и покритосеменни, свързвани с тези при ненарушени условия.

Липсват умерен брой от чувствителните къв нарушения таксони на макроводорасли и покритосеменни, свързвани с ненарушени условия.
Покривката на макроводораслите и изобилието на покритосеменните са нарушени в умерена степен и могат да са такива, че да доведат до нарушаване на равновесието на организмите във водния обект


Бентосна безгръбначна фауна


      1. Класификацията на бентосната безгръбначна фауна в преходните и крайбрежните води трябва да се основава на:

  • състав;

  • изобилие.

Споменават се както таксоните, които са чувствителни към нарушаване, така и таксоните, показателни за замърсяване.


      1. РДВ представя нормативни дефиниции за бентосната безгръбначна фауна при високо, добро и умерено състояние.


Приложение V 1.2.3 и 1.2.4.


Високо състояние

Добро състояние

Умерено състояние

Нивото на разнообразие и изобилие на таксоните на безгръбначните е в диапазона, обикновено свързван с ненарушените условия.
Налице са всички чувствителни към нарушения таксони, свързвани с ненарушените условия.

Нивото на разнообразие и изобилие на таксоните на безгръбначните е в незначителна степен извън диапазона, свързван със специфичните за типа обект условия.
Налице са повечето таксони на чувствителни организми от типичните за вида обект съобщества

Нивото на разнообразие и изобилие на таксоните на безгръбначните е в умерена степен извън диапазона, асоцииран със специфичните за типа обект условия.
Налице са таксони, показателни за замърсяване
Отсъстват голям брой от таксоните на чувствителни организми от специфичните за типа обект съобщества.

Рибна фауна




      1. Класификацията на рибната фауна се изисква само за преходните води и трябва да се основава на:

  • състав

  • изобилие

Споменават се и чувствителните към нарушения видове.


      1. РДВ представя нормативни дефиниции за рибната фауна при високо, добро и умерено състояние за преходните води (приложение V, 1.2.3, 1.2.4).


Приложение V 1.2.3


Високо състояние

Добро състояние

Умерено състояние

Видовият състав и изобилие съответстват на тези при ненарушени условия.

Изобилието на чувствителни към нарушения видове показва леки признаци на отклонение от специфичните за типа обект условия, дължащи се на човешко въздействие върху физикохимичните или хидроморфологичните качествени елементи

Отсъства умерена част от специфичните за типа обект чувствителни към нарушения видове, в резултат на човешко въздействие върху физикохимичните или хидроморфологичните качествени елементи




5.6. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХИДРОМОРФОЛОГИЧНИТЕ И ФИЗИКОХИМИЧНИТЕ ПОДДЪРЖАЩИ ЕЛЕМЕНТИ

5.6.1. Хидроморфологичните и физикохимичните елементи са поддържащи елементи за класификацията на екологичното състояние.




Хидроморфологични елементи
5.6.2. Класификацията на хидроморфологичните качествени елементи в преходните и крайбрежните води трябва да се основава на:
Приложение V, 1.1.3. Приложение V, 1.1.4.


Преходни води (приложение V, 1.1.3)

Крайбрежни води (приложение V, 1.1.4)

Морфологични условия:

изменение на дълбочината

количество, структура и субстрат на дъното

структура на междуприливната зона

Приливен режим:

сладководен поток

вълново въздействие

Морфологични условия:

изменение на дълбочината

количество, структура и субстрат на дъното

структура на междуприливната зона

Приливен режим:

сладководен поток

вълново въздействие



Внимание! Хидроморфологичните елементи са включени само в класификацията на високо екологично състояние. За да бъде един воден обект с високо състояние, с високо състояние трябва да бъдат биологичните, хидроморфологичните и физикохимичните качествени елементи (фигура 5.1).





      1. РДВ представя дефиниции за хидроморфологичните елементи при високо, добро и умерено състояние за преходните води (Приложение V, 1.2.3.):

Приложение V 1.2.3.





Високо състояние

Добро състояние

Умерено състояние

Морфологични условия:

Изменението на дълбочината, условията на субстрата, както и структурата и условията на междуприливните зони отговаря изцяло или почти изцяло на тези при ненарушени условия

Условията отговарят на постигането на посочените по-горе стойности за биологичните качествени елементи

Условията отговарят на постигането на уточнените по-горе стойности за биологичните качествени елементи.

Приливен режим:

Потокът на сладки води отговаря изцяло или почти изцяло на този при ненарушени условия

Условията съответстват на постигането на посочените по-горе стойности за биологичните качествени елементи

Условията съответстват на постигането на посочените по-горе стойности за биологичните качествени елементи


      1. РДВ представя дефиниции за хидроморфологични качествени елементи при високо, добро и умерено състояние за крайбрежните води (Приложение V, 1.2.4):


Приложение V 1.2.4.


Високо състояние

Добро състояние

Умерено състояние

Морфологични условия

Изменението на дълбочината, структурата на субстрата, на крайбрежното дъно, както и структурата и условията на междуприливните зони отговарят изцяло или почти изцяло на тези при ненарушени условия

Условията отговарят на постигането на посочените по-горе стойности за биологичните качествени елементи

Условията отговарят на постигането на посочените по-горе стойности за биологичните качествени елементи.

Приливен режим:

Потокът на сладки води и посоката и скоростта на преобладаващите течения отговаря изцяло или почти изцяло на тези при ненарушени условия

Условията съответстват на постигането на посочените по-горе стойности за биологичните качествени елементи

Условията съответстват на постигането на посочените по-горе стойности за биологичните качествени елементи




      1. РДВ представя нормативни дефиниции за класификация на екологичното състояние (приложение V, 1.1.3, 1.1.4). За целите на класификацията на физикохимичните качествени елементи в преходните и крайбрежните води, трябва да бъде включено следното:




Приложение V 1.1.3. и 1.1.4.

Общо:

  • Прозрачност

  • Температурни условия

  • Условия на набавяне с кислород

  • Соленост

  • Хранителни условия


Специфични замърсители:

  • Замърсяване от всички приоритетни вещества, за които е идентифицирано, че се изпускат във водния обект

  • Замърсяване с други вещества, за които е идентифицирано в значителни количества във водния обект

5.6.6. РДВ представя нормативни дефиниции за физикохимичните елементи при високо, добро и умерено състояние за преходните и крайбрежните води (приложение V, 1.2.3, 1.2.4).


Приложение V 1.2.3 и 1.2.4.



Високо състояние

Добро състояние

Умерено състояние

Общи условия

Физикохимичните елементи отговарят изцяло или почти изцяло на тези при ненарушени условия.

Концентрациите на хранителни вещества остават в диапазона, обикновено свързван с този при ненарушени условия.

Температурата, кислородния баланс и прозрачността не показват признаци на нарушение вследствие антропогенна дейност и остават в диапазона, който обикновено се свързва с ненарушени условия

Температурата, условията на окислородяване и прозрачността не достигат нива извън диапазона, който е установен, за да гарантира функционирането на екосистемата и постигане на посочените по-горе цели за биологичните качествени елементи.

Концентрацията на хранителни вещества не превишава нивата, които са установени, за да гарантират функционирането на екосистемата и постигане на посочените по-горе стойности за биологичните качествени елементи.

Условията отговарят на постигането на посочените по-горе стойности за биологичните качествени елементи.

Специфични синтетични замърсители:

Концентрации близо до нулата и най-малкото под границите на откриваемост с най-модерните широко използвани аналитични методи.

Концентрации, които не превишават стандартите, определени в съответствие с процедурата в Раздел 1. 2.6 без ущърб на Директива 91/414/EC и Директива 98/8/EC. (<стандарт за качество на околната среда)

Условия, отговарящи на постигането на посочените по-горе стойности за биологичните качествени елементи

Специфични не синтетични замърсители:

Концентрациите остават в диапазона, нормално свързван с този при ненарушени условия (фонови нива).

Концентрации, които не превишават стандартите, определени в съответствие с процедурата в Раздел 1. 2.6  без ущърб на Директива 91/414/EC и Директива 98/8/EC. (< стандарт за качество на околната среда)

Условия, отговарящи на постигането на уточнените по-горе стойности за биологичните качествени елементи.


Специфични замърсители


      1. Под „химични и физикохимични елементи, поддържащи биологичните елементи”, в Директивата се имат предвид специфични замърсители. Това са вещества, които не са включени в оценката на химическото състояние, т.е. приоритетни вещества, за които още не са били одобрени Европейските стандарти за екологично качество или други вещества, за които е идентифицирано, че се изпускат в значителни количества във водния обект. Те могат да бъдат описани като:

а) специфични синтетични замърсители

б) специфични не синтетични замърсители.




      1. Думата „специфичен” показва, че не всички замърсители, които са изброени в Приложение VІІІ, точки 1-9 (или някои други) трябва да се зачитат.




Внимание! Ръководство IMPRESS, изготвено от работна група 2.1 (РДВ ОСИ Ръководство №3) дава насоки за това как да бъдат идентифицирани специфичните замърсители при анализа на натиска и въздействията




      1. Специфичните замърсители се включват в екологичното състояние и има съответно пет класа категории. Дефинициите за специфичните замърсители при високо състояние са строги (Приложение V таблици 1.2.3. и 1.2.4).




      1. Тази дефиниция беше предмет на дълъг политически дебат (сравнете OSPAR) и явно не може да бъде дадена научна спецификация за термини като „близък до нула”. Тези въпроси бяха разисквани от под-група на Експертния надзорен форум за приоритетните вещества (EAF PS), занимаваща се с анализ и мониторинг (AMPS). Препоръчва се подходът, който е приет от групите EAF PS и AMPS, да бъде приет за вещества, за които трябва да бъдат поставени национални граници на откриваемост и фонови концентрации.

5.7. ВРЪЗКА МЕЖДУ ХИМИЧНО И ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ


5.7.1. химичното състояние се отнася само за онези вещества, за които са поставени Стандарти за екологично качество (СЕК) на Европейско ниво.



Приложение V 1.4.3

В случаите, когато един воден обект постигне съответствие с всички стандарти за екологично качество, определени в Приложение IX (съществуващ списък І вещества, Директива за опасните вещества), Член 16(приоритетни вещества, приложение Х) и с други релевантни закони на Общността, определящи стандарти за екологично качество, той се регистрира като постигащ добро химично състояние. В противен случай обектът се регистрира като непостигащ добро химично състояние.








      1. Химичното състояние се разделя само на два класа: добро състояние и лошо състояние, като доброто състояние се определя, когато е по-малко от СЕК.


Връзка между химичното състояние и екологичното състояние


      1. След като веднъж са установени Европейските СЕК, онези вещества, не са включени в екологичното състояние. Понастоящем 18 от тях са в съществуващата Директива за опасните вещества. До края на 2003г. в списъка ще бъдат добавени още за приложение Х. Тези СЕК ще бъдат одобрени от Надзорния форум на експертите по въпросите на приоритетните вещества. Докато бъдат одобрени Европейските СЕК, приоритетните вещества са част от екологичното състояние.




Добро екологично състояние




Физико-химични качествени елементи

Общи физико-

химични качествени елементи*

Температурни условия

Прозрачност

Соленост

Състояние на киселинността

Хранителни условия

(т.е. включва замърсители от Приложение VІІІ 10-12

*Където касаят категория повърхностна вода


Специфични замърсители
Замърсяване от приоритетни вещества

Специфични замърсители
Замърсяване от не приоритетни вещества, изпускани в значителни количества
(т.е. Специфични замърсители, избрани от изброените в Приложение VІІІ 1-9)

стандарти

Поставени на ниво страна – членка, за да се гарантира (i) функционирането на екосистемата и (ii) постигането на стойностите на биологичните качествени елементи

Поставени на ниво Страна – членка, съгласно Приложение V 1.2.6

Поставени на ниво Страна – членка, съгласно Приложение V 1.2.6



След като веднъж са

установени стандартите

на Общността, приоритет-

ните вещества се придвиж-

ват от екологично състоя-

ние към химично

състояние




Добро химично състояние



Замърсители


Опасни вещества



Приоритетни вещества

Други вещества

стандарти

Стандарти за качество, поставени в директиви, произлизащи от 76/464/ЕЕС

Стандарти за качество, поставени в директиви, произлизащи от чл. 16 2000/ЕС

Стандарти за качество, поставени в друго приложимо Общностно законодателство

Фигура 5.5. Връзка между добро екологично състояние и добро химическо състояние




Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница