Ръководство №5 Преходни и крайбрежни води – Типология, Референтни условия и системи за класификация

Таблица 6.8. Норвежка система за класификация на екологичното състояние по отношение на фауната и общото органично съдържание (ООС) на меки утайки

Изтегляне 1.49 Mb.

страница	7/10
Дата	25.10.2018
Размер	1.49 Mb.
	#97909

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Таблица 6.8. Норвежка система за класификация на екологичното състояние по отношение на фауната и общото органично съдържание (ООС) на меки утайки.

	Параметри	класове
		I Много добро	II добро	III задоволително	IV лошо	V Много лошо
Разнообразие на фауната по мекото дъно	Индекс Шанън Вийнер (H’_log2)
	Индекс на Хулберт ES_n=100
Утайки	ООС

Резюме на гръцкия инструмент за класификация на бентосната безгръбначна фауна. (Simboura and Zenetos 2002)

Общата схема, която се предлага за изпълнение на изискванията на РДВ при гръцките крайбрежни води с използаването на макрозообентосен качествен елемент, се състои от три стъпки, водещи до разделянето на водните обекти на типове, и класификацията на екологичното качество (Simboura and Zenetos 2002). Тези стъпки са описани накратко по-долу:

а) Дефиниция на видовете хабитат. Очертаванет на големите типове бентосни хабитати в Средиземно море е важно за свързването на типовете водни обекти и типовете бентосе хабитат, како и за изпълнението на класическите инструменти за класификация, като индексите на разнообразие.
б) Дефиниция на бентосните показателни видове. Това са видовете, които съгласно литературата са или чувствителни и характеризират даден тип хабитат по тяхното доминиране или изключително присъствиев дадения хабитат, или са имат добра обща поносимот и показват нестабилност или замърсяване. Свързването на чувствителните показателни видове с един тип хабитат служи като биологично оправдаване за дефиницията за типологизиране на даден воден обект.
в) разработване на нов Биотичен индекс (БЕНТИКС). Новият индекс беше разработен на основата на предишни индекси, като комбинира в единна формула относителния процент на петте екологични групи видове с варираща степен на чувствителност към смущаващите фактори. Иновацията на новия индекс стои в намаляването на екологичните групи от пет на три, и накрая на две, както е описано по-долу. Намаляването на броя на групите има предимсвото, че се избягва несигурността по отношение на групирането (две групи вместо пет), а също така опростяване на изчисляването му.
Екологични групи:

Група 1 (Г1). Видовете, които принадлежат към тази група са много чувстителни към нарушени условия като цяло. Тази група отговаря на к- стратегически видове, които имат относително дълъг живот, растат бавно и имат висока биомаса. В тази група са включени и видовете, които не се влияят от нарушенията и винаги са представени в малка гъстота с незначително изменения във времето, тъй като не могат да се счетат за имащи добра поносимост в каквато и да е степен.
Група 2 (Г II). Тази група включва видове, които имат добра обща поносимост към нарушение или стрес, чиято популация може да отговаря на обогатяване или други източници на замърсяване чрез увеличаване на гъстотата (слабо небалансирани ситуации). Тази група включва същ второразредни случайни видове, или късно последователни заселници с r- стратегия: видове с кратък живот, бърз растеж, ранно сексуално съзряване и ларви през цялата година.

Група 3 (Г III). Първоразредни случайни видове, пионери, заселници, видове имащи поносимост към хипоксия.

Изведената формула дава серия продължителни стойности от 2 до 6, като е равна на 0, когато утайката е азойска. Чрез обозначаването на фактор 2 към двете групи Г II и Г III, екологичните групи накрая се свеждат до две: чувствителна и такава, която има поносимост.

Индекс Бентикс = {6Х %Г I + 2Х (% Г II + % Г III)} /100

Класификационната система се явява като функция на индекса Бентикс, включвайки петте нива на екологично качество. Индексът Бентикс е независим от типа хабитат и размера на модела, не изисква изтощителни таксономични усилия и е лесен за изчисляване и използване.

Таблица 6.9. Класификация на замърсяването, индекс Бентикс и екологично състяние.

Класификация на замърсяването	БИ	Екологично състояние
Нормално	4.5≤БИ<6	Високо
Леко замърсяване, преходно	3.5≤БИ<4.5	Добро
Умерено замърсяване	2.5≤БИ<3.5	Умерено
Силно замърсяване	2≤БИ<2.5	Лошо
азойско	0	Много лошо

Резюме на Испанския морски биотичен индекс за установяване на екологичното състояние на бентоса по мекото дъно, в европеските естуари и крайбрежни околни среди (Borja et al., 2000).

Разработеният индекс се основава на този, който първоначално беше използван от Глемарек и Хили (1981), и след това от Хили (1984), който използва бентосите, живеещи по меките дъна, за създаване на един биотичен индекс. Хили (1984) и Глемарек (1986) посочват, че макрофауната по мекото дъно може да бъде подредена в пет групи, според тяхната чувствителност към увеличения стрес градиент (т.е. увеличаване на обогатяването с органичен материал). Тези групи бяха обобщени от Грал и Глемарек (1997), както е посочено по-долу:
Група І: Видове, които са много чувствителни към органично обогатяване и съществуващи при незамърсени условие (първоначално състояние).
Група ІІ: Видове, които са индиферентни към обогатяване, представени са винаги с ниска гъстота с незначими колебания във времето (от първоначално състояние до лек дисбаланс).
Група ІІІ: Видове, които понасят голямо обогатяване с органичен материал. Тези видове могат да се появят при нормални условия, но популацията им се стимулира от органично обогатяване (ситуации на лек дисбаланс).
Група ІV: второразредни опортюнистични видове (леки до явни ситуации на дисбаланс). Основно малки по размер полихаети: подповърхностни хранещи се с частици от остатъци по дъното, от рода на cirratulids.
Група V: Първоразредни опортюнистични видове (явни ситуации на дисбаланс). Това са хранещи се с частици от остатъци по дъното, които се разпространяват бързо в намалените утайки.
Разпределението на тези екологични групи, съобразно тяхната чувствителност към стрес от замърсяване, дава един биотичен индекс с осем нива, от 0 до 7 (Hily, 1984, Hily et al., 1986; Majeed 1987). На база на модела на Хили (Hily, 1984, Hily et al., 1986; Majeed 1987), и с цел да се подобри индекса, беше предложена една формула. Тя е базирана на процентите на изобилие на всяка екологична група във всеки модел, за да се получи дългосрочен индекс (Биотичен коефициент БК), където:
БК= {(0+%ГІ) + (1.5 х %ГІІ) + (3 х %ГІІІ) + (4.5 х %ГІV) + (6 х %ГV}/ 100

По този начин, използването на Биотичниа коефициент може да извлече редица дългосрочни стойности от 0 до 6, като е 7, когато утайката е азоична. Полученият резултат е една „Класификация на замърсяването” на обекта, който е функция на биотичния коефициент. Следователно, той представя „здравето” на бентосното съобщество, представен от цялостната цифра на биотичния индекс.

Таблица 6.10. Класове на замърсяване на обекта, извлечени от биотичния коефициент.

Класификация на замърсяването на обекта	Биотичен коефициент	Биотичен индекс	Доминираща екологична група	Здраве на бентосното съобщество
Незамърсен	0.0 < БК ≤ 0.2	0	І	Нормално
Незамърсен	0.2 < БК ≤ 1.2	1		изчерпано
Леко замърсен	1.2 < БК ≤ 3.3	2	ІІІ	небалансирано
Значително замърсен	3.3 < БК ≤ 4.3	3		Преходно към замърсено
Значително замърсен	4.3 < БК ≤ 5.0	4	ІV	замърсено
Силно замърсен	5.0 < БК ≤ 5.5	5		Преходно към силно замърсено
Силно замърсен	5.0 < БК ≤ 6.0	6	V	Силно замърсено
Изключително замърсен	азоично	7	Азоична	азоично

Индексът беше проверен и показа, че може да прави разграничение между контролни и замърсени места (на база на окислородяване на дънните води, и органичния материал и съдържанието на тежки метали в седиментите). Резултатите бяха публикувани в Бюлетин за морското замърсяване (Borja et al., 2000). Този индекс може да е в съответствие с изискванията на РДВ, ако се комбинира с мерки за изобилие и разнообразие.

6.5. РИБА

Инструменти, които понастоящем са налични в страните членки за класификация на рибната фауна

В момента няма общи инструменти, които да се използват в Европа.

В момента в обединеното кралство се тества инструмент за класификация на рибите, който беше разработен за оценка на състоянието на рибните съобщества в естуарите в Южна Африка.

В Белгия беше разработен индекс за рибата в естура Шелд във Фландрия.

Наличните инструменти изпълняват ли изискванията на директивата?

Южно африканският инструмент се тества от Обединеното кралство: включва както състава, така и изобилието на рибната фауна.

Белгийският инструмент за класификация взема под внимание състава на рибното съобщество. Инструментът не включва директна мярка за изобилие.

Резюме на Южноафриканската система за класификация на рибата, който понастоящем се тества в Обединеното Кралство.

Въведение

В момента обединеното кралство тества система за класификация на рибата, която беше разработена в Южна Африка. Счита се, че въпреки, че този подход беше разработен за оценка на състоянието на рибните съобщества в естуарите в Южна Африка, той може успешно да бъде прилаган за естуари в Европа. Докато няма налични адекватни бази данни, няма да е възможно цялостното тестване и усъвършенстване на категориите в таблица 6.11, което да гарантира съответствие с нормативните дефиниции в Директивата.
Описаният по-долу подход беше разработен с цел да се предостави един показател за състоянието на околната среда и инструмент за мониторинг в Южна Африка. Изследването е на база 7 годишна интензивна програма, по време на която бяха посетени 257 естуара. Използвайки данните за рибарници и типологията, бяха идентифицирани и охарактеризирани биогеографски райони, с цел да се формират шест основни типа естуари (Harrison et al., 2000).
Беше изследвана структурата на рибната общност в рамките на всеки тип естуар, като беше открито, че във всеки тип естуар има доста различни видове риби. От това беше разработена Класификационна схема на естуарите. Структурата на рибното съобщество (богатство на видовете, състав и относително изобилие) на всеки тип естуар в рамките на биогеографския регион е описана и се използва като референция, спрямо която се оценява всеки естуар.

Методи

Подход, на база много методи беше използван. Подборът на образците се извърши като цяло докато не бяха открити никакви нови видове или докато всички представителни хабитати в рамките на естуара не бяха изследвани.
След това данните от рибарниците бяха анализирани, като се използва коефициента за подобие Брей – Къртис, който беше много важен за стандартизиране на усилията за подбор на модели. Коефициентът Брей – Къртис отразява разликите между двата модела, поради различния състав на съобществото и/или различно общо изобилие. Стандартизацията премахва всяко въздействие на последното.
Тези резултати показаха, че рибните съобщества в естуарите в рамките на всеки геоморфологичен тип, формираха групи, които бяха свързани с тяхното географско местоположение и биогеография.
Класификация
След като бяха определени биогеографските граници по поречието на южноафриканския бряг, беше проучена структурата на рибното съобщество по отношение на типа естуар. Анализът на данните използва комбинация от йерархично съвкупно групиране и не метрично многоизмерно измерване (MDS), като се използва PRIMER (Clark and Warwick 1994).
Концепцията за здраве на биологичното съобщество (по отношение на екосистемата) беше използвана и наречена „Състояние (Здраве) на рибното съобщество). Тя използва „Индексът на деградация на съобществото” (CDI), който измерва степента на различие (деградация) между една потенциална група риби и действително измерената група риби. После той беше модифициран в „Биологичен здравен индекс” (BHI), за да осигури измерване на подобието между потенциалните и действителните групи риби. (Cooper et al., 1994). Индексът варира от 0 (лошо) до 10 (добро). Макар че BHI е полезен инструмент при концентриране на информацията за групите риби в естуарите в една стойност (индексът е базиран на данни за наличие /отсъствие), при него не се взимат предвид относителните пропорции на представените видове.
Уитфийлд и Елиът (2002) дават примери на индекси, които могат да бъдат използвани за концентриране на данните за биологичните съобщества и подсказват как тези параметри биха могли да бъдат използвани за определяне степента на предизвиканата от човек промяна в рамките на един естуар (таблица 6.11).

Таблица 6.11. Параметри, на база на рибата, които биха могли да бъдат използвани в единна или смесена точкова система (колкото са повече точките, толкова по- естествена е системата) за мониторинг на причинените от човека промени в рамките на естуара. Някои от показателите са субективни и качествени, докато други са по-обективни и количествени.

Ниво	Показател	стойност	точки
1. Видове риба	1(а). изобилие на видовете/ биомаса	Изкуствено ниска	1
	1(а). изобилие на видовете/ биомаса	Средна/ висока	3
	1.(б). основни/ показателни видове	Наличие	3
	1.(б). основни/ показателни видове	Отсъствие	1
	1(в). непознати / съществуващи видове	Наличие на непознати / съществуващи видове	1
	1(в). непознати / съществуващи видове	Отсъствие на непознати / съществуващи видове	3
	1(г). Здраве на видовете риби	Наличие на натрупване на токсини	1
	1(г). Здраве на видовете риби	Отсъствие на натрупване на токсини	3
2. Рибно съобщество	2(а). Harrison et al. (2000). Индекс за богатство на видовете	Подобие със средния брой на таксоните:
		> 95% горен интервал на доверие	5
		В рамките на 95% интервали на доверие	3
		<долен интервал на доверие	1
	2(б). Harrison et al. (2000), Брей Къртис Индекс за наличие/ отсъствие на подобие	Подобие с референтното условие:
		>от 50% подобие	5
		Подобие от 10 до 50%	3
		< 10% подобие	1
	2(в). Harrison et al. (2000), Брей Къртис процент индекс за подобие на изобилието	Подобие с референтното условие:
		>от 50% подобие	5
		Подобие от 10 до 50%	3
		< 10% подобие	1
	2(г). Deegan et al. (1997) Индекс на биотичната цялост в естуара (брой и/или биомаса)	Стойност EBI (използвана осем метрична система):
		Точки от 31-40	5
		Точки от 21-30	3
		Точки от 0-20	1

Резюме на индекса на рибата в естуара Шелд (EFI) във Фландрия (Белгия) (Goethals et al., 2002, Adriaenssens et al., 2002d, Adriaenssens et al., 2002b).

Индексът на рибата в естуара е седем мерен, като всяка мярка цели оценяването на различен функционален аспект от групите риба в естуара и интегрираното качество на екосистемата.

Описание на точковата система (системата за определяне на резултата)
Област на приложение: Естуар Шелде между Бурхт и холандско белгийската граница, на база измервания на солеността
Описание на референтните условия: комбинация от исторически данни, данни от подобни европейски естуари (напр. Еемс- Долард), знания на експерти и събрани скорошни данни.
Събиране на данни: двойни риболовни мрежи (тип 120/80). Риболовните мрежи се изпразваха на всеки три дни. Данните се базираха на осреднените данни, събрани в рамките на един месец, преизчисляваха се като среден улов на ден от мрежа за определения месец.
Таблица 6.12. Измервания, променливи и точкова система

Параметър	точки
	1	2	3	4	5
Общ брой на видовете	>=4	5-14	15-19	20-24	>24
Тип видове*
% камбала	<=5	>5-10 >50-80			>10-50
% корюшка	<=5	>5-10 >50-80			>10-50
Трофичен състав*
% всеядни	<=1 >80	>1-2.5 >20-80			>2.5-20
% рибоядни	<=5 >80	>5-10 >50-80			>10-50
◊Допустима вариация	<=1.20	1.20-1.59	1.60-1.99	2-3	>3
Видове живеещи в естуара*(E.R.S)
Брой E.R.S.	<2	2	3	4	>4
% E.R.S.	<5 >50	5-10 40-50			>10-<40
% диадромусни видове	<=5 >80	5-10 >70-80			>10-70
% морски млади мигриращи видове	<=10 >90	5-10 >80-90	>20-30 >70-80		>30-70

*добавянето на липсващи точки 3,4 (и 5) не би имало екологична уместност, наличие на изключително нисък, както и на изключително висок брой отразява влошаване

◊точките за допустима вариация бяха определени към всеки присъстващ вид риба

Цялостна класификация на индекса на рибата в естуара е средната от седемте точки, както е показано на таблица 6.13.

Таблица 6.13. Класове качество според индекса за рибата в естуара. (EFI)

Цветово обозначение	Стойност EFI	класификация
	>4.5	отлично
	4-<4.5	добро
	3-<4	умерено
	2-<3	лошо
	<2	много лошо

Фигура 6.2 Визуално представяне на еволюцията за 7-метрични резултати в Бат.

6.6. КЛАСИФИКАЦИОННИ СХЕМИ ЗА БИОЛОГИЧНИТЕ КАЧЕСТВЕНИ ЕЛЕМЕНТИ

Всеобхватна процедура OSPAR.

Морската еутрофикация е един от основните въпроси, който занимава повече от 10 години, в контекста на Северно морските конференции (Декларации от Лондон 1987, Хага 1990, Есберг 1995г) и OSPAR. Следователно PARCOM препоръка 88/2 препоръчва на договорните страни по OSPAR:

Да предприемат ефективни национални постъпки, с цел намаляване на влаганите хранителните количества в райони, в които тези количества е вероятно директно или индиректно да причинят замърсяване;
Да целят постигане на съществено намаляване (от порядъка на 50%) във влаганите количества на фосфор и азот в тези зони между 1985 и 1995г., или ако е възможно – по-рано.

Всеобхватната процедура за идентификация на Състоянието на еутрофикация на морските зони е основен елемент от тази стратегия. Стратегията има за цел идентифициране на състоянието на еутрофикация на всички части от морските зони до 2002г. и полагане на усилия за борба с еутрофикацията, с цел до 2002г. да се постигне здрава морска околна среда, в която няма еутрофикация.

Всеобхватната процедура се състои от набор от критерии за оценка, които може да бъдат свързани, за да формират една цялостна обща оценка на състоянието на еутрофикация на морската зона. Чрез този процес, OSPAR морската зона се класифицира на зони, които се считат за проблемни, потенциално проблемни или такива, които не са проблемни по отношение на еутрофикация. Повторното прилагане на всеобхватната процедура ще идентифицира всяка промяна в състоянието на еутрофикацията в дадена зона.

Всеобхватната процедура се състои от две стъпки. Първата е процедурата по скрийнинг (внимателен преглед), която представлява обширен процес за идентифициране на очевидно проблемните зони, по отношение на еутрофикацията. След тази стъпка, всички зони, които не са идентифицирани като безпроблемни, ще бъдат обект на Всеобхватната процедура.

Всеобхватната процедура е създадена специално за оценка на ефектите от еутрофикацията в рамките на Североизточния Атлантик. Това е само един натиск от всичките, които може да се открият чрез класификационна схема за РДВ

По-долу е дадено обобщение на Всеобхватната процедура (OSPAR 1997).

Внимание! Общите критериите за оценка OSPAR са сфера, която все още се изследва. Пример за одобрени критерии към момента на публикуването могат да се видят в раздел 6.6. от тулбокса. Страните- членки трябва да се стремят да използват най-новата версия на критериите, които към момента на публикуването на това Ръководство могат да се открият на интернет страницата на OSPAR www.ospar.org/ виж Мерки, Споразумения, Споразумение 2002-20.

Критерии за оценка и техните нива на оценка в рамките на Всеобхватната процедура

За да се даде възможност на страните- членки да извършат хармонизирана оценка на техните води, които са предмет на Всеобхватната процедура, е необходимо редица критерии за качествена оценка да се превърнат в количествени критерии, които да могат да се прилагат по хармонизиран начин. На основата на общи знаменатели в рамките на една голяма по обем количествена и качествена информация, предоставена от страните- членки относно критериите и нивата на оценяване, които вече се използват, се подбира набор от критерии за оценка и впоследствие се превръщат в количествени критерии за употреба в една хармонизирана оценка. Трябва да се отбележи също така, че въпреки че нивата спрямо които се прави оценката може да са специфични за региона, методологията за прилагане на тези критерии за оценяване се основава на един общ подход.
Критериите за оценка, които са подбрани за по-нататъшно разработване, попадат в следните категории (таблица 6.14):
Категория І Степен на хранително обогатяване;

Категория ІІ Директен ефект от хранителното обогатяване;

Категория ІІІ Индиректен ефект от хранителното обогатяване;
Категория ІV Други възможни ефекти от хранителното обогатяване.
Основните взаимовръзки между параметрите за оценяване и техните категории са показани на фигура 6.3.
Одобрени хармонизирани критерии за оценка и техните оценъчни нива
За всеки критерий се извлича оценъчно ниво (на база ниво на повишение), с изключение на хранителните влагани количества, за които трябва да се прави и проучване на тенденции. Нивото на повишение е определено, общо взето, като определен процент над фоновата концентрация.
За да се даде възможност за естествена променливост в оценката, като цяло нивото на повишение е определено като концентрация от повече от 50% над съответната соленост, и/ или специфичните за региона фонови нива (напр концентрации на DIN и DIP).

Таблица 6.14. Одобрените хармонизирани критерии за оценка и техните съответни оценъчни нива от Всеобхватната процедура
Оценъчни параметри

Категория І Степен на хранително обогатяване

Речни общо N и В вливани количества и директни изпускания (RID)

Повишени влени количества и/ или завишени тенденции

(в сравнение с предишни години)

Концентрации на DIP и/ или DIN през зимата^¹

Повишено(и) ниво (нива) (определени като концентрации >50% над^² съответната соленост и/ или специфичната за региона естествена фонова концентрация)

3. Повишено зимно съотношение N/P (Redfield N/P=16)

Повишено ср. Redfield (>25)

Категория ІІ Директни ефекти от хранителното обогатяване (през сезона на растеж)

Максимална и средна концентрация на хлорофил а

Повишено ниво (определено като концентрация >50% над² пространствените (близо до сушата)/ исторически фонови концентрации)

Специфични за региона/ зоната видове фитопланктон

овишени нива (и повишена продължителност)
3. Макрофити, включително макроводорасли (специфични за региона)

Прехвърляне от дълго живеещи към кратко живеещи вредни видове (напр. Ulva)

Категория ІІІ Индиректни ефекти от хранителното обогатяване (през сезона на растеж)

Степен на кислородния дефицит

Намалени нива (<2мг/л: остра токсичност; 2-6мг/л: дефицит)

Промени/ унищожаване на зообентоса и унищожаване на риба

Унищожаване (по отношение на кислородния дефицит и/ или токсични водорасли)

Дългосрочни промени в биомасата на зообентоса и състава на видовете

Органичен въглерод/ органичен материал

Повишени нива (по отношение на ІІІ.1) (релевантни в утаечните зони)

Категория ІV Други възможни ефекти от хранителното обогатяване (през сезона на растеж)

Токсини от водорасли (DSP/PSP случаи на заразяване при мидите)

Честота (свързана с ІІ.2)

Поддържащи екологични фактори

Физични и хидродинамични аспекти и климатични условия (напр. вятър, температура, наличие на светлина),

Трансграничен пренос
І

І
Хранителни вливания

Трансгранични хранителни течения

Увеличени (през зимата) концентрации на DIN и DIP& хранителни съотношение

Вредни/ токсични видове водорасли (клетъчна концентрация)

Увеличаване на биомасата на фитопланктона (хл.-а)

(през сезона на растеж)

(+) (+)

Увеличение на мътността

ІІ ІІ

Намаляване в светлинния режм

Биомаса на макрофитобентоса и първично производство

Увеличение в първичното производство

(+)

(-)

Прехвърляне от дълго живеещи към кратко живеещи вредни видове макрофити и намалено дълбочинно разпространение

(+)

Органична материя

Степен на кислородния дефицит
ІІ (+)

пяна
ІІІ ІІІ

(+) (+)

Унищожен зообентос/ риби и структура на бентосното съобщество

(+)

токсини
(-)

(-)

Фигура 6.3. Основни взаимовръзки между оценъчните параметри (подчертани) на Всеобхватната процедура OSPAR (COMPP)
Параметрите за които са определени критерии за оценяване и техните оценъчни нива, са показани в квадратчетата с удебелени линии. Биологичните елементи са затъмнени. Продължителните линии с (+) и (-) показват, че има „стимулиращ ефект върху” и съответно „забавящ ефект върху”. Пунктираните стрелки посочват, че „има влияние върху”.
Ключ: І = Категория І Степен на хранително обогатяване (причинни фактори)
ІІ = Категория ІІ Директни ефекти от хранителното обогатяване

ІІІ = категория ІІІ Индиректни ефекти от хранителното обогатяване

ІV = категория ІV Други възможни ефекти от хранителното обогатяване

Класификация на основата на хармонизираните критерии за оценка и съответните им оценъчни нива

За една хармонизирана цялостна оценка на състоянието на еутрофикация в дадена зона, трябва да се обърнем най-малко към общите параметри за оценка, изброени в четирите категории на процедурата по оценяване.
За да извърши класификация на състоянието на еутрофикация на зоните на морския регион, всяка договорна страна трябва да предприеме редица стъпки, които са изброени по-долу. Първата стъпка е да се даде резултат за всеки от хармонизираните критерии за оценка, които се прилагат съгласно таблица 6.14. Втората стъпка ще събере тези резултати, съгласно таблица 6.15, за да се направи класификация на зоната. Третата стъпка е да се направи оценка на цялата уместна информация (касаеща хармонизираните критерии за оценка, съответните им оценъчни нива и поддържащите екологични фактори), да се даде прозрачна и ясна сметка на причините, поради които е определено съответното състояние на зоната.
Накрая, този процес трябва да дава възможност за класификация на морската зона, по отношение на проблемните зони, потенциално проблемните зони и зоните, които не са проблемни.
Интеграция на категоризирани оценъчни параметри за класификация
Оценъчните нива на одобрените хармонизирани оценъчни критерии формират основата на първата стъпка на класифицирането.
Следващата стъпка е интеграцията на категоризираните оценъчни параметри, упоменати в таблица 6.14., за да се получи една по-кохерентна класификация. За всеки оценъчен параметър на категории І, ІІ, ІІІ и ІV, упоменати в таблица 6.14., може да се посочи дали измерената концентрация съответства на проблемна зона, потенциално проблемна зона или зона, която не е проблемна, както е определено в Стратегията за борба с еутрофикацията на OSPAR. Резултатите от тази стъпка са обобщени в таблица 6.15 и са обяснени по-долу:
а: Зони, които показват увеличени нива на хранително обогатяване, заедно с директни и/ или индиректни възможни ефекти, се разглеждат като „проблемни зони”;
б: Зоните могат да имат директни ефекти и/ или индиректни или други възможни ефекти, когато няма очевидно увеличаване на хранителното обогатяване, напр. в резултат на трансграничен пренос на (токсични) водорасли и/или органична материя, идващи от съседни/ отдалечени зони. Тези зони могат да се класифицират като „проблемни зони”;
в: Зони, които са с увеличена степен на хранително обогатяване, но без да показват директен, индиректен/ друг възможен ефект, първоначално се класифицират като „потенциално проблемни зони”;
г: Зони без хранително обогатяване и свързани ин(директни) или други възможни ефекти, се считат за „зони, които не са проблемни”.

Таблица 6.15. Интеграция на категоризирани оценъчни параметри за класификация (виж също таблица 6.14.)

	Категория І Степен на хранително обогатяване	Категория ІІ Директни ефекти	Категория ІІІ и ІV	Класификация
А	+	+ и/ или +		проблемна зона
Б	-	+ и/ или +		проблемна зона^³
В	+	-	-	потенциално проблемна зона
Г	-	-	-	зона, която не е проблемна

(+) = тенденция към повишаване, повишени нива, прехвърляне или промени в съответните оценъчни параметри в таблица 6.14.

(-) = Нито тенденции към повишаване, нито повишени нива, нито прехвърляния или промени в съответните оценъчни параметри в таблица 6.14.
Забележка: Категории І, ІІ и/ или ІІІ/ІV се отбелязват с „+” в случаите, когато един или няколко от оценъчните им параметри показват тенденция към увеличаване, повишени нива, прехвърляне или промяна.
Допълнителни екологични фактори
3.6 Специфичните за региона характеристики трябва да се взимат предвид – физически и хидродинамични аспекти и условия, свързани с времето/ климата (виж фигура 6.3.). Тези специфични за региона характеристики могат да изиграят роля, когато се обясняват резултатите от класификацията.

6.7. Поддържащи елементи (хидроморфологични и физикохимични)

Инструменти, които понастоящем са налични в страните членки за класифициране на общите елементи:
6.7.1. Редица страни членки са разработили или разработват инструменти за класификация за всички или за повечето от общите поддържащи елементи.

В контекста на Водната стратегия, Комисията ще започне действия за подготвяне до 2006г., съвместно с регионалните морски конвенции, на всеобхватна оценка на мащаба на морската еутрофикация, на основата на един хармонизиран инструмент за класификация.

Общата процедура OSPAR включва хранителни съставки и може да бъде тествана от страни, които не са договорни по OSPAR. Едно от предизвикателствата е по какъв начин да се борави с хранителните съставки, тъй като Всеобхватната процедура разглежда само зимните стойности и е разработена за открито море.

Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10