РАЗДЕЛ 3 – Ръководство за типологията при преходни и крайбрежни води

В този раздел тълкуват изискванията на РДВ да се дефинира типологията, като един от поддържащите фактори при определяне на екологичното състояние.

1. 
   В чл. 5 от директивата се изисква страните членки да извършат охарактеризиране на всички водни обекти. Тази дейност се нарича типология. Това е един от първите етапи от изпълнението на РДВ.
   

2. 
   В Приложение ІІ към Директивата са дадени инструкции за това как да се извърши типологията, както и задължителните и незадължителните фактори, които могат да се използват.
   

3. 
   Целта на типологията е да се даде възможност за установяване на специфичните за типа референтни условия. Впоследствие те стават опора за класификационните системи. Типологията има последствия върху всички последващи оперативни аспекти от изпълнението на Директивата, включително мониторинга, оценката и отчитането.
   

4. 
   При извършване на типологията, страните членки трябва да насочат вниманието върху цялостната цел на Директивата, посочена в чл.1; да се създаде рамка за опазване на качеството на водата и на водните ресурси, която ще предотврати последващо влошаване и ще защитава и подобрява екосистемите. Типологията просто е инструмент, който ще е от помощ на този процес, като се сравняват сходствата.
   

5. 
   Окончателната типология трябва да бъде предоставена на Комисията до 2004г. под формата на ГИС карта (карти).
   

1. 
   Съгласно Приложение ІІ, страните членки определят повърхностните водни обекти към една от следните категории: реки, езера, преходни, крайбрежни, изкуствени или силно модифицирани повърхностни водни обекти. След това тези категории трябва да бъдат разделени не типове.
   

2. 
   Водните обекти, които са във всяка категория повърхностна вода се разграничават според типа, използвайки система на типология, както е посочено в Приложение ІІ от Директивата. Страните членки могат да избират или система А или система Б.
   

3. 
   Ако е използвана система А, типът първо трябва да бъде определен към един Екорегион, както е показано на карта Б от Директивата (фигура 3.1.). При преходните води, типът повърхностна вода се описва съгласно средната годишна соленост и средната дълбочина, които са използвани при описването на типа. Работна група COAST възприема мнението, че границите на класа, определени за различните параметри чрез система А, не винаги са уместни от екологична гледна точка за местните екологични условия.
   

4. 
   В Директивата се посочва, че ако страните членки изберат да използват система Б, трябва да се постигне най-малко същата степен на разграничаване, каквато би се постигнала, ако се използва система А. Система Б използва редица задължителни (напр. приливен диапазон и соленост) и незадължителни фактори (напр. състав на субстрата, скорост на течението), с цел да се класифицират повърхностните води на типове.
   

5. 
   Повечето страни членки изразиха мнение, че ще се прилага система Б. Това е защото различията в биологичния състав и структурата на съобществата, обикновено зависят от повече параметри от тези, които са описани в система А.
   

3.3. РАЗРАБОТВАНЕ НА РЪКОВОДСТВО ЗА ТИПОЛОГИЯ

1. 
   Директивата не предвижда научна методология за това как страните членки трябва да класифицират повърхностните води.
   

2. 
   При екологичния подход за оценяване на качеството на преходните и крайбрежни води в Европа се взимат предвид биологичните различия, породени от взаимодействието суша – океан и климатичните зони. Затова началната точка при управлението на научното разработване на типовете водни обекти, е да се разделят в по-широки екорегиони, на основата на възприети морски биологични области.
   

3. 
   На база на „Задължителните фактори” в система Б (географска ширина и дължина, приливен диапазон и соленост), е възможно морската зона да се раздели натри основни екорегиона/ комплекси на екорегиони:
   

• 
  Комплекс на екорегион Атлантик/ Северно море обхваща екорегионите на Северния Атлантически океан, Северно море, Норвежко море и Баренцово море. Общото физическо описание показва главно пълни режими на соленост и умерени до по-високи хидродинамични свойства;
  
• 
  Екорегион Балтийско море, с леко солени води и главно ниски хидродинамични свойства;
  
• 
  Екорегион Средиземно море, с малко по- солени води и умерени хидродинамични свойства.
  

4. 
   Тези екорегиони за показани на карта Б в Директивата (фигура 3.1)
   

5. 
   Ръководството беше разработено по време на три семинара за Екорегионите, като се изследва:
   

• 
  Общите основни незадължителни фактори в рамките на всеки екорегион;
  
• 
  Редът, в който трябва да се използват незадължителните фактори, за да се постигне подходящата степен на диференциация;
  
• 
  Начинът, по който биха могли да се използват незадължителните фактори.
  

3.4.1. Факторите, които са изброени в Приложение ІІ за крайбрежните и преходните води пир система Б, са следните:

Система Б

Система Б

3.4.2 от набора от фактори, изброени в Приложение ІІ към Директивата, страните членки трябва да използват задължителните фактори, след което незадължителните фактори, които са приложими в най-голяма степен към тяхната екологична ситуация.

• 
  Първо използвайте задължителните фактори
  

• 
  географска ширина /дължина – Екорегион (сравнете Приложение 11 към Директивата, карта Б) (фигура 3.1. по-горе);
  
• 
  приливен диапазон;
  
• 
  соленост.
  

4. 
   Ако екологичното разделяне за определяне на специфичните за типа референтни условия, може да бъде постигнато чрез използването само на задължителните фактори, тогава не нужно да се използват незадължителните фактори.
   

4. 
   Ако екологичното разделяне за определяне на специфичните за типа референтни условия не може да бъде постигнато само чрез използването на задължителните фактори, тогава трябва да се използват и незадължителните фактори.
   

4. 
   В преходните води, незадължителните фактори могат да се използват в следния ред, ако е възможно:
   

• 
  Смесване;
  
• 
  Междуприливна зона (като място, в което се интегрира дълбочина, приливен диапазон и форма);
  
• 
  Времепрестой;
  
• 
  Други фактори, докато не бъде постигнат уместен от екологична гледна точка тип воден обект.
  

4. 
   В крайбрежните води, незадължителните фактори могат да се използват в следния ред, ако е възможно:
   

- дълбочина (не е в списъка в Приложение ІІ);

- Други фактори, докато не бъде постигнат уместен от екологична гледна точка тип воден обект.

Внимание! Дори ако са използвани само няколко фактора за описването на един тип, предлага се страните членки на опишат всеки воден обект, използвайки всички фактори, с цел да се даде възможност за сравнение на типовете между страните членки. Това ще помогне също и при междинното калибриране.


3.5. КАК БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ИЗПОЛЗВАНИ ФАКТОРИТЕ?

1. 
   Всеки фактор е бил разделен на няколко диапазона, на база на екологичната уместност сред трите екорегиона.
   

2. 
   Работата в рамките на одобрените възможности ще:
   

• 
  гарантира реално сравнение между страните членки, относно видове;
  
• 
  даде възможност да се идентифицират общите типове, които биха могли да бъдат използвани за междинно калибриране.
  

леко солени 0,5 до 5 - 6 (‰ )

полусолени 5 -6 до 18 - 20 (‰ )

полисолени 18 - 20 до 30 (‰ )

солени по –висока от ‰

3.5.4 Среден приливен диапазон през пролетта (астрономическата)

Микроприливен < 1м

Средноприливен от 1 до 5м

Макроприливен > 5м

Приливният диапазон не е уместен за Балтийско море и Средиземно море, защото те имат незначителни приливи. Затова целите тези региони са дефинирани като микроприливни.
3.5.5. Изложеност (на вълни)
Беше одобрено, че трябва да се използва пан Европейски мащаб.
Изключително изложени - открити крайбрежия, които са срещу преобладаващ вятър и получават океанско мъртво вълнение без никакви прекъсвания по брега (като острови или плитчини) с размер повече от 1000км , и където дълбоката вода е в близост до брега ( контур, дълбок 50м, в рамките на 300м).
Силно изложени - открити крайбрежия, които са срещу преобладаващ вятър и получават океанско мъртво вълнение без никакви прекъсвания по брега, като острови или плитчини, в продължение на най-малко няколкостотин километра. Плитка вода по-малко от 50м, не е в рамките на около 300м от брега. В някои зони, изложени места могат да бъдат намерени и по открити брегове, които са далече от преобладаващи ветрове, но където силните ветрове са чести.
Изложени – преобладаващият вятър е към сушата, въпреки че има известна степен на защита, поради екстензивни зони на завет в морето, пречки или ограничен (< 90^о) прозорец към открито море. Тези участъци от брега обикновено на се изложени на силно или редовно мъртво течение. Бреговете може и да не са изправени пред преобладаващи ветрове, ако силните ветрове са чести.
Умерено изложени – тези места обикновено включват открити брегове, които не са изправени пред преобладаващи ветрове, но където силните ветрове може да са често явление.
Защитени – на тези места има ограничен вятър и/ или открит воден прозорец. Бреговете може да са срещу преобладаващи ветрове, но с малка сила, напр. 20км или екстензивни плитки зони в морето или може да не са срещу преобладаващи ветрове.
Много добре защитени – на тези места не е вероятно да се появи силен вятър (с изключение, когато са през тесен канал) и могат да се бъдат срещу преобладаващи ветрове или да имат пречки, като рифове в морето или да бъдат изцяло оградени.

6. 
   Дълбочина
   

Средни от 30 до 50 м

Дълбоки > 50 м

6. 
   Смесване
   

Отчасти стратифицирани

Постоянно стратифицирани

6. 
   Пропорция на междуприливната зона
   

Голяма > 50%

Междуприливната зона интегрира други фактори от Приложение ІІ, като дълбочина, приливен диапазон, времепрестой и форма.

6. 
   Времепрестой
   

Среден седмици

Дълъг месеци до години
3.5.10. Долен пласт

Твърд (скала, заоблен камък, валчест камък)

Пясък – чакъл

Кал

В много случаи в един тип воден обект ще има различни долни пластове. Трябва да се избере доминиращият долен пласт.

11. 
    Скорост на течението
    

Умерена от 1 до 3 възела

Силна > 3 възела
Средните скорости на течението трябва да се използват при измервателните съоръжения, при атласите или при моделирането. Скоростите на течението в Средиземно море се очаква да бъдат < 1 възел. Впоследствие страните членки могат да направят разделение на този клас на < 0,5възела и от 0,5 до 1 възел.

11. 
    Продължителност на задържане на ледената покривка
    

Кратка < 90 дни

Средна от 90 до 150 дни

Дълга > 150 дни

В този раздел от Ръководството се обясняват концепциите на биологичните референтни условия и е представен, по който тези концепции да се прилагат на практика.

1. 
   Референтното условие е описание на биологичните качествени елементи, които съществуват, или биха съществували, при високо състояние. То е с никакво или много малко нарушение от човешка дейност. Целта на поставянето на стандарти за референтните условия, е да се даде възможност за оценка на екологичното качество срещу тези стандарти.
   

2. 
   В Директивата референтните условия са описани като:
   

3. 
   При дефиниране на биологичните референтни условия, трябва да се определят критериите за физикохимичните и хидроморфологичните качествени елементи при високо екологично състояние. Референтното условие е описание само на биологичните качествени елементи. Високото екологично състояние включва биологични, физикохимични и хидроморфологични елементи.
   

4. 
   „Специфични за типа” означава, че референтните условия са специфични за един тип, както е описано в Приложение ІІ, Система А или Б (раздел 3.2).
   

5. 
   Признава се, че някои страни членки може да имат малко или нито един воден обект с високо екологично състояние и може да трябва да използват референтни условия, определени в друга страна членка за същия тип.
   

6. 
   Натискът, от рода на дифузно замърсяване и модели за използване на земята, представлява индиректен натиск, който страните членки трябва да контролират, съгласно РДВ. Но е нереално референтните условия да се базират на исторически пейзажи, които вече не съществуват в модерна Европа.
   

7. 
   Високото състояние дава насоката, а не целта, за възстановяване.
   

8. 
   Качествените и количествените аспекти на референтните условия трябва да бъдат публикувани, като част от Плана за управление на речния басейн и да бъдат достъпни за обществеността.
   

4.1.9. Страните членки може да поискат да осъществят процес на консултация, относно референтната мрежа на обектите с високо състояние, в духа на чл.14. Допълнително Ръководство за Процеса по публично участие е даден в РДВ ОСИ Технически доклад №2 – Идентификация на районите на речния басейн в Страните членки, Преглед, Критерии и състояние.

1. 
   Референтните условия трябва да обобщават диапазона на възможностите и стойностите за биологичните качествени елементи във времето и във връзка с географския обхват на типа. Референтните условия представляват част от природния континиум и трябва да отразяват естествените изменения (фигура 4.1).
   

2. 
   Тъй като референтните условия трябва да включват и природните колебания, в повечето случаи те ще бъдат изразени като диапазони. Референтните условия трябва да бъдат определени с оглед разграничаване между много малко, леко и умерено нарушаване. „Много малко” нарушаване може да се дефинира като забележимо, в смисъл, че нарушаването е по-вероятно да бъде антропогенно, отколкото да не бъде. Лекото нарушаване може да бъде дефинирано като антропогенно, при определено ниво на достоверност.
   

Фигура 4.1. Връзка между всички морета в Европа (Европейското море), типологията и специфичните за типа референтни условия. Европейско море е континиум. Типологията изкуствено разделя този континиум на определен брой физически типа. Референтните условия за специфичния тип воден обект трябва да описват всички възможни природни колебания в рамките на този тип. При тип Е са показани обектите. Това показва как обектите в рамките на един тип могат да бъдат използвани за установяване на природното колебание в рамките на типа.

3. 
   Има вероятност природното колебание на един качествен елемент в рамките на един тип да бъда толкова голямо, колкото природното колебание между типовете. Страните членки трябва да възприемат духа на Директивата и да се опитат да намалят до минимум колебанието, като направят валидни сравненията между биологичните общества (т.е. да се сравни „подобното с подобното”, като се изберат сравнимите части от биологичните общества със сравнимата част на референтното условие).
   

4.3.1. Референтните условия, специфични за типа, трябва да бъдат установени за биологичните качествени елементи за този тип повърхностна вода при високо състояние. Референтните условия са описание на биологичните качествени елементи при високо състояние.

2. 
   Описанието на биологичните референтни условия трябва да дава възможност за сравнение на резултатите от мониторинга с референтните условия, за да се извлече Съотношение на екологичното качество (СЕК). Стойностите на СЕК, определени за всяка една класа състояние, трябва да означава, че водният обект отговаря на нормативната дефиниция за този клас състояние, даден в Приложение V, таблица 1.2, и всеки биологичен качествен елемент отговаря на съответната дефиниция в Приложение V Таблици 1.2.3. или 1.2.4. СЕК трябва да бъдат дефинирани по начин, който да позволява сравнение на обектите с високо състояние между страните членки.
   

4.3.4. СЕК не е непременно просто съотношение на две числа, а „представлява връзката между стойностите на биологичните параметри” в даден воден обект.

5. 
   СЕК изразява връзката между наблюдаваните стойности и стойностите на референтните условия. Числовата му стойност е между 0 и 1. При високо състояние, референтното условия може да се счита за оптимум, до който СЕК е близо, и да включва едно.
   

5. 
   Извън диапазона на референтното условие, методът за превръщане на измерванията в числови СЕК ще зависи от качествения елемент и от системите за категоризация при отделните страни членки.
   

1. 
   Референтните условия трябва да бъдат описани, според дефинициите на биологичните качествени елементи при високо състояние в приложение V Таблица 1.2.3 и таблица 1.2.4.
   

Дефиниции на биологичните елементи при високо състояние при преходните води, взети от приложение V Таблица 1.2.3.

2. 
   Има належаща нужда да се съберат нови данни, които да гарантират, че могат да бъдат изведени референтни условия, които включват природните изменения. Разработването на референтни условия е вероятно да бъде итеративен процес, докато не се наберат адекватни данни. Тази належаща нужда е отразена в приложение V 1.3.1. Оценката на въздействието трябва да бъде завършена до 2004г. и ще бъдат изискани референтни условия, за да се извърши процеса по междинно калибриране.
   

4.5. МЕТОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РЕФЕРЕНТНИТЕ УСЛОВИЯ

1. 
   РДВ идентифицира четири варианта за извеждане на референтни условия.
   

2. 
   Общо взето моделите не са добре разработени или с доказана валидност за морската околна среда, и като се имат предвид проблемите с използването на историческите данни, референтната мрежа на обектите с високо състояние е предпочитания подход за извличане на референтни условия за преходните и крайбрежни води.
   

Пространствени данни

4. 
   Когато за извличане на референтни условия се използва обект с „много малко нарушение”, на него трябва да му се провери валидността, за да се гарантира, че отговаря на дефинициите на високо състояние, посочено в Приложение V.
   

4. 
   Възможно е за извличането на биологични референтни условия за един биологичен качествен елемент да се използва обект, дори и не всички други качествени елементи в този обект да са с високо състояние. В този случай, трябва да се покаже, че този биологичен качествен елемент не е нарушен.
   

4. 
   Един обект с хидро морфологична модификация може да се използва за извличане на биологични референтни условия за качествените елементи, които не са нарушени от модификацията (напр. един хелинг или малък джет няма да наруши популацията фитопланктона.
   

4. 
   възможно е за извличане на референтни условия да се използва историческа информация, ако историческите данни са с гарантирано качество. Ако референтните условия са извлечени от исторически условия, те трябва да са базирани на условието на водните обекти по времето когато е нямало никакво или много малко антропогенно въздействие. За определяне на референтните условия не може да се използва една дата, например, в урбанизирани естуари един исторически период на ниски ръст на хранителни елементи от земеделие, може да отговаря на високи промишлени изпускания и изпускане на необработени отпадъци.
   

4. 
   Един обект при който има исторически натиск, все пак може да бъде използван за извличане на референтни условия, ако натискът в момента не причинява екологично нарушаване на този качествен елемент
   

4. 
   За извличане на референтни условия могат да се използват редица различни техники за моделиране
   

1. 
   Директивата изисква от страните членки да създадат справочна мрежа на обектите с високо състояние.
   

2. 
   Възможната отправна точка на този процес е да се направи внимателно преглеждане на незасегнатите зони, като се използват критериите за натиск. Ясно е, че критериите за натиск самостоятелно не могат да бъдат използвани за дефиниране на зоните с високо състояние, защото нещо, което би оказвало малък натиск върху един воден обект, напр. изхвърлянето на отпадъци на 250 човека население, изхвърляни в Атлантическия океан, може да има оказва значимо въздействие, ако бъде изхвърляно в малки лагуни, в които има слаб водообмен. Въпреки това, внимателното проверяване на зони, в които няма натиск, е полезна отправна точка при идентифициране на справочната мрежа на обектите с високо състояние.
   

3. 
   Процесът на внимателно преглеждане започва с идентификация на зоните с никакви или минимални морфологични промени. Тези зони могат да бъдат идентифицирани като се разгледат морските графики и като се получи лицензирана информация за изхвърлянето на изкопен материал, добиването на петрол, газ, агрегати или други водни ресурси. Може да се изисква повече информация, за да се гарантира, че тези зони не се използват за ловене на риба, което би представлявало повече от „много малко нарушаване”.
   

4. 
   Следващата стъпка е да се идентифицират зоните с никакъв или много малък натиск от сушата, поради дейност (т.е. зони, в които не се извършват никакви или слабо интензивни земеделски дейности, и в които няма никакви или има малко точкови източници на замърсяване).
   

5. 
   Подробен преглед на биологичното състояние на тези зони се изисква заедно с експертно решение за установяване на това дали тези зони са с високо състояние. В много случаи може да не е приемливо референтните условия да бъдат базирани на сегашните практики за управление на земята.
   

Приложение ІІ, 1.3 (vi)

„Когато не е възможно надеждното определяне на специфичните за типа референтни условия за определен качествен елемент в определен вид повърхностен воден обект поради високата степен на естествена променливост на този елемент, не само поради сезонни изменения, тогава този елемент може да бъде изключен от оценката на екологичното състояние за този тип повърхностна вода. При такива случай страните -членки посочват причините за такова изключване в плана за управление на речния басейн.

”

1. 
   РДВ позволява на страните членки да изключат даден качествен елемент от оценката на екологичното състояние ако неговата естествена променливост, различна от природна, е твърде висока, за да позволи извличането на надеждни референтни условия. В този случай референтните условия трябва да бъдат формулирани, но в плана за управление на речния басейн трябва да бъде посочена причината за изключването, заедно със съпътстващи доказателства.
   

2. 
   В Директивата не е дадено специално ръководство за нивото на естествена променливост, което да оправдава такова изключване. Препоръчва се, че може да има достатъчна причина за изключването, ако диапазона на естествената променливост в рамките на дадения тип се припокрива с диапазона, очакван при нарушени условия, водещи до голям риск от погрешна класификация.
   

3. 
   П
   4.8. РЕФЕРЕНТНИ УСЛОВИЯ И ДРУГИ ЗНАЧИМИ АНТРОПОГЕННИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ
   ри формулиране на референтните условия е важно да се изрази естествената променливост, възможно най-ясно (напр. специфичен сезонен (пролетен или летен) диапазон на биомасата на фитопланктона).
   

Не – местни видове

1. 
   биологичното качество на водните обекти може да бъде повлияно от натиск, като вкарване на не- местни видове или организми, причиняващи болести. Рамковата директива не ги идентифицира изрично като натиск, но ги включва като „други значими антропогенни въздействия” (приложение ІІ 1.4.). Такъв натиск може да повлияе на някои биологични качествени елементи и трябва да се взима предвид при извличането на референтни условия.
   

2. 
   Обичайното наличие на не – местни видове в един воден обект с високо състояние е приемливо, ако то не влияе прекомерно на цялостната структура и функциониране на екосистемата, и ако не се компрометират нормативните дефиниции за високо състояние.
   

Риболов

3. 
   Когато дейностите по риболов представляват повече от „много малко нарушаване” на един или няколко качествени елементи, тогава водния обект не може да се счита с високо състояние (напр. ловенето на живеещи на дъното риби има директно влияние върху бентосната безгръбначна фауна. Освен това, дейностите по риболов могат да компрометират високо хидроморфологично състояние на преходните или крайбрежните води.
   

Дефиниции на хидроморфологичните елементи при високо състояние в преходните води, взети от Приложение V, таблица 1.2.3.

Елемент	Високо състояние
Хидроморфологични качествени елементи
морфологични	Изменението на дълбочината, условията на субстрата, както и структурата и състоянието на междуприливните зони отговаря изцяло или почти изцяло на тези при ненарушени условия

Дефиниции на хидроморфологичните елементи при високо състояние в крайбрежните води, взети от Приложение V, таблица 1.2.4.

Елемент	Високо състояние
Хидроморфологични качествени елементи
морфологични	Изменението на дълбочината, структурата и субстрата на условията на крайбрежното дъно, както и структурата и състоянието на междуприливните зони отговаря изцяло или почти изцяло на тези при ненарушени условия

4. 
   Спецификацията за рибната фауна в преходни води с високо състояние включва въздействията, породени от физикохимични или хидроморфологични качествени елементи, но не включва изрично резултатите от риболова. Затова един воден обект, в който се лови риба, може да се счита, че е с добро състояние, ако например резултатите от ловенето на риба водят само до леко нарушаване на качествените елементи с високо състояние.
   

Приложение V, 1.2.3.

Описание на рибната фауна при високо състояние

„Съставът и изобилието на видовете съответства на това при ненарушени условия”.

Описание на рибната фауна при добро състояние

„Изобилието на (рибни) видове, които са чувствителни към нарушение, дава леки индикации за отклонение от специфичните за типа условия, характерни при антропогенни въздействия върху физикохимичните или хидроморфологични качествени елементи”.

4.9. АКТУАЛИЗИРАНЕ НА РЕФЕРЕНТНИТЕ УСЛОВИЯ

1. 
   Референтните условия не са постоянни. Климатът, земната покривка и водните екосистеми се променят естествено в течение на периодите, свързани с РДВ. След 2013г. на всеки шест години страните членки трябва да правят преглед на охарактеризирането на водните обекти, включително и на референтните условия.
   

2. 
   Поради това референтните условия трябва да бъдат така формулирани, че да включват естествената променливост в период от най-малко шест години, както и други фактори, които са извън контрола на страните членки. Смята се, че много от тези промени не са разбрани изцяло в контекста на водната околна среда.
   

3. 
   През следващите години, разбирането ще се увеличава, и ще бъде възможно да се разработят ясни модели за предвиждане, като така ще се намали степента на експертно решение в процеса.
   

4.10. ПРОУЧВАНИЯ НА РЕФЕРЕНТНИ УСЛОВИЯ/ ВИСОКО СЪСТОЯНИЕ

1. 
   Чрез работна група COAST много страни- членки завършиха пилотните проучвания на референтните условия за зони, които е вероятно да са с високо състояние. Не може да се потвърди, че тези зони са с високо състояние, докато не се разработят инструменти за класификация и не бъде завършен процеса по междинно калибриране. Някои страни членки, в които няма обекти, които да се считат с високо състояние, направиха изследване на „най-доброто от типа” за типовете, които може да са в добро или умерено състояние.
   

2. 
   Документите бяха обсъдени от работната група, а основните уроци от наученото, в следствие на това обсъждане са изброени по-долу:
   

• 
  Вероятно в цяла Европа ще има много малко обекти с високо състояние, поради човешкия натиск и въздействия.
  
• 
  Ръководство IMPRESS дава насоки за това какво представлява специфичен замърсител (РДВ ОСИ Ръководство №3). Това Ръководство ще трябва да бъде тествано, за да се види дали стриктните изисквания за специфичните замърсители омаловажават обекти, които са с високо състояние от биологична гледна точка.
  
• 
  В морската околна среда липсват биологични и химически данни за обектите с високо състояние, тъй като мониторинговите програми винаги са били насочени основно върху замърсените зони.
  
• 
  Понастоящем страните членки нямат пълен набор от данни за всеки качествен елемент. Това отчасти е вярно за макроводораслите, покритосеменните и рибата. Очевидно може да се изискват допълнителни проучвания, за да се извлекат референтни условия.
  
• 
  Когато е възможно референтите условия трябва да бъдат количествени, а не качествени. Разбира се, за някои качествени елементи първоначално това може, ако въобще е възможно, да не стане.
  
• 
  В краткосрочен план експертното решение е много важно, тъй като липсват добри данни. През следващите години разбирането ще се увеличава, и ще бъде възможно да се разработят ясни модели за предвиждане, като така ще се намали степента на експертно решение в процеса.
  

3. 
   В приложение Б може да се види таблица, в която са изброени пилотните проучвания, извършени от различните страни членки.
   

Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: