Ръководство по методология

10. Бележки под линия

10.1. Функция на бележките

Съществуват четири възможности за разполагане на бележките: под линия, на края на главата, на края на книгата, в отделна притурка. В практиката като предпочитана локализация на критическия апарат се е наложила бележката под линия.

Ако една бележка се окаже прекалено обемна, така че покрива няколко страници, тя се трансформира в екскурс и се поставя накрая на разработката или на разглежданата глава. Когато има повече от един екскурс те се номерират последователно: Екскурс 1; Екскурс 2 и т.н.

10.2. Номериране и изписване на бележките

• 
  Ако пунктуацията е част от цитираната фраза, то тя се намира от вътрешната страна на кавичките. Точката се слага в рамките на кавичките само когато цялото изречение е цитат.
  

  Пример:

  “Адам и Ева паднали от високото си положение на близост с Бога."18

• 
  Ако пунктуацията не е част от цитирана фраза, тя се поставя от външната страна на кавичките. В посочения пример цитатът е вмъкнат в изречението на автора и точката не се отнася към чуждата мисъл.
  

След всяка препратка към предходна или следваща бележка трябва има индикация за страницата, на която се намира. В крайната редакция на работата трябва да се провери дали страницата не е променена при направените корекции в текста.

В литературата се срещат следните латински наречия или българския им еквивалент, които се използват в самия текст и се поставят в скоби:

v.s. (vide supra) или „виж по-горе”:	Отпраща към по-горен (преден) пасаж в ттекста
v.i. (vide infra) или „виж по-долу”:	Отпраща към следващ пасаж в текста

При тяхното използване трябва да се внимава публикацията, за която изразът прави справка, да бъде отбелязана в бележките на същата страница.

За разлика от библиографията, в която се дава максимално изчерпателна информация за източника, то в библиографските справки под линия се допускат съкращения. Една от основните разлики е, че в бележката под линия името на автора стои на първо място в съкратен вид – само първата буква, следвано от фамилията.

Библиографските справки под линия трябва да са ясни и прецизни, но за да се избегне излишно повторение на информация, може да се използват някои от следните инструменти:

• 
  прието е, при първо цитиране, в бележките под линия библиографското описание да е пълно. При следващи цитирания, заглавието или авторът могат да се посочат в съкратен вид, като това се отбелязва в бележката към първото цитиране. Съкращението на автора може да се сведе до посочване само на фамилията. Възприетите от студента съкращения трябва да са разбираеми и да се запазят последователно в цялата работа.
  

Някои автори се ограничават до споменаване на фамилията и годината на издаване на съответния труд, следвани от страницата. В такъв случай, горепосочената справка ще изглежда по следния начин: Шиваров, 1992. стр. 45. Този тип цитиране е по-удачен, когато един автор е отбелязан само веднъж в библиографията. Ако даден автор има две или повече творби, ще бъде уместно да се изписват заглавията им.

• 
  допуска се при едновременно цитиране на повече от една публикация от един и същи автор, неговото име да се посочва само в първото описание като публикациите се разграничават с точка и запетая.
  

Съществуват и общо приети съкращения като Idem (Пак там), Ibid. (Пак там), Op. cit. (Цит. съч.), Art. cit., чиято функция е описана по-долу:

Пример:

При използването на латинските съкращения или българския им еквивалент, трябва да се има предвид следното: 1) Ако студентът цитира няколко книги от един и същ автор, то Оp. cit. не отбелязва за коя цитирана книга става дума; 2) Често читателят не си спомня на стр. 70 заглавието на книгата, която е цитирана на стр. 5.

• 
  при цитиране на част от непериодично издание или статия от периодично издание, в текста може да се посочи нейното заглавие, а в бележка под линия библиографските сведения само за източника.
  

• 
  при цитиране на източник на чужд език, в текста библиографските сведения се представят на български език, а в бележката под линия – на оригиналния език.
  

В бележки под линия освен библиографско описание може да се добави и допълнителен пояснителен текст.

Теологичен колеж "Стефан Константинов"

Курсова работа

според частичните изисквания

на курса Екзегетика на Стария завет (СТ.3)

разработена от:

Димитър Русев, Фак. № 1086

преподаван от: д-р Вениамин Пеев

София

Теологичен колеж "Стефан Константинов"

Дипломна работа

за присъждане на образователно-квалификационна степен

бакалавър по теология

разработена от:

Иван Стоянов, Фак. № 2378

Научен ръководител: Георги Христов

Рецензент: Васил Методиев

София