Ръководство по методология



страница2/9
Дата11.01.2018
Размер0.6 Mb.
#43399
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Въведение


Съществува парадокс между простотата на разбирането на Бога, който е достъпен за всички и сложността на теологията като „слово за Бога” (тео = Бог ; логос = слово), която изтъква величието на този Бог, който не може да бъде обхванат. Но както ни успокоява Луи дьо Блоа: "Бог ни е дал памет, за да си спомняме за Него, разум, за да Го опознаем, воля, за да Го избираме, обичаме и да намираме удовлетворение в Него."

Да учиш теология, това означава преди всичко да общуваш с Бога, за да Го опознаеш по-добре, да Го обикнеш по-силно и да Му служиш преданно. Но това включва също и сериозно научно изследване, което ще помогне на всеки студент да задълбочи своите познания и да стане по-мъдър. Това познание се изразява в три насоки: аз знам, чрез усвояване на информация, чрез четене и чрез обогатяващи контакти с различни преподаватели и автори; аз мога, чрез научаване на методи, които ще помогнат на студента да разсъждава теологично по самостоятелен начин; и накрая аз съм, чрез ангажимента да приложи в живота си плода от своя труд.

Целта на това кратко ръководство по методология е да помогне на студентите в Теологичен колеж „Стефан Константинов” в усвояването на това познание и чрез изложените методи да направи времето прекарано в Колежа повече от полезно. Тези методи не са самоцел, а по-скоро средство за по-добро обучение. Това ръководство е един vade-mecum, т.е. "това, което човек отнася със себе си". Vade-mecum всъщност идва от латински и означава "ела с мен". Така това ръководство ще поведе студента и ще го придружава по време на обучението му, като той винаги може да се обръща към него, когато почувства нужда.

След няколко идеи върху "изкуството да бъдеш студент", ще разгледаме три общи теми: "изкуството да четеш", за да се възползвате по-добре от вашите четива, "методология на изследователската работа" и "в търсене на източници", за да знаете как на практита да осъществите теологичното изследване, съобразно с изискванията на курса на обучение. След това ще разгледаме три специфични и технически области: "библиографски норми", "правила при набиране на текст" и в края ще представим примерно оформяне на заглавна страница.

Учебния процес понякога е дълго изучаване, в което има и радост и мъка. Но както казва Самуел Бекет, важно е да се ангажираш и да постоянстваш: "Опитайте още веднъж, сбъркайте още веднъж, бъркайте по-добре." Важно е да помним при започването и през цялото време на теологичното си обучение, както казва Сузана Тамаро, че "животът не е надбягване, но стреляне в цел; важното е не да спестиш време, но да знаеш да намериш центъра". Дано всеки студент по време на своето теологично обучение да задълбочи отношението си към Исус Христос, като Той стане център на неговия живот!

1. Изкуството да бъдеш студент

1.1. Стремеж към интелектуално развитие


Да учиш е лично и свободно решение, което изисква време и енергия, метод и неумолимост, посвещение и ангажимент. Някои могат да успеят, извършвайки минимума, но целта на обучението не е толкова да се постигне минимума, отколкото студентът да се възползва от тази инвестиция на време и средства, за да даде най-доброто от себе си и постоянно да се стреми към по-висше интелектуално развитие. Разбира се, всички студенти не притежават едни и същи способности, един и същ опит, една и съща лекота в ученето. Обаче, тези неща не са, които неизбежно ще допринесат за разликата между един добър студент и този, който се справя задоволително. Действително, освен вродените способности, мотивацията и посветеността са ключовите елементи в даването на най-доброто от себе си, за да успее в обучението.

В Библията има един текст, в който се разкрива стремежа към изучаване: "Защото Ездра бе утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява и да учи в Израел повеления и съдби.” (Ездра 7:10). Но Ездра не е единственият, който дава най-доброто от себе си в изучаването, за да постигне плодоносен резултат за слава на Бога. Соломон със своите притчи насърчава стремежа към интелектуално развитие и търсенето на мъдрост: "Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми, за да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание." (Пр. 5:1, 2). Сам Исус Христос казва: "Всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо." (Мат. 13:52). Така времето, прекарано в изучаване, не е загубено, напротив, всеки ще спечели, ако се посвети напълно и даде най-доброто от себе си.

По същия начин Елън Уайт насърчава всеки и в частност студентите, които се подготвят за пасторско служене, да го направят стремейки се към по-висше интелектуално развитие:

Голяма грешка е да мислим, че от момента, в който един млад човек реши да се посвети на служенето, никакво специално усилие не се изисква, за да се квалифицира за Божието дело. В която и област да сте призовани, важно е да подобрявате вашите способности чрез прилежно и старателно изучаване. Млади момчета и момичета би трябвало да бъдат поканени да оценят благословенията от това да станеш дисциплиниран и умен. Те би трябвало да извлекат полза от училищата, които са били основани с цел да предадат най-доброто в областта на знанието. Грях е човек да бъде небрежен и немарлив при получаване на своето образование. Времето е кратко, и тъй като Господ трябва да дойде скоро, за да сложи край на земната история, изключително важно е човек да се възползва от настоящите случаи и привилегии.” (Review and Herald, 14 February 1893; Fundamentals of Christian Education, Nashville, Southern Publishing Association, 1923, p. 216).

Уместно е човек да бъде смирен по отношение на своето обучение, защото колкото повече се учи, толкова повече си дава сметка за широтата на оставащото знание. Ето защо, стремежът към интелектуално развитие съвместява смирението в процеса на едно балансирано образование.

1.2. Да бъдеш главното действащо лице на своето обучение


Често студентът счита, че процесът на неговото обучение зависи от учебните дисциплини и от преподавателите. Това е от части вярно: ползата и влиянието от обучението ще бъдат по-големи, ако курсовете са по-качествени и преподавателите по-компетентни, и готови да подпомагат студентите в тяхното следване. Но все пак, главното действащо лице на теологичното обучение е самият студент. Той не учи заради един или друг преподавател или, за да угоди на родителите си или на Църквата. Дори и всички да бъдат щастливи от успеха на студента, преди всичко той учи заради самия себе си.

От друга страна, оценките ще са отплата за сериозния труд и способностите на студента, но те не са самоцел. Не става въпрос (само) да полагаш усилия, за да получиш добри оценки, но да се подготвиш за бъдещето, да придобиеш знания и методика на работа. В този смисъл, студентът е призован да подхожда осъзнато и да счита себе си за главното действащо лице на своето обучение.



1.3. Духовен живот


Духовният живот е съществена част от обучението на студента по теология. Той може да бъде както личен, така и колективен. В личен план, ако някой не следва теология, съвсем не означава, че трябва да се лишава от изучаване и размишление върху Божието слово, както и от постоянен молитвен живот. Както казва един непознат автор: "Природата ни формира, училището ни информира, живота ни деформира, но само Исус Христос ни трансформира." Ето защо, личната връзка, която всеки може да поддържа с Исус остава един важен елемент от живота, включително студентския живот.

От друга страна, всеки студент ще бъде обогатен чрез посветено участие в църковни дейности, което ще бъде полезно допълнение към теологичното му образование. Чрез преживяното в църквата, чрез създадените в нея връзки и чрез своето служене, всеки ще може да затвърди своето призвание в конкретни реалности и да обогати своето обучение с духовни опитности. И все пак е важно да се намери баланс между ангажираността в дадена църква и приоритетите на студентското обучение.



1.4. Използване на времето


Оптималното използване на времето ще бъде скъпоценен съюзник за студентския живот. То ще направи възможно спокойното преминаване на дните, седмиците и семестрите. Затова е важно да се знаят някои "закони" за времето и да се спазват, за да помогнат на студента да не стане жертва на времето, но доколкото е възможно да има контрол над своето време.

"Законът на Паркинсон" твърди, че работата се разраства до запълване на наличното време. Според "закона на Парето", важното отнема 20% от времето, а второстепенното 80%. "Законът на Мърфи" гласи, че нищо не е толкова просто, колкото изглежда; нещо отнема винаги повече време, отколкото човек е предполагал. Според "закона на Илиш", отвъд границата на работния ден, прекараното време не е вече ефикасно. Според "закона на Карлсон", да работиш нещо продължително време отнема по-малко време, отколкото да го направиш на няколко пъти. Накрая, "законът на Еклесиаст" твърди, че има време за всяко нещо.



Последиците от тези закони могат да бъдат извлечени най-малко в три области на действие: установяване на приоритетите, планиране и свеждане до минимум на загубеното време.

1.4.1. Установяване на приоритетите


Най-общо казано, ние правим това, което ни харесва вместо това, което не ни харесва, това, което се прави бързо, вместо това, което отнема време, това, което е лесно вместо това, което е трудно, това, което е спешно вместо това, което е важно. Ето защо, преди да се заемем с изискванията на студентския живот, изключително важно е да установим приоритетите. Всеки трябва да определи своите приоритети, които могат да бъдат от общ характер (време за Бога всеки ден, време за семейството, грижа за себе си чрез достатъчно време за сън, време за редовни физически упражнения, за занимания през свободното време и т.н.) или свързани конкретно с обучението (четене на изискваните книги, писане на реферат, писане на курсова работа и т.н.). Класическият метод да се изработи списък с нещата за вършене е едно добро средство да свържем това, което трябва да се направи с появата на приоритетите. Следователно студентът може редовно да обновява своя списък, който ще съдържа не само всичко, което трябва да се направи, но всяка задача ще бъде подредена по важност и по приоритет. Разумно е систематично да се започва с това, което е най-важно.

1.4.2. Планиране


За да изпълни приоритети си и да отговори на всички изисквания на студентския живот, студентът трябва да планира време си – да планира семестъра, седмицата, деня. В планирането на семестъра, студентът ще включи крайните срокове за курсовите работи и така ще може да координира работата си, за да изпълни всички свои отговорности. В планирането на седмицата, може да се определят различните часове за учене и часовете за другите приоритети в живота. Така с този общ поглед студентът ще си даде сметка дали посвещава достатъчно време на изпълнение на нещата, които трябва да се свършат и ще може да разпредели времето си в зависимост от нуждите. Разбира се, трябва също да се вземат под внимание непредвидените неща. В ежедневното планиране е необходимо важните неща да се правят в качествено време. Важно е да се включат задължителните семейни и социални ангажименти, като по този начин студентът ще познава собствения си ритъм и биологичния си часовник. За да може планирането да даде плод е задължително налагане на известна дисциплина. Накрая, отделянето на малко време за равносметка на използваното на времето по отношение на това, което е било планирано може само да подобри нещата.

1.4.3. Свеждане до минимум на загубеното време


Въпреки, че доброто използване на времето не е чак толкова ограничено, че да не оставя изобщо място за изненади, непредвидени радости, обогатяващи срещи, все пак то включва ефикасно свеждане до минимум на загубеното време. Ето някои фактори, които водят до загуба на време: нерешителност, разхвърляност, неподреденост, импровизирани прекъсвания (било то от някого или от телефонно обаждане), тенденция към перфекционизъм, неспособността да се казва „не”, липсата на концентрация и самодисциплина, прекалената бъбривост, липсата на цели и приоритети.

1.5. Подходяща среда


Колкото по-добра е учебната среда, толкова по-големи са шансовете за оптимизирано учене. Въпреки, че не винаги може да се постигне идеала, да се направи необходимото за постигане на подходяща учебна среда може да бъде средство за успех, което не е за пренебрегване.

В това отношение е необходимо студентът да разполага с адекватни пособия и инструменти: било компютър, без който днес студентът би срещал трудности; или пък необходимите аксесоари за бюро. Важно е също да се работи в оптимизиран контекст. Доколкото е възможно, в стаята трябва да има приток на свеж въздух и осветлението да бъде достатъчно силно. Най-добре е светлината да бъде естествена, изобилна и да идва от лявата страна. Добрата изкуствена светлина е важна също за работата вечер.

Доброто физическо, умствено и духовно разположение е също важно. Следователно е необходимо да се създадат условия, за да може това разположение да е колкото се може по-добро. Внимавайте да се храните правилно, да спите достатъчно, да се упражнявате физически, да имате време за развлечение, да имате качествено време за семейството, да развивате осъзнат духовен живот. Всичко това ще способства да имате жизнено равновесие и подходяща среда.

1.6. Воденето на записки


Воденето на записки е полезно в няколко аспекта: то подпомага запомнянето, спомага за концентрацията, развива качествата на разбиране и синтезиране, позволява получената информация да бъде обработена и структурирана. Основното място и време на воденето на записки е по време на лекциите. Но воденето на записки може да става също и по време на четене на книга, на публична среща или дискусия, и защо не по време на лични размишления. Човек често счита, че ще успее да си спомни това, което е чул, но въпреки надеждността на паметта, идеите се губят лесно и затова записването им на лист хартия подсигурява тяхната дълготрайност.

Воденето на добри записки изисква да се разграничава важното от второстепенното и да се записва само важното. Така воденето на записки не означава да се пише всичко, което е казано или прочетено, но да се предаде със свои думи най-важното. Ако има важни думи, които трябва да бъдат запомнени, не трябва да има колебание тези думи да се напишат със свои думи по един сбит начин. Да се има общ поглед и да се оформят в план записките е нещо фундаментално. След като са отбелязани ясно заглавията и подзаглавията, ще е от полза различните идеи да се пишат по една в параграф или да бъдат отделяни и изброявани с тире.

За да успеете да отбележите всички основни идеи, въпреки че това включва известен подбор, може да използвате съкращения, за да записвате по-бързо. Освен това, по-добре да запишете по-малко неща, но правилно, отколкото да изпишете доста страници, които не можете да разчетете. И обратното, чудесно красиви, но непълни записки, са от малка полза.

Тъй като педагогиката е (от части) изкуството да се повтаря, не трябва да е учудващо, че един преподавател, развивайки своите идеи казва нещо, което вече е казал, но с други думи. Важно е да внимавате и да не записвате идея, която вече сте писали. По принцип, когато се водят записки, не се пишат примерите. Но това не е обсолютно правило и в зависимост от предмета, понякога ще е от голяма полза да си запише пример, който позволява "да се схване" развитата идея.

От практична гледна точка е ясно, че студентът трябва да е в най-добрите условия, за да чува и вижда добре, да пристигне навреме (да си е включил компютъра или да има достатъчно заредена батерия, да има пишещ химикал и резервен такъв, да има достатъчно листи за писане и т.н.). Не се колебайте да използвате различни цветове в записките, за да откроявате идеите една от друга. Може например да решите да откроявате заглавията с даден цвят или да използвате конкретен цвят за личните си бележки и коментари, за разлика от казаното от преподавателя. Когато препрочитате записките си, в същия дух можете да подчертавате важните идеи, споменатите автори, ключовите думи и т.н. Не трябва да изпадате и в крайност, като използвате прекалено много цветове така, че откриването на основната идея да стане невъзможно.

1.7. Ръководене, запазване и класиране на документация


За да съхранява цялата си документация (книги, статии, дадени материали в клас, различни фотокопия, записки от курсове), всеки може да намери система, която най-много му допада. Студентът може да се организира с цел доброто използване на цялата си документация по време на своето обучение, но може също да помисли и за система на организиране, която ще му послужи след това, когато стане пастор, например. Така всички документи, които засягат една и съща тема ще бъдат поставени в един и същ класьор, или папка. Може да се създаде база данни, която да улесни търсенето. Във всеки случай, не е толкова важно каква система е избрана, а по-скоро да има такава, която позволява на студента да се ориентира в своята документация и да намери лесно това, което му трябва.

Изключително важно е редовно да се прави копие на цялата информация, намираща се в компютъра. Най-лесния начин е като (най-малко веднъж на месец) се копира цялата информация на външен твърд диск. Въпреки това, документити, върху които се работи всеки ден е да се запазват ежедневно. След като сте работили няколко часа върху дадена курсова работа, ще е глупаво да изгубите всичко поради повреда в компютъра. Ето някои възможни решения за запазване на документацията:



  • Записвайте на флаш памет документите, върху които работите. Внимавайте да не съхранявате вашата флаш памет в чантата заедно с компютъра, защото в случай на кражба и двете ще изчезнат.

  • Създайте специална електронна поща, предназначена за съхраняване и всеки път препращайте там последната версия на вашия работен документ. В случай на проблем, ще може да имате достъп до документацията от който и да е компютър.

  • Съхранявайте ежедневно своята документация върху външен твърд диск.

  • Съхранявайте вашата документация на място, определено от вашия Интернет доставчик.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница