Ръководство по методология

Изтегляне 0.6 Mb.

страница	8/9
Дата	11.01.2018
Размер	0.6 Mb.
	#43399

1 2 3 4 5 6 7 8 9

8. Съкращения

Пълният списък на съкращенията се поставя в началото на дипломната работа преди въведението. Това позволява на читателя първоначално да се запознае с използваните в изследването съкращения.

8.1. Съкращения на библейски стихове

При посочване на библейски стихове главите и стиховете се разделят посредством две точки (напр. Мат. 5:16). При цитиране на повече от един стих се използва запетая или тире, в зависимост от това дали става въпрос за последователни стихове (напр. Мат. 5:16, 17; Мат. 5:16-20).

Избраните в началото съкращения на имената на библейските книги следва да се използват в цялата работа.

Справката за цитиран библейски пасаж се отбелязва директно след цитирането, преди пунктуацията:

Пример: "Но, Бог препоръчва Своята любов към нас [...] Христос умря за нас" (Римл. 5:8).

8.2. Съкращения на класически автори

За писанията на гръцки могат да се използват съкращенията, използвани в:

Josephus. The Complete Works. Trans. William Whiston. Nashville: Thomas Nelson, 1998.

The Works of Philo. Trans. C. D. Young. New updated ed. S.l., Hendrickson, 2008.
За ръкописите от Кумран могат да се ползват:

The Dead Sea Scrolls. A New Translation. Trans. Michael O.Wise et al. Rev. and updated ed. San Francisco, Harper, 2005.

The Dead Sea Scrolls. Study Edition. Eds. Florentino Garcia Marinez, Eibert J. C. Tigchelaar. Vol. 1-2. Grand Rapids, Eerdmans, 2000.
За църковните отци е препоръчително да се използват съкращенията, използвани в големите сборници, например:

Migne, J. P. Patrologiae Cursus Comletus, Series Graeca. Vol. 1-161. Paris, 1857–1866.

Migne, J. P. Patrologiae Cursus Comletus, Series Latina. Vol. 1-221. Paris, 1844–1855.

За писанията на равините се използват съкращенията, дадени в равинските текстове, например:

Guggenheimer Heinrich W (ed.). The Jerusalem Talmud. Vol. 1-5. Berlin, Walter de Gruyter, 2005. (Studia Judaica).

The Babylonian Talmud. A Translation and Commentary. Trans. Jakob Neusner. Vol. 1-22. Peabody, Hendrickson, 2005.

8.3. Съкращения на статии

Съществуват общоприети съкращения, представени в книгата на Зигфрид Швертнер "I.A.T.G. Internationales Abkürzungsverzeichnis für Theologie und Grenzgebiet. Intenational Glossary of Abbreviations for Theology and Related Subjectes. Index international des abréviations pour la théologie et domaines apparentés"^⁴.

9. Библиографско цитиране и описание

Всяка дипломна работа е уникална по своето естество. Тя трябва да има собствен принос в съответната научна област. Студентът прави анализ, критика или синтез на достиженията на други изследователи и по този начин навлиза в конкретната научна дискусия.

Библиографският цитат включва текст от публикация, съвкупност от библиографски сведения, които описват публикацията, и препратка, свързваща текста със сведенията. Връзката между текста и библиографската справка за него е задължителна.

При изготвянето на своята дипломна работа, студентът следва да се съобрази с известни изисквания, касаещи както етичността и точността при използването на чужди изказвания, така и оформянето на справката за тях.

За българския държавен стандарт формата и обема на библиографските сведения за цитирани публикации или части от тях са регламентирани с БДС 17377-96^⁵.

За теологичните разработки е препоръчително да се следват наложилите се модели на библиографско цитиране, например както са представени в DEDEREN Raoul., VYHMRISTER N. and REID G. (eds). Handbook of Seventh-day Adventist Theology. (Commentary Reference Series. Volume 12). Hagerstown: Review and Herald, 2000.

В настоящото ръководство ние следваме тези моделите на цитиране, с известни корекции.

9.1. Основни изисквания при цитиране

9.1.1. Почтеност

Почтеността и възприетата етика изискват, когато се ползват чужди мисли и идеи, да се посочат техните източници. Всяка алюзия или справка по отношение мислите на други автори се отбелязва в забележка с точна библиографска справка.

Ако е потърсена помощ от преводач за някой специален цитат, това се уточнява като се използва формулировката "Преведено с любезното съдействие на…" и се посочва името на преводача.

9.1.2. Вярност

При цитиране на други автори, мисълта трябва да се предава вярно и точно без да се деформира. Ако цитираният автор не споделя същите възгледи, това може да се отбележи в забележка или дори да се коментира неговата позиция.

Верността към цитирания автор включва дори ортографични грешки. Всеки цитат трябва да е точно копие на оригиналния текст. Ако е открита грешка, тя се отбелязва, поставяйки непосредствено след нея sik^⁶ в скоби. Ако някои грешки са значими, те могат да бъдат коментирани в забележка.

Не е задължително винаги да се цитира текста в целия му обем (in extenso). Един цитат може да бъде съкратен, но трябва да се отбележи извършеното прекъсване. В този случай се поставя многоточие между прави [...] или кръгли скоби (...) на мястото на пропуска или съкращението.

Ако студентът иска да открои част от цитата, той може да я изпише в курсив (Italic) като уточни в скоби "Курсивът е мой", след което изписва своите инициали.

Пример: "При болест добрите или лошите поличби показват дали болният ще оздравее или ще умре." (Курсивът е мой – М. С.).

9.1.3. Прецизност

Студентът трябва да е прецизен не само при предаването на самия цитат, но и при справката, която прави. Трябва точно да се посочи страницата, от която е взет. Уточнява се също номера на тома, номера на бележката (например: стр. 37, заб. 5), номера на колоната (особено в речниците), като се имат предвид всички детайли, изисквани от библиографията.

9.1.4. Яснота

Използваните цитати трябва да бъдат кратки и пряко свързани с основната идея на параграфа. Един цитат може по-скоро да утежни параграфа, вместо да го поясни. Такъв е случаят например, когато цитатът включва повече от една идея. Ако се спазва правилото да няма повече от една идея на параграф, то тогава няма да има нужда от много цитати.

Най-често цитатът влиза директно в изложението на параграфа, като се разграничава чрез кавички, следвани от номера на библиографската справка.

Когато относително дълги цитати трябва да бъдат възпроизведени, те се разграничат от останалия текст, чрез намаляване на шрифта и междуредовото разстояние (Вж. точка 6.2 на стр. 29).

9.1.5. Уместност

Студентът не е длъжен да включи в своята работа всички предварително намерени материали. Той трябва да направи подбор. Един цитат сам по себе си е безполезен. Той трябва да бъде коментиран или директно да намери мястото в аргументацията. "Пълнежът" от цитати не допринася за развитието на мисълта. За да се каже, че водата мокри, не е необходимо да се цитира Платон. За да кажем, че вярата има спасително измерение, нямаме нужда от Елън Уайт.

Трябва да се има предвид също, че прекалено много последователни цитати създават впечатление за компилация.

По-добре е да се парафразира един дълъг текст, отколкото да се цитира in extenso.

9.1.6. Цитати на чужд език

Цитатите на чужд език се правят според оригинала. Все пак преподавателят може да изисква да бъдат преведени.

Цитатите на еврейски и гръцки се посочват в оригинал, а не във фонетична транскрипция. Транскрипцията е допустима, само ако една дума трябва често да се споменавана, при условие, че е отразена първоначално в оригинал.

Не се препоръчва прекалената употреба на латински или чужди изрази, ако те имат български еквивалент.

9.2. Видове библиографско цитиране

В практиката съществуват четири вида библиографско цитиране, като тяхната употреба зависи от вида и предназначението на съответната публикация:

9.2.1. Цитиране в текста

Допустимо е библиографските сведения да се посочват в основния текст като част от изречението или отделени в кръгли скоби. Този вид цитиране се използва в публикации, които не са строго научни, за да придаде достоверност на информацията или да се даде възможност за допълнително проучване по тази тема. Например: Може да приемем, че в самата тъкан на греха е кодирана активна съпротива срещу Бога (Дж. Найт. Грях и спасение, 36), като по този начин човек е по естество враг на Създателя си.

9.2.2. Бележки под линия

Библиографските сведения се посочват в бележка под линия.

9.2.3. Бележки в края на текста

Библиографските сведения се обособяват в специална рубрика, озаглавена "Бележки" (при библиографски сведения, смесени с пояснения или коментар) или "Използвана литература".

9.2.4. Библиографски списък към разработката

Библиографските сведения се обособяват в списък в края на публикацията, озаглавен "Библиография” или "Използвана литература".

С оглед особеностите на дипломната работа (или курсова работа) като научно изследване, при библиографско цитиране студентът следва да използва бележки под линия и библиографски списък в края на работата.

9.3. Библиографско описание

Библиографското описание е общоприетата справка за публикации, послужили при научни изследвания. Сведенията, които съдържа, са разпределени в няколко зони, разделени с точка или запетая.

9.3.1. Непериодични издания:

Книга (монография)

Фамилия Име. Заглавие на книгата в курсив. (Поредица). Град на издаване: Издателство, година на издаване.

Фамилията на автора може да се изпише както изцяло с главни букви, така и с малки главни (Font / small caps), като първата буква се запазва като главна.

Ако книгата е част от поредица, след заглавието името на поредицата се поставя отделно в кръгли скоби ( ... ).

Когато книгата е превод от друг език, тогава се посочват имената на участниците в преводаческия процес: редактори, преводачи, консултанти и т.н. От друга страна, ако редакторите, преводачите или илюстраторите не са от значение за цитирането, те могат да не се посочват или да се остави само името на първия, следвано от съкращението "и др." или "et al." по преценка на цитиращия.

Пример: Джакман Дейвид. Вестта на Йоановите послания. Живот в Божията любов. (Библията говори и днес). София: Нов човек, 1999. Ред. Люба Никифорова, Прев. от англ. Емилия Масларова.

Когато книга е превод от друг език е удачно само в библиографията да се постави библиографската справка в прави скоби "[ ... ]" на оригиналния език.

Пример: Фий Гордън. Екзегетика на Новия завет. София, Нов човек, 2003. [Fee Gordon D. New Testament Exegesis. Handbook for Students and Pastors. Third Edition. Louisville: Westminster / John Knox Press, 1983, 1993, 2002. Прев. от англ. Елена Илиева, ред. Румен Папратилов.]

Книга с подзаглавие

Фамилия Име. Заглавие на книгата в курсив. Подзаглавие в курсив. Град на издаване: Издателство, година на издаване.

В някои библиографски справки подзаглавието се отделя от заглавието чрез двуеточие " : ".

Пример: Пеев Вениамин. Жан Калвин. Философско-Теологични аспекти на реформацията. Велико Търново: Абагар, 2011.

Книга с няколко автора

Фамилия Име, Фамилия Име и Фамилия Име. Заглавие. Подзаглавие. Град: Издателство, година.

Пример: Кернс Ърл, Стоянов Христо и Златев Константин. Християнството през вековете. София: Нов човек, 1998.

При четирима и повече автори - задължително се посочват имената на първите трима, а останалите се обозначават с "и др." или с латинското "et al.".

Книга с няколко издания

Когато книга е издадена в няколко града и от различни издателства, библиографската справка съдържа първо конкретните градове в последователен ред разделени с наклонена черта " / ". След последния град се поставя двуеточие и се изреждат издателства отговарящи на реда на съответните им градове разделени с наклонена черта " / ".

Пример: Стефанов Мирослав. Силата на искрената молитва. София / Пловдив / Варна: Нов човек / Абагар, 1990.
Колективен автор (издател)

Когато една колективна творба е публикувана под ръководството на научен редактор (отговорен редактор), в зоната на авторската отговорност се поставя неговото име, следвано от "(ред.)" или "(ed.)". За повече от един издател се поставя "(ред.)" или "(eds.)".

Примери:

Reid George W. (ed.). Understanding Scripture: An Adventist Approach. (Biblical Research Institute Studies, vol. 1). Silver Spring: Biblical Research Institute, 2006.

Atkinson David J. and Field David H. (eds.). New Dictionary of Christian Ethics and Pasoral Theology. Leicester / Downers Grove: Inter-Varsity Press, 1995.

Електронни издания

При цитиране на електронни издания се следва горепосочената последователност, като се добавят следните елементи:

уточнение на източника, поставено в прави скоби: [On-line], [CD-ROM] или [DVD];
при цитиране от интернет се посочва датата на публикуване или последно обновяване, пълен URL-адрес, заграден с триъгълни скоби, и датата на последен достъп или консултация.

Пример: Петров Николай. Знаци и чудеса в евангелието от Йоан. София: БГ Двери, 2005. [On-line]. <http://www.bgdveri.bg/bogdoc>, (консултирана 28.06.2012).

Пример: Gugliotto Lee J. Handbook for Bible Study. A Guide to understanding teaching, and preaching the World of God. Hagerstown: Review and Herald, 2000. [DVD].

9.3.2. Периодични издания и приноси към колективен труд

Цитирането на статия от теологично или друго списание, както и от колективен труд се подчинява на съответен ред. Първо се изписват фамилията и името на автора, следвани от заглавието на статията, което се поставя в кавички. Английските кавички "..." са за предпочитани пред френските «...», тъй като заемат по-малко място. На второ място се изписва самият източник, като се следват посочените по-горе правила.

– статии от периодични издания:

Пример: Хаджиев Чавдар. "Критика на текста. Стар Завет". В: Българско богословие, 2003. бр. 5, стр. 18–21.

Пример: Пеев Вениамин. "Св. Амвросий Медиолански и блаж. Августин като учители на Лутер за 'оправданието'". В: Християнство и култура, година ХІ (2012), бр. 7 (74). стр. 62-71.

Когато в заглавие на статия присъства дума или израз поставени в кавички, тогава се използват единични кавички '...', както е представено в примера отгоре.

– статии от колективен труд:

Пример: McVay John K. "Why are there four Gospels?" In: Phandl Gerhard (ed.). Interpreting Scripture. Bible Questions and Answers. (Biblical Research Institute Studies, vol. 2). Silver Spring: Biblical Research Institute, 2010. p. 73-78.

9.4. Примери за библиографски справки

Непериодични издания

– един и повече автори:

Тахмисян Агоп. Библейска космология. Варна: Унисон, 1993.

Стойчев Теодор. Значението на кръста Христов в посланието на св. апостол Павел до Галатяни. (Библейска библиотека 4). Дисертационен труд. Б.м., 2009.

Коев Тотьо и Бакалов Георги. Въведение в християнството. София: Булвест–2000, 1992.

– авторски колектив:

Knight George (ed.). Questions on Doctrine. (Adventist Classic Library). Berrien Springs: Andrews University Press, 2003.

– книга от серия или многотомно издание:

Мотиър Алек. Посланието на Яков. Изпитания на вярата. (Библията говори и днес). София: Нов човек, 1996.

Поснов Михаил. История на християнската църква. Т. 1. (Християнска култура). София: Анубис, 1993.

Nichol Francis D. (ed.). The Seventh-day Adventist Bible Commentary. The Holy Bible with Exegetical and Expository Comment. Vol. 3. (In Sevent Volumes). Washington: Review and Herald, 1954.

– многотомно издание:

Поснов Михаил. История на християнската църква. Т. 1-3. (Християнска култура). София, Анубис, 1993–1994.

– статии и части от непериодично издание (речник, енциклопедия, сборник и др.):

Wenham G. J. "Библейска критика". В: Нов библейски речник. София: Нов човек, 2007, стр. 105-108.

Bornkamm J. "The canon" In: Kittel Gerhard (ed.). Theological Dictionary of the New Testament. Vol. 4. Grand Rapids: Eerdmans, 1978, p. 65-67.

Вълчанов Славчо. "Кръстната смърт на Иисус Христос". В: Киров Димитър и Коев Тотю (изд.). Сборник по богословие. Тематични разработки за кандидат студенти. София: Нов човек, 2000, стр. 73-79.

Каталог: files
files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на
files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения

Изтегляне 0.6 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9