Ръководство по методология

2. Изкуството да четеш

2.1. Как да се чете?

Следователно, книгите ще играят важна роля по време на цялото обучение на студента. Те ще допринесат за оформянето и утвърждаването на мисълта му; чрез четене се разбира и гледната точка на другите. Както пише Емил Фаге, "изкуството да четеш е изкуството да мислиш с малко помощ". Това е нещо нормално за студентския живот. Според Виктор Юго: "Да четеш е като да пиеш и да се храниш. Умът, който не чете отслабва както тялото, което не се храни." Но Аристип напомня в тази насока, че "не е важно много да четеш, но добре да четеш".

Да четеш добре, означава да разбереш мисълта на автора, да следваш неговата идея и да минеш по пътя, по който и той е минал. Една университетска книга (теологична или друга) не винаги се схваща лесно. Това изисква внимание и концентрация. Изисква известна емпатия с автора, за да влезеш в неговия начин на мислене и да разбереш това, което е искал да каже. На второ място идва даването на критично мнение. Така, както един автор е трябвало да посвети време и енергия, за да напише това, което предоставя на читателя, така не е анормално да се приеме, че е необходимо време, за да бъде прочетен. Да четеш добре означава да намериш баланс между скорост, разбиране и запаметяване.

2.2. Няколко принципа за бързо четене

Задълбоченото четене е бавно и широкообхватно, то включва правилното и точно разбиране на текста, което понякога изисква връщане назад и преговаряне на прочетеното. То е важно в много от случаите, за да се възползвате в пълна мярка от мисълта на автора. Въпреки това, в някои случаи един бърз прочит може да е достатъчен, за да се запознаете с книгата. Това е в случай, че търсите да разберете цялостната мисъл на автора в статията или в книгата или, за да откриете част, която отговаря на конкретна тема, която изследвате.

Всяко дете е учено да чете на висок глас и по този начин да произнася всяка сричка на думата. Обаче, много хора, въпреки че престават да четат наглас, продължават с това раздробяване при четене. Прочитането на всяка дума, дори без да бъде произнесена, отнема много повече време отколкото само един поглед върху думата, който е достатъчен за мозъка да обработи информацията, която е получил. Ето защо човек ще чете много по-бързо, ако не прочита всяка една дума, а се доверява на очите си, за да схване значението на думите и изреченията и да остави своя мозък да разбере смисъла.

Освен това, човек може също да увеличи скоростта на четене, намалявайки броя на зрителните точки. Всъщност, противоположно на това, което си мислим, ние не четем премествайки погледа си последователно по редовете, а действаме чрез зрителни точки. Това ще рече, че ние фиксираме погледа си на различни места на реда. В най-лошия случай ние фиксираме с поглед всяка сричка. По-често погледа фиксира всяка дума. Въпреки това, нашият мозък, чрез окото, е способен да възприеме много повече информация при едно единствено фиксиране на погледа. Това зависи от всеки и от неговия начин на четене, но можем да кажем, че човек може много лесно да прочете три или четири думи с едно фиксиране на погледа. За да можем да ускорим скоростта на четене би било интересно да се упражняваме да намалим времето за всяко фиксиране на погледа. То продължава части от секундата, но с малко повече концентрация, човек може да увеличи бързината на придвижване на окото.

Противно на това, което човек си мисли, бързото четене не вреди задължително на качеството на четене. Всъщност съществува риск при бавното четене да позволим на нашия мозъка да прави нещо друго в същото време. На кого не му се е случвало, четейки дадена книга, да се отнесе в мислите си далеч от разглежданата от автора тема. В подобни случаи трябва отново да се прочете това, което окото е забелязало, но мозъкът не е възприел. Бързото четене включва концентрация и често води до по-добро разбиране и приложение на прочетеното.

И така, във връзка с бързото четене, в наш интерес е да приложим методите за възприемане и разбиране на текста. Безполезно е да четем нещо, което няма да ни ползва. Следователно е важно да се концентрираме само върху това, което засяга темите, разглеждани в даден курс или изследване. Най-общо казано, ето кой е най-добрия начин, по който можем да възприемем четенето на една книга. След като прочетем заглавието и подзаглавието, в наш интерес е да прочетем задната корица на книгата. Често това може да ни даде една обща идея за съдържанието на книгата. След този етап можем да разберем дали четенето на въпросната книга ще бъде полезно за нас или не. Следващият етап се състои в обстойно разглеждане на съдържанието. От това не само ще разберем ясно структурата на разсъждения на автора, но това може да ни помогне да изберем една или няколко глави от книгата, представляващи интерес за нас. След това, в зависимост от типа на желания прочит, може да изберем да прочетем някои пасажи от книгата задълбочено, а други да прегледаме набързо. В този случай е достатъчно да прочетем първия параграф от всяка глава, след това първото изречение от всеки параграф, за да имаме една доста точна представа за мисълта на автора. Този метод ще ни помогне да открием основната идея на текста, да прочетем задълбочено важните изречения и да прегледаме набързо детайлите. Това, разбира се, не заменя задълбоченото четене, но в зависимост от случая, този гъвкав и избирателен прочит не е за пренебрегване.

2.3. Доклад за прочетена литература

По време на учебния процес, всеки прочит на книга трябва да бъде придружен с водене на бележки и това, което наричаме доклад за прочетена литература. Принципът "няма четене без писане" прави прочитането плодотворно, защото много често, след известно време, това, което е било прочетено се размива в сбора от всички прочетени мисли и книги, и тогава е трудно да си спомним ясно и точно мисълта, която даден автор развива в своята книга. Оставяйки писмена следа ние не само ще запомним по-добре това, което сме прочели, но ще бъдем задължени да синтезираме основните идеи и винаги ще можем по-късно да ги препочитаме.

Можем да кажем, че съществуват три типа доклади за прочетена литература. Ние ще ги разграничим давайки им различни имена, но всеки студент трябва да разбере какви точно са очакванията на преподавателя, когато той поиска доклад за прочетена литература.

2.3.1. Отчет

Отчетът представлява изброяване на прочетените книги, за да се отговори на изискванията на даден курс. На една страница се прави библиографска справка като се уточнява броя на прочетените страници. Този отчет отговаря само на едно академично изискване, но не оставя следа за съдържанието на прочетеното. Студентът може само да бъде насърчен да допълни (за себе си) този отчет с истински анализ на прочетеното.

2.3.2. Резюме

Целта на този вид прочит е студентът да синтезира и да предаде със свои думи съдържанието на текста, да направи резюме. Често е полезно да се представят цитати, които ще потвърдят това, което студента е разбрал и изразил със свои думи. Резюмето се придържа към същата стуктура на прочетения текст като често ще е полезно да се споменат заглавията и подзаглавията, но също да се уточни развитието на мисълта между различните части. Целта е студентът да се опита да изложи напълно това, което е разбрал. От само себе си се разбира, че едно резюме трябва да съдържа точната и пълна библиографска справка на прочетената книга или статия. Освен това, преди да се направи резюме на прочетеното, ще бъде от полза представянето на автора и контекста, в който и за който той пише. Големината на едно резюме може да варира в зависимост от обема да прочетеното. Трудно можем да се представим, че едно резюме на статия от петнадесет страници ще е със същата големина както на "тухла" от шестотин страници. Но въпросът за дължината не е основен, най-важното е студентът добре да обобщи идеята на автора като представи ясно основните насоки на нейното развитие.

2.3.3. Критичен анализ

Критичният анализ е всъщност логичният завършек на първите два типа доклад за прочетена литература. Ако в отчета студентът само е представил библиографска справка за това, което е прочел, а в резюмето е добавил синтезирано обобщение на мисълта на автора, в критичния анализ към тези два елемента се добавя и критичен поглед. Това е най-пълната форма, която най-често трябва да бъде препоръчвана на студентите. Дори ако критичният анализ не е част от изискванията, студентът само ще спечели, ако го приложи и това ще направи прочита му на литература по-плодотворен. Разбира се, това отнема малко повече време, но неговата цел е времето, посветено на четене, да бъде пълноценно. Този критичен поглед дава възможност на студента да представи личното си мнение върху това, което е чел. Това мнение може да бъде положително или отрицателно. Най-често ще бъде едновременно и положително и отрицателно. Разбира се, студентът може да изкаже мнението си по въпросите относно формата и структурата на текста, но най-вече той трябва да изрази мнение относно съдържанието на мисълта на автора и отражението ѝ върху читателя. Не става въпрос да се отправи една бърза и лесна критика, но напротив, най-напред да се схване и да се потвърди гледната точка. Едва след това, след като честно сме одобрили това, което авторът е искал да каже, можем да предложим една конструктивна критика. Този критичен поглед може да включи и други текстове, писани върху същата тема и да се направят връзки между тях. В края, в тази критична част, можем да продължим нашия анализ с няколко бележки относно приложенията, които автора прави за църковния, теологичния и практичния контекст на читателя. Критичната част е най-често обособена като отделна част в края на доклада за прочетена литература. Понякога може да е уместно тези критични бележки да се правят докато се разглеждат различните части, развити от автора. В този случай, изключително важно е да се направи много добро разграничение между мисълта на автора и мисълта на читателя.

Каталог: files
files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на
files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения

Изтегляне 0.6 Mb.

Сподели с приятели: