Ръководство по методология


Обща класификация на писмените работи, изготвяни за българските университети



страница6/9
Дата11.01.2018
Размер0.6 Mb.
#43399
1   2   3   4   5   6   7   8   9

5. Обща класификация на писмените работи, изготвяни за българските университети


Есе – кратко научно или художествено, по принцип е аналитично, понякога е по мисъл или текст на даден автор. Изисква творчески подход. Обем: 2-5 стр.

Реферат – компилативен по принцип, с ниска степен на научна стойност и съставен изцяло на базата на готови материали, понякога представлява рефериране на текст, по своята същност е преразказ с елементи на разсъждение. Обем: 3 –100 стр.

Доклад – твърде подобен на реферата, но обичайно има и презентационни функции, при него задължително се формулират изводи. Понякога отразява дадено положение в определен отрасъл, предприятие, сфера и т.н. Има и аналитични доклади. Обем: 3 –100 стр.

Курсова работа – има аналитичен характер, с по-висока степен на трудоемкост от реферата и доклада, има ясно изразена структура, задължително се изготвя с използвана литература. Може да включва ЕСИ (емпирично социологическо изследване), анализи, презентации. Обем: 5 –50 стр. и повече.

Курсов проект – има аналитичен характер, характерен е за технически университети, има проектна част, може да включва и изследване. Обем: 5 –50 стр.

Казус – по същество е решаване на конкретен проблем, често обаче представлява есе или курсова работа, може да представлява задача или няколко задачи. Изключително аналитичен и сложен за изпълнение. Изисква творчество. Обем: 5 –50 стр.

Презентация – на програма Power Point или в PDF формат, с различен обем, понякога са самостоятелни материали, друг път имат обслужващи функции към курсови, дипломни работи, проекти и т.н.,с различен обем и сложност.

Дипломна работа /бакалавърска теза/ – по обща тема, на базата на неголям набор източници, с ясно откроена структура, библиографияи използвана литература, има теоретична и практическа част, понякога има и глава за изводи и препоръки. Само отчасти е аналитична, в огромната си част е компилативна. Обем: 50 –100 стр.

Магистърска теза – по конкретен проблем, по-малка по обем от бакалавърската теза, но с по-високо ниво на научен принос, изцяло аналитична. Изисква творчество. Обем – 40-60 стр.

Докторантска теза /докторантура/ – висока степен на аналитичност и творчество, голям обем на самата работа и на събраните материали, задължителен подробен научен апарат, изследване, публикации. Обем: 200-300 стр.

6. Оформление на страница


При оформлението на курсова или дипломна работа, студентът следва да се придържа към наложилите се в практиката стандарти.

6.1. Стандартна страница


Стандартната страница съдържа 1800 знака (30 реда по 60 знака), което се доближава до посочените по-долу параметри:

Размер на страницата (Paper Size): А4 (210 х 297 мм.);

Полета на страницата (Margins): При задаване на полетата на страницата не трябва да се забравя, че работата ще бъде подвързана. Затова е необходимо да се предвиди достатъчно поле, така че текстът да не попадне в подвързията.

Препоръчително е полетата да са със следните размери:



  • горно (Top) – 2,5 см

  • долно (Bottom) – 2 см

  • ляво (Left) – 3,5 см

  • дясно (Right) – 2 см

Шрифт на текста (Font): Times New Roman; големина на шрифта – 12; стил на шрифта (Font style) – прав шрифт (Regular).

Форматиране на параграф (Paragraph):



  • двустранно подравняване на текста (General /Alignement: Justified);

  • отстъп на първия ред (Indentation/Special: First line) – 1,5 см.;

  • разстояние между параграфите (Spacing / Before: 0 pt; After: 0 pt);

  • разстояние между редовете (Spacing/Line spacing) – 1,5 реда.

В академичните разработки не е препоръчително използването на различни шрифтове, както и подчертаването на отделни части на текста, използване на сянка или цвят на буквите.

6.2. Цитати


Когато един относително дълъг цитат се отделя от основния текст, за да се открои графически, се препоръчва следното форматиране: размер на шрифта –11; двустранно подравняване на текста (General /Alignement: Justified); отстъп на текста (Indentation/Left, Right) – 1,5 см.; отстъп на първия ред – (Indentation/Special: First line) – 1 см; разстояние между редовете (Spacing/Line spacing: Single); след цитата се оставя един празен ред преди да се премине към нормалния стил на текста.

Пример:


"Дамасий нарежда на Йероним да е изключително консервативен в ревизията на старолатинските текстове на евангелията, които латиноговорящият свят познава добре. Усилието да се запазят познатите старолатински думи и изрази може да бъде проследено във Вулгата, въпреки че този стремеж диктува либералното отношение на превода спрямо буквалното значение на оригиналния текст. Например, старогръцката дума за „първосвещеник” е преведена като „princeps sacerdotum” в Евангелието според Матей, „summus sacerdos” в Марко, и „pontifex” в Йоан."1

6.3. Бележки под линия


Препоръчителното форматиране за бележки под линия е: размер на шрифта – 10; двустранно подравняване; разстояние между редовете – 1 ред; разстоянието след параграфа e 6 пункта (Paragraph; Spacing / After: 6 pt). Текстовите редактори автоматично номерират и подреждат бележките.

6.4. Заглавия


При оформление на различните заглавия в работата е препоръчително да се използват т.нар. стилове (Styles). Това е най-доброто средство, за да се оформят заглавията или обособени части от текста по един и същ графичен начин. Това е и единственият способ да се създаде автоматично съдържание.

При форматиране на заглавията трябва да се използва ляво (Alignement: Left), а не двустранно подравняване.

Отделните части на изследователската работа се степенуват като се слагат цифри (римски [I, II, III, IV, V] и арабски [1, 2, 3, 4, 5]) и/или букви (големи [А, Б, В, Г, Д] и малки [а, б, в, г, д] ) пред техните заглавия. Студентът трябва да се придържа към избраната от него схема в цялата работа.

Всяко ниво трябва да има най-малко две секции, за да бъде озаглавено и поставено в съдържанието на работата. Не трябва да се обявява 1 или А, ако не следват 2 или Б.



6.5. Номериране на страници


При номерирането се взимат предвид всички страници на дипломната работа, включително заглавните, празните страници и тези с илюстрации и приложения. Изключение от това правило прави корицата.

В практиката е възприето текстът да се разпечатва едностранно, т.е. дясната страница (recto), тъй като възникват затруднения при проверка на работата, когато тя е принтирана двустранно (recto-verso). В този случай лявата страница (verso) не участва при преброяването.

Няма установен стандарт за разполагане на номерата на страниците. Те могат да се номерират както в горния десен, така и в долния десен ъгъл на страницата. Прието е обаче да не се слага номер на заглавните страници.

6.6. Шпация при препинателните знаци


Шпацията представлява празно място (интервал) преди или след препинателния знак2:

– пред следните препинателни знаци: точка [.], въпросителна [?], удивителна [!], многоточие [...], запетая [,], точка и запетая [;], двоеточие [:], не се оставя интервал. Но след тях се поставя интервал;



  • при скоби (използват се три основни вида скоби: (...), [...], /.../) и кавички (използват се три основни вида кавички: "...", ˮ...ˮ, «...») – не се оставя празно място между скобите/кавичките и думите, които ограждат. Интервал се оставя преди отварящата скоба/кавичка и след затварящата скоба/кавичка.



6.7. Пренасяне на части от думи


Думите могат да се разделят3:

  • между две срички

  • между дублирани съгласни

  • след представка

  • при съставни думи, свързани с тире

пра / вя

пролет / та

интер / национален

горе- / долу


Думите не могат да се разделят в следните случай:



– абревиатури (сигли)

– след една изолирана гласна

– между две гласни


ООН

его


театър

– цифри

– цифра и символ

– дата

съкратено име и фамилията



– съкратена титла и фамилията

100 000

50 %; 150 м

12.05.2005

И. Вазов


д-р Иванов





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница