Ръководство за Кабинетите за анонимно и безплатно консултиране и изследване за хив/спин


Достъпност. Консултирането е една от основните услуги на кабинета, която трябва да бъде лесно достъпна като време и място и безплатна за всеки потенциален клиент



страница4/7
Дата23.12.2016
Размер0.68 Mb.
#11438
1   2   3   4   5   6   7

Достъпност. Консултирането е една от основните услуги на кабинета, която трябва да бъде лесно достъпна като време и място и безплатна за всеки потенциален клиент.




Точност и консистентност. Консултантът се стремят да спазва времевите рамки, определени за сесиите и да предлага консултирането непрекъснато през работното време на кабинета и да следва изискванията на избрания модел.



Доверителност (конфиденциалност). В началото на всяка сесия темата за запазване на личната тайна се дискутира с пациента. Изграждането на доверителни отношения е изключително важно и предопределящо успеха във връзката консултант/клиент.


Фази в процеса на консултиране.
А. Фаза на въвеждане. Основната задача на консултанта тук е да подсигури у клиента чувство на приемане и удобство.

- Консултантът поканва клиента в кабинета;

- предлага му стол, като самият той не сяда на бюрото си;

- представя се;

- пита за името на клиента и как да се обръща към него;

- благодари му, че е дошъл на тази консултация;

- посочва колко дълго ще продължи срещата;

- уверява клиента в конфиденциалността на процеса.


Б. Фаза на отваряне

Консултантът подпомага клиента да преодолее своите притеснения, страхове и недоверие и да разкаже своята история. Това става като консултанта се оттегли от активната позиция да задава множество конкретни, директни въпроси и предостави инициативата на клиента.


В. Фаза на навлизане и изследване на проблема (същинска фаза)

Основна задача в тази фаза е консултанта да води процеса на общуване така, че да създаде условия на клиента да погледне на своя проблем по един нов начин. Това е свързано с възможността клиентът да:


- преосмисли своите чувства, породени от този проблем (страх, тревога, отричане, самообвинение и др.) по нов начин;

- да открие своите възможности за избор и вземане на решение, свързани с промяна и справяне с проблема;

- да си зададе въпроси, на които не е търсил отговори за себе си до сега.
В тази фаза консултантът има възможност да провери дали пациентът е наясно с проблема си и как той го свързва с настоящите и бъдещите жизнени събития. Това е фазата, в която консултантът се движи по съответни протокол (за пред-, след-, кризисно или проследяващо консултиране)
Г. Фаза на затваряне

Консултантът дава обратна връзка на клиента. Прави кратко обобщение на сесията, набляга на позитивните постижения на клиента и му дава възможност да сподели как се чувства. Важно е консултантът да увери клиента, че услугата е достъпна, вратата е отворена и клиентът може да се обърне отново към него.


Д. Фаза на приключване

При необходимост се уговаря следваща среща и консултантът се разделя с клиента. Професионалната ситуация се затваря.



Специфични умения за общуване в процеса на консултиране (консултативни умения)
Консултирането се различава от даването на съвети – то предполага известно навлизане в личното пространство на клиента, дискусия по интимни и чувствителни теми. Една от целите на консултанта е да партнира на клиента в изследването на собствените му ценности, нагласи и потребности, разбиране на себе си, осъществяване на избори и вземане на решение. За да помогне на клиента в достигането на тези цели, консултантът използва набор от умения:
Умения за слушане. Ефективното слушане не е пасивен процес. Консултантът индикира с думи, експресия и жестове, че разбира казаното от клиента, че проявява интерес и загриженост, отнася се с внимание и уважение и е способен да разбере проблема му.
Умения за включеност. Те изразяват невербалните умения за слушане – присъствието и включеността на консултанта по време на интервюто.
Очен контакт. Успехът на ефективното междуличностно общуване изисква поддържането на подходящ очен контакт. Той е някъде между втренчения и неангажирания поглед, създаващ усещане за откритост, интерес и загриженост.
Езика на тялото (невербално поведение) има най-различни компоненти, като позата, изражението на лицето, жестовете, тембъра, несловесните елементи на речта, очния контакт, разстоянието в пространството и др. Важен аспект в общуването е синхрона между невербалното поведение на клиента и консултанта (например, ако клиентът се отдръпне леко консултантът трябва да отчете това послание и да не “навлиза” в личното му пространство). Кръстосването на ръце и крака се приемат като “заключване”, което клиентът може да последва и с това да попречи на споделянето. Повишаването на гласа се асоциира с чувство на яд, забързването – с тревожност, понижаването на тона и скоростта на говора – с депресивност и тъга.

Умения за насърчаване. В някои семейства хората са възпитавани да не споделят чувствата си, независимо дали ги преживяват силно. Консултантът трябва да съумее да окуражи клиента да изрази чувствата си. Счита се, че конструктивна промяна може да настъпи само когато човек общува през чувствата си.

Умения за разпознаване. Добрият консултант умее да разпознава и да разграничава различни чувства, които клиента показва.


Умения за отразяване /рефлексия/. Отразяването на смисъла на това, което клиента споделя е полезна техника, за да го насърчиш да говори. Така му показваш, че го слушаш и му даваш възможност да те поправи, ако грешиш.
Признаване, потвърждаване. Консултантът трябва да умее да признава чувства като яд, мъка, страх, по директен и емоционален начин. Посланието е : “Твоите чувства са много силни и аз ги приемам…”
Изкуството да задаваш въпроси. Консултантът използва въпроси за да помогне на клиента да изрази чувствата и проблема си. Начинът на задаване на въпроси и тяхното използване може да ни ориентира за това, какви са потребностите в една ситуация на консултиране. Разграничават се два типа въпроси: “отворени”, насърчаващи самоизследване и “затворени”, не предразполагащи към задълбочено споделяне. Отворените въпроси позволяват и предполагат широк кръг от отговори, докато затворените ограничават отговорите до едносрични думи като “да” и “не”.
Емпатизиране. Емпатията е нещо повече от симпатията. Тя включва умението да се поставиш на мястото на другия. Въпреки това консултантът трябва да контролира своите емоции и да открие баланса между докосването до другия и затвореността, за да утвърди възможностите на клиента за вземане на автономни решения.
Уважение. Консултантът умее да изрази уважение към ценностите, вярванията и навиците на клиента. Това може да стане със задаване на въпрос :”Аз нищо не знам за това, би ли ми разказал…”
Повторение. По време на стрес и криза хората могат да не разберат всичко защото те са във фаза на отричане или се чувстват съкрушени. Консултантът не трябва да се притеснява да повтаря информацията.
Наблягане. Често хората губят фокуса на реалния проблем. Консултантът трябва да подчертава най-важните моменти от дискусията, да набляга на целите.
Изготвяне на план за действие: Консултантът трябва да съумява да помага на клиента да изготвя мислено план за действие, който да е реалистичен и да може да бъде следван.
Мотивиране. Консултантът умее да мотивира клиентите си към позитивна промяна като посочва “печалбата”, която тя ще им донесе.
Умения за обобщаване. Консултантът се стреми не само да отразява това, което клиентът казва, а обобщава смисъла в твърденията му. Обобщаването се основава на рефлексията на факти и на чувства. Така спомага на клиента да придобие по-ясно разбиране и способност за изразяване на своя опит и потребности. Може да направи преглед на важни моменти в дискусията и да подчертае някои взети решения.


Кризисни интервенции.
Възможно е в практиката на консултанта да възникне ситуация в която пациент се обръщат за психологическа помощ, в състояние на психологическа криза. Такива пациенти обикновено пристигат без предварително записан час, без обаждане по телефона, водени от някого.
Кризата може да бъде разглеждана по различни начини, но повечето дефиниции наблягат на това, че кризата е събитие, което може да бъде превратната точка в живота на човек. Според Bard и Ellison кризата е "субективна реакция на стресов житейски опит, който може толкова да повлияе на стабилността на индивида, че да наруши сериозно неговите способности за справяне и функциониране".
Кризата е нещо връхлитащо, внезапно, отключващо събитие, помитащо силите, извеждащо от равновесие, вид шок. Индивидът има нужда от спешна помощ.
Критериите за кризисна ситуация са:

  • предшестващи събития - изнасилване, побой, земетресение, развод, внезапна загуба, смърт, неприятно съобщение, скъсване на изпит, уволнение, тръгване на училище.

  • изчерпани стратегии/ресурси за справяне - емоционален шок, високо ниво на тревожност, не яде, не спи, не мисли добре, не умее да взема решения.

Опитът сочи, че към служби с подобен на Кабинета предмет на дейност се насочват индивиди в състояние на криза следствие неправилно съобщаване на положителен резултат при тестване за ХИВ или полово-предавана инфекция, както и случаи с неблагополучия в сексуалния живот;


Думата криза е от китайски произход и означава едновременно опасност и възможност. Тя отразява вероятността индивида да попадне в ситуация, опасна за здравето му, но в която има и възможности за справяне. Това разбиране поражда идеята специалисти от помагащите професии да се ангажират с "...временна намеса, която да помогне на индивидите да се справят успешно с кризисната ситуация. Относително малка намеса и помощ, действащи за кратко време, могат да превключат баланса от едната страна на другата, на страната на псхичното здраве или на страната на психичното болестно състояние..."
Не говорим за нормалните кризи на развитието/на съзряването, а за тези, при които има събитие.

Процесът на кризисно интервениране е професионален акт на психологическа помощ; начин да подадеш ръка на внезапно връхлетян от нещастно събитие или лоша новина човек например, да облекчиш страдание, да предпазиш от по-тежки психически и соматични реакции и разстройства.

Идеята за кризисна интервенция възниква в САЩ на базата на психотерапията, но тя не е продължителна и интензивна психотерапия. Целта на КИ е да възвърне човека към неговия обичаен начин на функциониране без да променя и развива личността му.

Някои автори определят два вида кризисна интервенция:

- психологическа първа помощ - проведена в момента на самото събитие, до няколко часа или седмица след него;

- кризисна психотерапия - месец по-късно.
Кризисната интервенция не е психотерапия - тя е "патерица", приятелска ръка, която събужда заспалите сили...; фокусирана е върху разрешаване на проблема, да помогне на пациента да се справи с близките 2-3 дни, да сложи контрол... . Трае от 1 до 6 сесии. Терапевтът предприема по-активно действие. Много изчерпващо е да работиш с болката на хората. Самият ти трябва да си обект на дебрифинг.
Етапите на кризисна интервенция са:

I. Създаване на психологически контакт между професионалиста и пациента

II. Етап на психологическата първа помощ

1. Изследване на непосредственото близко минало

2. Настоящо състояние

3. Непосредствено бъдеще

III. Изследване на възможни решения и предлагане на алтернативи

IV. Подпомагане на хората в първите действия

V. Проследяване на случая
Фази на възстановяване на пациента.

I. Отричане

Задача на терапевта. Изгражда подкрепяща връзка, позволяваща на пациента да започне да влиза в контакт със своите спомени и болка, да разказва.


II. Катарзис

Задача на терапевта. Забавя процеса, давайки възможност на пациента да се потопи внимателно в детайлите на събитието, да разпознава и идентифицира своите емоции.


III. Вина

Задача на терапевта. Да подкрепи осъзнаването на невинност и да позитивира всички стратегии за справяне на пациента.


IV. Пълна загуба на контрол

Задача на терапевта.Партнира в тежката за преживяване ситуация на осъзнаване на случилото се и изправяне лице в лице срещу болката и ужаса.


V. Гняв и ярост.

Задача на терапевта. Помага на пациента да насочи гнева си в правилна посока /съобразява опасността от изместване/и го подкрепя да се докосва до този гняв, чувствайки силата си. Образова близките за произхода и динамиката на чувствата на пациента.


VI.Интеграция и приемане на случилото се

Задача на терапевта. Подкрепя пациента в стремежа му да се чувства силен и контролиращ живота си, с увереност в себе си и с оптимизъм за бъдещето.


Цели на кризисната интервенция:

- облекчаване симптомите на пациента;

- възвръщане до нивото на функциониране;

- назоваване на факторите;

- набелязване на постижими действия;

- помагаме му да си спомни как се е справил;

- развиване на адаптивни механизми
Принципи на кризисната интервенция:

- прави се незабавно, не се отлага; /носиш съдебна отговорност, ако се самоубие/

- активно действие - да я заведе на гинеколог, да намери такси;

- възвръщане на равновесието;

- вдъхване на надежда;

- активна поддръжка - да не си като следовател, да си изцяло на страната на пострадалия, ти си му адвокат, близък приятел;

- разрешаване на проблем;човек да се чувства овластен, автор на промяната, независим от нас;

- проследяване на случая


Провеждането на първо интервю с пациент, сесия за психологическо консултиране и кризисна интервенция изискват специализирано професионално обучение

МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ХИВ И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Каталог: attachment -> 107
attachment -> Решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет
attachment -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица март 2016 година
attachment -> Национален календарен план за 2014 година I. Национални инициативи
attachment -> Национален календарен план за 2015 година I. Национални инициативи
attachment -> 10 ноември демократичното начало тогава и сега
attachment -> Списък на възстановените заглавия към 31. 07. 2012
attachment -> Секции за гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването
attachment -> 1 април /неделя/, 10. 00 часа, център село Поликраище
attachment -> Следва 29 / Есен 2013 Съдържание Биляна Курташева


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница