Достъпност. Консултирането е една от основните услуги на кабинета, която трябва да бъде лесно достъпна като време и място и безплатна за всеки потенциален клиент

Достъпност. Консултирането е една от основните услуги на кабинета, която трябва да бъде лесно достъпна като време и място и безплатна за всеки потенциален клиент.

Точност и консистентност. Консултантът се стремят да спазва времевите рамки, определени за сесиите и да предлага консултирането непрекъснато през работното време на кабинета и да следва изискванията на избрания модел.

- Консултантът поканва клиента в кабинета;

- предлага му стол, като самият той не сяда на бюрото си;

- представя се;

- пита за името на клиента и как да се обръща към него;

- благодари му, че е дошъл на тази консултация;

- посочва колко дълго ще продължи срещата;

- уверява клиента в конфиденциалността на процеса.

Консултантът подпомага клиента да преодолее своите притеснения, страхове и недоверие и да разкаже своята история. Това става като консултанта се оттегли от активната позиция да задава множество конкретни, директни въпроси и предостави инициативата на клиента.

Основна задача в тази фаза е консултанта да води процеса на общуване така, че да създаде условия на клиента да погледне на своя проблем по един нов начин. Това е свързано с възможността клиентът да:

- да открие своите възможности за избор и вземане на решение, свързани с промяна и справяне с проблема;

- да си зададе въпроси, на които не е търсил отговори за себе си до сега.
В тази фаза консултантът има възможност да провери дали пациентът е наясно с проблема си и как той го свързва с настоящите и бъдещите жизнени събития. Това е фазата, в която консултантът се движи по съответни протокол (за пред-, след-, кризисно или проследяващо консултиране)
Г. Фаза на затваряне

Консултантът дава обратна връзка на клиента. Прави кратко обобщение на сесията, набляга на позитивните постижения на клиента и му дава възможност да сподели как се чувства. Важно е консултантът да увери клиента, че услугата е достъпна, вратата е отворена и клиентът може да се обърне отново към него.

При необходимост се уговаря следваща среща и консултантът се разделя с клиента. Професионалната ситуация се затваря.

Умения за насърчаване. В някои семейства хората са възпитавани да не споделят чувствата си, независимо дали ги преживяват силно. Консултантът трябва да съумее да окуражи клиента да изрази чувствата си. Счита се, че конструктивна промяна може да настъпи само когато човек общува през чувствата си.

Умения за разпознаване. Добрият консултант умее да разпознава и да разграничава различни чувства, които клиента показва.

• 
  предшестващи събития - изнасилване, побой, земетресение, развод, внезапна загуба, смърт, неприятно съобщение, скъсване на изпит, уволнение, тръгване на училище.
  
• 
  изчерпани стратегии/ресурси за справяне - емоционален шок, високо ниво на тревожност, не яде, не спи, не мисли добре, не умее да взема решения.
  

Опитът сочи, че към служби с подобен на Кабинета предмет на дейност се насочват индивиди в състояние на криза следствие неправилно съобщаване на положителен резултат при тестване за ХИВ или полово-предавана инфекция, както и случаи с неблагополучия в сексуалния живот;

Идеята за кризисна интервенция възниква в САЩ на базата на психотерапията, но тя не е продължителна и интензивна психотерапия. Целта на КИ е да възвърне човека към неговия обичаен начин на функциониране без да променя и развива личността му.

Някои автори определят два вида кризисна интервенция:

- психологическа първа помощ - проведена в момента на самото събитие, до няколко часа или седмица след него;

- кризисна психотерапия - месец по-късно.
Кризисната интервенция не е психотерапия - тя е "патерица", приятелска ръка, която събужда заспалите сили...; фокусирана е върху разрешаване на проблема, да помогне на пациента да се справи с близките 2-3 дни, да сложи контрол... . Трае от 1 до 6 сесии. Терапевтът предприема по-активно действие. Много изчерпващо е да работиш с болката на хората. Самият ти трябва да си обект на дебрифинг.
Етапите на кризисна интервенция са:

I. Създаване на психологически контакт между професионалиста и пациента

II. Етап на психологическата първа помощ

1. Изследване на непосредственото близко минало

2. Настоящо състояние

3. Непосредствено бъдеще

III. Изследване на възможни решения и предлагане на алтернативи

IV. Подпомагане на хората в първите действия

V. Проследяване на случая
Фази на възстановяване на пациента.

I. Отричане

Задача на терапевта. Изгражда подкрепяща връзка, позволяваща на пациента да започне да влиза в контакт със своите спомени и болка, да разказва.

Задача на терапевта. Забавя процеса, давайки възможност на пациента да се потопи внимателно в детайлите на събитието, да разпознава и идентифицира своите емоции.

Задача на терапевта. Да подкрепи осъзнаването на невинност и да позитивира всички стратегии за справяне на пациента.

Задача на терапевта.Партнира в тежката за преживяване ситуация на осъзнаване на случилото се и изправяне лице в лице срещу болката и ужаса.

Задача на терапевта. Помага на пациента да насочи гнева си в правилна посока /съобразява опасността от изместване/и го подкрепя да се докосва до този гняв, чувствайки силата си. Образова близките за произхода и динамиката на чувствата на пациента.

Задача на терапевта. Подкрепя пациента в стремежа му да се чувства силен и контролиращ живота си, с увереност в себе си и с оптимизъм за бъдещето.

- облекчаване симптомите на пациента;

- възвръщане до нивото на функциониране;

- назоваване на факторите;

- набелязване на постижими действия;

- помагаме му да си спомни как се е справил;

- развиване на адаптивни механизми
Принципи на кризисната интервенция:

- прави се незабавно, не се отлага; /носиш съдебна отговорност, ако се самоубие/

- активно действие - да я заведе на гинеколог, да намери такси;

- възвръщане на равновесието;

- вдъхване на надежда;

- активна поддръжка - да не си като следовател, да си изцяло на страната на пострадалия, ти си му адвокат, близък приятел;

- разрешаване на проблем;човек да се чувства овластен, автор на промяната, независим от нас;

- проследяване на случая