Пристрастяването като път към трансформацията

През многото години, в които работех за различни агенции с идеална цел, предлагащи помощ по пробле­мите на пристрастяването, аз научих колко привлека­телна беше идеята за превантивните мерки както за широката публика, така и за онези, които контролираха фондовете ни. Но колкото повече работех в тази област, толкова по-малко вярвах, че е възможно пристрастява­нето да бъде предотвратено. Подобна превенция³ вина­ги включваше образоване, подхождане към темата като към рационален процес, който би могъл да бъде ръково­ден по рационален начин. И въпреки това аз забеляз­вах, че някои от хората, които имаха най-достоверната информация по дадена тема, проявяваха пристрастеност в областта, в която бяха специалисти. Сред лекари, сестри и фармацевти бе толкова обичайно пристрастяването към наркотиците; специалисти по хранене и диетолози ядяха без задръжки; професиона­листи в областта на банковото дело, счетоводството и финансовото планиране харчеха безразборно пари и натрупваха непоносими дългове; хора като мен самата, които съветваха останалите за взаимоотношенията им, бяха пристрастени към връзката си с даден човек. В много от случаите областта на експертност съвпадаше с пристрастеността, за да даде идеално отражение на ед­но вътрешно състояние, което всъщност беше тема. Тогава аз осъзнах, че всеки от нас, чиито кариера и пристрастия се смесваха по този начин, всъщност се бе посветил, въпреки че може би не го съзнаваше, на раз­работването на тази тема в множеството й измерения. Нашите изследвания бяха, по същество, проектът на нашия живот.

И накрая, докато наблюдавах дълбокото пробуж­дане, промяна и изцеление, предизвикани от възстано­вителната програма от дванадесет стъпки, започнах да се питам дали предотвратяването на пристрастяването наистина беше желателно. Въпреки че залозите бяха много високи, а цената на неуспеха - голяма, пристрас­тяването създаваше натиск, който правеше възможни личните трансформации. Това заключение съвпадаше с онова, което веднъж ми бе казано от един човек с медиумни и лечителски способности и чийто бащи бе починал от алкохолизъм. Той ми бе казал: „Мисля, че пристрастяването предлага на човек възможността да изчисти голяма част от кармата си в рамките само на един живот. Но това винаги е хазарт, защото възстано­вяването изисква пълно и постоянно отдаване на лич­ната воля на една По-висша Сила. Това е бърз път към развитието на душата, но той е много рискован. Често пъти играчът губи всичко, както се случи с баща ми."

Всичките ми наблюдения върху хората, които има­ха някакво пристрастяване, върху процесите на прист­растяването (включително и опита със собственото ми пристрастяване към връзката ми с даден човек) и вър­ху възстановяването ме карат да вярвам, че той беше прав; че понякога душата избира да играе хазарт с пристрастяването, тъй като това е най-бързият и най-ефикасният начин да се постигне дадена цел - а целта е предаване, пробуждане и трансформация. Когато во­лята не може да бъде отдадена и пристрастеният човек не успява да се възстанови, остава възможността в след­ващите животи да се премине през по-удължени и по-малко драстични изцелителни цикли. Или пък душата може да играе хазарт с пристрастяването отново и отново, увеличавайки залога във всеки пореден живот, засилвайки натиска, докато бъде постигнато предаване.

Може би поради това някои от най-пълно възстановили­те се алкохолици и наркомани са онези, които са били смятани за най-пропадналите типове по времето, когато са пиели или вземали наркотици. В присъствието на тези хора човек изпитва усещането, че те са постигнали „възкресение в Светлината" след години, дори животи,; прекарани в мрак. А за да се смени посоката на техния^ живот е било необходимо единствено да отдадат пълно и безусловно волята си на По-висшата Сила.

Нищо чудно тогава, че техните съпруги, деца, родители, съветници, свещеници, наставници или добро­намерени приятели, независимо от усилията си, не мо­гат да контролират поведението на пристрастилите се хора. Никой не може да отдаде нечия воля и поради това никой не може да предизвика нечие възстановяване. И наистина онези от нас, които биха се опитали, несъмнено -ще трябва да отдадат и част от себе си.

Около всеки алкохолик, наркоман, човек, който преяжда, харчи неконтролируемо .пари или играе ха­зарт, има поне четирима души, чийто живот е напълно неуправляем поради това, че те реагират на поведението на пристрастения и поради безспирните им опити да контролират неговото поведение. По този начин прист­растяването представлява едно от най-мощните и ефи­касни средства, чрез които се извършва широка транс­формация, тъй като то ангажира цяло семейство, където всички имат нужда от възстановяване и по този начин всеки може да бъде трансформиран. За членовете на се­мейството възстановяването означава да се признае без­силието им пред останалите, включително и пред при­страстения. Дори признаването на това безсилие предс­тавлява само по себе си трансформиране.

Нека дадем един пример: Когато преподавах по те­мите на пристрастяването към определена връзка, в да­ден момент от представянето на темата някоя майка от публиката ме питаше: „Как да попреча на дъщеря си да прави това? Та тя с години ме гледаше как страдам от собственото си пристрастяване към моята връзка и сега започва да повтаря много от нещата, които и аз правех. Сега, когато съзнавам колко зле съм постъпвала, искам да й попреча да допуска същите грешки."

В отговор аз винаги просто питах: „А вас кой би мо­гъл да ви спаси?"

И тогава загрижената майка и мнозина в залата разбираха, че никой не би могъл да им попречи да пос­тъпват така, както те са искали; че всичките позитивни промени в развитието им са били предизвикани тъкмо от натрупания опит и страданията им. Всеки, който би предотвратил тези страдания, би попречил и на пробуж­дането им.

Често пъти хората идваха в тези курсове, за да опоз­наят пътищата, по които преплитащи се случаи на прис­трастяване се повтаряха в продължение на поколения в техните семейства, като пристрастяването към връзката с даден човек бе само едно от тези страдания, а други бяха алкохолизмът, наркоманията, прекомерното пре­яждане, пристрастяването към секса и т. н. Като придо­биваха разбиране за собствените си пристрастявания, тези хора получаваха ключ към разбирането на доскоро непонятната динамика, която бе направлявала нещата в семейството им от поколения насам. Те също се науча­ваха и да уважават процеса на трансформация, който се извършваше в обичаните от тях хора, и да не се намесват.