Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

Специалистите в областта на пристрастяването към връзката отдавна са разбрали, че там, където има пристрастен индивид, обикновено е налице семейна история, изпъстрена с многобройни и взаимно препле­тени пристрастявания при предишни поколения. Те съ­що разбират, че това „семейно заболяване" на пристрастеност ще продължи да се развива и при следващите поколения, освен ако не бъде лекувано. Клиничното обяснение е, че наследените генетични фактори пред­разполагат членовете на семейството да развият зависимост, точно както и техните предшественици са били предразположени към подобни зависимости. Генетичният фактор, съчетан с емоционалната и поведенческата обусловеност в едно семейство, където пристрастеността присъства като тема, почти сигурно гаран­тира, че в следващите поколения ще се прояви някаква форма на пристрастеност.

Въпреки че разбираме, че душата може да избере родители, които да ни предложат трудности, човек с ос­нование може да се запита - както това се е случвало с мен по време на дългите години, през които се занима­вах с пристрастяването към различни вещества: „Каква ли е тази лоша Сила, която би направила така, че едно дете да се роди при родители, страдащи от пристрас­тяване, като се има предвид фактът, че повечето слу­чаи на физически наранявания и сексуално насилие се случват в семейства с такъв проблем?"

Изправени пред подобно безразличие към благо­получието на прераждащото се същество, не ни остава нищо друго освен да стигнем до извода, че изобщо няма никакъв Бог, никаква Сила за любов във Вселената, освен ако тези условия и обстоятелства не са свободно избрани от инкарниращото се същество за целите на:

А какво би станало, ако например дъщерята на майка, която е пристрастена към връзката си с даден човек, е избрала да бъде родена в семейство, където ще има проблеми с пристрастяването? Наистина, какво би станало, ако наличието на този проблем е било сред ключовите фактори за решението на дъщерята да се инкарнира, което я е привлякло тъкмо към тази майка и към среда, където пристрастяването към връзката, а съ­що и други пристрастявания биха могли да бъдат проучени? И ако пренесем това понятие на следващото му логично ниво, какво би станало, ако тази майка, тази дъщеря и хората, с които те са свързани чрез брачни, семейни и приятелски връзки, в други свои животи са имали много и различни връзки помежду си, а пристрас­тяването през цялото време е оставало главната обусла­вяща тема в техните взаимоотношения? Тези хора, ко­ито заедно провеждат подобно изследване в течение на много животи, съставляват кръг. Всеки подобен кръг е изразяване на семейни и групови карми в действие, въплъшаване на еволюционните процеси на изразяване, преживяване и разширение, организирани около една специфична и споделена тема. Когато се въплъщаваме сред подобни кръгове, то е, за да изучим различните стра­ни на дадена тема и в крайна сметка на постигнем рав­новесие в разбирането си за този проблем.

Ще установим, че тези изследвания сред кръгове се извършват почти по един и съши начин, ако разгле­даме как няколко поколения на едно семейство се спра­вят с преплетените си задачи или пък как един инди­вид го постига в няколко свои инкарнации. Следващият пример изяснява това.