Нашият принос към човечеството като цяло

Намерението ми тук не е да засягам темите за расовата, националната и планетарната карма. Тяхното съществуване обаче наред с личната, семейна­та и груповата карма трябва поне да бъде отбелязано, тъй като всеки от нас, като член на тези по-големи групи, е подложен на въздействието на огромни и не-персонифицирани сили, които влияят върху живота ни като отделни индивиди. Независимо от "всичко, за да разберем понятията за семейна и групова карма, тряб­ва да приемем, че освен че сме отделни индивиди, ние също сме и свързани с останалите, с които съставляваме единици от по-голямото тяло на човечеството, което са­мо по себе си е живо същество.

Можем да направим аналогия със собственото си физическо тяло. Знаем, че различните отделни клетки в комбинация с останалите, подобни на тях, съставля­ват органите, които имат отделни и въпреки това взаимнозависими функции, всички от които са жизнено­важни за цялостното развитие и поддържане на физи­ческото тяло. По доста сходен начин отделните хора, съчетавайки се с останалите, които са генетично подоб­ни на тях (семейството), или имат сходни интереси (гру­пата), съставляват структури или кръгове с отделни и . въпреки това взаимносвързани задачи, всички от които са жизненоважни за развитието на човечеството.

Всичко, което извършваме като индивиди в полза на човечеството като цяло, обикновено се прави или чрез близко и хармонично сътрудничество със или по­вече или по-малко яростна реакция срещу другите от нашия кръг и хората, с които споделяме семейна или групова карма. Много от неприятностите ни с другите хора по време на даден живот възникват от факта, че тъй като сме свързани заедно, взаимно се принуждава­ме да изживяваме различни, дори противоположни из­мерения на свързани помежду си проблеми.

Наред с предизвикателствата на ситуациите, които взаимно си отправяме, винаги присъстват и духовните предизвикателства. Една студена и безразлична майка може да ни подтикне да изоставим зависимостта си и необходимостта от одобрение и да се научим да се спра­вяме сами, което може да се окаже нещо много нужно за някоя друга задача, с която ни предстои да се заемем в този си живот. Така тази необичаща ни майка всъщ­ност става едно от средствата, които ни помагат да пос­тигнем целта си. Или търсейки одобрение от неодобряващ родител, ние можем да приемем предизви­кателства, които иначе не бихме приели, докато един ден не осъзнаем какви невероятни неща сме постигнали. Може да имаме изтънчено жестоки майка или баща, които ни помагат да изградим у себе си чувс­твителното съзнание за това колко лесно може да бъде причинена болка само с няколко думи, поглед, жест. Също както в случая с Джордж такъв родител може да създаде у нас отвращение към жестокостта, помагайки ни съзнателно да преодолеем същата склонност у себе си. Повечето от нас сме имали случай да решим да бъдем съвсем различни от свой родител в дадени ас­пекти, а после въпреки решението си сме откривали, че същите черти наистина са се разгърнали у нас и трябва да бъдат преодолявани. И ето че родителят ни е помог­нал да се пробудим за нашата задача.

Разбира бе, от някои родители с благодарност полу­чаваме и даровете на любовта, но от други получаваме по-нежеланите дарове на омразата и слабостта, на пристрастяването и бедността, на предателството и Унижението, а всички те ни дават възможността да ко­ригираме дефектите на собствения си характер. За своето духовно развитие ние се нуждаем от нашите врагове и нашите сблъсъци като фон, срещу който да се из­пробваме, за да можем: да станем всичко, на което сме способни.