Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЕРИДАНУС 20 .
| Глава I
Зеленият свят Младият мъж се бе привел и сложил ръце върху коленете си. Правеше дълбоки вдишвания. Капки пот се стичаха от челото му към основата на носа. Той гледаше как падат на земята. Ставаше все по-лесно. Изправи глава и погледна към Учителя, който стоеше до вратата на манастира. Учителят стоеше там и му се усмихваше. Как ли го прави?, чудеше се младият мъж. Той е почти три пъти по-възрастен от мен и въпреки това ме оставя далеч назад. А сега стои там.... усмихвайки се. Как го прави? Мату сведе глава и отново започна да наблюдава как капките пот от лицето му падат на земята. Докато ги гледаше, една от тях почти удари мъничка мравка, която бягаше между краката му. Мравката потръпна за част от секундата и след това се върна към своя път. Мату продължи да наблюдава. Той се приведе напред. Още една капчица се беше озовала на върха на носа му. Премествайки се така, че да бъде точно над мравката, той наблюдаваше как капката падна и отново почти я уцели. Още веднъж малката черна мравка спря и потръпна... и после продължи. Дали ме вижда?, чудеше се Мату. Дали осъзнава, че аз съм причината за големия дъжд и гръмотевици, които трябва да понесе? Той се зачуди. Дали тази малка мравка вярва, че нейните усилия на тази земя ще й донесат велика награда в задгробния живот? Дали вярва в задгробния живот? Мату погледна съсредоточено към мравката. Дали осъзнаваш, малко същество, че аз съществувам... и че мога да сложа край на твоя живот без да имам друг мотив освен една проста прищявка? Тогава изненадващо го озари идея. Изправи се и погледна към небето. Дали има същества там горе, които не мога да видя?, чудеше се той. Има ли същества, които не мога да видя и които не мога да възприема... и въпреки това те имат власт над Живота и Смъртта ми, както аз имам същата власт над малката мравка? Мога ли да ги видя?, чудеше се той. Дори ако опитам? Той заизследва небето. Дали облаците не са следи от стъпки на същества, толкова големи, че не мога да ги видя? Втренчи се в небето задълго: Дали са там горе?, продължаваше да се чуди. Когато най-накрая погледна отново надолу, Учителят бе точно пред него. - Време е, Мату... - каза Учителят Пер Ийр - ...време е да научиш историята на Древните. Мату бе шокиран... и поласкан. Това беше едно от нещата, които искаше да научи, откакто се бе присъединил към Ордена. Той се усмихна. - Вземи си записките, Мату... - каза Старейшината18 - Ела при мен в библиотеката веднага след като се измиеш и преоблечеш..., ще те чакам там. Мату му кимна в знак на съгласие и едва не започна да тича по стълбите към неговата стая. Преоблече се и стигна до библиотеката. Пер бе там и гледаше залязващото слънце през прозореца. Когато Мату влезе, Пер се обърна към него: - Това ще бъде първият преглед на историята на звездите на нашата галактика, която трябва да научиш, Мату... - започна Старейшината - Прави първите стъпки бавно, слушай внимателно наименованията и научи думите, които ще ти преподам. Ще ги виждаш отново и отново и ще трябва да знаеш как да ги използваш и дешифрираш. Мату кимна, докато сядаше. Все още бе въодушевен. Думите на „Древните", тайният език... това беше сбъднатата му мечта. Той постави записките внимателно до себе си така, че лесно да може ги стигне. Беше се научил да се грижи за думите на своя Учител добре. Само за няколко седмици с него Мату бе изписал страници и страници с думи и имена. Свитъкът му беше изпълнен с различни означения и фрагменти с информация, които бе съумял да запише по време на курса от първите няколко разговора с Пер. - Преди много, много време... -започна Пер -... нямало нищо, Мату. Нямало нито светлина, нито тъмнина, нито есенция... имало само... Небитие. Мату стоеше на своето място, опитвайки се да си представи какво представлява нищото. Няма светлина? Няма тъмнина? Как може да има такова нещо?, зачуди се той. - След като UUAH19 издиша... - продължи Пер. Мату си спомни историята за издишването на Пустотата. И как „Древните" са вярвали, че Пустотата е Универсалният Женски принцип, раждащ вселената. - Есенцията на вселената се разпръснала от центъра на самата Нейна пустота... - каза Пер, правейки обширни жестове с ръцете си - С въртеливо движение, вълна след вълна, „водите на есенцията" се разбивали в Нищото. Докато древните енергийни потоци на вселенската дъга на самия Живот се изливали навън, те формирали огромни въртящи се стълбове от черна „есенция", дълги милиарди и милиарди километри, които приличали на гигантски змии, увиващи се около Голямото Нищо. Понякога те се плъзгали към Нищото сами..., но понякога..., понякога се увивали заедно като огромни първични змии, извиващи се и съединяващи се сякаш в огромен съвкуплителен танц. Разбивайки се заедно, те се въртели една около друга... по-бързо и все по-бързо с всеки следващ миг. Те се притискали и удряли една в друга, причинявайки огромна топлина и налягане между техните преплетени тела... Пер спря и погледна директно към Мату. - И там, Мату... там, сред тяхното гигантско превиване, били родени първите атоми на вселената... В „Танцът на Творението" на първите змиеподобни първични нишки есенция... първите атоми били родени. Мату беше като хипнотизиран. Той бе напълно завладян от образите в главата си. Огромни змии от първичната субстанция на вселената... липса на светлина и тъмнина... „нещо", което се разлива в нищото. Змии на есенцията, свиващи се и увиващи се заедно... Удивително!, каза си той. Абсолютно изумително! - Там, в телата на змиите на творението, атомите започнали да се мултиплицират. Простите атоми на водорода били родени. Отново и отново сблъскващият се танц на първичните змии създал първите атоми във вселената! - продължи Пер - И изведнъж... - той направи пауза. Мату се наведе леко напред. - БУМ! Мату подскочи! Пер му се усмихна и се придвижи към любимия си стол. Мату бе изненадан от внезапното изригване на Старейшината. - Нещо се случило, Мату. Там, в центъра на страстния танц на въртящите се гигантски змийски есенции, които могат да изпълнят цяла вселена..., там била запалена една малка искра! И тази малка искра, Мату... тази малка искра била от изключително значение за нашата вселена. Мату знаеше, че имаше послание за него в думите на Пер. - Искра от страст е създала нашата вселена...? - предположи той с нотка колебание. Пер се усмихна. - Браво, Мату! - каза той на своя чирак, навеждайки се напред - От най-малката искра на страст може да се създаде цяла вселена! Можеш да създадеш цял нов свят само с една малка искра от истинска страст, мой млади приятелю. Никога не забравяй това, Мату... от една малка искра чиста страст... може да се роди вселена! Мату кимна в знак на разбиране. Той обичаше прозренията, които Пер му предлагаше. - Тази искра и другите искри на страст, които били освободени от съзидателния танц на тези огромни змии от есенция, те запалили серия от експлозии, които променили вселената завинаги! Защото изведнъж, Мату... изведнъж, тъмнината на вселената била изпълнена с експлозиите на първите слънца! Пер направи пауза. Мату погледна към Старейшината, чудейки се какво ще последва. - И тогава... - каза Пер простичко - ... тогава бе светлина. Мату се облегна с усмивка на лице. Значи така било., помисли си той. От гигантските извиващи се нишки есенция, които идват от Празнотата, са се родили атомите, газовете и слънцата на вселената. И тогава се появила Светлина... Мату се усмихна широко. - Но почакай... - внезапно се изправи на стола той - Дали това е начинът, по който се е формирал Живота, Учителю? В телата на змиите на творението? Дали Живота се е формирал вз танца на творението, както каза ти? Пер погледна към младия мъж. - Атомите на Живота били формирани в танца на творението..., да. Но есенцията на Живота, Мату... есенцията на Живота била в дъха, издишан от Пустотата... - отговори той. Мату седна тихо, взирайки се в Пер, опитвайки се да разкрие значението на неговите думи. „Атомите на Живота" и „есенцията на Живота"..., повтаряше си той. Есенцията на Живота вече е била в „дъха" на Пустотата... дали това означава, че Живота е съществувал от момента на раждането на вселената? Но ако това е вярно... Пер започна отново, прекъсвайки мислите на Мату: - Отново и отново извиващите се първични змии се блъскали една в друга, формирайки още газове и създавайки повече искри. Отново и отново, още слънца били родени. Въртейки се заедно в един блестящ водовъртеж, те се съединявали, въртейки се яростно като гигантска въртележка, която била милиарди и милиарди светлинни години в диаметър. Мату се опита да не изостава. Той се опита да си представи чифтосването на гигантските вселенски змии от „есенция"... и раждането на звездите. - Това били галактиките на вселената, Мату! - Пер се усмихваше отново — С времето, една от тези въртящи се галактики щяла да бъде позната като ЕРИДАНУС20. Мату си записа името. Пер се изправи и отиде до прозореца. - Това което скоро ще научиш, Мату, е историята на галактиката ЕРИДАНУС и някои от звездите и звездните същества от тази галактика..., но в частност, приятелю мой, ще говорим за историята на една малка планета в тази галактика... и произхода на група звездни същества познати като... Човечество21. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|