Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
| 4.2.1 Образът на кучето
Още в древния свят името Сириус най-често е свързвано с „кучето" (и вариациите вълк, лисица, чакал). Древните египтяни наричали тази звезда „Звездното куче" и я идентифицирали с Анубис - богът на мъртвите, който имал глава на куче/чакал. Индианското племе чероки вярвало, че това „куче" очаква душите на умрелите в Млечния Път. Племето на чернокраките индианци пък именувало звездата „кучешкото лице". Най-старото индуистко име на Сириус било Сарама - едно от двете кучета близнаци пазители на Млечния път. Китайците познавали тази звезда като „небесният вълк", а гърците като кучето на Орион (а според някои твърдения и като двуглавото куче Орфо - син на чудовището Тифон). Дори гръцкият философ и поет Арат от Сол сравнява съзвездието „Голямото Куче" с кучето пазач на Орион, което следва по петите своя господар стоящо на задните си крака, а звездата Сириус е в неговите челюсти. Римският астролог Манилий го нарича „кучето с пламтящото лице". В древна Халдея (днешен Ирак) звездата е позната като „Кучешката звезда, която води" или пък е наричана „Звездата на кучето". В Асирия е спомената като „Кучето на Слънцето". В още по-древна Акадия също имаме подобно наименование - „Кучешката Звезда на Слънцето". Африканското племе зулу също има легенди, в които е наречена „Звездата на Вълка". Сириус често е оприличаван на ужасен, чудовищен звяр, опасен за всички. Бил е асоцииран със смъртта, ада и всякакви беди. Това на пръв поглед е нелогично предвид факта, че кучето е „най-добрият приятел на човека", но от друга страна ни дава възможност да вникнем в позициите на борещите се извънземни фракции, като същевременно можем ясно да видим разрушителния аспект, който сирианските воини представляват. Бащата на споменатото куче Орфо - Тифон, често е идентифициран със злия бог Сет (който също понякога е представян като създание с кучеподобна глава). Тифон е един от най-големите врагове на Зевс, но бива победен от него, макар и с големи усилия. В митовете на монголите присъстват „метални кучета", които се хранят с човешка плът. Ужасното куче Ярчук от славянската митология пък имало вълчи зъб в своята уста, както и две кобри под долната си устна. Примери в митологията по отношение на кучето/вълка и неговата връзка със Сириус можем да открием на практика в преданията и легендите на всеки един народ на планетата. Това за повечето читатели едва ли е някаква сензационна новина и допълнителното им изброяване и описание изглежда безпредметно. Много по-важен в случая е моделът, който бива формиран и натрапчивата връзка между звездата и нейния символ - нещо, което е толкова дълбоко залегнало във всяка една локална земна митология, че всяко едно конвенционално обяснение на този факт следва да буди подозрение. Няма как да не е видно и противоречивото отношение към Сириус, въпреки явното всестранно признаване на неговото силно влияние - нещо съвсем естествено след оттеглянето на официалната сирианска фракция. По отношение на митологията свързана със Сириус и най-вече нейната интерпретация, внимание заслужават тезите на някои изследователи като Владимир Рубцов, който разглежда въпросните митове през призмата на една „суперцивилизация" от астроинженери, която разполага с технология и познания, с които може да влияе директно върху небесните тела (включително и звездите) и да ги модифицира. Този подход към темата кореспондира до голяма степен с описаните в „Документите Тера" възможности на сирианската Империя да връща към живот полуразрушени планети - какъвто е случаят с Тиамат. Същевременно много често това е и причина голяма част от другите изследователи да се задоволят с „удобното" обяснение, че във въпросните митове са описани напълно природни небесни явления, а извънземният изкуствен фактор в цялата схема звучи прекалено „фантастично" и технологично невъзможно погледнато през земна перспектива. Само че има прекалено много факти, които синергично натрупани превръщат на пух и прах разбиранията ни за съществуващата реалност. Точно затова ще отделим специално внимание на тези детайли в 5-та точка на следговора (анализираща V-та и VI-та глава на книгата), която е пряко свързана с технологичните възможности на сирианците в космоса и тяхното директно проявление в собствената ни слънчева система. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|