Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Империята Сириус и отпечатъкът й върху земните култури
Изтегляне 4 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „бъди послушно кученце", или просто
- „ще насъскам кучетата срещу теб“.
| 4.
Империята Сириус и отпечатъкът й върху земните култури Вече обяснихме, че избрахме светлината на нашето изследване в този следговор да пада предимно върху орионската част от текста, както е конструирана и самата книга. Така информацията ви като цяло ще е по-актуална във времето, защото сме в етап на орионизиране. Няма спор, че Империята Сириус също е много интересна сама по себе си, но на практика „Документите Тера" е из цяло свързана с обстоятелствата около сирианците и техния манталитет, който поради естеството на природата си директно афектира земните събития. Оттам можете да разберете и за отразения и деформиран Ян-аспект, който много добре е въплътен от тези същества. Така че да се спираме подробно отново на това няма особен смисъл, защото ще трябва да преповтаряме вече казани неща. Като цяло е много трудно да се говори за тези същества сами по себе си, защото съюзът между Империите е претопил много от техните индивидуални черти на културогично ниво, което прави нещата още по-трудни за разкодиране от земна гледна точка. На практика ние няма как да разграничим с абсолютна точност сирианската от орионската култура, защото всичко, което Земята познава, е амалгамата между двете. Тъй като извънземните култури са силно белязани от своята собствена ритуалистичност, почти всяко едно тяхно действие е определено от стремежа им да изразят тази своя черта. Респективно, бивайки подчинени на Империята Орион, сирианците били длъжни да разпространяват предимно нейната символика и порядки. Това допълнително затруднява нашата задача в опит да разграничим двете и в същото време улеснява посочването на аспектите около матриархата на рептилиите (нещо, което и направихме в точка 3). Въпреки това могат да бъдат казани определени неща, така, както са стигнали до нас като отражение, което откриваме в собствената си земна култура. И тъй като именно съюзът между Орион и Сириус е това, от което неминуемо трябва да изходим, нека започнем от общото към частното. 4.1 Съюзът Казано е, че след смачкването на Вълчите Крале от Кралицата на Небесата, Империята Сириус придобила ранга „Наложители на Реда". Въпреки необятната власт и технология, която получили, на дадено ниво сирианците останали смачкани психически от това, че някой ги е победил в собствената им игра - войната. Изявеното им мъжко его било накърнено и те никога не преодолели това на вътрешно равнище. Самата идея да бъдат подчинени на някого било нещо, с което им трябвало известно време, за да свикнат. Напомняме, че под „време" нямаме предвид 100-200 години, защото вече бе коментирано, че темпоралните характеристики на един извънземен живот216 са коренно различни от това, което имаме днес на Земята. Предвид, че един сирианец живее „космически дълго" от наша перспектива, травмата от едно такова военно унижение също ще има доста по-различен ментален ефект. В този случай споменът не може просто да бъде заличен с технология, както се прави обикновено, защото подчинението спрямо Орион вече било част от културата на сирианеца и всекидневен факт - нещо, от което не можеш да избягаш и да забравиш. На колонизираните светове вълчите същества имали относителна свобода, но религията била неизменно орионска (както вече стана ясно). Колкото и наивно да изглежда на пръв поглед, навярно поради тези обстоятелства (които - да не забравяме - винаги са отражение на някакъв архетип) в нашата земна култура са останали мисъл-форми в лицето на изрази като „бъди послушно кученце", или просто „добро кученце!..." (което е типичната фраза в живота и киното, когато срещу нас застане злобно куче и няма накъде да бягаме). В нашия свят „вярното и послушно кученце" е образът на човека, който е сервилен и познава много добре йерархията. Това е човек, за когото със сигурност знаеш, че няма да те предаде, защото знае мястото си. Точно както Империята Сириус познава добре мястото си спрямо Орион в ролята им на най-верни служители. В известен смисъл сирианците са станали нарицателно за послушание. И макар историята да показва, че те винаги търсят начин да покажат природния си нрав, в общ план, с милиардите години те са се доказали като верни съюзници и някои бунтове тук и там са нещо нормално и непритеснително. Като „Наложители на Реда" сирианците играят ролята и на поддръжника на статуквото на орионските системи, много често в ролята им на колониална администрация (какъвто е бил случаят и със Земята). Ето защо в различни текстове ще ги срещнете под името „пазителите". Навярно оттук произхожда и идеята за „кучето-пазач" в нашето съзнание и идеята, че ако искаме да бъдем в безопасност, трябва да имаме куче в двора. Забележете, че когато има натрапник в личното ни пространство, много често прибягваме до емблематичната заплаха „ще насъскам кучетата срещу теб“. Това не само ни насочва към архетипната идея, че Кралицата плаши своите нови врагове със своите вълчи армии, но дори имаме запазения глагол „насъсквам", който би следвало да е свързан със змиите, защото кучетата не съскат. Тъй като господарят е този който „насъсква" кучето си срещу натрапника, то това отново ни води до архе-концепцията, че някой, който съска, контролира кучетата - рептилианската Кралица заповядва на послушните сирианци. Убеждавате се все повече как тази история дотолкова е белязала нашата собствена култура, че можем да я открием дори в собствения си език, ако потърсим следите за това. Ритуални доказателства за съюза между двете Империи можете да откриете под формата на изображения, плочки и какво ли още не в цялото ни древно минало. Така нареченият митраистки „леонтоцефалин" горе вдясно, е ярък пример за това. Избрахме тази конкретна интерпретация217 на това и зображение, защото лъвът е стъпил на Земята (докато в други под него няма кълбо), демонстрирайки местна власт, но в същото време виждаме как около него се е увила змия, която е поставила главата си над неговата (макар тук да не личи много ясно). Символизмът е повече от ясен. Без никакво съмнение, обаче, най-големият архетипен отзвук на съюза между двете Империи в земната история откриваме в традицията по сгодяването на принца и принцесата на дадени кралства, за да възцари мир между двете земи - нещо, което вече е споменато бегло в следговора на „Документите Тера". В тази посока има малко известни факти. Например в историята имаме характерната особеност на кралската традиция, че никой мъж не би могъл да е цар без царица, защото едва след като е помазан от своята невеста, той получава статуса „месия" („помазан") - както е и при мита за всеизвестното помазване на Исус от Мария Магдалена във Витания. Този утвърден обичай, според който от краля се изисква да е женен, се следва от кралските династии на галите, а във ведическите „Сатапатха Брахмана" също се отделя особено внимание на това: „Затова, докато той не си намери съпруга, все едно, че не е роден; понеже дотогава той не е съвършен. Но като си намери съпруга, той се ражда, защото тогава става съвършен." Последното е директно отражение на манталитета, който Кралицата на Орион налага, състоящ се във философията, че един свят може да бъде съвършен, само ако на него има Принцеса-представителка на „единствено божествената". Обърнете внимание, че дори в патриархалните земни времена горното правило важи с пълна сила и легитимиращата властта се явява именно съпругата. Това може да ви даде доста следи за това кой винаги е дърпал конците, без значение как изглеждат нещата на повърхността. Защото не само, че един мъж не би могъл да стане крал без кралица, но и неговата кралица трябва да е от кралско потекло. Това брачно правило се утвърждава, защото кралицата (както и всяка друга жена) е възприемана като символ на „майката-Земя" и тя трябва да стане съпруга на краля, за да властва той над Земята. Вече имате достатъчно знания да разбирате сами идеята зад това. Официално символизмът на този съюз може да бъде открит от най-древни времена в Месопотамия, където царицата е почитана като богиня, както и кралят е приеман за бог. Оттук: царица = богиня = земя = материя = плът, и цар = бог = небе = дух = душа. Както вече бе обяснено, поради факта, че въплъщават „богинята-земя" за жените е било излишно да се тревожат с отговорността да притежават земя и имущество по закон, защото е приемано като невъзможно придобиването на законово право над нещо, което те притежават по силата на естественото право. Ранните патриархални фракции на римокатолическата църква и издиганите от нея правителства преднамерено си присвояват обичай, за да лишат жената от правото на собственост. В случаите, когато поради някаква причина кралят е възкачен на престола неженен, много скоро след това задължително се организира и брачната церемония. Тогава съпругата-кралица също получава короната и се оповестява другата причина за съюза - продължаването на династията. Съюзът между двете Империи е дал отражение и в много други аспекти на сключването на примирия и съюзи като цяло. В древното минало, за да е здрав един клетвен съюз двете страни трябва да пожертват по няколко капки от кръвта си, да я смесят с вино и вода и да пият по глътка. Най-силна обаче е клетвата, ако тези, които искат да се свържат взаимно, смесят виното и водата... с вълча кръв! Няма ли вълча кръв - може и такава от жертвено куче. Това е отзвук от факта, че сирианците са направили „жертва" при сключването на съюза, поради което той станал възможен. Идва момент, в който човек проглежда и започва да се пита каква е причината за всички тези обичаи, какъв е техният истински произход? А за да си отговорим адекватно трябва да започнем да търсим отговора на този въпрос в съвсем друга посока от тази, в която сегашните учени гледат... Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|