С ъ д ъ р ж а н и е въведение 3 стр. Кратка характеристика на

Лечебни растения

От флората на общината като лечебни растения, по смисъла на ЗЛР, могат да се считат 501 вида, принадлежащи към 94 семейства. Те представляват 37.7% от висшата флора и 70% от диворастящите лечебните растения в България. В зависимост от степента на застрашеност, част от фонда на лечебните растения – 54 вида (10%) се отнася към различни природозащитни категории:

• 
  в Червената книга на България са включени 19 вида, като 5 са с категория “застрашен” и 14 с категория “рядък”;
  
• 
  защитени със Закона за биологичното разнообразие са 20 вида;
  
• 
  под специален режим на ползване са 30 вида, от които 20 са забранени за събиране за стопански цели от естествените находища и 10 вида са под ограничителен режим;
  
• 
  в списъка на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) – 16 вида.
  

На територията на общината в м. Качул съществува дендрариум.

В него на площ от 50 дка се отглеждат 140 дървесни вида, представители на европейската, азиатската и североамериканската флора.


7 . 2 Фауна
Малкотърновския район, попадащ в т.нар. “район на вътрешна Странджа” е един от най-богатите на животински видове в страната. Това е обяснимо като се имат предвид природните дадености и историческото минало на този край. Климатичните особености на района правят реално присъствието на европейски, малоазиатски и средиземноморски видове, а факта, че територията е оставала встрани от главните пътища от Европа за Азия, че района е далеч от активно замърсяващи производства е позволил животинския свят да съхрани високата си идентичност и богатство.

Особено значение имат редките и защитени видове, които според изследователите при безгръбначните включват 97 ендемични вида-12 реликтни и 138 редки. Земноводните и влечугите в района са около 30 вида, повече от половината от представените у нас видове от тези групи. Счите се, че по отношение на влечугите Странджа е на трето място в страната. Впечатляващо е и птичето богатство. Над района преминава пътя на прелета на птици от север на юг. Общината има международно значение на станция за грабливите и пойните птици (а може би и на зимовище за някои от видовете).. По данни от изследователи в района на Странджа се срещат над 261 вида птици, 68 % от установените видове в цялата страна. Броят на гнездящите птици е около 118, от които 14 са включени в Червената книга на България. Сред тях са черният щъркел, осоядът, малкият лешояд, скалният орел, горският бекас, гълъбът-хралупар, белогърбият кълвач, черният кълвач и др. Плътността на гнездящите птици в страднжанските дъбови гори е над 1500 бр./ кв.м., а в буковите гори с подлес от вечнозелени храсти – 1079 бр./кв.м. Най-голямо е богатството на гнездящите птици в района между М.Търново, Звездец и Стоилово, където гнездят 101 вида птици.

Относително най-богат видов състав има бозайната фауна – 66% от българската и 42% от европейската автохтонна сухоземна фауна (над 60% за едрите бозайници и прилепите и 35% за другите дребни бозайници – насекомоядни, зайцеподобни и гризачи). Описани са и 54 вида бозайници, като тази бройка ще се увеличи след като приключи и изследването на пещерите. В Червената книга са включени 6 вида, между които златка, вълк, видра, пъстър пор. Популацията на видрата в р.Велека е най-добре запазената в Европа.

Дивечовите запаси в общината са добри, но са под оптималните за този район. Горите се обитават от видове като благороден елен, сърни и диви прасета.

За любителите на риболова интерес представляват р. Велека и притоците й Айдере и Младежка. Условно реката може да бъде разделена на три зони:

• 
  пъстървово-мрянова зона – от границата до вливането на р.Младежка под Петрова нива. Съществуват добри условия за речна пъстърва, но се срещат още речен кефал и кримска мряна; рибните запаси са ниски;
  
• 
  мряново-шаранова зона – от р.Младежка до Царското кладенче; срещат се почти всички видове риби, установени в реката;
  
• 
  третата зона не е на територията на общината.
  

Ниските рибни запаси се дължат най-вече на интензивния риболов и бракониерството, както и продължителните засушавания в периода 1991-1995 год. За възстановяването на запасите е необходимо извършване на зарибяване с балканска пъстърва и ограничаване на риболова за известен период от време.

Безгръбначната фауна е с проученост под 50%. Видовият състав на земноводните е скромен – 9 вида.

Странджа, намираща се както и цяла България на биогеографски кръстопът, притежава автохтонна флора и фауна, формирани от видове и групи от видове, произхождащи от различни биогеографски райони (Централна Европа, Средиземноморие, Мала Азия, Кавказ, Балкански полуостров) и с характерно присъствие в района. Дивата природа в общината е типична за района и същевременно уникална за Европа, което изисква необходимост от специални мерки за съхраняване на тази нейна характеристика.

Резервата е обявен със Заповед № 1113/03.12.1981 г. на КОПС при МС. Разположен е до северните склонове на главното Странджанско било по границата с Република Турция в землището на гр. Малко Търново и Бръшлян /на 9 км. от Малко Търново и на 5 км. от Бръшлян/ и е с площ 1112,4 ха. Района на резервата обхваща първична екосистема от гори от източен бук и източен горун с характерен подлес от южноевксински храстови и тревни видове. Средната възраст на насажденията е предимно от 80 до 110 години. Надморската височина е от 400 до 600 м., което обуславя съществената разлика на растителността в района от тази в другите странджански резервати /”Силкосия” и “Узумбоджак”/. На територията му са установени 462 вида висши растения /47 вида – дървета и храсти и 421 вида – тревисти растения/. С природозащитен статус са 23 вида, като с категория “рядък” са 20 вида, а с категория “застрашен” – 3. Голямо богатство са карстовите извори в Голямо и Малко Айдере и пещерните образувания – добре проучена е Братановата пещера. Във Витаново обитават всички видове диви животни, характерни за Странджа. Тук е запазена едно от малкото естествени находища на благороден елен. В чистите води на Айдере се среща балканска пастърва.

Разположен е в землищата на Малко Търново и Стоилово, съответно на 3 км. от М.Търново и 2 км. от Стоилово. Общата му площ е 607,8 ха и е обявен със Заповед 75/18.01.1989 г. Притежава 110,2 ха открити пространства от поляни и пасища. Територията му е силно атрактивна с много стръмни склонове и скални образувания по десния бряг на р. Айдере. Множеството меандри на реката се редуват с вирове, скални прагове и водопади, а бреговете са покрити с разнообразни дървета и храсти. Висока стойност има голямото находище от лавровишня и компактните групи от колхидски джел. Тук могат да се видят първични дъбови и букови гори, в които не са водени сечи поради недостъпните терени. По бреговете на р. Айдере съществуват впечатляващи лъжникови дървета.

Най-големият и представителен резерват за Странджа. Обявен е със Заповед № 2245 от 13.12.1956 год. на Министерство на горите и горската промишленост върху площ от 2581,5 ха в землището на с. Сливарово.

Топографията на резервата е планинска и обхваща разнообразни географски форми, почвени и скални типове. Надморската височина е от 25 м. при вливането на р. Лопушница в Резвая, до 282 м. в западната част. Узунбуджак е типичен горски резерват. Преобладават дъбовите гори, над 60 %, но впечатляваща е и буковата формация, с големи площи, заети от странджанска зеленика. Изключителна стойност имат смесените горуново-благунови гори върху заравнените била /Димана, Пелеева бърчина/, с възраст над 200 години, височина 30-35 м. и диаметър над 1 м. Малко са растителните видове от странджанската флора, които не са представени в резервата. Тук се срещат обширни формации от зеленика с лавровишня и джел /1409 ха/, дъбови насаждения с чашкова звъника, горянче и калуна. Покрай лъките в долните части на склоновете не са рядкост впечатляващи дървета с диаметър 2-2,5 м. от лъжник, габър и цер.

Скалистите стръмни склонове по левия бряг на граничната р. Резовска са декорирани с интересни скални образования, пропасти и пещери в андезитови, риолитови и варовикови скали.

Тази територия е особено подходяща и атрактивна за посещение от туристи, достъпна от м. “Ковач”, “Петрова нива”, с. Стоилово и м. Въжиево.

1. 
   ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
   

Основен поминък на населението в общината е бил рудодобива и селското стопанство. Те са оказвали изключително благоприятно влияние на целия Странджански район, като са осигурявали пълна заетост на населението, стабилен инвестиционен поток и сравнително високи доходи.

Поради редица причини през последните години бяха закрити голяма част от промишлените предприятия, което доведе до демографски срив и рязко увеличаване на безработицата в общината. Особено тежко в това отношение се оказа закриването на Бургаски медни мини през 1992 год.

2. ПРОМИШЛЕНОСТ
2.1 ПРОИЗВОДСТВО НА ИНЕРТНИ МАТЕРИАЛИ
Наличието в Странджа на чисти карбонатни седименти обуславя съществуването на кариера за мраморизиран варовик и цех за печене на вар за строителни цели. Общо на територията на общината в тази област развиват дейност три предприятия с обща численост на заетия персонал 50 души. И трите предприятия са на територията на гр. Малко Търново, като наетата работна ръка е изцяло от града.

Основният представител на този отрасъл е “БУРГАС – ВАР” ЕООД “Цех за производство на негасена вар – Малко Търново”. Предприятието се намира на около 1 км. югоизточно от гр.Малко Търново и на 75 км. южно от гр. Бургас в местността “Пазлака” от възвишението “Пешова нива”.

Находище за варовици “Малко Търново” е проучено през 1969 г. Държавната комисия по запасите на полезните изкопаеми с протокол №1034 от 25.07.1972 год. е утвърдила геоложки запаси по категории и количества както следва:

- Категория А - 5472.9 х.м³ ;

- Категория В - 2717.0 х.м³ .

Находището се разработва от 1975 г. по открит начин, с пробивно-взривни работи. Прилага се транспортна схема с автомобилен транспорт и извозване на замърсените зони и отсевките на външни булдозерни депа.

Предприятието възниква с Решение на БОС на основание Заповед № РД-ТД-18/06.10.1992 г. на МТРЖП като ЕООД с държавно имущество “Бургас-вар”ЕООД, със седалище гр. Бургас. Държавата е собственик на 100 % от капитала до 2000 год. когато продава 80 % от дяловете си на “СМА-ВАР” ЕООД гр. София, а през 2002 год. продава и останалите 20 % от дяловете на същата фирма. Фирма “Бургас-вар” ЕООД е член на “СМА ГРУП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” – Холандия. Фирмата е сред водещите в България по производство на негасена вар и варовикови фракции. Тя има положително Решение по ОВОС №53-9 от 1997 год. за по-нататъшна производствена дейност на обект “Варови пещи” гр. Малко Търново.

В предприятието работят като постоянни работници 20 души. Процеса на производство е непрекъснат – работи се на три смени. Капацитета на пеща за печене на вар е 45 тона за 24 часа. От кариерата с площ 26 000 м³ годишно се добива около 20 000 м³ суровина и се произвеждат около 30 000 т. негасена вар.

Историята на добива на скално облицовъчни материали на територията на община Малко Търново води началото си от 1954 год. – разкрита самостоятелна кариера за добив на скални блокове в местността „Сушица”. Първоначалния обем на производството е бил около 30 куб.м. на месец.

От 1973 год. започва изграждането на предприятие за обработка на мраморни плочи и закупуването на машини за обработка на скално-облицовъчни материали. Година по-късно се поставя и монтира машина за полиране на мраморни плочи.

През 1977 год. се доставя най-модерната за времето си техника за добив на скални блокове /въжена резачка/ и за обработка на блоковете – бичеща машина тип „Струма”. Започва изграждането на новия цех за обработка на мраморни плочи и административна сграда. Същите са пуснати в експлоатация през 1979 год. и се ползват и до днес. През този период добивът на скални блокове е предимно от кариера „Малко Търново”. Разработвани са с цел проучване и кариерите „Шаренково”, „Катун”, „Сливарово” и „Изгрев”.

В началото на 1998 год. е закупена и въведена в експлоатация машина за рязане на мраморни блокове с диамантено въже. Производството на обрязани полирани мраморни плочи е достигало до 16 000 – 17 000 м², необрязани мраморни плочи – 22 000 м² и гранитни полирани плочи – 1 600 м².

С приватизацията на предприятието фирма „Скални облицовки” АД е поела задължение за бързо развитие на добива и обработката на мрамор и габро. Предвидени бяха инвестиции за доставка на високопроизводителни диамантени въжени резачки за добива, гатери за рязане и полиращи линии за обработка. Проучените запаси на скално-облицовъчни материали и наличието на цех за обработка, дават добра перспектива за развитието на този отрасъл.

Проблемното в отрасъла е реализирането на продукцията на наши и чужди пазари. Но независимо от сравнително ниския рандеман на блокове и плочи благодарение на изключителните якостни и декоративни качества, малкотърновския мрамор има добър пазар в страната. При подобряване качеството на полировката е възможна реализация и на външни пазари, което би увеличило производството, а оттам и броя на заетите работници в него. Това би оказало и благоприятно влияние, относно намаляване на безработицата в региона. Осъществени бяха контакти с клиенти от Армения, Полша, Германия, Чехия и САЩ.

В община Малко Търново голяма част от наличната работна ръка в близкото минало е била заета в добивната промишленост. Наличието на много висококвалифицирани флотьори, миньори и каменоделци, сега безработни, е една добра основа за ново развитие на добивната дейност в района. За съжаление в момента предприятието не работи.

В настояшия момент “БММ” ЕАД е в ликвидация и извършва ликвидация на надземни руднични съоръжения и рекултивация на терени, засегнати от рудодобива в района. В началото на 2004 год. обособена част от “БММ” ЕАД – “Индустриални минерали” АД сключва концесионен договор за експлоатация на кварцфелдшпатова суровина.

През 1998 и 1999 год. „Бургаски медни мини” ЕАД в съответствие с одобрения от министерството на промишлеността план за преструктуриране, извърши геолого-проучвателни и изследователски работи за доказване на запаси от фелдшпатови суровини. Геолого-проучвателните работи включват прокарване на проучвателни сондажи и канави. Проучвателните работи са съгласувани с РИОСВ – Бургас и МОСВ. За вземане на техноложки проби са взети разрешителни от ГЛ – М.Търново.

Запасите на находище „Малко Търново”, участъци „Бърдце” /кварцфелдшпатова суровина/ и „Гарваница” /кварцфелдшпатова суровина/ са утвърдени от ДКЗ съответно с протоколи NНБ. Утвърдените запаси, както и състоянието им към 01.01.1999 год. са посочени в следващите таблици

Находище „Малко Търново”, у-к „Бърдце”

Êàòåãîðèÿ íà çàïàñèòå	Ìÿðêà	Óòâúðäåíè çàïàñè	Ñúñòîÿíèå íà çàïàñèòå
Ñ1	ò.	4873212	4873212
Ñ2	ò.	2525990	2525990

Находище „Малко Търново”, у-к „Гарваница”

От няколко години БММ съвместно със специалисти от БАН и МГУ разработват технология за получаване на чисти, високоалкални фелдшпатови концентрати. Технологията ще позволи от новооткритите запаси след преработка във флотационна фабрика Малко Търново да се получават три търговски продукта: трошен фелдшпат, обезжелезен кварц-фелдшпатов концентрат и високоалкален флотационен фелдшпатов концентрат. На базата на проучените и потвърдени запаси от кварц-фелдшпатова суровина от находище „М.Търново”, използвайки наличната флотационна фабрика и хвостохранилище, ще се произвеждат фелдшпатови продукти и кварцов пясък. На територията на страната има едно проучено находище на фелдшпатови пясъци с два пъти по-ниско съдържание на алкали и значително по-високи съдържания на вредни компоненти. По този начин задоволяването с фелдшпатови продукти на керамичната, стъкларската и фаянсовата промишленост става главно чрез внос от Македония, Сърбия, Италия и Норвегия. Производството на фелдшпатови продукти в Малко Търново ще задоволи местния пазар.

Направените търговски проучвания, показват, че тези продукти могат да намерят стабилен пазар в Италия – страна крупен производител и износител на керамични смеси и изделия. Сключени са предварителни договори за износ, както с български фирми износители, така и с италиански търговски фирми. Добрите перспективи за експорта идват от качеството на суровината, ниските производствени разходи и сравнително близкото пристанище Бургас.

Реализирането на проекта ще подобри изключително много социално-икономическата обстановка в общината, тъй като ще разкрие много нови работни места и осигури поминък на населението. По тази причина община Малко Търново подкрепя проекта и ще съдейства неговото реализиране, като ще настоява пред МОСВ за изключването на терените за кариери от територията на ПП „Странджа”.

През 2004 год. предприятието е приватизирано и в настоящия момент се ликвидира.