І.3 Железопътна инфраструктура

За град М.Търново са каптирани изворите: Езерото, Махленски врис, Пресвета, Манастирчето и Пенгьово, а за нуждите на ГКПП – М.Търново са каптирани 3 бр. извори. Максималното водно количество, което се подава на града е около 20 л/с. Водите са пресни с типичен за района хидрокарбонатно-калциев състав. Водовземните съоръжения са площни дренажи и каптажи.

Селата Граматиково, Визица и Заберново са водоснабдени чрез шахтови кладенци, изградени в терасата на р.Велека с общ експлоатационен дебит 21 л/с. Водоснабдяването на останалите селища се осъществява чрез каптажи на извори в околностите им и площни дренажи. За много от водите, особено тези от терасите на реките Велека и Младежка, е характерно високо съдържание на манган.

Около всички водохващания са учредени и устроени СОЗ – пояс “А”.

Наложителна е подмяна на вътрешна водопроводна мрежа. Мрежата е с изминала годност, висока аварийност, която е трудно разкриваема в скален терен. При максимална подръжка на мрежата води до загуби от 35-40%.

Дебита на водоизточниците захранващи град малко Търново е достатъчен и покрива консумацията на абонатите.

Недостига на вода на града в периода 1984-1998г. е в резултат на некачествени СМР работи при изграждане на вътрешната водопроводна мрежа и от там до голяма аварийност.

След 1998г. с подмяна на 10% от мрежата недостиг на вода няма. Ако не се продължи периодична подмяна на посочените по горе мрежи, загубите ще се увеличат и ще доведат до ново режимно водоподаване. За това способства и трудната разкриваемост на аварии в скалния терен.

Водоснабдяването на града е крайно енергоемко, с висока себестойност на подаваната вода. Следва да се търси водоизточник с голям дебит и само с един подем и малък разход на ел.енергия, след което ще се намали и себестойността на куб.м.вода. Общината работи в тази насока и е възложила проектиране с предмет: ”Допълнително водоснабдяване на гр.Малко Търново от терасата на река Резовска”.
село Стоилово

Няма изградена вътрешна водопроводна мрежа. Селото се захранва директно от тласкателя. Дебита на водоизточника е достатъчен. Подлежи на подмяна ел.захранващата мрежа Малко Търново- ПС с.Стоилово. Необходимо е изграждане на вътрешна водпроводна мрежа с която ще се подобри водоподаването на абонатите. На този етап директното водоподаване от тласкателя води до чести спирания при голяма консумация във високата зона на селото.

Селото се захранва гравитачно.Има достатъчен дебит. Мрежата подлежи на подмяна след 2013г. При разширение на регулационния план ще възникне проблем за водподаване в по- високите зони на селото. За тази цел е наложително проектиране и изграждане на помпена станция и водоем.

Вътрешна водопроводна мрежа - подлежи на подмяна. Външна водпроводна мрежа – подлежи на подмяна. Тласкателят е амортизиран с постоянна аварийност, което ще доведе до нарушено водоподаване още през 2004г. Спешно подлежи на подмяна.

Вътрешна водопроводна мрежа – подлежи на подмяна. Външна водопроводна мрежа – подлежи на подмяна .

Вътрешна водопроводна мрежа - подлежи на подмяна. Външна водпроводна мрежа – подлежи на подмяна .

Вътрешна водпроводна мрежа – подлежи на подмяна. През 2004 год. е реализиран проект „Водоснабдяване на с. Заберново”, който осигурява питейна дова на населеното място от терасата на р. Велека.

Вътрешна водопровдна мрежа- подлежи на подмяна. Външна водпроводна мрежа – подлежи на подмяна.

Вътрешна водопроводна мрежа- подлежи на подмяна. Външна водпроводна мрежа – подлежи на подмяна .

Съществуващата мрежа за водоснабдяване на селото е амортизирана и се нуждае от подмяна. Използвания водоизточник е с непостоянен дебит и през летния период има режим на водоподаването в селото. Общината е възложила проектиране за водоснабдяване на село Сливарово от терасата на река Резовска.

В общината няма промишлено водоснабдяване. Всички предприятия на територията на общината, черпят питейни води за производствени нужди.

Заустването се извършва в близките дерета. В останалите селища се използват септични и попивни ями. Напълно отсъства инфраструктура за пречистване на битовите отпадни води.

В гр. Малко Търново канализационната мрежа е тип – смесена. Степен на изграденост – 60 % , степен на ползваемост от населението 80% и от промишлеността 20%. Функционалното състояние на съществуващата канализационна система е добро. Средното денонощно водно количество на заустваните отпадъчни води от канализационната система е 1325 куб.м./ден и 15,34 л / сек. Данни за сътава на суровите отпадни води в мг/л по показателите неразтворени вещества БПК5 -145 мг/л, механични примеси 180мг/л., азот амониев – 15 мг/л, общ фосфор – 7мг/л.

През 2004 год. общината защити и реализира проект „Изграждане на канализационни профили в гр. Малко Търново”, който беше финансиран от Предприятие за управление дейностите по опазване на околната среда към МОСВ. Първия етап на проекта беше на стойност – 397 940 лв., включващ улиците - „Илия Бояджиев” и „Черногорово”. Стойността на втория етап беше 493 420 лв., включващ улиците - „Иван Вазов” и „Патриарх Евтимий”.

Инициативата и дейностите по доизграждане на канализацията на населените места в общината продължават и към настоящия момент. Изготвен и внесен за финансиране е проект „Изграждане на канализационни профили в с.Граматиково”.

ІІ.3 Пречиствателна станция
Има наличие на отредена площадка за изграждане на ГПСОВ /градска пречиствателна станция за отпадни води/ с протокол от 02.04.1969 г. от Комисия по Наредба №5 ППЗПИНМ. Размера на площадката е 8,103 дка. Съществуват данни за хидрогеоложки проучвания на терена. Има проектна готовност за изграждане на ГПСОВ. Но поради липса на средства все още не е реализиран проекта.


ІІ.4 Хидромелиорации
На територията на общината няма изградени напоителни системи и съответно напоителни полета.


ІІІ. ДЕПА ЗА ТВЪРДИ БИТОВИ ОТПАДЪЦИ
На територията на Община Малко Търново има три депа за ТБО – отредени неконтролирани.

Депото на гр.Малко Търново се намира на 2 км.от града. Това е старо депо от 1988г. Проектният му капацитет е 90 000 куб.м. Към 31.12.2002 остатъчния му обем е 53 675 куб.м. Депото е отредено неконтролирано.

Второто депо се намира на 1км. от с.Граматиково. Проектният му капацитет е 40 000 куб.м., към 31.12.2002 г. остатъчният му обем е 10468. Депото е отредено през 1988г. като неконтролирано.

Третото депо е на селата Звездец и Бръшлян. Намира се на 1 км. от с. Звездец . Депото има 30000 куб.м.проектен обем, към 31.12.2004 г. има остатъчен обем 10356 куб.м. Периодично се извършва пробутване и запръстяване с булдозер.

И трите депа са изградени преди влизане в сила на Наредба № 13 “За условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци“ /06.11.1998г.

Изграждането на регионално депо е единствената алтернатива за общината. Въпреки, че е отбелязано в плана за действие, общината не може да осигури финасово изпълнението на тази мярка. Правим опити чрез екологични програми, финасирани от ЕС, да получим средства за актуализация на и реализиране на проект”Изграждане на площадка за депониране на ТБО- Малко Търново”. РИОСВ са дали положително становище относно изграждането на такова депо на територията на община Малко Търново.

В общината отсъстват собствени източници на електроенергия.

Електрозахранването се осъществява от Електропреносен район Бургас чрез пренос на ел.енергия от енергийна система с елпроводи 110 кV и трансформирането й на 20 кV от подстанции 110/20 кV – Пс “Босна” и Пс “Малко Търново”. Подстанция “Босна” се явява възлова за района, тъй като е свързана с електропроводи 110 кV с подстанциите “Елхово”, “Победа”- Бургас и “Приморско”. Подстанция “Малко Търново” е едностранно захранена на 110 кV от подстанция “Босна”.

Преносната мрежа високо напрежение 110 кV е представена от 5 електропровода с обща дължина на територията на общината – 27.5 км. От тях единствено електропровод “Младежко” изцяло преминава през територията на общината.

Електроразпределителната мрежа средно напрежение – 20 кV – е добре развита и обхваща всички населени места. Мрежата е изградена със стоманобетонни и железнорешетъчни стълбове. В по-голямата си част елпроводите са с възможност за захранване от две подстанции.

Отклонения от разпределителната мрежа и отделни изводи от подстанциите захранват трансформаторните постове 20/09/0.231 кV. Изградените трафопостове са предимно мачтови и зидани от селски тип.

Поради засилено обезлюдяване на района през последните няколко години и застоя в икономиката електрификационната система не е претърпяла значителни промени. С малки изключения системата на електроразпределителната мрежа е добро, а броят и капацитетът на трафопостовете са достатъчни за покриване на съществуващите нужди.

За взаимното резервиране на подстанциите Царево и Малко Търново се предвижда реализирането на проект, отнасящ се до затваряне на пръстена Босна - Приморско – Царево - Малко Търново, чрез прокарване на нов електропровод 110 кV.

MWh

	2003г.		2004г.
	Община М.Търново		Община М. Търново
Потребление на ел. енергия
Битов сектор	4 063	3 047	3 225	2 284
Обществен сектор	3 435	3 121	3 986	3 625
Общо	7 498	6 169	7 211	5 909
Средна консумация
За един месец
Битов сектор	338.6	253.9	268.8	190.3
Обществен сектор	286.3	260.1	332.1	302.1
За един абонат
Битов сектор	1.11	1.66	0.88	1.25
Обществен сектор	11.2	16.3	12.9	18.9

Констатираната намалена средна консумация на битовите потребители през последните две години е показател за самоограничаване от страна на домакинствата, тъй като нормалната тенденция е за постоянно плавно нарастване на потреблението на електрическа енергия, свързано с разширяване на спектъра на използваните домакински уреди с електрическо захаранване, способстващо за повишаване на жизнения стандарт на населението.

Най-същественото перо в общинския бюджет са разходите за улично осветление. Изграденото външно осветление е недостатъчно и в не малка част не функционира.Уличното осветление в град Малко Търново и селата в общината се осъществява с осветителни тела, в които са монтирани живачни лампи с високо налягане с мощност 400W, 250W, и 125W. Тези светлоизточници са неикономични, тъй като се характеризират с много нисък коефицентна полезно действие. Преобладаващата част от осветителните тела са морално остарели и немогат да покрият нормативните критерии за осветеност на уличното платно. Включването и изключването се извършва с помощта на локално инсталирани фотоклетки или ръчно регулируеми часовници, които сработват с известно закъснение и по този начин се увеличава времето на работа на системата.

Разходите на общината за улично осветление непрекъснато нарастват. За 2001 год. те са в размер на 14 705 лв, а в края на 2004 год. разходите са увеличени почти три пъти – 33 293 лв.

В Община Малко Търново няма централно топлофицирани селища. Отоплението на домакинствата в преобладаващата си част се осъществява с печки с твърдо гориво (предимно с дърва), малка част от абонатите се отопляват с електроенергия.

Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) са един местен ресурс, който може да намали зависимостта от внос, да облекчи изпълненията на задълженията по опазване на околната среда и да допринесе за по-висока трудова заетост. При това много от ВЕИ (биомаса – от растителен и животински произход, малки водни централи, слънчева енергия и други) са със значителен ресурсен, технически и икономически потенциал. Въпреки това те се използват недостатъчно и имат малък дял в общото енергопотребление.

В Община Малко Търново има значителни резерви за повишаване на енергийната ефективност. За дефиниране на наличните резерви и необходимите инвестиционни и организационни мерки е важно да се извърши детайлно енергийно обследване на най-енергоемките обекти.

От изключително важно значение е и извършването на топлоизолационни мерки /саниране/ на сградите, за да се постигне енергоспестяващ ефект и намаляване на разходите за отопление. В тази връзка общината предприе мерки за саниране на част от общинските сгради, които бяха в лошо общо състояние и изразходваха много средства за отопление през зимния сезон. Бяха ремонтирани покривните конструкции на сградите на Дирекция „БКС”, Дирекция „Социално подпомагане”, Обреден дом, СОУ „Васил Левски”, читалищните сгради в гр. Малко Търново и село Граматиково, ОДЗ „Юрий Гагарин” М. Търново, предстои ремонта на ЦДГ „Ален мак” с. Звездец. Едновременно с това бяха предприети мерки и подменени котлите /от течно на твърдо гориво/ за парните инсталации в сградите на Общинска администрация, Общинска болница, Читалище „Просвета” М. Търново, което също целеше намаляване на разходите за отопление.

Усилията в посока на надежно и съобразено с изискванията на околната среда енергоснабдяване ще са успешни, само ако са придружени от мерки за оползотворяване на високия потенциал за енергийна ефективност.

Община Малко Търново в телекомуникационно отношение е структурирана с възел в гр. М.Търново и две крайни централи в с. Граматиково и с. Звездец. По ВРК /вътрешно районни кабели/ с изнесени телефонни постове са захранени останалите 10 села от селищната система :

от АТЦ Малко Търново – с.Стоилово, с.Бръшлян и с.Сливарово;

от АТЦ Звездец – с.Евренозово, с.Младежко, с.Близнак и с.Бяла вода;

от АТЦ Граматиково – с.Визица, с.Калово и с.Заберново.

Монтиран е номерен капацитет за общината общо – 3060 т.п. , от които са предоставени 312 т.п. на юридически лица и 1917 т.п. на физически лица.

Телефонната плътност е 45,7 телефонни поста на 100 жители.

На територията на общината работят 12 бр. радиоуредби с 1749 радио точки.

От статистиката е видно, че в АТЦ има свободен капацитет, но ВРК са изпълнени и единствената алтернатива за удовлетворяване нуждите на населението от телефонни постове е монтирането на уплътнителни устройства по съществуващите кабели.

Цялата територия на общината е с покритие на радио и TV - сигнал. Независимо от високата плътност на радио и телевизионната ретранслационна мрежа получаваните сигнали са с недостатъчно качество и покритие поради смущения от Турция и хълмистия характер на релефа.

Кабелната телевизия “Трансвидеоком” обслужва общинския център – гр. Малко Търново.

Безжичните телекомуникации (Мобифон и GSM) са реализирани на територията на общината от “МобилТел” ЕАД , “Мобиком” и “Глобул”.

Покритие за джобен мобифон е осигурено за района на М.Търново. Покритие за мобифон в автомобил с външна антена е осигурено за всички селища с изключение на Близнак, Младежко, Евренозово, Сливарово, Заберново, Калово и Бяла вода.

GSM покритието обхваща цялата територия на общината с изключение на селищата , Младежко, Евренозово, Близнак.

През последните години БТК влага много средства за модернизация и подобряване качеството на предлаганите услуги :

- във всички АТЦ се монтираха апаратури за детайлизирано таксуване;

- въведоха се електронни каси за заплащане на телефонни сметки;

- в бюрото за продажби М.Търново се предлага “Интернет”;

-в проектна готовност е изграждането на оптичен кабел Царево – Малко Търново и до края на 2003 год. ще бъде възложен за изпълнение;

- в процес на проектиране е оптичен кабел М.Търново – Средец;

- след изграждането на оптичния кабел се предвижда да започне подмяната на аналоговата система с цифрова;

-предстои изграждането на модерен център за продажба на телекомуникационни услуги в Малко Търново.

Реализацията на горепосочените проекти са в пряка зависимост от стратегията за развитие на Община Малко Търново. Добрата стратегия ще доведе до увеличаване търсенето на висококачествени телекомуникационни услуги, както от населението на общината, така и от пътнико-потока преминаващ през ГКПП – Малко Търново.


VІ. Г К П П - МАЛКО ТЪРНОВО
ГКПП – Малко Търново е разкрит и започва да функционира на 16.05.1970 год. Района на граничния пункт е полупланински, с надморска височина 640 м. Разположен е на Международен път Е – 87 /Дуранкулак – Варна – Бургас – Малко Търново/, който е най-краткия път свързващ страните от Източна Европа и Близкия Изток.

На пункта са представени всички служби от задължителния контрол. Заетия персонал е 120-130 души. Всички работещи са специалисти, квалифицирани служители в съответната сфера на дейност. Едновременно със задължителните функционират и много други помощни и обслужващи звена – банки, спедиторски служби, пощенски и факс услуги, заведения за хранене и т.н.

Основното предимство на ГКПП – Малко Търново е близостта до областните градове Бургас и Варна, които са едни от най-големите курортни, туристически и промишлени центрове в страната.

До 1986 год. през пункта са преминавали товарни камиони /ТИР/. Със заповед на министъра на вътрешните работи и към настоящия момент през ГКПП – М.Търново преминава товарен трафик, но без този, който пътува с ТИР карнети. Основно през пункта преминават леки автомобили и туристически автобуси, по-рядко товарни автомобили.

През последните години се наблюдава тенденция на увеличаване на пътникопотока през пункта. По статистически данни до преди 5-6 години 2/3 от пътниците са били чужди граждани, докато в настоящия момент, вследствие отпадането на визите, по-голямата част от преминаващите са български граждани.

Съществуването на ГКПП – Малко Търново е от изключително важност за бъдещото развитие на общината.

Отварянето на границата на Р България към съседните държави е основа на политиката на българското правителство и местните власти, представляващи общините от пограничните райони, каквато е и Община Малко Търново. Програмата за развитие на трансграничното сътрудничество с Р Турция е в резултат на желанието да се развиват добросъседски отношения с всички съседни държави и да се осигури на териториалните общности от граничните райони възможност за взаимноизгодни контакти в области от социално-икономическия живот със съседните райони от другата страна на границата.

С Решение № 374 / 02.06.1999 год. на Министър-председателя на Р България Община Малко Търново беше определена за район на целенасочено въздействие и по-точно – район за трансгранично сътрудничество и развитие.

Във тази връзка Община Малко Търново извърши комплексен анализ, който даде възможност да се определят общите приоритети на това сътрудничество, които са :

1. 
   Изграждане на техническа инфраструктура - от основно значение за организиране на територията и стопанското й активизиране е развитието на транспортната трансгранична инфраструктура;
   
2. 
   Изграждане на свободни зони с различен статут, най-точно отговарящи на стопанските условия и осигуряващи простор за привличане на инвеститори, което води до третия приоритет;
   
3. 
   Развитие на местната икономика, предприемачество и частния бизнес. Основните направления в дейността на община Малко Търново в тази сфера са насочени към :
   

 подкрепа за изграждане на нови малки и средни предприятия с привличане на чужди инвеститори в следните сектори: дървопреработване, текстилна промишленост, мебелна промишленост, преработка на облицовъчни и строителни материали /определянето на тези сектори е съобразено с реално съществуващите потенциали в община Малко Търново/;

изграждане на съвместни институционални структури, укрепващи развитието на частния бизнес, благоприятстван от развитието на международния трафик и сътрудничество с Р Турция;

4. Разработване на схеми и програми за трансграничен туризъм, включващи :

изготвяне на общи пазарни и рекламни стратегии;

Øразкриване на трансгранични туристически маршрути и разработване на съвместни програми за туризъм, изграждане на туристическа инфраструктура;

Øсъздаване на смесени туристически фирми;

5. Предприемане на съвместни мерки за редуциране на екологичните щети и подобряване на условията.

• 
  Транспортната инфраструктура на общината е относително добре развита. Всички населени места, с изключение на с. Сливарово са свързани с асфалтирани пътища, повечето от които са пътища от ІV – ти клас и местни пътища;
  
• 
  През територията на общината преминават пътища от всички класове, като всички от тях се нуждаят от рехабилитация и ремонт, вкл. и път І-9, които е носител на международен транспортен коридор, минаващ през територията на общината;
  
• 
  Транспортното обслужване в общината се осъществява с обществен автобусен транспорт и таксиметров превоз на пътници и е поето изцяло от външни за общината фирми. Съществуваща общинска транспортна схема задоволява потребностите на населението за връзки на общинския с областния център. Незадоволителна е връзката между населените места в общината и общинския център.
  
• 
  Има налична общинска автогара, липсва общинска транспортна фирма. По инициатива на общинското ръководство се предвижда създаването на общинска транспортна фирма;
  
• 
  Всички населени места в общината са водоснабдени, в по-голямата си част от местни водоизточници. Предвижда се подмяна на част от амортизираната вече улична водопроводна мрежа;
  
• 
  Всички населени места в общината са електрифицирани;
  
• 
  Телекомуникационната мрежа е сравнително добре развита. Качеството на услугите и плътността на телефонизация ще се увеличат след цифровизацията на ПС и прекарването на оптичния кабел;
  
• 
  Канализационната мрежа е изградена частично в гр. М.Търново и селата Граматиково, Звездец и Бръшлян. Останалите населени места са без канализация.
  

Община Малко Търново е с териториален обхват 798 кв.км. Тя граничи с общините Царево, Созопол и Средец, а на юг с Р Турция.

Населените места в общината са 13, от тях 1 град и 12 села. Общинския център е гр. Малко Търново. Две от селата – с. Граматиково и с. Звездец са кметства, а всички останали села – кметски наместничества.

Общината е една от най-рядко населените общини в Бургаска област. Към месец ноември 2003 год. населението на общината е 4 986 души.

Функционалната типизация на населените места от общината са както следва :

• 
  гр. Малко Търново - ІІІ – ти функционален тип;
  
• 
  с. Граматиково и с. Звездец - V – ти функцинален тип;
  
• 
  с. Стоилово - VІІ-ми функционален тип;
  
• 
  с. Бръшлян, с. Заберново, с. Визица, с. Бяла вода, с. Евренозово, с. Близнак, с.Младежко, с. Калово, с. Сливарово - 8-ми функционален тип.
  

Във връзка с нарасналия инвеститорски интерес към територията на община Малко Търново, настъпилите съществени промени в обществено икономическите и устройствени условия, при които са изготвен устройствените планове и схеми на общината и населените места и новите постановки на ЗУТ за съкращаване времетраенето на процедурите по разрешаване на строителството, се налага своевременно изготвяне на нови устройствени схеми и планове , съобразени с действащата към момента нормативна уредба. В момента работата на общинска администрация е обезпечена със следната териториална и градоустройствена основа:

1. 
   ТУП – на Община Малко Търново – 1978г.
   
2. 
   ПРЗ – гр.Малко Търново – 1986 г.
   
3. 
   ПРЗ – с.Стоилово – 1987 г
   
4. 
   ПРЗ – с. Визица – 1982г.
   
5. 
   ПРЗ – с.Заберново - 1989г
   
6. 
   ПРЗ – с. Калово -1987 г.
   
7. 
   ПРЗ – с. Евренозово – 1987 г.
   
8. 
   ПРЗ – с. Близнак – 1985 г
   
9. 
   ПРЗ – с. Бяла вода – 1997 г.
   
10. 
    ПРЗ – с.Младежко – 1982 г.
    
11. 
    ПРЗ – с.Бръшлян – 1988г.
    
12. 
    ПРЗ – с. Граматиково – 1963г
    
13. 
    ПРЗ – с.Сливарово – 1959 г.
    
14. 
    ПРЗ – с. Звездец – 1963 г.
    

Необходимост е обезпечаване на отдел ТСУ с подходящ софтуер за постигане добро качество на обслужване на инвестиционните инициативи и молби на гражданите.

Отделно се извършва наблюдение на екологичното състояние на горите чрез мрежата за мониторинг съгласно изискванията на Международната кооперативна програма за “Оценка и мониторинг на вредните вещества във въздуха върху горските екосистеми”.

При извършените през 1993 г. от РИОСВ – Бургас замервания по искане на Община Малко Търново са отчетени по-високи концентрации на фенол поради временно използване на коксови отсевки от Кремиковци и по-високи нива на прах близки до ПДК.:

наличните енергийни мощности не замърсяват значително атмосферния въздух в района;

емитираните производствени замърсители, разгледани като общи въглеводороди, са в рамките на нормативно допустимите норми.

Обобщените анализи показват, че концентрациите на вредните емисии във въздуха са значително под пределно допустимите или остават на фоново ниво. Същевременно липсата на системен мониторинг и наблюдения не дават възможност за надеждна оценка на реалното състояние, както по отношение на човешкия фактор, така и по отношение на природните екосистеми.

За град М.Търново са каптирани изворите: Езерото, Махленски врис, Пресвета, Манастирчето и Пенгьово, а за нуждите на ГКПП – М.Търново са каптирани 3 бр. извори. Максималното водно количество, което се подава на града е около 20 л/с. Водите са пресни с типичен за района хидрокарбонатно-калциев състав. Водовземните съоръжения са площни дренажи и каптажи.

Селата Граматиково, Визица и Заберново са водоснабдени чрез шахтови кладенци, изградени в терасата на р.Велека с общ експлоатационен дебит 21 л/с. Водоснабдяването на останалите селища се осъществява чрез каптажи на извори в околностите им и площни дренажи. За много от водите, особено тези от терасите на реките Велека и Младежка, е характерно високо съдържание на манган.

Около всички водохващания са учредени и устроени СОЗ – пояс “А”.

Велека е сравнително чиста река. Тя попада в района на така наречената “забранена” зона преди 1990 г. В този регион особено стопанско развитие не се е наблюдавало. За извършване на категоризация на водите, р.Велека е разделена условно на 8 участъка. Дължината на всеки от тях е определена от възможностите за вземане на хидрохимични проби. Река Велека е трудно достъпна с оглед на едно пълно описание на качеството на водите.

Кислородното съдържание във водите на Велека е високо и това се поддържа до заустването й. Спрямо кислородните показатели е I категория по цялото й протежение.

При такъв кислороден режим и отдалечеността на реката от населени места се наблюдава и ниско органично замърсяване. По показателите БПК5 и Ок реката е I категория. Аналогично е състоянието на водите на р.Велека по съдържание на нитратен азот (N-NO₃), фосфати (PO₄) и разтворени вещества.

Надлъжното изменение на нитритния азот (N-NO₂) и амониевия азот (N-NH₄) показва следната картина: до с.Звездец (с.Бръшлян) водите са I категория, а след това до заустването са II категория. Относно съдържание на неразтворени вещества до с.Звездец водите на р.Велека са II категория, в следващите участъци те преминават в I категория и накрая отново във II категория. Тези условия отговарят на изискванията за риборазвъждане и напояване.
Следенето на качеството на повърхностните води по отношение на физични и неорганични химични показатели се извършва в четири пункта за пробонабиране както следва:

Наименование на поречието	Пункт за пробонабиране/ местоположение	Проектна категория на водоприемника
р.Велека	Пункт 1 – над с.Бръшлян	І-ва
	Пункт 2 – при с.Синеморец	ІІ-ра
р.Резовска	Пункт 1 – над с.Сливарово	І-ва
	Пункт 2 – устието на р.Резовска	ІІ-ра

Данните за състоянието на речните води са от проведени анализи в лабораторията на РИОСВ – Бургас за периода 01.1999-01.2000 г.

През този период концентрациите на желязо и манган са под нивата на ПДК с еднократно завишение на желязо над ПДК за категория водоприемник в р.Велека. Регистрирано е минимално завишение на водородния показател рН над ПДК през летните месеци в участъците на горните течения на двете реки, което се дължи основно на сезонна интензивност на фотосинтезата. Стойностите на показателите за електропроводимост и неразтворени вещества са в нормите за І категория води.

По отношение на биогенните компоненти се наблюдават завишени концентрации през лятото на амониев азот над ПДК за първа категория в съответните участъци и на двете реки и на фосфати – единствено за р.Резовска. Общите показатели за органични замърсяващи вещества са в допустимите норми. Радиационното състояние на водите на анализираните проби е значително под ПДК за питейни води.

Състоянието на повърхностните води по отношение на микробиологични показатели се следи в 7 пункта, покриващи горното и средно течение на реките Велека, Айдере и Младежка. Обследванията показват изключително високо качество на водите по отношение на този показател.

Река	Станция	Стойност на БИ, (Q)
Велека	Звездец	5
Велека	Тракийски лагер	5
Велека	Качул	5
Айдере	Помпената станция	5
Младежка	Устие	5

Състоянието на речните води като цяло е добро и отговаря на проектната категория на реките , а по отношение на микробиологичните показатели е установено много високо качество на водите и в трите реки Велека, Младежка и Айдере. Потенциална опасност представляват източниците на замърсяване – производства и незаконните сметища във водосбора на Велека. Разположението на хвостохранилището върху карстов терен води до проникване на отпадните води от флотационната дейност по инфилтрационен път във водите на реките Докузак и Айдере - притоци на Велека. Опасността от замърсяване се подсилва и от вливането в реката на отпадните води от редица предприятия след различна степен на пречистване. Независимо че към настоящия момент р.Велека отговаря на проектната си категория, наличието на действащи и потенциални замърсители определя участъка непосредствено след М.Търново като критичен.

Съдържанието на нитрати във водите от терасите на р.Велека е под 10 mg/dm³, а на манган над ПДК - 130-230 mg/dm³, което най-вероятно се дължи на остатъчни замърсявания от рудодобива при гр.Малко Търново и с.Граматиково, но е възможно да се обуславя от естествен фактор.

Националната мрежа за наблюдение и контрол на замърсяването на почвите с тежки метали и металоиди е организирана в зависимост от източниците на замърсяване. В случая е организирано наблюдение в пасище в близост до хвостохранилището.

За определяне съдържанието на тежки метали в почвите са взети проби в близост до хвостохранилището в гр.Малко Търново. Основни елементи замърсители, които се наблюдават са олово, никел, цинк, мед и арсен.

През 1998 г. пункт за пробонабиране е организиран северно от хвостохранилището (пункт 1), а през 1999 г. - южно от него (пункт 2). Резултатите от анализите са представени в таблицата.

Сравнявайки изнесените в таблицата резултати се вижда, че анализите за 1998 г. показват превишение на нормите за мед Cu - 1.5 пъти над ПДК, докато за останалите анализирани метали те са в нормите. През следващата година се наблюдава слабо завишение на съдържанието на олово. Независимо от това общата констатация е, че след преустановяването на флотационната дейност и рекултивацията на хвостохранилището край Малко Търново като цяло замърсяването на почвите с тежки метали и металоиди е намаляло.

Резултатите от проведените наблюдения показват характерни за този район специфични активности на естествените радионуклеиди и липса на техногенна компонента.

Нарушени терени на територията на община Малко Търново, вследствие миннодобивната дейност :

• 
  От дейността на “Бургаски медни мини” ЕАД :
  

• 
  Надземен комплекс на участък “Бърдце” към рудник “Малко Търново”.
  
• 
  Две мулди и една халда в района на шахта 5 на участък “Бърдце”, заемащи площ от 28 дка.
  

• 
  На площ около 6 дка около хвостопровода, западно от хвостохранилище “Малко Търново”, непосредствено до дигата има стар разлив на хвост. Теренът е общинско пасище.
  
• 
  Консервирана част от хвостохранилище “Малко Търново” на площ 218 дка- извършена техническа консервация.
  
• 
  За участъци “Пропада” , “Младеново”има проекти за рекултивация от 1994г., необходимма е актуализация на работните проекти.
  

- Действащи кариери на територията на община Малко Търново са мраморна кариера на “Скални облицовки” АД и кариера за мраморизирани варовици на “Бургас вар” ООД. Дейността на двете кариери се извършва съгласно съгласувани с МОСВ годишни експлоатационни проекти.

2. 
   Терени, замърсени от нерегламентирани сметища :
   

През 2003 год. на територията на общината бяха почистени девет броя нерегламентирани сметища по Проект от Национална програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”. Същите дейности бяха извършени и през 2004 год.

За останалите, които възникват стихийно, предстои изготвяне на точни карти и уточняване количеството на отпадъците с цел предприемането на необходимите мерки за тяхното по-нататъшно ликвидиране.


1.4.3 Територии, засегнати от свлачища и ерозия
Ерозионните процеси в общината са слабо проявени, което се дължи на високата лесистост и на устойчивостта на основните скали.

Ерозията (площна и ровинна) на територията на ГФ обхваща 371.7 ха, предимно голи площи и гори за реконструкция. От тях 362.7 ха се намират в ДЛ “Малко Търново” и 9 ха – в ДЛ “Граматиково”.

Разпределението на ерозираните площи в ГФ по степен на ерозия е както следва: 34.7% - силна степен, 37.5% - средна степен и 27.8% слаба степен на ерозия. Основната част от силно ерозираните терени попадат в ДЛ “Малко Търново”.

Част от земите на селскостопанския фонд също са подложени на плоскостната и ровинна ерозия независимо от факта, че заемат основно заравнените била на междудолинните ридове с малка надморска височина. В пасищните земи тези процеси се дължат на непълното тревно покритие, по-интензивната паша на определени места и по-слабите възстановителни способности на тревите върху сухите пасища.

При обработваемите земи от ерозия са засегнати основно лесивираните почви, планосолите и плитките почви. При тях плоскостната ерозия е проявена в слаба или слаба до средна степен.

На територията на общината съществуват и няколко активни свлачища : в района на с. Младежко и по път І – 9, в района на ГКПП Малко Търново. Предприети са мерки за тяхното отстраняване.

1.1 Цех “Варови пещи” - източник на неорганизирани прахови емисии: прахови частици, съдържащи основно калциев карбонат, димни газове, съдържащи серен диоксид, азотни окиси и въглероден диоксид, водни пари и прахови частици от калциев карбонат;

1.2 Флотационната фабрика в Малко Търново, която в момента е спряна от експлоатация, но предстои да бъде пусната във връзка с производството на фелдшпат. За тази цел е съхранено и изключено от територията на парка част от хвостохранилището, което е разположено върху карстов терен. Отпадните води от флотацията могат да проникнат по инфилтрационен път във водите на реките Докузак и Айдере, а от там и в р.Велека.

1.3 Предприятията “Мрамор и Гранит”, БКС – Малко Търново чрез използвани води, които след различна степен на пречистване се вливат в р.Велека;

1.4 Струпването на битови отпадъци и оттичането на отпадните води от населените места, които се заустват в близките дерета.

1.5.2. Селско стопанство

Като източник на замърсяване може да се посочи и животновъдството, което се развива макар и в малка степен в общината. Предвид това, че животните се отглеждат свободно неможе да се конкретизира териториалният обхват на замърсяване.

Основната информация за анализа на този сектор от опазването на околната среда се набира от съществуващата програма за управление на ТБО, приета от Общински съвет Малко Търново с протокол №23 /16.03.1999г. , отчета по изпълнение на програмата за 2002 г. и собствени наблюдения и изчисления.

Общо за територията на общината през последните три години са генерирани 7789 т. отпадъци, от които в гр. Малко Търново 4866т., в с. Звездец 1031 т. и в с. Граматиково-2092.

По видове отпадъците са както следва:

- твърди битови отпадъци и приравнени към тях - 7737 тона;

- строителни отпадъци - 152 тона;

Дейността по събиране, извозване, съхранение и обезвреждане на битовите и строителни отпадъци се извършва от общинска фирма “Странджастрой” ЕООД . Контролът по обезвреждане на битовите и строителни отпадъци се извършва от общинска администрация и РИОСВ – Бургас. Организирано събиране и извозване на отпадъците в общината се извършва в четири населени места - гр.Малко Търново и селата Звездец, Граматиково и Бръшлян, местностите “Качул” и “Ковач”, ГКПП- Малко Търново . Фирма “Странджастрой “разполага с една кола за събиране на отпадъците от кофите тип “Шкода” и една кола за извозване на контейнерите.

Системата за събиране и извозване на ТБО обхваща 4370 души. Останалите села са отдалечени и с малък брой жители и там не е рентабилно организиране на сметосъбирането.

Използваните съдове за смет са кофи - 110 л - 764 бр. и контейнери 4 м^З -80 бр.Сметовозната техника многократно е ремонтирана и крайно амортизирана.

Събирането на ТБО става по определен график съгласуван с общинската администрация.

В община Малко Търново няма система за разделно събиране на отпадъците, причините са две – няма проявен интерес от местното население а също липсва фирма, която да извършва разделно сметосъбиране.

От общинската администрация отдел “Стопански дейности” контролира и отговаря за почистването и приветливия вид на населените места. Определен е служител, който се занимава с дейностите по опазване на околната среда и изготвяне на необходимата информация. Съставени актове няма.

Община Малко Търново има изготвена Наредба за подържане, опазване на чистотата и ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда на територията на общината. Тази Наредба урежда управлението на отпадъците с цел да се предотврати, ограничи или намали вредното им въздействие върху околната среда, както и заплащането на съответните услуги съгласно действащото законодателство. В Наредбата са включени редица клаузи, които забраняват съвместното изхвърляне на битови отпадъци и такива от растителен и животински произход, строителни, батерии, акумулатори и др. опасни отпадъци.

Депото на гр.Малко Търново се намира на 2 км.от града. Това е старо депо от 1988г. Проектният му капацитет е 90 000 куб.м. Към 31.12.2002 остатъчния му обем е 53 675 куб.м. Депото е отредено неконтролирано. Второто депо се намира на 1км. от с.Граматиково.Проектният му капацитет е 40 000 куб.м., към 31.12.2002 г.остатъчният му обем е 10468. Депото е отредено през1988г. като неконтролирано. Третото депо е на селата Звездец и Бръшлян. Намира се на 1 км. от с. Звездец . Депото има 30000 куб.м.проектен обем, към 31.12.2002г. има остатъчен обем 11960 куб.м.Периодично се извършва пробутване и запръстяване с булдозер.

И трите депа са изградени преди влизане в сила на Наредба 13 “За условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци “/06.11.1998г.

Изграждането на регионално депо е единствената алтернатива за общината. Въпреки, че е отбелязано в плана за действие, общината не може да осигури финасово изпълнението на тази мярка. Правим опити чрез екологични програми, финасирани от ЕС, да получим средства за актуализация на и реализиране на проект”Изграждане на площадка за депониране на ТБО- Малко Търново”. РИОСВ са дали положително становище относно изграждането на такова депо на територията на община Малко Търново.

Територията на община Малко Търново попада изцяло в границите на Природен парк “Странджа”. Основен проблем от екологична гледна точка се явяват нерегламентираните сметища около град Малко Търново и в населените места в района. Те са незаконни, възникват стихийно и не могат да се контролират. Общинска администрация е предприела мерки за ликвидиране на част от тях, като защити и работи по проект на МТСП по НП”От социални помощи към осигуряване на заетост “. В този проект основна дейност е ръчно почистване на нерегламентирани сметища в района на гр.Малко Търново и се реализира за период 01.01.2003г. -31.09.2003г.
3. Мерки и мероприятия, свързани с опазване на околната среда

Към момента са предприети няколко по-важни мерки за подобряване на състоянието на компонентите на околната среда:

1. Разработен е проект за районно ДТБО край Малко Търново – необходима актуализация на проекта;

2. Разработена е програма за управление на отпадъците за територията на община Малко Търново, която ежегодно се актуализира;

3. Извършена е рекултивация на хвостохранилището край М.Търново;

4. Изградена е оросителна инсталация в цеха за добив на варовик край М.Търново.

5. Разработен е проект за “Пречиствателна станция за отпадни води от град Малко Търново”.

Основната цел на проекта е осигуряване ефективно пречистване на отпадните води, чрез прилагане на природосъобразно , евтино и улесняващо експлоатацията технологично решение, като при това ще се използват природните дадености в района.

Целта на проекта е разрешаване на проблема за безопасно депониране на твърдите битови отпадъци от населените места в община Малко Търново. Небоходима е актуализация на проекта .

Източник на финансиране: международни фондове

2. Наименование на проекта: “Пречиствателна станция за отпадни води от град Малко Търново”

Основната цел на проекта е осигуряване ефективно пречистване на отпадните води, чрез прилагане на природосъобразно , евтино и улесняващо експлоатацията технологично решение, като при това ще се използват природните дадености в района.

Източник на финасиране : международни фондове.

Площта на гр. Малко Търново в регулация е 1092,393 дка., а площта извън регулация е 1189,366 дка. от тях :

• 
  обществени зони – 54 000 кв.м., реализирани – 21 600 кв.м.;
  
• 
  паркове – 300 000 кв.м., реализирани – 128 000 кв.м.;
  
• 
  градски парк – 107 540 кв.м.;
  
• 
  градини – 6 000 кв.м., реализирани – 3 000 кв.м.;
  
• 
  градска градина – 3 000 кв.м.;
  
• 
  тревни ивици по улици – 11 900 кв.м., реализирани – 7 140 кв.м.
  

В гр. Малко Търново се извършва залесяване и озеленяване почти всяка година през последните 4, засадени са около 400 бр. фиданки, както и голям брой декоративни храсти. Общината отделя необходимото внимание и средства за подобряване на междублоковите пространства в гр. Малко Търново, с цел подобряване на жизнената среда. През 2004 год. беше реализиран проект „Залесяване на междублокови пространства в кв. „Изток” и „Вишняев””. Подготвен е и проект „Изграждане на парк в к-с „Изток”. Извършено беше и допълнително озеленяване в цетралната част на града – пред пилони и градска градина, както и благоустрояване и озеленяване с храсти и дървета на ул. „Янко Карагяуров”. Продължава благоустрояването на тротоарните площи в града.

Поддържаката и почистването на зелените площи се осъществява с помощта на работещите към общинска дирекция “Благоустройство и комунално стопанство”, както и на работещите по програмата „От социални помощи към осигуряване на заетост” на МТСП.

НЕПРАВИТЕЛСТВЕН СЕКТОР

1. БИЗНЕС ЦЕНТЪР/БИЗНЕС ИНКУБАТОР – М.ТЪРНОВО

Сдружение “Бизнес център/Бизнес инкубатор - Малко Търново” е регистрирано в БОС на 13. 06. 2003 год. Регистрирано е като сдружение с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност. От 01. 08. 2003 год. “Бизнес център/Бизнес инкубатор- Малко Търново” премина към проект JOBS- “Заетост чрез подкрепа на бизнеса”, който е инициатива на Министерството на труда и социалната политика и Програма на ООН за развитие.

Така БЦ/БИ стана един от 42-та центъра изградени на територията на страната. Бизнес центровете и Бизнес инкубаторите, работещи по JOBS оказват всестранна подкрепа на стартиращи и действащи микро и малки фирми.

Целевите групи на проекта са :

- безработни;

- действащи микро и малки предприятия;

- действащи земеделски производители и кооперации;

- институции на местно ниво;

- неправителствени организации

СООПД “БЦ/БИ – Малко Търново” има за цел да подпомага и насърчава развитието на местната икономика, способства за предоставяне на по-големи икономически възможности на производителите чрез подпомагане създаването на нови и по-добри условия за тяхната работа, насърчава подпомага и съдейства за развитието на предприемачеството в региона на общината, способства за развитието на местен потенциал за подпомагане на безработните от региона чрез специализирана професионална подкрепа и съдействие за предоставяне на финансови средства за стартиране и развитие на малък и среден бизнес, подпомага безработните при стартиране на собствен бизнес, предоставя на производителите, предприемачите и желаещите да стартират собствен бизнес професионални бизнес консултации и съвети в областта на производството, пазарите, финансите, бизнес планирането, данъците, правната уредба, създаването и управлението на собствено предприятие, подбора и управлението на персонала и др., провежда специализирани курсове и програми за обучение с насоченост към повишаване нивото на бизнес познанията, управленските умения на производителите и предприемачите, оказва помощ и съдействие при изготвяне на бизнес планове, инвестиционни проекти, икономически обосновки при искане на заеми от банки и други финансиращи институции, съдейства на предприемачите и производителите при намирането на източници за финансиране и при осъществяването на контактите с финансиращите органи, набира организира и съхранява актуална икономическа информация с цел предоставянето й на заинтересованите лица, организира или съдейства при организирането на местни обществени мероприятия като семинари, работни срещи, изложби, панаири и други подобни за популяризиране на местният бизнес, предоставя информация и оказва съдействие за осъществяване на делови контакти в страната и чужбина, предоставя и изразява общите становища на членовете си с оглед постигане на общи интереси, участва активно в развитието на местни структури за намаляване на безработицата.

За постигане на заложените при създаването му цели БЦ/БИ – Малко Търново ще извършва проучване и оценка на икономическият потенциал в района на община Малко Търново и възможностите му за развитие,проучване и оценка на равнището на бизнес познания и потребностите за специализирано бизнес обучение на настоящите и бъдещите предприемачи и селскостопански производители в района, предоставяне на професионални консултации и съвети, ще разработва, организира и провежда специализирани курсове и програми за обучение в съответствие с потребностите на целевите групи.

БЦ извършва събиране обработка и интерпретация на статистическа и друга информация с цел създаване и поддържане на база данни с актуална икономическа информация, организиране и провеждане на семинари, работни срещи, изложби и други подобни обществени прояви с оглед насърчаване развитие и популяризиране на местния бизнес, издаване, отпечатване и разпространяване на брошури, информационни бюлетини, рекламни материали и др. издания, които Сдружението смята за необходими за своите цели, извършва технически услуги по изготвяне, оформление, разпечатване, копиране на документи и други издания, както и трансфер на такива по телекомуникационен или електронен път, разработва и кандидатства, управлява проекти.

БЦ/БИ – Малко Търново има право да сключва договори за лизинг, да извършва търговско представителство и посредничество по смисъла на Търговския закон.

Бизнес центърът управлява схема за микрокредитиране на обща стойност 200 000 лв., като размера на всеки лизинг е с максимален размер 25 000 лв. Кредитите се отпускат под формата на финансов лизинг. Отпуска се за закупуване на производствено оборудване.

Центъра работи в тясно сътрудничество с Община Малко Търново и Бюрото по труда. Специалистите консултират, кандидатстващи за заеми по Гаранционния фонд за микрокредитиране на Министерството на труда и социалната политика. Разработват се и бизнес планове за безработни, които искат да започнат самостоятелен бизнес с кредит от този фонд.

Националната мрежа от Бизнес центрове е отворена към всички подкрепящи бизнеса организации, с цел обединяване на усилията за предоставяне на качествени услуги и допълване на пакета от бизнес услуги, предлагани на частния сектор в страната.

Сдружението за издирване, възстановяване и опазване природното, културното и историческото наследство на с. Граматиково е създадено през 2000 г. регистрирано е в ОС гр. Бургас на 12. ІV. 2000 г.

Цел : Да съдейства за опазване на културно - историческото наследство, развитието му и развитието на културния живот в с. Граматиково. Да координира дейността на физическите и юридическите лица, които имат отношение към тази дейност. Да съдейства за координиране на контактите с родените и живущите в селото и увеличаване на приятелите на с. Граматиково. Да съдейства за осъществяване на връзки със сродни организации от страната и чужбина.
3. “СЪВЕТ ПО ТУРИЗЪМ – МАЛКО ТЪРНОВО”

На 19.01.2001 г. в Малко Търново се учредява неправителствена организация с обществено – полезна дейност “Съвет по туризъм – Малко Търново”. Основната цел на сдружението е : да координира интересите и действията и да активизира инициативата на органи и организации и фирми, свързани с развитието на туризма на територията на общината; да съдейства за разработването и провеждането на местната туристическа политика; привличане ва български чужди инвестиции. Основния предмет на дейност е : опазване, пропагандиране и туристическо интерпретиране на историческото наследство, културните цености и други антропогенни ресурси /бит, обичаи, традиции/; развитие на туристическата база и инфраструктура; подпомагане и контрол при спазване на туристическите стандарти и качеството на туристическото обслужване, участието във въвеждането и спазването на стандарти за качеството на туристическите дейности – лицензиране, категоризация, ниво на туристическите услуги.; осигуряване на информационна – рекламна и издателска дейност; участие в туристическата реклама и промоция на продукта на вътрешния и международния пазар; мотивиране на търговската етика в дейността на туристическите обекти, независимо от формата на собственост и др.