ВСИЧКО: 51бр. III-X 1127.5 12 - 3000 нива,изоставена нива, 0м. – 3800м

Най общата оценка е, че пазара на земята е слабо развит. Основните причини са следните:

Най-често се търси земя с определена характеристика и местоположение - край главен път или река. На това конкретно търсене предлагането е ограничено. Общият размер на продадените имоти възлиза на 1127.5дка с водещи VII-VIII категория и с местоположение Граматиково,Евренозово и Близнак.

Селищата в региона са обезлюдени и няма заинтересованост от развитие на земеделско производство;

Специфичните природо-климатични условия на региона определят ниска рентабилност на земеделското производство;

Преобладаващата част от възстановената собственост е на няколко наследници.Изключение е даден парцел да е на един собственик;

Ниска пазарна цена на земята;

Надробеност на земеделските земи при възстановяване на собствеността, а търсенето на земя е за масиви над 100дка.

Бъдещето развитие на земеделското производство и създаване на ефективни стопанства могат да предизвикат раздвижване на пазара на земята. Това не може да стане без интервенционните механизми на държавата, които ще регулират рисковите фактори в земеделието.

(м. Октомври 2005 год.):

Липсват големи животновъдни ферми. Животните се отглеждат в семейни ферми. Въпреки добрите грижи на производителите за отглеждането на животните, остро се чувства липсата на достатъчни познания в храненето и отглеждането им, което се отразява върху качеството на продукцията .

Рязко е спаднало производството на фуражи, особено зърнени. Голяма част от зърнените груби фуражи /слама/ се доставят от общинския център и Бургас, като транспортните разходи сериозно оскъпяват отглеждането на животните.

Влошен е породния състав при животните - крави и овце, като се чувства особено осезателно невъзможността на държавата да обхване развъдно-подобрителната работа в малките стада от крави и овце.Всичко това се отразява върху крайно незадоволителна продуктивност от кравите и овцете. Възпроизводственият процес се извършва безконтролно със случайни нетестенирани мъжки разплодници.

Минимален, но и постепенно нарастващ е броя на регистрираните земеделски производители по Наредба №3 / 29.01.1999 год. До настоящия момент регистрираните земеделски производители на територията на Община Малко Търново са 45 бр. От тях с нова регистрация 13 бр.,с пререгистрация 32 бр. Преобладаващата част от регистрираните земеделски производители отглеждат животни.

Спeцифичността на Странджанския район , липсата на изкупвателни центрове за мляко и млекопреработвателни предприятия, са основните фактори водещи до намаляване до минимум на интереса за регистрация на земеделски производители.

Няма фирми , които да изкупуват млякото, угоените животни, кожите от тях също. Разчита се на случайна продажба от нелицензирани търговци , които ги изкупуват на много ниски цени. Липсва сигурен пазар за реализация на произведената продукция, няма изградено тържище на територията на общината. Вълната от овцете няма пазар и се изкупува на много ниска цена 5-6 пъти по-ниски в сравнение с 1987 год. Частични закупувания има от страна на нелицензирани търговци и то на много ниски цени.

Усложнена е и епизоотична обстановка поради безконтролното движение на животни, необхванати при имунизации, неспазването на редица зооветеринарни изисквания. През 2005 год. в сравнение с предходните години са положени значителни усилия за подобряване на епизиотичната обстановка, имайки впредвид, че общината ни е гранична и рискова в това отношение.

На територията на община Малко Търново растениевъдството е отрасъл, който е слабо застъпен. Една от причините е ниската категория на земите на територията на общината. Преобладават земи от V – VІІІ-ма категория. Друга причина е липсата на земеделски кооперации.

През последните години се наблюдава тенденция към увеличаване на пустещите земи, въпреки мерките които се предприемат от Министерство на земеделието и горите. Площа на обработваемите земи е едва 113 646.802 дка. Което е 14.5 % от общата площ.


Изводи към раздел селско-стопанство:
 Съществуват условия за развитие на екологично земеделие;

Слабо се използва съвременната техника в селското стопанство;

Липсва маркетинговия подход и дългосрочното планиране при фермерите, има нарушена връзка “наука”-производство;

 Липсва сигурен пазар за реализация на произведената продукция,няма изградено тържище на територията на Общината;

 Намалява броят на животните, няма големи животновъдни ферми;

 Следва да се проучат добре възможностите за устойчиво използване на билки,горски плодове, гъби и др.;

 Сградния фонд и техниката са амортизирани;

 Липсват сдружения на земеделските производители;

 Влошен е породния състав на животните.

Реални възможности за развитие в нашият планиски район имат следните дейности :

 животновъдство;

 пчеларство;

 екологично земеделие;

 селски, еко и ловен туризъм;

 добив и преработка на дървесина;

 изкупуване,съхранение и обработка на билки, диворастящи видове и гъби.

Разпределението на горския фонд е както следва :

 гори на Държавните лесничейства 594 480,765 дка;

 гори Общинска собственост 88 179,478 дка

 гори на частни стопани 1 749,513 дка

Дървестните видове, които преобладават на територията на Община Малко Търново са дъб, бук, цер, габър, бял и черен бор.

Държавни гори - 15 431 ха;

Общински - 4 113 ха;

Гори на частни физически лица - 286 ха;

Гори на МОСВ - 1 593 ха.

Цялата територия на ДЛ се намира на територията на община Малко Търново. Обхваща землището на града и част от селата Бръшлян, Граматиково, Стоилово и Сливарово.

а) Видов състав (залесени площи в %):

бял бор - 3,0 черен бор - 8,9;

зелена дугласка - 0,7; др. иглолистни - 0,1;

общо иглолистни 12,7;
източен бук - 25; зимен дъб - 38,4;

благун - 14,6; цер - 3,6;

габър - 1,3; акация - 0,3;

ср. липа - 0,2; мъждрян - 0,3;

келяв габър - 3,3;

др.широколистни-0,3

б) Стопански класове - тъй като цялата територия на лесничейството попада в границите на Природен парк "Странджа", всички гори попадат в стопанския клас "Гори със специално предназначение". Но за планиране на горскостопанските мероприятия, лесоустройствения проект от 1998 год. дава разпределение на залесената площ в 13 броя стопански класове:

Иглолистни култури (ИК) - 2 519,3 ха;

Дъбов високо бонитетен (ДбВ) - 1 973,9 ха;

Дъбов средно и ниско бонитетен (ДбСрН) - 5 123,8 ха;

Буков високо бонитетен (БВ) - 645 ха;

Буков средно бонитетен (БСр) - 2 250,8 ха;

Буков ниско бонитетен (БН) - 602,3;

Зимендъбов високобонитетен за превръщане (ЗДВП) - 569,7 ха;

Буков високобонитетен за превръщане (БВП) - 342,5 ха;

Зимен дъбов средно и ниско бонитетен за превръщане (ЗДбСрНП) - 1088 ха;

Благунов средно и нискобонитетен за превръщане(БлСрНП)-116,2 ха;

Смесен средно и нискобонитетен за превръщане (СмСрНП)-390,2 ха;

Акациев (А) - 51,5 ха;

Стопански клас за реконструкция (Р) - 989,2 ха;
в) Санитарно състояние на горите:

През последните години се появи масово съхнене на горите в Странджа. На територията на ДЛ М.Търново то е по-слабо проявено, поради по-голямата надморска височина и по-влажния климат.

При иглолистните се наблюдава съхнене по черния бор, съхнене и рак по белия и съхнене по дугласката (в много слаба степен). Всички иглолистни култури, разположени на надм. височина 200 - 250 м пострадаха масово от снеголома през зимата на 2000 - 2001 година, като получиха поражения от 10 до 90 %. При широколистните основното заболяване е съхнене на дъба, съпроводено на места с нападение на полупаразитния храст черен имел. През последните 5 години се появи съхнене по цера и по бука.

Лов, риболов и билкосъбииране:

а) Лов - лова е разрешен на цялата територия на лесничейството, с изключение на резерватите. Територията за лов е разделена на държавен ловностопански район и ловностопански райони на ловните дружинки на град М.Търново и селата Бръшлян, Стоилово и Сливарово. Има искане и за предоставяне на територията на ловните дружини в село Граматиково. Международен ловен туризъм не се развива, тъй като няма условия.

б) Риболов - риболова е слабо развит от една страна поради ниските рибни запаси в природно лишената от водоеми територия, липсата на изкуствени водоеми, а от друга страна - малкото на брой регистрирани риболовци.

в) Странични ползвания - събирането на билки и гъби за промишлени нужди е слабо развито и инцидентно, от една страна поради липса на големи масирани находища и от друга поради ограниченията, наложени от ПП "Странджа"

Държавните лесничейства са третостепенни разпоредители с бюджетни средства и нямат собствени приходи.

Дърводобивните и лесокултурни дейности се отдават на ползватели и изпълнители, които ги извършват със свои или на подизпълнители работници. За първи път през 2003 година лесокултурната дейност се извършва от самото Държавно лесничейсто в рамките на Национата програма "От социални помощи към осигуряване на заетост". Назначени бяха 27 работника по програмата и 20 работника извън програмата/2003 г./. Организацията на посочените дейности беше такава и през 2004 и 2005 год. Служителите в ДЛ М.Търново са 32 човека.
Транспортни условия - пътища. Освен пътищата от държавната пътна мрежа, лесничейството разполага с 47,1 км собствени стабилизирани горски пътища . Наличната пътна мрежа не е достатъчна, освен това по-голямата част от нея е в лошо състояние и се нуждае от ремонт.

Държавна дивечовъдна станция с.Граматиково
Общата горска площ в района възлиза на 21 071 ха в т.ч 20 390 ха залесена.

По собственост горите се разпределят както следва:

- ДГФ - 18 556 ха

- Общински гори - 1 761 ха

- МОСВ /резервати/ - 750 ха

- Частни лица / възстановени ниви - 4 ха

Внесените по пътя на залесяването иглолистни: черен бор, бял бор, дугласка и др. са едва 3%.

Горите са разположени в землищата на селата Граматиково, Визица , Заберново, Бяла вода и Калово на община Малко Търново и селата Българи и Кондолово на община Царево. Района е свързващо звено и граничи с всички лесничейства в Странджа планина - Царево, Малко Търново, Звездец и Ново Паничарево.

Характеристика на горите на ДГФ:

а/ обща площ 18 556 ха в т.ч:

гори със стопанско педназначение;

гори със специално предназначение ;

С обявяването през 1995 година на Природен парк "Странджа" и изработените планове за управление , всички гори в района попадат в категорията на гори със специално предназначение. Основните насоки са свързани с екологосъобразното им стопанисване, многоцелево ползване, възпроизводство и опазване на горските ресурси.

Б/ разпределение по стопански класове:

- иглолистни 3,2%

- широколистни , високостъблени 91%

- за реконструкция 2,3%

- издънкови за превръщане 3,4%

- нискостъблени 0,1%

От изнесените данни е видно, че най-голямо е участието на широколистните високостъблени гори, като участието на останалите е незначително.

- възраст /средна/ -76 години

- средна пълнота - 0,76

- запас на 1ха - 176 куб.м

- среден годишен прираст на 1ха - 3,15 куб.м

- общ среден годишен прираст 60 480 куб.м

- общ запас - 3368450 куб.м
г/ ползване на горите:

В лесоустройствен проект от 1997 г. се предвижда годишно ползване в размер на 51 000 куб.м стояща маса , което е значително по-малко от средния годишен прираст на горите. Действително отсеченото за 2002 г. е 20 260 куб.м. През 2003 г. сечта беше около 28 000 куб.м заедно с дървата за местното население. За 2004 год. по лесоустройствен проект бяха изсечени 32 110 куб.м. стояща маса и 27 223 куб.м. лежаща маса. Добива беше 30 796 куб.м.

С приемането на проекта на плана за управление на парк “Странджа”, ползването на горите и по-специално от зрелите насаждения, ще намалее.
д/ възобновяване и залесяване

Основния метод на възобновяване на горите в района е този на естественото възобновяване. Правилното извеждане на главните сечи е гаранция за тяхното възобновяване по естествен път.

През 2004 год. в ДДС с. Граматиково не е извършвано залесяване.

Отглеждането на младите насаждения има изключително важно значение за подобряване състоянието на младите гори и увеличаване на тяхната продуктивност. Сега се отглеждат около 2500 дка, в резултат на което в м. Уеново, Папазова нива, Горначево, Приево, Каловски Св.Илия и др. са формирани елитни млади горски насаждения. През 2004 год. са отгледани 2400 дка. млади насаждения.

е/ ловно стопанство

През 2002 год. бившето Държавно лесничейство Граматиково беше обособено като Държавна дивечовъдна станция - Граматиково. Към ловната площ на стопанството се прехвърлиха 12 297 ха от Държавно лесничейство Ново Паничарево. Сега общата ловностопанска площ възлиза на 29 500 ха.

Основния вид дивеч са благородния елен, сърната и дивата свиня. В резултат на взетите мерки за опазване на дивеча, денонощтната охрана и засятите дивечови ниви, станаха причина за бързото увеличаване на числеността на дивеча:

благороден елен - 186

сърна - 324

дива свиня - 487

През 2003 година бяха поставени основите на ловния туризъм. Интереса се увеличава непрестанно, а това съответно води и до увеличаване на приходите за ДДС.
ж/ приходи от горите и работната сила

Основните приходи от горите са тарифните такси. За 2002 г. са внесени 232 000 лв., за 2003 - 387 625 лв.,а за 2004 год. – 366 364 лв. Реализирани са и приходи от стопанска дейност в горите /дърводобив/ и международния ловен туризъм.

През 2002 и 2003 г. значителни инвестиции са вложени за подобряване материалната база и пътищата. Реконструиран е основния горски кантон “Петрова поляна” , подобрена е базата в м.Качул. През 2004 год. инвестициите бяха в размер на 86 000 лв., които послужиха за подобряване на материалната база и обновяване на авто парка на ДДС.

С обособяването на ДДС и започването на стопанската дейност, значително се увеличиха и работещите в управлението, охраната на горите и производството. В момента числения състав на персонала е 54 човека.

Основен елемент във формирането на природния ландшафт в района имат горите. Те покриват около 70% от територията на района. Състоянието на горските насаждения е добро. Те са обект не само за стопанската дейност, но имат значение и за развитието на туризма. В тази насока ДДС - Граматиково започна оформянето на интересни горски кътове в местността Качул , Диов врис и др.

В процес на изграждане е втората фаза на дендрариум “Качул”, където са събрани видове от цялата растителност на Странджа планина.

Основен проблем за развитието на горското и ловното стопанство и за туризма се явява крайно недостатъчната и в лошо състояние пътна мрежа. Необходимо е целево предвиждане на средствата за изграждане на пътища и тяхното постоянно поддържане.

2. Териториална локализация и организация на ОГФ:

Разпределението на фонда е както следва :

ДЛ "Малко Търново" - гр. Малко Търново, с. Стоилово, с.Сливарово, с.Бръшлян – 3 923,5 ха

ДЛ "Звездец" - с. Звездец, с.Евренозово, с.Близнак, с. Бяла вода – 3 135 ха;

ДДС "Граматиково" - с.Граматиково, с. Визица, с. Заберново, с.Калово – 1 761 ха.

Източ.бук - 18 % - 260640 м³

Цер - 14 % - 206975 м³

Иглолистни - 7 % - 103270 м³

Др. широколистни - 2% - 25000 м³

семенни високостъблени - 55 % - 5370ха

издънкови - 8 % - 368 ха

изкуствени култури - 7 % - 752 ха

• 
  залесяване - 97 дка. засети с дъбов жълъд;
  
• 
  попълване на горски култури – 165 дка с дъбов жълъд;
  
• 
  окопаване на горски култури - едногодишни 89 дка., двугодишни – 52 дка., тригодишни – 176 дка.
  
• 
  почистване на площи за почвоподготовка – 67 дка.
  

Една от основните дейности на дирекцията и през 2004 год. беше задоволяване на местното население и учреждения към общината с дърва за огрев и строителен материал. Бяха добити и предоставени за ползване от населението 5 973 пр.куб.м. дърва.

Общото количество на добитата дървесина през годината е :

• 
  иглолистна - 4 306 куб.м стояща и 2 422 куб.м. лежаща маса;
  
• 
  широколистна - 16 828 куб.м. стояща и 11 209 куб.м. лежаща маса;
  

Приходите, реализирани от дирекцията са основно от продажба на дърва и дървен материал и са в размер на 132 590 лв.

Основните клиенти-ползватели с които работи дирекцията са : „Агролес-Димов” ЕООД, „Брод-ДА” ООД, „Странджалес 2000” АД, „Радиор” ООД, ЕТ „Силес”, „Кроношпан-България” и др.
Към дирекцията работят 14 служители и работници, а за извършване на лесокултурните мероприятия допълнително са назначени 12 човека.
5. Транспортни условия - до голяма степен горските масиви са достъпни чрез горски пътища. Действащият лесоустройствен проект на ДЛ Малко Търново посочва дял от около 15 % за недостъпни горски масиви.

Има концепция , в която е заложено строителството на 10 км горски пътища, както и отпускането на допълнителни средства за отремонтирането на вече направените пътища.

- общо залесена - 18 889 ха;

- горски пасища - 246 ха;

- незалесена площ - 1 767 ха;

1. Според собствеността на горите площта на лесничейството се разделя както следва:

- държавен горски фонд /ДФГ/ - 17 308 ха;

- общински горски фонд /ОГФ/ - 3 153 ха;

- частен горски фонд /ЧГФ/ - 213 ха

2. Преобладаващи видове гори:

- широколистни високостеблени - 13 484 ха;

- иглолистни култури - 1 164 ха;

- реконструкции - 2 100 ха;

- издънкови за превръщане - 2 139 ха;

- нискостеблени - 2 ха;

3. Преобладаващи дървесни видове:

- дъб - 11 490 ха;

- цер - 3 673 ха;

- габър - 1 658 ха;

- източен бук - 750 ха;

- черен бор - 903 ха;

- бял бор - 243 ха;

- други широколистни – 172 ха;

4. Стопански класове :

- иглолистни култури - 1 292,2 ха;

- дъбов високобонитен ст.клас - 2 910,1 ха;

- дъб.средно и ниско бонит.ст.клас - 6 866,6 ха;

- церов стопански клас - 1 549,6 ха;

- буков средно бонит.ст.клас - 428,3 ха;

- габ.стопански клас - 524,8 ха;

- дъб.високобонит.ст.клас за превр. - 776,1 ха;

- дъб.средно и нискобонит.ст.клас за превр. - 1 837,0 ха;

- стопански клас за реконструкция - 1 238,8 ха;

На територията на ДЛ ”Звездец” има условия за спортен риболов в реките Младежка и Велека. За подобряване на условията за риболов е необходимо да се направят 5 км. риболовни пътеки, както и да се извърши зарибяване с балканска пъстърва.

Изработени са специални проекти за паша по горскостопански участъци и землища, в които е указано в кои подотдели се допуска. През настоящото десетилетие пашата на добитък в горите ще бъде основното странично ползване.

Определен е броя на добитъка, който може да се пуска на паша при норма 1 брой или 5 броя дребен добитък на 1 ха и 1 коза на 1,2 ха.

Разрешената за паша площ е 42,3 % от площта на лесничейството, предмет на устройството. За паша на едър и дребен добитък са разрешени 6 544,6 ха, на която могат да се пуснат 6 545 броя едър или 32 723 броя дребен добитък.

Площите, разрешени за паша, са групирани в пасищни блокове, в които са проектирани залесителни мероприятия.

Пашата на едър и дребен добитък се разрешава в насаждения и култури с височина над 3 метра. Абсолютно забранена е във всички зрели гори, независимо дали в тях има или няма проектирани мероприятия, в семенните бази, в природните забележителности и защитени местности, освен в защитена местност “Велека”, в чиято заповед за обособяване е записано, че се разрешава паша. Забранена е нощната паша. Ще бъде забранена и в обособените по лесоустройствен проект зони на спокойствие на дивеча на обща площ – 2 737,4 ха. Подробно по землища, отдели и площ, те са описани в проектите за паша по горскостопански участъци.

Освен в разрешените площи, паша може да се допуска и в насаждения, предвидени за реконструкция и в голините, предвидени за залесяване, до момента на извършване на почвоподготовката.

При необходимост лесничейството съвместно с общината и кметствата определят местата за прокари, съобразно условията и разпоредбите за паша в горите.

2. Билки

Друго странично ползване за лесничейството е събирането на билки. Средно годишно може да се събират около 5 тона билки.

В момента съществуват 43,2 км. стабилизирани пътища. Голяма част от тях са неизползваеми, поради паднали мостове и повредени пътни съоръжения.

Всички стабилизирани пътища се нуждаят от постоянна поддръжка, но през последните 5 години не е извършван ремонт или строеж на нов. Черните пътища /без настилка/ са 70 км. и се използват в сухо време.
Приходите от горскостопанска дейност /дърводобив/ се движат от 250 000 до 400 000 лв. годишно в зависимост от комплектованите за сеч насаждения и обема на дърводобива.

Държавно лесничейство “Звездец” развива дейността си на територията на Община Малко Търново в землищата на селата Звездец, Евренозово, Близнак, Младежко, Бяла вода, Стоилово и Бръшлян.

В лесничейството работят общо 52 лица, от тях – 31 служители и 21 работещи по ЛКМ и пожаронаблюдатели.

5. ТЪРГОВИЯ И УСЛУГИ
Търговската мрежа на територията на общината е сравнително слабо развита. Развиват се традиционните битови услуги – шивашки, дърводелски, бръснаро-фризьорски, ремонт на битова техника и др. съсредоточени главно в частния сектор, на територията на гр. Малко Търново и селата Граматиково и Звездец.

Търговското обслужване се извършва от над 230 фирми – по данни от ТДД Бургас. Развива се предимно частната търговия. Обслужването на населението по малките населени места в общината се извършва основно от Всестранна кооперация „Илия Бояджиев” и отчасти от Общинска фирма „Хипократ 96”. Фирмите на територията на общината в сферата на търговията и услугите работят основно в направленията:

Търговия с:

-хранителни стоки;

-облекло, текстил, обувки;

-парфюмерия и козметика;

-домашни потреби и битова техника;

-канцеларски материали;

-селскостопански продукти, семена, торове и препарати за растителна защита;

-медикаменти,

-горива и авточасти,

-строителни материали и др.

Услуги:

- банкови и застрахователни;

- обущарски;

- дърводелски;

- заведения за обществено хранене и развлечения и др.

Като цяло услугите са с трайно установена тенденция на запазване и стабилизиране.

Инфраструктурата на бизнеса и институциите на територията на общината са представени от:

• 
  банково обслужване - “Булбанк”, ДСК;
  
• 
  застрахователно дело - ДЗИ, “Витоша”, “Орел” АД, “Евроинс“;
  
• 
  правно-юридически – Районен съд, Районна прокуратура, нотариус, адвокати;
  
• 
  данъчни – Отдел „Местни данъци и такси” към Общинска администрация Малко Търново;
  
• 
  РПУ ;
  
• 
  БТК и Български пощи;
  
• 
  информационни – 2 кабелни телевизии, местен радиовъзел и общински вестник.
  

В община Малко Търново има регистрирани и 7 нестопански организации, които представят неправителствения сектор. Дейността им е насочена основно към работа с младите хора, малцинствените групи, защита интересите на трудещите се и др.

1. 
   Културно – историческо наследство
   

Районът на Странджа, особено територията на общината, представлява своеобразно вместилище на уникални по рода си паметници на духовна и материална култура от национално значение. Тук се редуват почти без прекъсване културни пластове от енеолитната и бронзова епоха, тракийската мегалитна култура, античността, средновековието, Българското възраждане, до най-новата ни история, в концентрация, рядко срещана за Европа. По отношение на културно-историческото наследство Странджа разполага с не по-малко предпоставки да бъде определена като специфична етнокултурна област със съхранените до днес уникални за страната традиции и обичаи, местен бит и говор. Богатството от паметници на културата от всички исторически епохи допълва специфичния дух на територията.

Културно – историческата характеристика на Странджа има важно значение с оглед ефективното опазване, природосъобразно развитие и съхраняване на ценностната система на района.

Опорен момент в развитието на територията е епохата на Одриско – Сапийската династия, когато Бизия /дн. гр. Виза в Р Турция/ става столица на Одриското царство. Този период заслужава специално внимание, тъй като именно тогава се залагат основите на онази типична Странджанска духовна култура, чийто тракийски субстрат е очевиден и в наши дни.

Като особен акцент в духовната култура на Странджа изпъква своеобразната празнично-религиозна система, характерна със свободното съжителство на християнството с древните езически обичаи. Само в този край се среща нестинарството, чиито корени се търсят в дионисиевите анестенерии. И пак тук единствено в България се среща т.нар. “Бял кукер” – кукер без маска. И до днес във вътрешността са запазени характерният странджански говор и топонимия.

Странджа е уникална със своеобразната си култова архитектура. Почти всички църкви в региона са едновременно архитектурни и художествени паметници на културата. С особена стойност са църквите в Малко Търново и селата Заберново, Калово и Бръшлян. Типични са параклисите, които местните наричат “столнини” и “одърчета”. Счита се, че те са свързани с древни култови места край извори.

Една от най-съществените особености на общината е присъствието на мегалитната култура (мегалит – от гръцки – “голям камък”). Каменни гробници от времето на траките, познати с името долмени, са пръснати из цяла Странджа. Изградени са изцяло от огромни каменни плочи (3–3.5м). Тук и в съседната планина Сакар са местата с най-голяма концентрация на такива паметници на Балканския полуостров. Учудващо добре оцелели през хилядолетията, за съжаление почти всички те са унищожени през цивилизования ХХ век от иманяри или от невежество.

3. 
   Архитектурно наследство
   

• 
  западностранджанска – с ъглово огнище (Горно и Долно Ябълково, Желязково, Тагарево, Богданово, Факия)
  
• 
  средностранджанска  - с пристенно огнище (Стоилово, Бръшлян, Визица, Бяла вода, Звездец Граматиково, Кондолово, Малко Търново)
  
• 
  източностранджанска – с комбиниран план (Кости, Бродилово, Ахтопол). Най-ранната жилищна сграда в Странджа е приземната къща, изградена с талпени дъбови стени върху каменни основи. Датира се от началото на ХVІІ до края на ХVІІІ век.  С. Бръшлян е обявен през 1982 г. за архитектурен и исторически резерват. Той се състои от 76 къщи – архитектурни паметници на културата, 9 от които са с национално значение, 22 – ансамбли, а останалите са от местно значение. Църквата “св. Димитър” с килийно училище и параклисът “св. Пантелеймон”.
  

Спецификата на духовната култура на Странджа е в съчетанието на българската празнична система като цяло с типично регионалните белези на обичаи и обреди.

Типично регионален е уникалния старинен обичай нестинарство – танц върху жарава. Нестинарството е ритуал, произхождащ от древен езически обичай, който съществува от хилядолетия в българската обредност и е единствен по рода си в Европа.
Ритуалът се изпълнява на 21 Май – денят на Св.Св.Константин и Елена.
Обредът е забулен в мистика и магнетизъм, а загадъчната усмивка на местните хора пази тайната на този духовен феномен на Странджа. Нестинарския празник е събирал жителите от селата Българи, Кости и Граматиково, Стоилово и Сливарово.

Добре съхранени са колоритни и оригинални обряди, които се изпълняват във връзка с определени събития и празници.Те възставяват древните традиции и поверия за здраве, плодородие, изгонване на злите духове и др.

2. 
   Съхранение и популяризиране на културно-историческото наследство
   

Основен дял в цялостният духовен живот на региона заема изучаването, съхраняването и популяризирането на културно–историческо наследство.

Важен туристически ресурс са музеите, където по определена тематика са съсредоточени преносими културни и исторически паметници. От една страна, те имат по – висока познавателна стойност, а от друга по – добре се осигурява тяхното опазване и изследване. Исторически музей Малко Търново е създаден през 1983 г., с идеята да се превърне в информационен център за културно-историческото развитие на Странджа. Той разполага с пет сгради, като в три от тях са разположени експозициите. Къщите са оригинални, типични странджански творби на народните майстори, което ги прави особено ценни за историята на българската архитектура. В експозициите е нарушен традиционният способ на експониране в строго следване на хронологическия ред - “от древността до наши дни”. Експонирането е осъществено тематично и с акцентуване само на онези събития и явления, които са характерни за региона. Тук могат да се видят мраморни надгробни плочи, жертвеници, колони с гръцки надписи и мраморна статуя на римска девойка, два фронтона от тракийска куполна гробница, керамика. Иконната живопис е представена от няколко икони от XIX век, дело на местни майстори. Те се отличават от всички други български икони, най-вече по своята стилистика: с приглушен колорит, в който преобладава тъмно зеления цвят - нещо нетипично за иконната живопис. Народният бит е представен чрез експозицията на автентични предмети, оръдия на труда, съдове и облекла.                   Национално-освободителното движение е представено чрез копия на снимки, документи и оръжия в комплекса и на историческата местност Петрова нива, където около мемориалния паметник, всяка година се събират от 30 до 50 000 души, дошли да почетат паметта на Преображенци.

Исторически музей гр. Малко Търново е включен в движението “Стоте национални туристически обекта”.

3. 
   СТРАНДЖАНСКИТЕ СЕЛА
   

В настоящия момент част от населените места в общината, използвайки наличните ресурси и уникалното съчетание между природа и културно-историческо наследство, успешно стартираха развитието на селския и културно-познавателен туризъм. Първи в това начинание бяха селата Бръшлян, Стоилово и Граматиково.

Село Бръшлян се намира на 15 км северозападно от гр. Малко Търново и 64 км от гр. Бургас, на 240 м.н.в. Сгушило се е сред китна котловина, обрасла с дъбови и букови гори. В района се намират митичните поляни, обрасли с росен, свързани с поверието за чудодейната му целебна сила през определено време от годината. Сегашното селище датира от края на ХVІІ и началото ХVІІІ век. Избрали сегашното му местоположение, защото било естествено защитено от ограждащите го височини и имало естествени водоизточници. Старото име на селото е Сърмашик, а настоящото е негов буквален превод. През ХІХ век селото е голям скотовъден център. Село Бръшлян има героично историческо минало. Бръшлянци дават жертви както при Хетерията (Гръцкото национално-освободително движение през 1821г.), така и по време на Преображенското въстание (1903 г.). Тук е арената на знаменитата “Сърмашишка афера”, в която са дадени първите жертви на въстанието. Селото и героите са прославени в песента, превърнала се в химн на Странджа – “Ясен месец веч изгрява”. Автор на текста е войводата на Лозенградския район Яни Попов. През 1982 г. Селото е обявено за архитектурен резерват. 76 от къщите в него са паметници на културата и са типични представители на странджанската архитектура от ХVІІІ и ХІХ век. И тук древните обитатели на планината – траките, са оставили следи. В околностите на селото има долмени, могилни некрополи и останки от антично селище. Счита се, че в Бръшлян са били светилищата на бога на плодородието и виното Дионис, почитан от траките, и на гръмовержеца Зевс. Мястото, на което в края на ХVІІ век е издигната църквата “Св. Димитър”, в древността е било тракийско светилище. Възрастните хора помнят и разказват как в местността Борилото е бил единственият извор на село Бръшлян и как жителите му са идвали с харкуми (бакъри) за вода. Малкото кладенче, скътано в красиво и прохладно място между 160 бука, е възстановено и щедро предлага прохлада с леденостудената си вода. Празникът на селото се отбелязва на 9 август – деня на Св. Пантелей.

• Църква “Св. Димитър”, представител на предвъзрожденската култова архитектура

Сезонна работа намират около 25 човека, всичко тава бе постигнато с цената на много труд, ентусиазъм, голяма организаторска работа. Селото се превърна в атракция и еталон за развитие на туризъм, но има какво още да се желае и да се направи.

Намира се на 25 км североизточно от М. Търново и на 68 км от Бургас (през м. Босна). Селото е разположено на югоизточните склонове на Босна, на високо огледно било над долината на р. Велека. Оттук се разкриват красиви панорамни гледки към Резовското било и турска Странджа. На север от Граматиково се намират едни от най-представителните горски екосистеми, съхранили вековни дъбово-букови гори.

Природните и историческите дадености, с които разполага землището на с. Граматиково, са част от даденостите на Община Малко Търново и са с неоценима стойност.

Влиянието на Черно море по течението на р. Велека и Орешка река е предпоставка за развитие на понтийска растителност. Тук се намират много ендемични и реликтни растения. Освен странджнската зеленика, тук е открито най - голямото находище на кавказка боровинка. На същата територия се намират много интересни видове от рода на колхидския джел, пирена, залиста, волски език и др.

На територията на горски разсадник Качул се намира дендрариум с над 140 дървесни видове. Това е интересно място за отдих и забавление

Районът е богат на множество исторически обекти от римската и византийска епоха - градища, калета, леярни пещи за медна руда и др.

На територията на землището се намира един от най - интересните християнски манастири от времето на исихазма, построен в пещера - манастира Св. Троица в м. Малката котвена.

Като се има впредвид, че въздушното разстояние до черноморските курорти е 10 - 15 км., а пътя е 34 км., всичко това дава възможност за една добра комбинация за развитието на еко и селски туризъм в района.

През 2002 г. бившето Държавно лесничейство бе преобразувано в Държавна дивечовъдна станция с основна задача развитието на лова, ловностопанската дейност и организиран ловен туризъм.

Легловата база, с която разполага ДДС Граматиково е добра. Има два ловни дома в м. Качул - 17 легла и в м. Петрова нива - 7 места. Разполага още с два кантона в село Калово и село Кондолово, които в бъдеще ще бъдат реконструирани.

„Сдружението за издирване, възстановяване и опазване на природното, културното и историческа наследство на с. Граматиково” издирва и възстановява оброчища, извори и природни забележителности, като ги прави достъпни за любителите на природата и едновременно с това ги съхранява за бъдещите поколения.

Интерес за туристите представлява и „Горската сбирка” на ДДС Граматиково, която представя флората и фауната на Странджа.

• 
  Параклиси: „Св. Илия” – на 2 км източно от селото; „Св. Георги” – в западна посока, в гробището на селото; „Св. Богородица” – на 2 км източно от селото;
  
• 
  „Св. Св. Костадин и Елена” – одърче на около 2 км източно от селото, в м. Язмицата – присъствие на понтийска растителност в района: странджанска зеленика, джел, рускус, волски език, скрипка и др.;
  
• 
  Църква „Св. 40 Мъченици” – от края на ХVІІІ век, паметник на културата;
  
• 
  “Св. Троица” – развалини от стар манастир на около 5-6 км северно от селото в м. Котвините и едноименен параклис, строен през 1870 година върху входа на естествена пещера;
  
• 
  Голямата аязма в м. Влахов дол – „родината” на нестинарството;
  
• 
  Хилядолетен лъжник (Quercus hartwissiana L.) в м. Малката Котвина;
  
• 
  „Горска сбирка” – представителна експозиция, посветена на биологичното разнообразие на Странджа и историята на горското дело в района;
  
• 
  В периода май-началото на юни – странджанска зеленика в горите по долините на реките велека и Дяволски дол;
  
• 
  Дендрариум в м. Качул.
  

Село Стоилово се намира на 9 км североизточно от град Малко Търново и на 83 км от областния център гр.Бургас, в едно от най - живописните места в Странджа. То се простира на високо било, а от двете му страни са долините на р. Велека и Айдере /Мечи дол/. От тук започват интересни пешеходни и смесени маршрути и се разкриват впечатляващи панорамни гледки към Босненското било, към Пèтрова нива с паметника на Преображенци, както и към вековните букови гори на резерват „Средока”. Старо хасекийско село, тук и до днес е съхранен кошничарският занаят, могат да се видят стари странджански къщи и запазен традиционен поминък. Около селото и досега се практикува пране и тепане в естествени природни перални - бари.

В м. Докузак се намира и голям естествен водопад, който е природна забележителност за района.

В близост до селото се намира м. " Петрова нива ", исторически обект с национално значение, включен в списъка на стоте туристически обекта в България.

На югоизток от селото са защитените местности „Кривинизово” и „Велека”, с живописен каньон на р. Велека между м. Ковач и м. Пèтрова нива. На 5 км южно от селото се намира защитена местност „Моряне”. В Звездец има 12 къщи, обявени за архитектурни паметници.

Мегалитните паметници и тракийските надгробни могили в землището на селото

свидетелстват за неговото средищно място в древността, когато е кръстовище на важни търговски пътища между Факия и Василикò (дн.гр. Царево), Ахтопол и Инеада (дн. в Р Турция). В Звездец и околностите му са намерени три антични надписа на старогръцки език, посветени на Зевс.

6. 
   СЕЛО ВИЗИЦА
   

Визица се намира на 35 км от Малко Търново и на 61 км от Бургас. Разположено е на едно от най-слънчевите странджански била – Визичко бърдо. Североизточно от селото има голям масив странджански гори от източен горун и благун. В района могат да се наблюдават обикновен мишелов, ястреби, малък креслив орел, черен щъркел и др. От Визица е възможен пеши преход в посока Приморско през м. Студената вода и с. Писменово. Намиращите се в околностите на селото тракийски надгробни могили, некрополи, останки от антични крепости и следи от металургична дейност насочват към съществувало на това място тракийско селище. В самото име Визица също се търси тракийски произход. Смята се, че първите жители на новооснованото селище са преселници от средновековната крепост Урдовиза.

6. 
   СЕЛО ЗАБЕРНОВО
   

Село Заберново се намира на 44 км от Малко Търново, на 61 км от Бургас и на 4 км южно от шосето Визица-Босна. Разположено е в подножието на билото Босна-Уграш. Селището съществува от дълбока древност. Заберново е родното място на популярния в началото на ХХ век детски писател Дядо Благо (Стоян Русев), и на най-известния странджански краевед Горо Горов. Празникът на селото се отбелязва в деня на Голяма Богородица – 28 август.

От Заберново достъпни са м. Тракийски лагер с добра база за отдих, р. Велека с възможност за къмпингуване и бивакуване, защитена местност „Парория” с останки от няколко манастира.

Околностите на Заберново са осеяни с множество антични паметници – тракийски, римски и средновековни. В различни местности около селото има долмени. На 4 км югоизточно от Заберново е локализирана тракийска и ранновизантийска крепост, построена на завой на р. Щремница, в съседство с Кокоровски дол. Крепостта е непристъпна от три страни. Открити са следи от металургична дейност. Подобна крепост е открита и в местността Рупите. На много места около селото има следи от стари манастири и параклиси.

6. 
   СЕЛО КАЛОВО
   

Калово се намира на 3 км южно от шосето Визица-Босна. Разположено на южните склонове на Босненското било, между ридовете Иринин чукар на запад и Уграш на изток, от селото се разкрива красива панорама към долината на р. Младежка и централна Странджа. В селото има запазени стари дървени къщи, които му придават специфична възрожденска атмосфера.

От с. Калово в източна посока е възможно да се стигне по стар коларски път до с. Заберново (пеша или с велосипед), до м. Тракийски лагер, както и до м. Пèтрова нива.

В землището на Калово се срещат паметници от времето на траките и от античността, което води до предположението, че то съществува от дълбока древност.

6. 
   СЕЛО БЯЛА ВОДА
   

Намира се на 43 км от М. Търново и на 45 км от Бургас. Селото е разположено в подножието на вр. Босна, над един от притоците на р. Младежка. Околностите на Бяла вода са обрасли с гъсти гори от източен бук, габър, благун и цер. В района могат да се наблюдават скален орел, южен белогръб кълвач, малък креслив орел и др.

От с. Бяла вода до с. Калово е 1 час пеши преход; до м. Тракийски лагер – 2 часа, а до м. Босна е 4 км.

Откритите археологически обекти свидетелстват, че селото е съществувало още в Античността – останки от антично селище в м. Градището, на юг от селото – тракийски могилен некропол, а на югоизток, в м. Кунгьов гроб, върху висок рид над левия бряг на р. Младежка – тракийска и късноантична крепости.

Живот по тези земи е имало още в Античността, ако се съди по откритите мегалитни паметници. Само на 2 км от Евренозово в посока с. Звездец, в м. Бакърен извор се намира уникален археологичен комплекс, съчетаващ в себе си обекти, отдалечени един от друг във времето с около десет века. Еднокамерен долмен с дромос (коридор) от ХІ-Х век пр. Хр., надгробна могила – интересен култов комплекс, свързан с обредите на смъртта при траките, тракийско светилище от най-стар тип „умбо” или омфал – пъп на света, се намират в близост до римска гробница от ІІІ-ІV в. от н. е.

11. 
    СЕЛО БЛИЗНАК
    

Намира се на 54 км южно от Бургас и на 41 км от М. Търново.

Характерни за този район са старите дъбови гори от благун и цер, а на запад от селото от източен бук и източен горун. Край реките и доловете се извисяват единични дървета от странджански дъб (лъжник). Село Близнак предлага много възможности за пешеходен туризъм. В близост до селото са изворите на река Младежка. В северозападна посока, на около 12 км, до село Голямо Буково, се намира единствения действащ манастир в Странджа - “Животоприемний източник”. В региона има много долмени. Археологическите находки показват, че тук е имало селище още по времето на бизийските тракийски царе, а по-късно и в периода на властване на римските императори. На юг от селото, в местността Караевренско кале (Градище), са намерени монети, а в самото село е открит мраморен релеф на Трите нимфи от ІІ век сл.Хр. и съкровище от 499 фолиси (посребрени медни монети) на римски императори от ІV век. Фрагментираният мраморен релеф на трите нимфи е запазен само в долната си част. Върху нея със старогръцки букви е изписано името Тиберий Клавдий Премийон – вероятно романизиран тракиец, приел римско гражданство по време на Клавдиите около І в.сл.Хр.

7. 4 ФУНКЦИОНАЛНИ ЗОНИ ЗА ОТДИХ И ТУРИЗЪМ
В Община Малко Търново е извършвано зониране с ТУП на Община Малко Търново и Териториално-устройствения план на отдиха (ТУПО) на общината, които нямат екзекутивна сила към момента, но в известна степен са определили основното предназначение на териториите и предвижданията на общината.

В ТУПО на Община Малко Търново са обособени няколко функционални зони за целите на отдиха и туризма:

• 
  курортно-климатична зона, включваща една компактна територия в землищата на селата Звездец, Калово, Бръшлян, Визица, Заберново, Граматиково, Стоилово и гр.Малко Търново;
  
• 
  зона за профилакториуми и обществен отдих, включваща територии по поречието на р.Велека в местностите Ковач, Петрова нива, Тракийски лагер, Качул - Калиново;
  
• 
  вилни зони – предложения за вилни зони като разширения на селищата Визица, Заберново, Бяла вода, Звездец и Граматиково;
  
• 
  земи за земеделско ползване - със и без застрояване – общо 26 местности около 10 селища в общината, три от които по поречието на р.Велека;
  
• 
  съществуващи селища, подходящи за индивидуален отдих – Младежко, Бяла вода, Бръшлян, Калово, Визица, Стоилово, Евренозово и Заберново.
  

В общината се очертават две по–компактни туристически съсредоточия: “Качул - Калиново” и “Ковач”, разположени в долината на р.Велека.

В първото от тях са изградени 3 обекта за обществен отдих, горски дом “Качул” и е започнало строителство на бунгала в двора на бившето АПК. Построените обекти за индивидуален отдих са 13.

В зоната на “Ковач” са разположени 3 обекта за обществен отдих – почивна база на “Лукойл-Нефтохим” АД, почивна база на “Обреден комплекс” ЕООД към община Бургас и почивна база на Община Малко Търново. В непосредствена близост е и комплексът на рибарника, стопанисван от “Странджалес” АД. С тенденция за развитие в туристическо съсредоточие е районът м.Тракийски лагер – ИМ “Петрова нива”.

За посочените локализации е характерно, че не са обезпечени с устройствени и застроителни планове. Процедурите, предприети от Община Малко Търново по изготвяне на кадастрални карти включват и тези зони, на чиято база ще бъде извършено устройствено планиране.

7. 5 ТУРИСТИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА
7.5.1 Средства за настаняване
На територията на общината има категоризирани три частни квартири – с общо 11 легла в гр. Малко Търново; категоризирани са четири къщи за гости в с. Бръшлян - с общо 15 легла, една къща в с. Калово – 2 легла, една къща в с. Стоилово – 6 легла и вила „Качул” – 6 легла.

2. 
   Места за хранене и развлечение
   

Категоризираните заведения са 22 с общ брой места за сядане 473, от които:

* в гр. Малко Търново - 16 заведения с общ брой места за сядане 353;

* в с. Граматиково - 5 заведения с общ брой места за сядане 70;

* в с. Звездец - 3 заведения с общ брой места за сядане 50.

На територията на общината няма категоризирани атракционни заведения.

Основния посетителски поток е съсредоточен в гр. Малко Търново, с. Бръшлян, с. Стоилово, с. Граматиково, карстовите извори край с.Младежко, карстовия район “Докузак” край с. Стоилово, историческата местност “Петрова нива”, м. Индипасха, м. “Мишкова нива” и м. “Пропада”. Престоят се ограничава обикновенно до ден - два в най – добрия случай до седмица. Характерни са краткотрайните летни посещения с цел къмпиране в долините на река Велека и по – големите реки, лов, риболов, гостуване при близки и роднини и участие в различни чествания. Целите на посещенията са повече познавателни и по – малко свързани с рекреация. По – интензивно ползване за отдих е регистрирано през 1996 – 1998 г. предимно на ученици от Бургас в Зеленото училище на Малко Търново. Като цяло структурата на посетителския поток е представен от учащи се и студенти, скаути, организирани туристически групи чрез заявки от туристически агенции от цялата страна, като най-често са тези от Слънчев бряг и Дюни.
7.5.3 Туристически маршрути

1. 
   Пешеходни маршрути
   

• 
  Малко Търново – Водицата
  
• 
  Малко Търново – дядо Гьоргевото врисле
  
• 
  Малко Търново – Манастирчето
  
• 
  Малко Търново – Хижа ТИЦ
  

Село Стоилово е изходна точка за множество маршрути из региона. От селото се разкрива красива панорама към резервата Средока и Странджа планината. Маршрутът село Стоилово – местност Докузак позволява:

• 
  Риболов и къпане в река Аидере
  
• 
  Наблюдение на птици и бозайници – орли, ястреби, лешояди, видра и др.
  

Пътуването и по двете пътеки е много приятно. Времето минава неусетно, защото вървейки към местността туристите могат да берат гъби и диворастящи плодове, да събират билки, да отморят и да се разхладят в чистите и прохладни води на река Велека. Има подходящи места за улов на мряна, пъстърва, лупавец.

• 
  Да облекат типични странджански носии
  
• 
  Да им се покажат и научат някои стъпки от странджански народни хора
  
• 
  Да разучат някои странджански песни
  
• 
  Да обядват или вечерят с типични странджански ястия
  
• 
  Да се повозят на магаре или на каруца
  

Екопътеката е по поречието на р. Велека. Започва от м. Качул и преминава през местности, където могат да се наблюдават гнездилища и редки защитени птици. В м. Юртет е изграден туристически заслон с възможност за кратка почивка. Продължава се по билото на планината. Интересни са преходите с наблюдаване на вековни дървет, източнобукови гори с лавровишня и находища на вълче лико. В м. Калугерово е изграден втори заслон за отдих. Пътеката завършва в лесопарк „Тумбата” близо до село Граматиково.