С а м с о л е й н с н и к о л а с с о л е й н превод: Емил Енчев Много от принципите съдържащи се в тази книга

Татко мой Татко мой
32 източника на власт за управление, е бил преназначен като произтичащ от народа или от държавата. Без значение от формата, която суверенитета взема, управлението свързано с изпълнението на суверенната власт е неизбежно чрез делегати. От свързаните бюрокрации се изисква да превръщат културата на суверена в практическо управление и следователно са лицето, което суверена представяна управляваните. Например, в случая когато хората са суверена, общото оплакване е, че представителите на управлението не отразяват правилно идеалите на народа, което често е източника за недоволство на народа. Търсенето е винаги за представители на правителството, които точно да изобразяват колективната култура на народа като суверен. В сравнение, държавата като суверенна практика е произвеждала управление характеризирано от презрение наличните свободи и стремежи. Поддържането на властта на монолитната държава е било характеристика на природата на тези управления. Във всеки случай, суверена се обслужва най-добре от управление, в което културата на суверена се изобразява много точно. Същото е истина и за делегираното управление на един монарх. Когато един управник изпраща своя син в нова област, той прави това, за да занесе културата на дома на това място. Синът е наместник на своя баща, царят. Исторически, пристигането на наместникът е сигнализирало сериозното намерение на завладяващият цар да цивилизова нови територии и народи, като наложи царските закони, институции, практики и обичаи на завладяните хора. Термина цивилизация често е използван, за да се опише процеса на налагане на стандартна граждански ред върху съществуваща култура. Като пример, когато една по-силна нация покори някоя по-слаба, обичая на по-силната е да наложи своите закони, институции и обичаи върху завладяния народ. Целта е да се създаде еднаквост в империята. По- слабата нация е цивилизована според стандартите на по-силната. Резултата е, че завладяната нация преживява промяна в институциите и практиките. Старият ред е отмахнати се изпълнява нов ред. Когато наместникът е бил син на управляващия цар, не е можело да има грешка относно намерението на царя да доведе тези територии под управлението на трона ида изпълни културата на завладяващия народ с културата на техния нов цар. Тъй като царя е изпратил своя син, трябвало е ясно да се разбере, че това е било нескритото намерение на монарха да даде най-големия си приоритетна това да наложи начина на живот, вече установен в неговото царство, върху неговите нови граждани. Отгледан от своя баща, синът напълно е съзнавал културата на баща си и на царството. Би било немислимо синът да се отклони значително от нормите на двореца на своя баща. Синът, в края на краищата, в действителност самият той управлявал, защото накрая той щял да бъде цар. Когато представя точно управлението на своя баща, синът може да осигури продължителността на самото царство. Велики благородни фамилии често управляват царства векове наред по този начин.
Монархичното управление, по природа, се предава през поколенията. В контраст, един слуга или роб няма нито културата на бащата да управлява както би управлявал бащата, нито склонността да действа в полза на бъдещите поколения управници. Благородството се различава от чувството за продължителност чрез умножаване на поколенията. Запазването на властта чрез умножаване на поколенията произвежда напълно различна култура на управление от това, което може да се постигне в един живот или за ползата на отделната личност.

Изтегляне 1.53 Mb.

Сподели с приятели: