С а м с о л е й н с н и к о л а с с о л е й н превод: Емил Енчев Много от принципите съдържащи се в тази книга

Г Л А В А 7 – Плановете на врага

Тези системи, които се противопоставят на Бог и на истината, действат на същата основа на първоначалното обещание на Сатана към човека. Неговите планове са изградени върху очакването, че човека ще бъде управляван от душата си. Той продължава да предлага на човека възможността да създава и да управлява собствената си реалност. Всеки, който се обляга на тези системи преследва илюзията на контрола, и дали го осъзнава или не, сам си става бог. Понеже плановете на врага привличат човешката душа, тези системи имат малка способност да въздействат на някой, който е управляван от духа си. Те са неефективни в предсказване или контролиране на ума на духа.

Адам изгуби връзката си с Бог, променяйки своето възприемане за себе си от дух на плът, и започна да разчита на способностите на своята душа за оцеляване. „Бога на този век е заслепил умовете на невярващите, за да не могат да видят светлината на евангелието на славата на Христос, Който е образа на Бог“.⁸⁶ Когато Адам започна да действа от душата си, той стана уязвим за плановете на врага. Сатана оформи системите на този свят като клопка, за да използва отделянето на Адам от Татко.
Космоса

Гръцкият термин за съставените системи, познати като света е космос.⁸⁷ Както често се случва във всеки език, думите в Писанието могат да имат много значения, и значението се извлича от контекста на обграждащия текст. Има много значения на термина „свят“ или „космос“. Апостол Йоан използва поне две от тези значения. Докато прокламира Божията любов към хората, той заявява, че „Бог толкова възлюби света“,⁸⁸ но той също така предупреждава вярващите в Христос: „Не обичайте света, защото всеки, който обича света, любовта на Татко не е в него“.⁸⁹ Света, който Йоан заявява, че Бог обича, разбира се е човечеството. Света, за който предупреждава вярващите да не го обичат или да не се облягат на него, космоса, има различен създател от Бог.

Когато някой се обляга на системите на космоса, той не може едновременно с това да уповава и на Бог, тъй като тези системи са били създадени като алтернатива на упованието в Бог, и облягането на тях допълнително отделя човека от неговия Баща. Затова, апостол Йоан увещава:
Не обичайте света или нещо, което е в света. Ако някой обича света, любовта на Татко не е в него. Защото всичко в света – страстните желания на грешния човек, похотта на очите и самохвалството с това, което има и прави – не идва от Татко, а от света. Света и неговите желания преминават, но човека, който върши Божията воля, живее до века“.⁹⁰
Този космос е основан на природата на неговия създател, този, който е споменат като космократора или управителя на света, епитет за Сатана.⁹¹ Той се фокусира на желанието на човека да си осигури сигурността на своето снабдяване и защита. Тези системи и изискват и позволяват на човек да разчита изключително на себе си, правейки невъзможно едновременно с това да разчита и на Бог. Апостол Йоан разбираше, че тези системи са замислени да измамят всеки, който разчита на тях да не уповава на Бог като негов Баща. Той прецизно заключава, че човек не може да разчита на Бог Бащата за снабдяване и защита и едновременно с това да се доверява на системи, замислени да изместят взаимоотношението с Бог, с разчитане на себето на човека.⁹²

Силата на царството на Сатана е колективното привличане на тези свързани помежду си системи в това, че те са замислени да се отнасят до всеки аспект на човешкия живот. Те представляват една подредена комбинация, преплетена като мрежата на паяка, за да уловят и да държат цялото човечество. Цели нации оформят техните правителствени системи да отразяват обещанието на човешкия капацитет, присъщ за тези системи. Дори Исус беше изкушен да приеме законността и превъзходството на тези системи.⁹³

На земята, всички хора принадлежат на едно от двете царства, или на Божието Царство, или на космоса.⁹⁴ Природата на царя на всяко едно от тези царства определя съдбата на неговите поданици. Докато не сме прехвърлени в Божието Царство, ние сме управлявани от културата на сирака, постоянно завещание от нашия велик праотец Адам, увековечена от Сатана, богът на този свят. В Божието Царство, обаче, Христос определя културата на Своите поданици. Те са синове на Бог и наследници на обещанието за вечен живот.

Системите на всяко едно от царствата отразява природата на техните царе.

В края на краищата, поданиците подчинени на почитаемите управници моделират характера на царете, понеже културата на царството диктува характеристиките на начина на живот на поданиците. Съществуването на тези различни системи е гарантирано от нуждата от правителствени администрации, които да се справят с нещата, които се надигат сред поданиците на някое царство. Системите на космоса имат своите съответствия в системите на Божието Царство, но те радикално се различават, тъй като отразяват крайни различия в природите на своите царе.

Подбуждането на конфликт е класически план на врага. Затова, всяко царство е необходимо да разполага със система за разрешаване на спорове между поданиците му, целта на която е да определя относителните права и задължения на страните в конфликта и да отсъжда. Определянето на относителните права и задължения на страните се съсредоточава върху това, което се смята за ценно в системата.

Стойността, или нещото, което може да се спечели в разрешаването на конфликта, се определя от културата на царството. В космоса, стойността се измерва от нуждите за снабдяване и защита. В граждански спорове, стойността се приписва на парите, имуществените права, личното имущество, и неопределени неща като здраве и интелектуално притежание. Всичко това са неща, на които съдилищата могат да припишат парична стойност. В криминални въпроси, конфликта е между сигурността на държавата и нейните граждани и интересите за свободата на отделния индивид.

Това, което е ценно в космоса е това, върху което държавата може да упражнява властта си. Имуществото, парите и свободата на човека могат да бъдат манипулирани от държавата. Взаимоотношенията, от друга страна, или онези по-дълбоки наранявания между отделните индивиди, които пускат корен когато някой се чувства онеправдан, не са във владение на държавата, следователно, те трябва да бъдат махнати настрана когато две страни търсят разрешение на конфликт.

Това е една противна система, която поставя първостепенна важност върху спечелването, понеже няма основа за измерване на стойността на взаимоотношението между страните. Всеки въпрос представен за разрешаване е предмет на процес, който очаква усърдна защита от страна на всяка страна за едностранен резултат. Въпреки, че заседанията могат да бъдат провеждани в подреден ред, много е вероятно страните да излязат от процеса като противници, независимо за коя страна са благосклонни резултатите. Приятели и семейни членове стават врагове просто чрез предявяване на спор пред властите на царството. Тази стратегия на разделяне на хората едни от други отразява природата на създателя на тази система, който, от началото, беше успешен в това да скъса взаимоотношението между Адам и Бог.

От друга страна, системата за разрешаване на спорове в Божието Царство започва с придаването на стойност към отношенията на страните в спора, като целта на процеса е помирението на страните в спора. Исус очерта стъпките за помирение:

Ако засегнатата страна отблъсне първоначалния опит за разрешаване, процеса продължава от включването минималния брой хора необходими да помогнат да донесат разрешение. Тези „двама или трима свидетели“ са избрани въз основа на тяхната готовност да предпочетат примирението на взаимоотношението като главната цел на тяхното включване. По времето на инструкцията на Исус в този процес, „двама или трима свидетели“ е бил минималния брой необходим за да се установи даден въпрос чрез свидетелство.⁹⁶ Термина, който Исус използва за „свидетели“ има двойствено значение. Първо, той се отнася за свидетел в юридическия смисъл, и второ, той описва някой, който съответства на „мъченик“.⁹⁷ В този контекст, тези свидетели са онези, които са готови да положат живота си заради спорещите, за да постигнат примирение на взаимоотношението. Поради посвещението на свидетелите към страните в конфликта, на тях може да им се има доверие да дадат точно и безпристрастно оценяване на фактите. По тази причина те са в най-добрата позиция да призоват тези, които са в конфликт един с друг, да се помирят.

Ако опита за примиряване в тази стъпка се провали, свидетелите съобщават фактите на духовното семейство на страните, изключвайки нуждата от нова намеса във фактите. Това позволява на всеки, които има връзка с виновната страната да се опита да го убеди да се промени и да се помири.

Последната стъпка в този процес се прави след като всички предшестващи усилия са били изчерпани. Когато засегнатата страна откаже да оцени взаимоотношението над всичко друго, на нея й се отказва общението с вярващите на две нива. Първо, човека последователно е обезценявал взаимоотношението си със своя брат, показвайки, че няма ценностната система на Царя, който е над тази култура. Второ, той е отхвърлил съвета на Христос, предложен му чрез целия процес.

В този случай, неговия отказ да се подчини на помирението предложено в процеса го поставя извън авторитета на Царството. Този, който е в Царството трябва да бъде подчинен на царя Христос. Това подчинение е, което дава възможност на помиряването на взаимоотношението. Заповедта на Христос, вместо да налага контрол, променя сърцата на хората.

Ако човек непоколебимо отхвърля съвета на Христос, той показва, че не е подчинен на Божието царство. Преди да може да се помири с брат си, той трябва да бъде доведен в Царството.

Последната възможност за този, който не се подчинява е да се отдели от протекцията на Царството и да се позволи на врага му да го управлява чрез похотите му. Въпреки че е жестоко, това може да е единствената възможност да бъде доведен обратно в Царството. Ето защо, дори тази стъпка е замислена да произведе желания резултат.

Помирението, преследвано в този модел нито игнорира нито омаловажава конфликта. Вместо това, то установява ценното нещо като взаимоотношението, признава съществуването на конфликта и се придвижва към установяването на истинска основа, която да даде правилния резултат.

Това кратко сравнение подчертава контраста между двете системи издигащи се от културата на драстично различните царства. Целите на двете царства се отразяват в техните съответни системи. Установяването на ценността, която трябва да се приема е съответна във всяко царство с природата и властта на царя. Сатана цени изолирането и разделянето, понеже това подпомага на интереса му да докаже, че Бог е сбъркал в своя избор на човека като Свой наследник. От друга страна, Христос цени помиряването на взаимоотношението, понеже Той дойде да възстанови хората в Бог като Божии синове.
Царство срещу царство

Системите на космоса са изградени около човешкото желание за снабдяване и защита. Обещанието на тези системи е илюзията за контролирането на нуждите. Има голям списък от системи, който включва образование, което се използва за прослава на превъзходната интелигентност на човека; развлечение и култура, което подхранва похотите му; финансови системи и политически системи, които му предлагат защита на личността му и позициите му. Дори ще се появи религиозна система, за да достави духовна легитимност на всичките други системи. Тези системи, обединени и опериращи заедно, ще представляват кулминацията на културата на сирака.

С времето, тези системи са нахлули във всички аспекти на човешкото общество. Обединяването на тези системи е произвело по-малко системи с по-голям контрол. Когато тези системи се обединят, резултата ще бъде, че индивидуалния суверенитет на нацията ще бъде направен на пух и прах, и ще се изисква повече лоялност и глобално съзнание. Неизбежно, резултата ще бъде създаването на едно суверенно общество, отразяващо мандатите на тези глобални системи.

Обещанието на тези системи и тяхното искане ще бъде основата на едно де факто глобално царство. Гражданството в традиционните нации ще изгуби своето смислено значение и ще поддържа само символична стойност. За да се съобрази с глобалните мандати на този нов ред на управление, ще изплува едно ново гражданство.