С а м с о л е й н с н и к о л а с с о л е й н превод: Емил Енчев Много от принципите съдържащи се в тази книга

Г Л А В А 4 – Духа на сирака

Културата без бащи е повече от подбуда за извършване на грешни действия. Тя е едно променено състояние на мислене и действие, основано на основна промяна на начина, по който човек възприема реалността.

Както се казва в Писанието, тази култура е съществувала и се е разраснала в своето настоящо изразяване, от началото на човешката история. Това не беше природата на взаимоотношението между Бог и човека, което Бог първоначално възнамеряваше; както Исус веднъж отбеляза: „в началото не е било така“.¹⁰
Адам беше Божият син

Тази истина е била недвусмислено заявявана в Писанието: Бог реши да направи Адам по Своя образ и прилика;¹¹ и следователно, Адам беше създаден като „Божия син“.¹² Обаче, повечето религиозни традиции избират да разглеждат човека като създание, което Бог направи с цел да Му се покланя. Те представят човека като това нисшо създание, което в едно невъобразимо действие на тайно споразумение със Сатана, е станало прекалено неблагодарно. За наказание, Създателя го изгонил от рая и го осъдил на смърт и ад до времето когато Бог избере да го спаси. В тези традиции, от човека оттогава нататък се иска да прави неща, за да угажда на Бога, иначе ще претърпи последствията на вечния ад. Тази история съдържа някои елементи, които са верни, но е далеч от истината за взаимоотношението на човека с Бога.

Една далеч по-велика цел за създаването на човека е разкрита в подготовките, които Бог направи за появяването на човека в творението. Бог замисли един свят, който щеше да се подновява много дълго време, посочвайки, че Неговите цели за създаването на човека бяха предназначени да се разпрострат през много хилядолетия и щяха да включват огромен брой човешки същества. Бог установи една цяла икономика, за да снабдява Своите синове. Той създаде „семеносни растения и дървета на земята, които раждат плод със семе в себе си, според различните си видове“.¹³ Той създаде „живи същества според видовете им: добитък, създания, които пълзят по земята и диви животни, всяко според вида си“.¹⁴ След това, след като създаде човека, Той заяви, че тези неща бяха предназначени за снабдяване на човека:
Давам ви всяко семеносно растение по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има плод със семе в себе си. Те ще ви бъдат за храна. А на всички четириноги по земята и на всички птици в небето и на всички създания, които пълзят по земята – всичко, което има дъха на живота в себе си – давам всяко зелено растение за храна.¹⁵
Бог създаде син по Божия образ и по Неговото подобие. Целта за създаването на човека се съдържа в този факт.
Човека е дух

На шестия ден от творението, след като Бог беше създал всичко необходимо за поддържането на живота, Той създаде човека. Бог първо обяви намерението Си да направи човека по Своя обра, по Своето подобие.¹⁶ След това Той изпълни това намерение точно: „И така Бог създаде човека по Своя образ, по Своя образ Той го създаде; мъж и жена ги създаде“.¹⁷ Бог оформи тялото на човека от прах, от пръста на земята, и Той вмъкна в това тяло дух, който излезе от самата личност на Бог. По този начин, Бог направи истинската природа на човека от дух и Божий син.

Бог е бащата на нашите духове. „Всички сме имали човешки бащи, които са ни дисциплинирали и ние ги почитаме за това. Колко повече трябва да се подчиняваме на Бащата на духовете ни и да живеем!“¹⁸ Човека е единственото създание, което може да претендира, че е Божий син. Синовството е свързано с духа на човека, а не с тялото му.¹⁹ Нашето физическо тяло не е частта от нашето същество, която прилича на Бог, както един син прилича на баща си. Бог създаде тялото, което духа на човека да може да заеме, от най-често срещаните елементи намиращи се на земята. Тялото, създадената форма от пръстта на земята, беше предназначена да умре,²⁰ да бъде изоставена и да възкръсне като духовно тяло.²¹ Освен това, Бог не прави разлика в синовството на хората въз основа на техните физически атрибути. Всички ние сме синове без значение от раса, кръвна линия или род.²²

Когато Бог даде Своя Дух в човека от Собствената Си личност, Той създаде едно същество, което беше съвместимо с Божията природа.²³ Божието намерение беше да направи син, който да бъде по вид и природа като Бог. Бог го замисли, така че Той да може да комуникира с него и да го упътва, и той да откликва понеже той беше по природа, като Бог. После Бог постави това духовно същество в творението, което беше създал преди това.

Като духовно същество, Адам беше чужденец за земята. Произхода на неговия дух е от самата природа на Бог, което прави човека уникален сред всички създадени същества. Хората са напълно различен вид сред тези, които обитават в небесата, като ангелите и демоните, или животните, които населяват физическата област. Бог никога не е включвал никое друго създание в титлата „Божии синове“.²⁴

Едно от последствията от падението беше това, че човека загуби своята способност да чува Бог. Това е било винаги намерението на Бог да общува със Своя син, Дух с дух. „Самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии деца“.²⁵ За да може Бог да комуникира с човека, човешкия дух трябва да бъде съвместим с Божия Дух. В противен случай, Бог може да комуникира с хората единствено чрез символи, преобрази, сенки и копия.

След падението, самото възприемане на човека на доброто и злото измести Божието предаване – което човека получи по време на ежедневното си посещение на Бог. Човешкия дух стана нечувствителен за Божия глас, и той повече не беше осведомяван чрез своите взаимодействия с Бог. Въпреки че Бог щеше да продължава да говори на човечеството, новата култура на човека, да обръща внимание на собствената си мъдрост, беше пуснала корен. От тогава нататък, собственият глас на човека щеше постоянно да съперничи на Божия глас.

Бивайки Божия син, човека беше замислен да функционира в тандем с Бог. Той щеше да бъде посредника, чрез който Бог щеше да покаже собствената си природа. Но, навлизането на напълно различната култура на независимост при падението, щеше да продължава да се противопоставя на културата на човека като син.

„Когато Бог създаде човека, той го направи по Божията прилика. Той ги създаде мъж и жена и ги благослови. И когато те бяха създадени, той ги нарече ‘човек’“.²⁶ „Адам“ е точното име, което Бог даде на своя първи син, но „адам“ също така означава и „човек“, в общ смисъл.²⁷ Подходящо е, следователно, да се отнасяме до общото състояние на човечеството в термини, които се прилагат за „Адам“, и от тук споменавания за управлението на човека или за падението на човека се прилагат за Адам и Ева, понеже Адам и Ева и двамата бяха Божиите синове.

Бог постави човека в творението, за да управлява един ред, който Бог беше установил на земята преди да направи човека. Редът на живите същества беше:
После Бог каза: „Нека земята да произведе растителност: семеносни растения и дървета на земята, които да дават плод в себе си, според специфичните си видове“. И стана така. …И Бог каза: „Нека водата да гъмжи от живи създания, и нека птици да летят над земята посред небесния простор“. …Бог ги благослови и каза: „Бъдете плодоносни и се умножавайте по численост и напълнете водата в моретата, и нека птиците да се умножават на земята“. …И Бог каза: „Нека земята да произведе живи същества според видовете им: добитък, пълзящи създания и диви животни, всяко според вида си“. И стана така.²⁸
Бог създаде човека и заяви: „нека те да управляват над рибите в морето и над въздушните птици, над добитъка, над цялата земя, и над всички създания, които пълзят по земята“.²⁹ Дори светилата в небесния простор бяха част от този ред. Бог ги създаде не само, за да разделят деня и нощта, но също и да служат за белези за определяне на променящите се сезони, както и за дните и годините.³⁰ Бог ги замисли не само да показват циклите на сменящите се години и епохи, но също така да сигнализират въвеждането на небесните мандати във времето.³¹ Преди Адам да съгреши, той живееше съдбата да управлява земята като Божия син.³²

Предавайки управлението на Адам, Бог възнамеряваше да постави един син в творението, който в своето управление, щеше да бъде заместник на Баща си. Когато Бог създаде земята, Той разпростря собственото си управление над тази нова област. По тази причина, Той имаше отговорност или сам да я управлява или да направи това чрез заместник.

Всички форми на управление изразяват природата и заповедите на суверена. Съответно, точното представяне е съществен елемент от управлението на някой представител на суверена. Тъй като управлението на земята неизбежно щеше да бъде показване на Божията природа, беше важно Божият представител на земята да бъде някой, който разбира Божията природа. Управлението на човека на земята, следователно, трябваше да бъде по същия начин, по който самият Бог би управлявал. В противен случай, формата на управление на земята нямаше да представлява Божието управление.

Само създание, специално направено за тази цел можеше да изпълни тази роля, и само Божий син можеше да представя точно Божието управление. Тъй като самият син е „[участник] в божествената природа“ на баща си,³³ син щеше да познава и да разбира природата на Бащата.

Само син можеше да предаде основната култура на управлението на бащата над владението, над което сина беше поставен да управлява. Като суверен над земята, Адам беше натоварен с установяването на форма на ред, който беше огледален образ на съществуващия ред в самото небе. От него се очакваше да обясни Божия ред, който беше на небето, на земята. И формата на неговото управление и духа на управлението му трябваше да бъдат представители на съществуващия небесен ред.

В контраст, предаденото управление на някой слуга ще бъде доста различно от управлението на някой син. Синът знае сърдечното намерение на баща си и е наследник на всичко, което бащата притежава. Слугата, от друга страна, може да извършва само това, което му е било казано. Слугата няма капацитета да представлява Бог, понеже той не е „участник“ в същата природа на Бащата, по начина, по който е един син. Слугата е длъжен да гледа всичко от гледаната точка на слуга, а не от виждането на наследник. Синът търси успеха на интересите на баща си, понеже те са същите като неговите. Вниманието на слугата е изцяло погълнато от изпълнението на задължението му. Наследника притежава целият дом, докато слугата извършва отговорностите си съобразно своето положение в дома.

По същия начин, ангелите са служебни духове, които служат на интересите на Бог и на Божиите синове. Докато, синовете са способни да изобразяват природата и характера на своя баща; сина е личен представител на баща си. Затова, Бог не предаде управлението на земята на ангели, понеже въпреки че ангелите са велики в сила, те въпреки това са слуги.³⁴
Божията суверенна природа

Всички форми на управление са вкоренени в някакво понятие на суверенитет. Историческите форми на суверенитета са главно монархически и с течение на времето са управлявали династии. В съвременното време, обаче, суверенитета описван като източника на власт за управление, е бил преназначен като произтичащ от народа или от държавата. Без значение от формата, която суверенитета взема, управлението свързано с изпълнението на суверенната власт е неизбежно чрез делегати. От свързаните бюрокрации се изисква да превръщат културата на суверена в практическо управление и следователно са лицето, което суверена представя на управляваните.

Например, в случая когато хората са суверена, общото оплакване е, че представителите на управлението не отразяват правилно идеалите на народа, което често е източника за недоволство на народа. Търсенето е винаги за представители на правителството, които точно да изобразяват колективната култура на народа като суверен. В сравнение, държавата като суверен на практика е произвеждала управление характеризирано от презрение на личните свободи и стремежи. Поддържането на властта на монолитната държава е било характеристика на природата на тези управления. Във всеки случай, суверена се обслужва най-добре от управление, в което културата на суверена се изобразява много точно.

Същото е истина и за делегираното управление на един монарх. Когато един управник изпраща своя син в нова област, той прави това, за да занесе културата на дома на това място. Синът е наместник на своя баща, царят.

Исторически, пристигането на наместникът е сигнализирало сериозното намерение на завладяващият цар да „цивилизова“ нови територии и народи, като наложи царските закони, институции, практики и обичаи на завладяните хора. Термина „цивилизация“ често е използван, за да се опише процеса на налагане на стандарт на граждански ред върху съществуваща култура. Като пример, когато една по-силна нация покори някоя по-слаба, обичая на по-силната е да наложи своите закони, институции и обичаи върху завладяния народ. Целта е да се създаде еднаквост в империята. По-слабата нация е „цивилизована“ според стандартите на по-силната. Резултата е, че завладяната нация преживява промяна в институциите и практиките. Старият ред е отмахнат, и се изпълнява нов ред.

Когато наместникът е бил син на управляващия цар, не е можело да има грешка относно намерението на царя да доведе тези територии под управлението на трона и да изпълни културата на завладяващия народ с културата на техния нов цар. Тъй като царя е изпратил своя син, трябвало е ясно да се разбере, че това е било нескритото намерение на монарха да даде най-големия си приоритет на това да наложи начина на живот, вече установен в неговото царство, върху неговите нови граждани.

Отгледан от своя баща, синът напълно е съзнавал културата на баща си и на царството. Би било немислимо синът да се отклони значително от нормите на двореца на своя баща. Синът, в края на краищата, в действителност самият той управлявал, защото накрая той щял да бъде цар. Когато представя точно управлението на своя баща, синът може да осигури продължителността на самото царство. Велики благородни фамилии често управляват царства векове наред по този начин. Монархичното управление, по природа, се предава през поколенията.

В контраст, един слуга или роб няма нито културата на бащата да управлява както би управлявал бащата, нито склонността да действа в полза на бъдещите поколения управници. Благородството се различава от чувството за продължителност чрез умножаване на поколенията. Запазването на властта чрез умножаване на поколенията произвежда напълно различна култура на управление от това, което може да се постигне в един живот или за ползата на отделната личност.

Адам беше изпратен вместо Бог Бащата, наместник на Небесното Царство. Апостол Павел написа: „Затова аз коленича пред Татко, от когото носи името си цялото Му семейство на небето и на земята“.³⁵ Когато баща изпраща син в нова територия, семейството се разширява чрез сина в това ново владение. Когато Бог постави Сина Си на земята, Небесното Царство съществуваше и на небето и на земята. Въпреки че главния щаб остана в небето, управлението на Царството сега беше на земята по същия начин, както беше на небето. Въпреки че владението на небето и земята са подчертано различни, характера на управление е същият, тъй като всички форми на управление отразяват характера на суверена.

Като делегиран управник на земята, мандата на Адам беше да представя Баща си. Правейки Своя делегат син, в образа и подобието на неговия Бог, Бог осигури, че няма да има препятствие за способността на Адам да представлява точно природата на своя Баща.

Точното представяне на друг изисква еднаквост на съществуването, и точно позициониране с уважение към този, който се представя. Адам беше, по природа, „участник в божествената природа“, тъй като неговото същество произлезе от Божията личност. Термина „син“ е точното име, тъй като Адам беше дух, чийто произход беше от Божията личност. Въпреки че Бог постави духа Си в „къща от кал“,³⁶ основната природа на човека остава дух. Бог замисли човека с тази еднаквост на духа с намерението да му предаде ролята на точно представяне на Бог на земята.

Когато Бог постави Адам на земята, Той акуратно поставяше Адам като глава на управлението на Небесното Царство във владението на земята. Атаката срещу Адам от Сатана беше насочена, за да разруши точността на неговото позициониране. Поръчката на Адам да управлява земята и да я „подчини“ беше даване на власт от Бог³⁷ – тя не можеше да функционира независимо от Божието влияние, тъй като Адам беше наместника, който да управлява вместо Бог. Сатана не можеше да въздейства на реалността на синовството на Адам, тъй като това беше установено от Божието решение и да създаде Адам като Свой син и да се отнася към него като Негов син. Адам, обаче, беше уязвим по отношение на предпочитанията, които осведомяваха характера на неговото управление. Той можеше да управлява като син, контролиран от природата на неговия Баща пребиваваща в него, или пък можеше да избере да отхвърли това ограничение и да управлява независимо, както считаше за подходящо. Когато Адам избра последното, неговото управление премина в личното му преследване на снабдяване и защита.

В управлението на Адам, земята беше определена да види точно излагане на природа на самия Бог. Управлението на Адам щеше да обрисува реда и характера на Бог. Резултата щеше да бъде, че същия ред на взаимоотношение, който съществува на небето щеше да бъде видян на земята чрез Божия син, Адам. Под управлението на сина, всички, които живееха на земята щяха да преживеят Божията доброта. Това се вижда в изявлението на Исус за целта, за която Той беше даден на земята. „Да дойде царството Ти, да бъде волята Ти на земята, както е на небето“.³⁸ Когато Бог направи Адам, Той възнамеряваше Царството да съществува на земята както беше на небето, Божията воля да се върши на земята както беше на небето, и всички привилегии свързани с Божието управление да дойдат на земята чрез Адам.

Обявлението за раждането на Исус беше декларация на Божието намерение да възстанови небесното управление на земята под формата на Неговото Царство и да покани хората да търсят добрия ред и мир на Неговото управление над соя живот.³⁹ Бог възобновяваше преследването на Своя първоначален план, който Той първо разкри чрез Адам. Исая пророкува идването на Исус и възстановяването на управлението на Небесното Царство, когато написа: „Защото ни се роди дете, син ни се даде, и управлението ще бъде на раменете му“.⁴⁰
Същия ред на земята и на небето

Бог създаде земята, за да подслони физическите алегории на превъзходните небесни качества. „Защото от създаването на света Божиите невидими качества – Неговата вечна сила и божествена природа – са ясно видими, бивайки разбираеми от това, което е направено, така че хората са без извинение“.⁴¹ Бог често избира да обяснява велики небесни истини чрез отнасяния към царството на растенията и на животните. И така, синът изглежда като баща си, а растенията и животните се възпроизвеждат според вида си. Тези физически представители действат като покрити образци и сенки, които отразяват действителния небесен ред.

Човешките взаимоотношения, обаче, са най-последователно използвания формат, чрез който Бог обяснява Себе Си. Бог създаде Адам като Свой син и следователно е в ролята на Баща. На Адам му беше даден дух от Божието същество и беше създадено мястото на сина. Сина, следователно, е точното предназначение за това, което излиза от другия. След това Адам беше поставен в дълбок сън и Бог взе част от неговото тяло и оформи друго тяло от него. Бог оформи Ева от Адам; и когато му я представи, Адам заяви, че тя е „кост от костите ми и плът от плътта ми; те ще се нарече ‘жена’, защото е взета от мъжа“.⁴² На Ева също й беше даден дух от Бога, както и на цялото човечество. След Адам, хората имат тази двойствена идентичност, тъй като телата им са продуктите от семето на бащите им, измътени в утробите на майките им. Обаче, всички човешки духове първоначално са дарове от Бог;⁴³ всички хора са родени от път и могат да бъдат новородени от дух.⁴⁴ По същия начин, взаимоотношението между съпруг и съпруга е част от Божият божествен ред и обяснява определени небесни истини.

Павел учи, че Бог е замислил този образ и сянка, за да обясни тайната на Христос и на Църквата.⁴⁵ Правейки женското тяло от мъжа, Бог създаде физическо изображение за това как Сам Бог създаде човека, давайки му дара на духа от самата личност на Бог. Ева, следователно беше първият син на Адам, тъй като Бог избра да оформи тялото й от плътта и костите на Адам. Бог преднамерено направи жената по този начин като основата за основния характер на небесното управление.

Не само, че Бог направи физическото сътворение да бъде алегория на небесния ред, но Той подреди Своето управление като форма на управление предназначена за представяне, именно на този, който имайки власт се изисква да обучава, инструктира и моделира този, който е под властта, с правилния ред на управление. Своевременно, този, който е под власт става зрял и може да отговаря на същия ред на управление, в който е бил обучен в сферата на своята власт. В този модел, бащата трябва да обучи сина точно да представлява баща си. Влиянието на бащата ще бъде проникващо, макар че няма веднага да контролира всички сфери и владения, над които синовете му управляват. Приноса на бащата ще бъде създаването на култура и синовете ще имат изпълнително решение, което да вземат над своите сфери на власт.

Като жена, Ева беше и син на Бог и син на Адам. Управлението на Ева беше предназначено да показва отчасти властта, която Бог даде на Адам. В почит към Адам, Ева беше плът от плътта му и кост от костите му и беше определена да функционира с него. Все пак, на нея й беше приписана функция, която беше различна от всичко, което той самият вероятно можеше да прави. Въпреки че той съдържаше семето, от което щяха да дойдат всички народи, без Ева земята щеше да остане ненаселена. Нейната роля като негов син включваше уникалната й позиция като негова съпруга. Тези две роли бяха несравними тъй като ролята на сина се отнася до способността за представяне, докато ролята на съпругата определя формата на това представяне.

Без управлението на Ева, властта на Адам щеше да си остане само с него. Създавайки Ева от Адам, Бог направи възможно за тях да имат най-близкото взаимоотношение, което е възможно между две човешки същества. Това беше предназначено, за да изобрази вида взаимоотношение, което е възможно между Бог и човека на основата на един Дух към друг дух. Защото „този, който се съединява с Господа е един дух“,⁴⁶ и „Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца“.⁴⁷ Правейки я различна от Адам, обаче, Бог направи Ева с капацитета уникално да представя Адам.

Въпреки че Адам и Ева бяха отделни създания с индивидуални съдби, те бяха проектирани от Бог да функционират зависими един от друг и без съревнование. Следователно нямаше нужда от еднаквост, тъй като еднаквостта и справедливостта са начините, по които се описва праведността в обкръжението на съревнование. Обаче, във функционалния контекст на взаимозависимостта, уникалността на всяка личност може да бъде напълно прославена. Няма да има място за ревност, злоба и борба, тъй като тези, които са под власт са необходими за показването на културата на тези във властта, а истинския характер и цел на тези, които са във властта дава възможно най-широкия израз чрез управлението на тези, от които са представяни.

Последствието от отделянето на Адам от неговия Баща, обаче, веднага стана явно. Всички негови взаимоотношения бяха повлияни от падението, а семената на разногласието в неговите взаимоотношения разцъфнаха напълно в курса на човешката цивилизация. Той отхвърли уникалното взаимоотношение с жена си, нейното синовство, и веднага започна да я вижда като изцяло различна от него. Адам промени своето виждане от това описвайки Ева като „плът от моята плът“, на „жената, която постави с мен“, обвинявайки Бог и Ева за своя грях.⁴⁸ Загубвайки собственото си синовство, Адам лиши Ева от нейното във връзка с него, като по този начин въздигна ценността на индивидуализма над корпуса.

Обкръжението на сравнение и съревнование, което Адамовото отхвърляне на Ева предизвика щеше да има опустошителни последици. При второто поколение хора, духа на геноцид беше въведен когато Каин уби брат си Авел от ревност.

Адам остана в творението почти хиляда години, през което време, реда на човешкото общество напълно се разви под неговото управление. Въпреки, че той съгреши и неговото управление все повече се отклоняваше от първоначалния му мандат, Бог никога не отне властта, която даде на Адам над творението. Адам беше първоначалния баща, който беше говорил с Бог, и той установи основните контури на неговото управление заедно с придружаващия ред на това управление.

Формата на управлението на Адам се коренеше в централността на ролята на бащата, и представянето на културата на бащата чрез синовете. По време на живота на Адам, тази форма щеше да поеме сложността на семейството, домочадието, клана, племето и нацията, с умножаването на поколенията на бащата на земята. Тази форма на управление беше оптималната форма за поддържането на добър ред и мир в умножените поколения. Цялото човешко общество в началото е било основано на тази форма на ред, докато средствата за пътуване широко позволили миграцията и смесването на нациите, за да се оформят алтернативни социални редове.