Г Л А В А 5 – Познаването на добро и зло

Г Л А В А 5 – Познаването на добро и зло

Когато Бог обяви Своя избор за наследниците Си, Сатана оформи бунт срещу избора. Действието на бунта постави под съмнение Божията праведност, загатвайки, че Той е направил погрешен избор, когато е избрал човека за Свой наследник. Довода е прост: ако творението е недостойно, тогава Божието избиране на него е погрешно и довода на Сатана, че ангелите и Сатана са нечестно подминати ще бъде равносилен на това, че Бог е направил грешка. Ако Бог трябва да е направил грешка, тогава всички претенции за Неговата безупречна мъдрост и съвършенство ще бъдат фалшиви. Дори и Бог да не се отрече от Своя избор на човека и да избере ангелите вместо него, ако се докаже, че избора Му е грешен, тогава усилието на Сатана да Го свали от трона ще има шанс да успее. Бог можеше да отговори като унищожи Сатана и неговите ангели, но правейки това щеше да остави неотговорен въпроса за праведността на Божия избор. Той, по тази причина, създаде земята и човека, за да разреши този въпрос.

Сатана дойде в Едемската градина мотивиран от тази предходна история, с намерението да въвлече конфликта на земята. Ангелите се радваха на значителни предимства над човека, когато дойдоха във владението на човека. Те имаха предварително знание извлечено от техните предишни места в небето заедно с предимството, че бяха духовни същества в естествения свят. Затова, Бог ограничи начина, по който Сатана и ангелите можеха да въвлекат човека.

Земята беше създадена, за да бъде домакин на съществуването на човека, когото Бог нарече Свой син. Това е „началото“ споменато в Битие 1:1, „В началото Бог създаде небесата и земята“. Тъй като сам Бог е Началото и Края,⁵¹ всичко друго, което съществува е създадено от Бог.⁵² Ангелите и другите създания в небето съществуваха преди човека в това физическо творение.

Както споменах преди, Бог никога не се е обръщал към някой ангел като към син, но създаде ангелите в очакване на тяхната служба на синовете.⁵³ Създаването на ангелите предхождаше това на човека, понеже Бог създаде всички ангели като слуги, първо на Бог и после на човека. Редът на създадените неща показва Божия план, който Той възнамеряваше да реализира, на правилното време, в последователността на Неговия избор.

Ангелите са създадени в категории на слуги и са ограничени в тяхното функциониране според тяхното предназначение. Както отбелязах по-рано, сина, според сходството на неговата природа, може да отразява своя баща, докато слугата е предназначен само да изпълнява определени задачи, а не за широко и общо представяне. Някои от тези категории включват военни ангели, ангели посланици, и ангели определени за святия ред на процесия, когато Бог избира да разкрие Себе Си на духа на човека във видения и сънища.⁵⁴

Бог обяви Своето намерение да създаде една раса от същества, чрез които да покаже цялостта на Своето същество според Своя вечен план. Веднага беше явно за ангелите – част от предишното създание, от което Сатана беше най-мощния и най-издигнатия – че това решение ще даде възможно най-голямото наследство върху творението. Такова творение може да бъде направено благотворен наследник на природата на Самия Бог. Това ще бъде Божий син, създаден според образа и подобието на Бог. Като Божий син то ще има основна власт на небето и на земята. Божието решение да създаде една раса от тези създания беше вкоренено в Неговата природа да обича; защото Бог е любов.
Божията любов

Бог изрази Своята любов като създаде човека, едно същество като Него по природа, което можеше да избере да наследи властта на Божието Царство и да разшири управлението на небето на земята; и чрез управлението на човека, Божията природа и характер, Неговата любов, да бъдат напълно показани. Любовта е наследствено уязвима; тя поставя нечии интереси под риск, в ръцете на някой друг, докато инвестира вяра и надежда във взаимната привързаност към другия. Взаимната природа на любовта означава, че любовта не може да съществува, ако не се изразява.

Божията любов е различна от Неговата творческа способност или славата, показана чрез хармониите на божествения ред. Най-висшата форма на Божията любов е изразена в желанието на този, който е създаден да бъде като Бог, от когото е роден. Термина „поклонение“ описва най-пълното изразяване на това желание. Да бъдеш като Бог означава да обичаш както обича Бог. Това означава да избереш път, който е част от пълното, общо изразяване на Божията любов към останалата част на света.

Докато Бог не създаде същества способни да бъдат надарени с Неговата природа, и да отговарят като прегръщат желанието да бъдат като Него като техен личен избор и да подчинят личните си желания на общото управление, което щеше да ги направи да функционират по начин подобен на частите на човешкото тяло, Божията любов щеше да остане неразкрита. Бог изрази любовта Си като създаде човек, който чрез делегиране, можеше напълно да изразява Божията любов към цялото творение.

Пълното изразяване на Божията любов е предназначено да съществува общо, като всеки индивид е една страна на по-широкото изразяване. Това общо изразяване е изградено върху взаимоотношението баща и син. Това взаимоотношение е градивния елемент на Божието семейство, също така познато и като Божия дом.

Когато една къща е построена, творчеството, което някога е съществувало в строителя на къщата е показано навън, за да могат всички да го видят. Самата къща е полезна за всички, за които е била предназначена да бъдат настанени в нея, и нейната приложимост се определя от нейната функция. Красотата на структурата, заедно с функцията й, обаче, дава мярка на почит на нейния строител, която е може би по-голяма от тази, която се дава на структурата. Красотата на формата на сградата тихо свидетелства за творчеството и характера на строителя.

Когато човека функционира както Бог е възнамерявал той да функционира, той дава ценност на земята. В този смисъл той функционира като къща. В красотата на своето функциониране, обаче, той свидетелства за природата на Бог, своя дизайнер, и по-голямата слава принадлежи на Бог, който го е направил – „Когато Христос, който е вашия живот, се яви, тогава ще се явите и вие в слава“.⁵⁵

„…Точно както строителя на къщата има по-голяма почит от самата къща. Защото всяка къща е построена от някого, а Бог е строителя на всичко. …И ние сме Неговият дом, ако се държим за нашата смелост и надежда, с която се хвалим“.⁵⁶ Представяйки Бащата, сина е интимно посветен на Бащата и извлича своята идентичност и функцията си от Бащата. Когато сина точно представя Бащата, той прави само това, което е определен да прави. Красотата на природата на Бащата е показвана чрез него и той носи слава на Бащата по същия начин както къщата носи слава на строителя. Къщата е изявление, което предава неуловимите емоции на строителя в една функционална реалност.

Обаче, основния въпрос за конфликта между Бог и Сатана е този във връзка с избора на човека да бъде като Бог. Ангажирайки човека с тази земя, падналите ангели и Сатана са невъздържани в тактиките, които могат да използват, за да отделят човека от Бога. Всичките им усилия са фокусирани върху способността на човека да взема решения независимо от Бог.

Седалището на човешката независимост от Бог е неговата душа. Бог надари човека с дух, така че той да може да общува с Бога, и Бог му даде душа, за да може да упражнява смислени избори, за да прави нещо – или да не го прави.

Душата даде на Сатана най-голямата възможност да привлече човека в неговото усилие да докаже, че творението беше недостойно да бъде Божий син и наследник. Бог трябваше да позволи достъп до човешкото същество чрез душата, понеже доказателството, че Неговия избор на човека за Негов наследник беше наистина правилен щеше да дойде, когато въпреки пълната гама от атаки на противника срещу него, той остане верен и твърд в любовта си и преследването на Бог и продължава да представя себе си като съд, в който Бог може да обитава както Той желае.

Избора на човека, тогава установи Божията правда. Така казват Писанията: „Примирете се с Бога. Бог направи този, който не познаваше грях да стане грях за нас, за да можем да станем в него Божията праведност“.⁵⁷ Войната между Бог и Стана, която започна в небесата, продължава в човешкото същество. Изхода ще установи Божията праведност в Неговия избор, чрез неоспоримото доказателство на това човека да избере да бъде като Баща си в лицето на най-безмилостния натиск на врага. В избора на човека, твърдението, че Божията природа е да обича ще стане демонстрирана реалност.

Освен това, позволявайки на Сатана да даде пълно и неограничено излагане на своята природа, злото ще бъде разкрито в цялата му отвратителност. Когато процеса напълно е поел курса си, Бог тогава може да заличи покварата на греха от цялото творение. С премахването на греха, се анулира властта на смъртта. Всичко, което е грешно води до смърт, без значение дали е в човешки взаимоотношения или в практики, които покваряват.⁵⁸ Управлението на греха винаги води до смърт на нещото, над което греха има власт. Но, всичко, което е под управлението на любовта разцъфтява – тори и в този настоящ свят. Когато греха бъде премахнат и смъртта унищожена, живота в цялото му изобилие ще характеризира управлението и царуването на Бог и на Неговите синове.⁵⁹

Човешкото същество се състои от три части: духът, душата и тялото.⁶⁰ Преди падението, човек виждаше всичко чрез духа и беше в съвършено единство с Бог. Човешката душа беше в покорство на неговия дух; духа му ръководеше изборите му.

Сатана насочи усилията си към това да промени начина, по който човека се виждаше във взаимоотношението си с Бог. Неговите усилия бяха замислени, за да „отворят очите“ на душата.⁶¹ Сатана каза на човека, че има тайно знание защо Бог е ограничил човека да не яде от дървото за познаването на добро и зло. Неговото твърдение беше, че плодът на дървото беше предназначен да отключи скритото знание, което щеше да позволи достъп до Божиите тайни. Усилието на Сатана беше да създаде средства, чрез които човека да може да управлява независимо от Бог. Бивайки измамен, човека прие, че творението може да съществува независимо от божествената цел и постоянно ще се подновява. Под управлението на човека отделно от Бог, земното владение щеше да бъде отделено от културата на небето и щеше да съществува и да бъде управлявано извън Божия авторитет, подчинено единствено на човешката мъдрост.

Тъй като земята беше територия във владението на Небесното Царство, Божият трон гарантираше нейната продължителност, но ако нейния управник, човечеството, отцепеше тази територия от управлението на небето, тогава човешката неспособност да обновява територията щеше да я подчини на „робството на разлагането“.⁶² И земята щеше да чака в това състояние, стенейки в очакване на Божиите синове, които ще я освободят и възстановят във функцията, за която е била предназначена.⁶³

Успеха на съблазняването на Сатана на душата на Адам щеше да има пагубни последици и за човека и за земята. Земята щеше да бъде затворена в тези състояния докато човека не бъде избавен. Самите последици нямаше да останат статични, но щяха да стават все повече покварени, основно изобразявайки истинската природа на злото. Обаче, изкуплението на човек и на творението също така щяха напълно да показват Божията любов. Защото където се умножава греха, благодатта се умножава много повече.⁶⁴

Когато очите на душата се отвориха, виждането на човека за него и за целта му в творението претърпяха пълна промяна. Той направи преход от това да бъде син в това да стане без баща; и в този преход, той изгуби виждането за себе си като дух, като Баща си и се видя като плът.

Този преход промени виждането му от такова, в което той управляваше творението, просто в един оцеляващ. Отделяйки се от своя Баща и облягайки се на себе си, той повече не можеше да представя управлението на Баща си. Всичките му предположения относно реалността, целта и съдбата се промениха. Той се отдели от културата на Баща си и започна една култура задвижвана от нуждите за снабдяване и защита.

Веднага след като очите на душата му се отвориха, действията на Адам направиха ясен прехода, който се беше случил. Като сирак, той повече не можеше да разчита на имуществото на Баща си за поддръжка на управлението му, понеже сираците нямат бащи. Лишен от снабдяването и защитата на Баща си, той веднага започна да снабдява тези нужди. Той изгуби чувството на последователност на целта и започна да живее за деня. Затова, той се облече и се скри от Бог „сред дърветата на градината“.⁶⁵

Действията на Адам бяха резултат от новото знание, което той току-що беше придобил чрез яденето от дървото за познаването на добро и зло. Дървото беше посадено в Градината заедно с дървото на живота, за да достави представяне на земята на действителните избори, които вече съществуваха, и пред които човека щеше да се изправи. Сатана вече беше избрал независимост от Бог. Човека беше създаден с Божия дух в него, за да може естествено да зависи от Бог за всичко, което се отнася до неговото съществуване. Докато човека избира да ходи във взаимоотношение и общение с Бог, неговото снабдяване ще бъде непрестанно и живота му ще бъде наистина изобилен. Тези две дървета – дървото на живота и дървото на познаването на добро и зло – бяха символи на изборите, които бяха на разположение на човека.

Дървото на познаването на добро и зло въплъщава алтернативата на това да се живее в подкрепа от Бог. Понеже Бог даде на човека „всеки семеносен плод“ за храна, забележително е, че Бог му забрани плода на дървото за познаването на добро и зло. В контраст, той беше свободен да яде от плода на дървото на живота, но беше държан настрани от него едва след като избра да яде и от дървото на познаването на добро и зло, плода, на което въведе нови и противоречиви основи на самия живот.

Не беше просто яденето на плода, което беше грешното нещо. Вместо това причината беше, че Бог беше установил параметрите на избора, с който човека разполагаше, символизирани от тези две дървета. Духът на Бог създаде творение, за да отрази реалности, които вече съществуваха в небето. Тези две дървета представляваха крайностите на параметрите на живота, който земята беше замислена да съдържа. Те въплъщаваха съществуващия конфликт между Бог и Сатана, и бяха двете крайности на избора, който човешката природа изискваше от него да направи.

Краткото изложение на знанието представяно от дървото на познаването на добро и зло беше основата за една алтернативна реалност за човека като дух представяща Бащата на творението. Вместо това, знанието на дървото предложи един ред на живот, в който творението трябваше да живее в пълна независимост от своя Създател, както Сатана. Този независим ред задължи творението да си припише функциите на Бог и да си скалъпи една съдба по собствения си избор. Това беше истина и за човека и за Сатана.

Избора на независимост щеше да се хареса на душата на човека. Знанието, символизирано от дървото на познаването на добро и зло е резултата от процес на наблюдение, анализ, сравнение, теория и дейности; с една дума, разискване. Ева забеляза, че плода на дървото беше „приятен за очите“,⁶⁶ и й беше казано, че той беше желателен, за да я направи мъдра. Те сравни ограничението на Божието предупреждение за яденето на плода с информацията от Сатана, за да направи избора си.

Като яде от плода на дървото, Адам показа нужното безразсъдство, което му позволи да отхвърли ограничението на Баща си, за да влезе в свят, в който имаше нужда да снабдява всичките отговори на въпроса за своето съществуване. След като му беше представена част от плода, който съпругата му беше откъснала, Адам съзнателно избра да се разбунтува срещу конкретните инструкции на Баща си. Тогава, чрез разсъждение, човека заключи, че неговата реалност не беше дух, а плът; той започна да се занимава с тази реалност като направи дрехи за плътта си. Докато, преди, докато се виждаше като син на Баща си, той приемаше факта, че беше дух, понеже Баща му беше дух. Плътта му беше облеклото, с което Бог облече духа, и той не беше гол, а беше дух облече в плът.⁶⁷ И Адам и Ева направиха съзнателен и преднамерен избор, който неизменно промени виждането им за реалността.

Също така, възприемането на Адам за Бог също се промени от това на един любящ Баща в това на един враг. Тази промяна на възприемането беше, която обяснява усилията му да избягва Бог като се крие сред дърветата на Градината. По-късно той щеше да обясни на Бог, че се е скрил от страха, който е проникнал в него когато е чул звука на Господа в Градината.

Когато душата определяше човешката реалност, неговото управление се изроди в изискванията на снабдяване и защита. В началото, след падението, единствения враг, който човека възприемаше беше Бог, и снабдяването и защитата бяха основни. Той си направи дрехи и се скри. Обаче, след едно поколение, човека щеше да започне да вижда и другите хора като врагове. Когато той видя човека като свой враг, неговата опция да се защити щеше да включва това да унищожи врага си. По този начин, плода на дървото за познаването на добро и зло щеше да има едно все по-разширяващо се поле на изразяване, което щеше да включва войни, геноцид и безразборни убийства. Изразяването на мотивацията за снабдяване щеше да се разшири, за да включва безсъвестна и безцеремонна експлоатация на околната среда и всичко в нея. Беше нужно време преди пълните последствия от решенията на човешката душа – да отхвърли ограниченията на своя Баща и да действа самостоятелно и за себе си – да станат явни.

Докато земята продължава да се върти, пропастта между реалностите възприемани чрез духа и душата ще се разширява, и пътищата на човека ще се отдалечават от тези на Бог, докато резултата от двете ще доведе до пълен контраст в края на века.

Някъде по пътя на този „дълъг ден на умиране“, Бог щеше да изпрати следващия Адам, за да възстанови виждането на духа, което първия Адам загуби. Една цяла раса хора, избрани от всички раси, които идват от Адам, ще се появи наново. Те ще представят алтернативата, която беше първоначалното Божие виждане за човека, управляван от перспективите на духа. Тази реалност ще бъде плода на дървото на живота, защото те ще бъдат примирени с Бог Бащата чрез Исус, Изпратеният, чрез когото Бог ще примири света със Себе Си, „като не вменява греховете на хората“.⁶⁸