С благословението на Негово Високопреосвещенство Калиник Митрополит Врачански
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СИМВОЛИТЕ И ВЕРООПРЕДЕЛЕНИЯТА
Изтегляне 383.02 Kb.
|
Свързани:
Курсова сигнали и с-ми, Курсова База Данни, Емоционалната Интелигентност - Даниъл Голман
- Навигация на страницата:
- Св. Кирил Иерусалимски
- Флоробский, Г.
| НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СИМВОЛИТЕ И ВЕРООПРЕДЕЛЕНИЯТА
Бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от васстетка^а вашата надежда (1Пешр.З:15). Изповядването на вярата още в апостолския век е определящ фактор, различаващ християните от останалия свят. Във времето след Петдесетница - времето на проповедта на благовестието - към Христа се обръщат хора, които вярват не защото са видели, а защото са повярвали по думите на апостолите (Йоан 20:20, 1Иоан. 1:1). Учениците на апостолите - т.нар. апостолски мъже - на свой ред преподават наученото на следващите поколения ученици. В тази последователност отношението учител-ученик се осъществява като процес на изграждане, като вписване на всеки отделен член в пълнотата на Тялото Христово “върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия И исус Христос 3а краеъгълен камък, върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа” (Еф. 2:20-21). Първата църковна община - апостолската в Йерусалим1 - не остава единствена. Много скоро след Петдесетница апостолите стигат “до краищата на вселената”. Всяка нова църква, основана от тях, възниква на същата основа, има същия краеъгълен камък и същото назначение, а техните ученици-същата мисия: да наставляват, кръщават и учат “6 името на Отца и Сина и Сбетаго Духа” (Мат. 28:19). Това троично изповедание, предадено от Самия Господ, става основа и на учението, и на крвщението, и на вярата преподадена на свой ред от апостолите. Впоследствие ще го видим в основата на всеки символ и на всяко вероопределе- ние; ще го открием и в много от трудовете на древните цврковни отци, учители и писатели. По-кбсните свбори и отци винаги изрично подчертават, че “нито прибавят, нито отнемат” от апостолската вяра. Напротив, всяко възникващо в историята изповедание, провокирано от желанието на света да получи “сметка” 3а християнската надежда, бива оценявано с мерилото на та- Зи вяра. “По рибарски, а не по аристотеловски” севетва да се богословства св. Григорий Богослов. Затова в автентичното богословие на Цврквата, в богословието на отците изповядването на вярата винаги е в отговор, винаги е свидетелство. Неслучайно “свидетелство” е наречен и подви- гвт на пврвите мвченици.1 Когато християните ввв времето след апостолския век ще изразяват в най-кратка форма своето свидетелство 3а предадената от апостолите вяра, те ще го наричат символ, отличителен знак. За древните гврци ТО ойцРоЛоу буквално означана парче от монета или печат, което при свединени- ето си с другата част ввстановява единството и служи |сато удостоверение 3а приносителя. Именно символът - краткото изповедание, което свбира в себе си всичко най- важно 3а спасението - става отличителен знак, пврво 3а християнина от езичника и иудеина, а впоследствие -3а православния християнин от еретика. Когато Тертулиан (^ок. 223 г.) спори с отхвврлящия Стария Завет и Деянията на св. апостоли Маркион (който бил капитан на кораб в Черно море), той го пита: “Ще ми се да ни осведомиш, черноморс ки капитане, на какво основание (дио $утЬо1о) си качил апостол Павел на борда на твоята лодка”1, с други думи - как можеш да почиташ Павел, след като отхвърляш Писанието, което удостоверява неговото апостолство. Символ в езика на древните, включително и у Тертулиан, е удостоверение, предпоставка, основание 3а разпознаване. Св. Кип- риян Картагенски (Ц септ. 258 г.) ще използва думата в същия смисъл, задавайки риторичния въпрос: “Може би някой сце възрази и ще ни каже, че Новациан се придържал към същия закон, към който се придържа и сбборната Цбрква, че крбщава сбс същия символ (еоЛет зутЪо1о), с който и ние крбщаваме...?”2. Съборът в Лаодикия (343 г.), близо сто години по-късно, ще добави: “Ония, които се обръщат от ереси, т.е. новациани, фотинияни или четиринадесетдневни- ци, били те оглашени или верни, според както те мислят, нека се приемат не инак, освен подир като прокълнат всяка ерес, особено своята, и тогава вече нека бъдат помазани със свето миро ония, които у тях се наричат верни, подир като изучат символа на вярата, и по такъв начин нека се причестяват със [светите] си тайни” *. В древната Църква всяка поместна община има свой символ, който съдържа в няколко реда онзи минимум от верови истини, който християнинът изповядва при своето кръщение. Изповеданието е знак 3а приемане на кръщението в името на Отца и Сина и Светия Дух, и тази обвързаност обуславя тринитарна структура на всеки символ. За християните от времето на гоненията е немислимо споделянето на символа с нехристияни. Символът - сърцевината на учението - 3а древните християни е с ранга на войнишка парола {1е$$ега тШшт) и неговото изповядване е предшествано от оглашение - от наставление и обучение. Препоръките, които дава в своето Предогласително слово5 св. Кирил Иерусалимски, не са били изключение, валидно само 3а Иерусалимската църква. Съобразно тази т. нар. сИзарНпа агсат кръщелният символ трябвало да бъде заучаван наизуст, “с паметта да се начертава в сърцето’’6, да се записва и да се чете тайно, 3а да не бъде подслушан. Трябвало е да бъде предпазена светинята от подигравките на езичниците Св. Кирил Иерусалимски, Предогласително слово, 11-12 // ВЕПЕЕ, 39, 44, 34-36; 45, 13-26: “Съветвам те и това: заучавай казаното и го пази; не считай тези поучения 3а обикновени беседи... Затова, ако те питат “какво говорят учещите ви?”, нищо не преразказвай на стоящите отвън [Църквата]. Защото ти се преподава тайната и надеждата на бъдещия век. Пази тази тайна заради Онзи, Който ще седи справедливо и не слушай, когато някой ти каже “какво ще навреди ако и аз узная?”. И болните искат вино, но прието несвоевременно, то предизвиква световъртеж (срреута) и се получават две злини: и болният умира, и зад герба на лекаря говорят. Така и оглашеният, ако чуе нещо от верния, то и оглашеният ще почуства световъртеж (защото няма да разбере чутото и ще му се присмее) и верният ще бъде осъден като предател. Ето, ти стоиш на самата граница (цевторко). Внимавай, не разгласявай произнесимото не защото не е достойно 3а преразказ, а защото слухът не е достоен да го приеме. И ти някога си бил оглашаван и аз не съм ти казвал предлаганото сега. Когато опитно узнаеш преподаваното, тогава ще узнаеш, че ог- лашените не са достойни да го слушат.” Вж. Флоробский, Г. Восточнме отцм 1У-го века. Париж, 1931, с.48; и също: Коев,Т. Древните християнски символи и тяхното Значение // ДК 1983/1. и еретиците. Достатвчно е да прочетем апологиите, писани през пврвите векове, 3а да си представим отношението на езичниците, иудеите и властите квм християните. “Истината пое своя пвт, свидетелства Тертулиан, свпро- вождана от омраза. Веднага ицом се появи, тя стана ненавистна. Тя има толкова врагове, колкото са чуждите ней”.7 Всичко това обяснява огласяването на древните символи едва след Медиоланския едикт (313 г.). Това е и времето, в което Цврквата свставя своя пврви Символ свс свборно и вселенско значение. Символвт от Пвр- вия вселенски свбор в Никея (325 г.) става мерило 3а Православие. Неговата редакция от Втория вселенски свбор се явява и окончателният текст, валиден 3а цялата Цврква. По- квсно всяко от вероопределенията на вселенските свбори повтаря и препотвврждава този символ, повтаряйки и пре- потвврждавайки апостолската вяра. Изтегляне 383.02 Kb. Сподели с приятели:
|