С благословението на Негово Високопреосвещенство Калиник Митрополит Врачански
Изтегляне 383.02 Kb.
|
Свързани:
Курсова сигнали и с-ми, Курсова База Данни, Емоционалната Интелигентност - Даниъл Голман
- Навигация на страницата:
- Сри01КГ)У ТПУ еУЕр
| събор)
Светият и вселенски събор постанови: Този благочестив и православен Ситвол на Божията благодат, разбира се, е достатъчен 3а съвършеното познание и утвърждаване на православна- та вяра. Но така, както отначало не остана бездеен изобретателят на злото, който, като натериза съдейник зтията, с потощта й внесе в човешката природа отровата на смърт- та, така и сега, като натери подходящи3а желанието ту оръдия, а итенно - Теодор, който беше епископ на Фаран, Сергий, Павел, Пир, които бяха предстоятели на този царствен град, и още Хонорий, който беше папа на древния Рит, Кир, епископа на Александрия, и Макарий, който до неотдавна беше епископ на Антиохия, и Стефан, негов ученик, не закъсня с потощта им да възбуди в пълнотата на Църквата съблазните на из- татата, разпространявайки с нови дути сред православния народ ереста, че двете природи на едното от лицата на Светата Троица, на Христос, истинния наш Бог, итат една воля и една енергия - учение, съгласно с безутнотозлославие на нечестивите Аполинарий, Севири Теотист, като се опита да унищожи съвършенството на въчовечаването на единия Господ Иисус Христос, нашия Бог, посредствот някаква лукава измислица, водеща кът богохулното заключение, че Неговата утно одушевена плът е без воля и енергия. Но Христос, нашият Бог, подбуди вярващия цар, новия Давид, намирайки тъж по сърце, който, според Писанието, не даде сън на очите си и дрятка на веждите си [Пс. 131:4], докле не намери чре3 настоящото наше богосъбрано и свето събрание съвършената проповед на Православието. Защото съгласно с гласа Божи “дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” [Мат. 18:20]. Настоящият свят и вселенски събор прие сразтворени обятия посланието на светейшия и блаженейши папа на древния Рим Агатон до преблагочести- вия и благоверен наш цар Константин, отлъчващо поименно онези, които проповядваха и учеха, както споменахте по-горе, ]а една воля и една енергия в домостроителството на въплъщението на Христос, истинския наш Бог. Също така беше прието и другото съборно послание на председателствания от същия папа свети събор на сто двадесет и петте боголюбиви епископи1 към негова богомъдра светлост -Защото и двете [послания] са в съгласие със светия събор в Халкидон и сТомоса на светейшия и блаженейши папа на този стар Рим Лъв, който е бил изпратен до светия Флавиан, който [Томос] онзи събор нарекъл стълб на православието; а също и съборните послания, писани от блажения Кирил против нечестивия Несторий и до епископите на Изтока. Като следвалге светите и вселенски пет събора и светите и славни отци, всички в съгласие определяме да се изповядва, че нашият Господ Иисус Христос, нашият истински Бог, един от светата, единосъщна и животоначлта Троица, е съвършен по божество и съвършен по човечество, истинен Бог и истинен човек, състоящ се от разумна душа и тяло - единосъщен на Отца по божество и единосъщен нам по човечество - във всичко нал\ подобен, освен в греха, роден предве\но от Отца по божество, а в последни дни-заради нас и нашето спасение - (роден) по човечество от Духа Свети и Дева Мария, наистина Богородица - единият и същ Христос, Син, Господ, Единоро- ден, в две естества неслитно, неизменно, неразлъчно и неразделно познаван, така че със съединението съвсем не се отрича различието между двете естества, но напротив ~запаз~ ва се свойството на всяко естество и двете се съединяват в едно лице и една ипостас, не на две лица раусичан или разделян, но единият и същ Син и Единороден, Бог Слово, Господ наш Иисус Христос, както в старо врелге пророците )а Него [учеха], както Сал\ Господ Иисус ни научи и както ни предаде Ситво- лът на нашите отци.
Кш 5йо (роткас; 0еХг|аехс т^тох 0еА.Г|цата еу айтф, кой 5йо фишксц еуеруе(а<; а5хахретсо<;, атрелта)>;, ацЕрхатах;, ааиу- Хйтах; ката тг)У тшу йухюу латЕрму §1§аакал(ау шаатщ кт]тйтто|18У. Ках 5йо цеу фиахка 0еА.г)цата ойх йлеуаутха, цт] уеуохто, ка0ш<; ох ааеРеТд ефГ|оау а'фЕико(, аХк' еябцеуоу тб ау0ра)711уоу айтохЗ 0еХт]ца ках цг) аутхяхлтоу т] аутх- лаХахоу, цаААоу цеу обу ка! йлотааабцеуоу тф 0е(ср айтоО ках лоусОбуех 0сХг|[хатг е&ехуар то тт)<; оаркод 0еА.т]ца кхут10г)уах, йяотаух^уах 5е тф 0ехкф, ката тоу лауаофоу ’ А0ауаахоу. шояер уар г| аитой аар^ аар^ тоО 0еой Хоуои Хеуетах ках егшу. охЗтсо ках то фъохкоу тп<; ааркб; айтоО ОбХгща х&хоу тоО 0е.оО Хбуок ХеуЕтах ках еотх, ка0а фг|аху айтб<;' бтх катарЕ(Зг|ка ек тоО ойрауохЗ, оих хуа лохш то 0елг]иа тб ецбу, аХка тб 0е>.гцда той ЛЕЦфаУТО!; це яатрб<;' \'5хоу ^.еусоу 0ЕХт)ца айтоб тб тг)<; ааркбс;, елех ках п ааркб<;, елех ках г| оар^ 15ха айтоО уЕуоуеу Също така изповядвате съг- ласно учението на светите наши отци, че в Христа ита две естествени искания или воли и две естествени енергии (действия) неразделно, неизменно, нераздвоилю, и неолитно; двете пък естествени воли не са противни еднЛна друга, както казват нечестивите еретици - да не бъде! - но човешката Му воля следва, не противостои и не противо- борства, а нещо повече - подчинява се на божествената Му и всетогъща воля. Защото Неговата човешка воля според прелхъдрия Атанасий се стреми да се подчинява на божествената. Както плътта Му се нарича и е плът на Бога Слово, така и природната лху плътска воля се нарича и е също воля на Бога Слово, съглас- но с казаното от Са/пия Него: “Защото ащохот небето, не За да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил" [Йоан 6:38], определяйки Своята воля като воля на плътта,защото и плътта оу уар тролоу ^ лауауСа кш ацшцо<; 6\|Д)хюцеут| айтоО аар^ 0ею0еТоа оОк ауг|рЕ0п, 6X1’ еу тф 16(10 айтп<; брсо те кш Хоусо 51еце1уеу, о(яа> кш то ауврмлгуоу аохой Оелтща 0ею0еу ойк АуцреОт], оео- юатаг 5е цаХХоу, ката тоу ОсоХоуоу Грг^уорюу Хеуоута' то уар Еке(уои 0бХе1у тоб ката тоу аютлра уооуцеуоо оббе йлеуаутюу 0еф, 0еш0еу оХоу. Лйо бе «риогксц ^уеруе(а<; йбюфЕтах;, йтрелтах;, йцерг- атюс, ааиууртщ айтф тф кирйо гщшу ’ 1т|аой Хрютф тф ал,г|01уф 0Еф 1*1 цйу бо^а^оцеу, тоитеап 0е(ау еуеруеиху, ката тоу Оет^уороу Авоута тра- УЕОтата фаокоута' ЕУЕрувТ уар Екатера цорфГ) цета тг)д 0Етерои ко1усоу1а<; блер Тбюу еохпке, той ц^у Хоуог) катер- уа^оцЕУог) тобто, блвр боп той Хоуои, тоб бе о(Ьрато<; ^ктеХобуто; алвр &от! тоб а1оцато<;. Ой уар 8т)лои ц(ау бшООЦБУ Сри01КГ)У ТПУ еУЕр- уЕШУ 0Еой ка! логтщатод, Туа (хт^те то ло1Т|0еу е}<; тг|У 0в1ау ауауаушцЕУ оиагау, цт)те цг)у тп<; 0Е(а^ фтЗстесск; то ^4афетоу ец тоу ток; уеуут^тоц лрвлоута била станала Негова. Както прес- ветата и непорочно одушевена негова плът, бидейки обожена, не изчезвала, а продължавала да съществува в своите предели и положение, така и човешката Му воля, бидейки обожена, не изчезвала, а се запазвала, съгласно богослова Григорий, който казва: защото като напълно обожено Неговото воление [като Спасител], не е противно на Бога.* Славит също две природни енергии неразлъчно, неизменно, нераз- двоито и неслитно в същия наш Господ Иисус Христос, истинския наш Бог. Сиреч, божествената енергия и човешката енергия, съгласно богоречивия Лъв, който ясно казва: всяка природа действа в синергия с другата чрез онова, което й е свойствено. [Природната енергия] на Словото извършва това, което е свойствено на Словото, а [природната енергия] на тялото извършва онова, което е свойственото тялото. Защото нята да приписвате едно природно действие на Бога и творението, 3а да не въведет творението в Божията природа, нито възвишеността на Божията природа ще снизявате до това, кахауаусоцеу холоу ^уо<; уар кой той айтоО хй те байцата ка! тй ла0т] упчоакоцеу кат’ аХко тсоу <Ьу ^ои фйаеюу ка! а1<; то еТут 2хе1, ш<; 6 беолеаик; Ефт^ое Кйр1ХХ.о<;. Паутовеу уойу то йсшухотоу ка! &8их1рехоу ф\Лаххоухе<;, сгоухоцсо фюуг) то лау ^ау- уеХХоцеу йуа тп<; йу!а? хрих8о<; кой цеха хг)у кйрюу 1^цйу ’ ЦооОу ХрШТОУ ТОУ &Ах|01у6у 0еоу ^цшу емп лга- хетЗоуте^, фацеу 8йо айхой тон; фйаец &у тг| |лф айтой 8юЛацяойаа<; йлоатаагц 6у та те 0айцаха 81’ б^тц; айхог) тп<; огкоуоциа)!; ой ката фаутаохау, ЬХХЬ &А.Т10Ш(; йле8е1^ахо, хт^ фио1КГ|^ &у айтр хг] щд йлоатаае1 8шфора<; уусорь ^оцеуп<; тсо цеха хп<; 0ахерог> копгсюуйц ^кахерау фйаху 0е- А-еху хе ка! ^уеруеТу ха Т8иг ка0’ оу 8г| Хоуоу ка! 8йо фиспка 0еХтцшха хе ка! буер- уе(а<; Зо^афцсу яр6<; осохт)- р(ау хой йу0рмл(уои уеуогх;. катаМ.т|Ха)<; сгоухрехоуха. което подхожда на творението; ^ащото на Един и Същ приписвате и чудесата, и страданията, съответно и едното, и другото естество, от които [Той] е и в които ита битие, както казва бо- говдъхновеният Кирил. И така, ограждайки от всички страни не- разделността и неслитността [на природите], провъзгласявате накратко: Вярвайки, че нашият Господ Иисус Христос, истинният наш Бог, е един от Св. Троица и след въплъщението, казвате, че Неговите две естества са се проявявали в едната Негова ипостас, в която Той истински, а не приз- рачно е изявявал Себе Си, и в чудесата, и в страданията през всички дни на Своя дотостроите- лен живот, разпознавате природ- ното различие в едната и съща ипостас посредствот това, че и едното, и другото естество иска и извършва онова, което е свойствено 3а него и в общение с другото. Затова по един и същ начин прославяте две естествени воли и енергии, които съдействат по- тежду си 3а спасение на човешкия род. Тъй като всичко това беше изложено от нас с голята прецизност и внитание, постановявате да не дръзне някой да излага различна вяра или да съставя, или да изтисля, или да учи раз- лично. Онези пък, които дръзнат да съставят различна вяра или да разпространяват, или да учат, или да преподават друг Ситвол, на желаещите да се обърнат кът познание на истина- та от е^ичеството ши от иудаиупа, ти от която и да бто ерес, ши да въвеждат нови слова, т.е. различни дути освен те- 3и, които ние сега определяте: такива, ако са епископи ши кли- рици, да бъдат отстранени - епископите от епископството, клириците от клира; ако пък са тонаси ши тиряни, да бъдат под анатета. [Сгеес1$ & Соп1е$$юп$: 2003, 200-214; Кар|ирт): 1952, 221-224] Изтегляне 383.02 Kb. Сподели с приятели:
|