Извори и преводи: Деяния вселенских соборов. Т. IV. СПб., 1996; Одабрана документа васел>енских сабора. Београд, 1993; КарцСрц, 1а>. Та боурапка ка! стирРоХгка ругаеха тг|с 'Орбобо^ои КабоХок^С ’ ЕккХпсиад, т. I, ’ Еу ’ А0г|уахд 1952; КаррСрп, I. Та боуратхка ка\ аицРоХхка цугщеха 'Орвобо^оц КавоХок^д 'ЕккХ^спад, т. I, ’Еу ’А0г|Уахд 1952;ЕйцроХаПгатеах;. Аоуратгкогброгках кауоугс; тшу Охкоъреугксоу ХшоБоу. Авг|уа, 2004; Сгеейз & СопГеззюпз оГ РакЬ т 1Ье СЬпзйап ТгадШоп. Оп§та1 Ьап§иа§е Тех1з. Ед. Ьу ]. Ре11кап ап<1 V. Но1сЬк188. Уаю 1Му. Ргезз, 2003. Литература:Болотов,В. Лекции по истории древней Цер- кви. Т. IV. М„ 1994; Дюлгеров, Д., Ил. Цоневски. Правос- лавно догматическо богословие. С., 1948; 1евтиЙ, А.Ва- селенски Сабори и саборно предан>е Цркве // Богослов/ье, 1973/1-2; Карташев,А.Вселенские соборм. М., 1994; Коев, Т. Догматическа дейност на Шестия вселенски свбор // ДК1982/2; Майендорф, Й.Византийско богословие. С., 1995; ПоповиЙ, ]. Догматика Православие Цркве. Т. II Београд, 1980; Поснов,М.История на Християнската Църква. Т. II. С., 1993; Силвестър, еп. Православно догматич- но богословие. Т. III. С., 1912; Симеонов, С.Светооте- ческото учение 3а перихорисиса // ДК 1941/1-2; Стояди- нов, М.За различието на енергията от св1Цността и ипостасите на Св. Троица // ДК 1994/12. Светият и велик и вселенски събор, който се събра с благодатта Божия и всечестнатазаповед на преблагочестивия и благо- верен велик цар Константин [Погонат], в този богохранит и царствен Константинопол - Нови Рит, вдалата на двореца, наричана Труло (ТроЬХксо), постанови следното: Единородният Син и Слово на Бога Отец, Който стана във всичко подобен на нас човеците, освен в греха, Христос, Който е истинският наш Бог, ясно е възвестил в Евангелието: “А3 сът светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в трака, а ще ита светлината на живота” [Йоан 8:12]. И също: “Мир ви оставят, Моя тир ви дават [Йоан 14:27]. Воден боготъдро от това божествено учение на тира, нашият преблаг цар, който е защитник на Православието и неприятел на злославие- то, като събра този наш свят и вселенски събор, съедини в едно цялото здание на Църквата. Затова нашият свят и вселенски събор, като отхвърли заблуждението на нечестието, което се беше появило от известно врете, и следвайки неотклонно по пътя на светите и славни отци, благочестиво се присъедини във всичко кът гласа на петте свети и вселенски събора, а итенно - съгласявате се с 318-те свети отци, които се събраха в Никея срещу лудостта наАрий; също и със събора на 150-те богоносни тъже, който се проведе в Константинопол срещу духобореца Македоний и нечестивия Аполинарий; също и със събора на 200-те достопочтенни тъже, които се бяха събрали3а първи път в Ефес срещу иудействащия Несторий; също и със събора на 630-те богопросветени отци, който се проведе в Халкидон, против богопротивните Евтихий иДиоскор; и освен това, с последния от съборите, светият Пети, който се събра тук, против Теодор Мопсуестийс- ки, Ориген, Дидит и Евагрий, и против съчиненията на Теодо- рит, написани в опровержение на “дванадесетте глави” на прис- нопатетния Кирил, и пистото, 3а което казват, че е писал Ива кът Мар от Персия. Като препотвърждава бе] никакво нововъведение определенията на благочестието и отхвърля ученията на нечестието, светият наш и вселенски събор боговдъх- новено запечата като неи^лгенен Силгвола, изложен от 318-те отци [в Никея] и боготъдро утвърден след това от 150-те [в Константинопол], което с радост приеха и последвалите свети събори 3а разрушаването на всяка душевредна ерес. Вярвате... (Следват ситволите на Първия и Втория вселенски 1>