С благословението на Негово Високопреосвещенство Калиник Митрополит Врачански
Изтегляне 383.02 Kb.
|
Свързани:
Курсова сигнали и с-ми, Курсова База Данни, Емоционалната Интелигентност - Даниъл Голман
- Навигация на страницата:
- Болотов, В.
- Богословлье
- От сббора в Константинопол (680/681 г.) - Шести вселенски
| Извори и преводи: Мапзь IX, 368-388, Деяния вселенских со- боров. Т. I, СПб. 1996; Одабрана документа васел>енских сабора. Београд, 1993; КарцСрт], 1<о. Та боурапка каг стирРоХжа руг|ре!а тт|д 'Орвббо^ои КавоХок^д 'ЕккХ- Пагад, т. I, ’Еу 'Авт^ак;, 1952; Рсораугбои, 1ш. КефЕУа Аоуматгкт^д ка! ЕирРоХгкт^ ©еоХоугад 'Орвобо^ои КавоХшпс ЕккХпашд. В'. ©еаааХоукг), 2000; Сгееск & СопГеззюпз оГРакЬ т Ле СЬпзйап ТгасНйоп. Оп§та1 Ьап- §иа§е Техй. Е<1. Ьу I. РеНкап апс! V. ШПсЬИзз. Уа1е 11шу. Ргезз, 2003.
Литература: Болотов, В. Лекции по истории древней Цер- кви. Т. IV. М„ 1994; 1евтий, А. Васел>енски Сабори и са- борно преданье Цркве // Богословлье, 1973/1-2; Карташев, А. Вселенские соборм. М., 1994; Посноб, М. История на Християнската Църква. Т. II. С., 1993г Четиринадесет анате<патиз<пи срещу “трите глави” Ако някой не изповядва, че Отец, Син и Дух Свети са една природа или същност, една сила и слава, Троица единосъщ- на, едно божество в три ипостаси ши лица почитано - нека бъде анатета. Защото един е Бог и Отец във всичко и един е Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко, и един е Дух Свети, в Когото е всичко. Ако някой не изповядва, че Бог Слово илш две раждания - пред- вечно от Отца, надврелгево и безтелесно, а в последните дни Той е слязъл от небесата и се е въплътил от светата, пречиста Богородица и приснодева Мария и е роден от нея - нека бъде анатема. Ако някой казва, че е едно Словото Божие, Чудотворящото, а друго Христос страдащият, или казва, че Словото Божие стана Христос, когато се е родило от жена или че присъства в Него като един в друг, а чене е един и същ - нашият Господ Иисус Христос, Словото Божие, Което се въплъти и стана човек, че Негово дело са и чудесата, и страданията, които телесно претърпя доброволно - нека да бъде анатема. Ако някой каже, че съединението на Бога Аогос с човека е било по благодат или енергия (действие), ти частично, или при- чинно, или по подобие, или по сила, или по снщхождения на Бога Аогос към човека, сякаш е бил усвоен от човека, и че последният е приел от Него славата, както казва лишеният от разум Теодор [Мопсуестийски], или по едношпенност (бцшуцигф, съгласно което несторияните, назовавайки Бога Аогос и Иисус, и Христос, и отделно назовават човека Христос и Син, като казват, че очевидно има две отделни лица, съединени в наименованието и честта, и достойнството, и уважението, въприетани, както казват,3а едно лице и3а един Христос; освен това, ако не изповядва, че единението на Бога Слово е с тяло, одушевено с разумна душа и ум по състав (кат оуувеот)), сиреч по ипостас, както светите отци са учели, и затова една е Неговата ипостас (личност), която е Господ Иисус Христос, един от Светата Троица - нека да бъде анатема. И тъй като съединението се разбира по различни начини, онези които следват нечестивия възглед на Аполинарий и Евтихий, възприемат съединението по смешене. А на други, които приемат възгледите на Теодор и Несторий, им е приятно разделението и въвеждат привидно единство. Затова светата Божия Църква като отхвърля всяка безбожна ерес, изповядва, че единството на Бога Слово с тялото е станало по състав (катй ойувеог]), което в действителност е по ипостас. Защото посредством сложното (кат аиувеаг/) единство спрямо тайната Христова не само нес- литно единството се запазва, но и различието се възприема. Ако някой приема едната ипостас на нашия Господ Иисус Христос като съюз на много ипостаси и чрез това се опитва да въвежда в Христовата тайна две ипостаси или две лица, като от въведените две лица говори3а едно лице, което заслужава достойнство и чест и поклонение - както са писали безбожните Теодор и Несторий - и така хули светия Халкидонски събор, на който е осъдено това безбожно мислене и където е постановено3а една ипостас; ако същият не изповядва, че Бог Слово като човек е единен по ипостас, и затова една е Неговата ипостас, сиреч едно е лицето - както и светият Халкидонски събор е изповядал, че нашият Господ Иисус Христос има една ипостас - такъв да бъде анатема. Защото, когато едно от лицата на Светата Троица, Бог Слово, се въплъти, не се извърши добавяне (умножаване) на лицата или ипостасите. Ако някой назовава светата приснославна приснодева Ма рия в преносен, а не в истинския смисъл Богородица, или говори, че от нея се е родил обикновен човек, а не се е въплътило [от нея] Словото Божие и раждането на човека, по думите на такъв, се пренася върху Бога Слово като съприсъс- тващ в раждащия се човек; ако същият хули светия Халкидонски събор, като нарича Девата Богородица в смисъла на нечестивия, измислен от Теодор възглед; или ако някой я нарича човекородица или христородица, сякаш Христос не е Бог; или не я изповядва като истинска Богородица, понеже от нея се въплъти в последните дни Бог Слово, Който от- вечно се ражда от Отца, и така благочестиво да изповяда, че тя е Богородица в съгласие със светия събор в Халкидон - такъв да бъде анатета. Ако някой, говорейки 3а две естества, не изповядва, че наши ят Господ Иисус Христос е един, познаваем не сато по божеството, но и по човечеството си, 3а да изтъкне по този начин различието на природите, от които е станало неизразимото [тайнствено] единение, тъй като нито Словото се е претворило, взетайки природата на плътта, нито тялото е приело природата на Словото [защото, когато се извършва единението по ипостас двете остават това, което са по природата си]... Или ако някой вече е изповядал броя на природите и освен това единството на нашия Господ Иисус Христос, Словото Божие, Което се въплъти, и не взета предвид сато фенотеналната ит разлика [на природите], които са се съединили и които не се отхвърлят по причина на единството [защото е един от двата и от единия е двоица], ала използва броя като означаващ разделени и отделноипостасно (гдюджоататоио) съществуващи природи - такъв да бъде анатета. Ако някой изповяда, че единството е станало от две приро ди, божествена и човешка, но не приета това така, както светите отци са учели - че след като по ипостас е станало единството на божествената природа и човешката, Христос е един - и от горния възглед се опитва да съставя една природа, сиреч същност и божество, и тяло Христово, такъв да бъде анатета. Защото казвайки, че единородното Слово се е съединило ипостасно, ние не говорит, че се е извършило някакво преливане (претворяване) тежду двете природи, още повече, че всяка [природа] остава онова, което е, а считаме, че Словото се е съединило с тялото. Затова, един е Христос, Бог и човек, Който е единосъщен на Отца по божество и е единосъщен нам по човечество. По същия начин този, който разделя или раздвоява, и онзи, който слива тайната на Христовото Божествено домостро- ителство, е отлъчен и анатемосан от Божията Църква. Ако някой говори 3а поклонение на Христос в две природи и въвежда две поклонения - отделно на Бога Аогос и отделно на човека, или ако някой отдели плътта (тялото) или смеси божественото и човешкото, или мами безсрамно, твърдейки, че единството предполага една природа, сиреч същност, и така се покланя на Христа и не се покланя с едно поклонение на Бога Слово, Който се въплъти, и на Неговото тяло, както Божията Църква е приела отначало - нека бъде анатема. Ако някой не изповядва, че телесноразпнатият Господ наш Иисус Христос е истински Бог и Господ на славата и едно от лицата на Светата Троица - да бъде анатема. Ако някой не анатемоса Арий, Евномий, Македоний, Апо- линарий, Несторий, Евтихий и Ориген с техните безбожни писания и всички останали еретици, които е осъдила и анатемосала светата съборна и апостолска Църква и предходните четири свети събора, както и онзи, който е вярвал и вярва в заблудите на онези същите по-напред споменати еретици и остава до своя край в това безчестие - да бъде анатема. та “да бъдат двамата една плът” [Бит. 2:24, Еф. 5:31]; и освен другите си неизброими богохулства той е дръзнал да изрече и че когато Господ след възкресението духнал кът учениците си и рекъл “приемете Духа Светаго" [Йоан 20:22], тогава не им е дарувал Духа Свети, а само символично е духнал в лицата им; същият отново -3а изповеданието на Тома, когато последният е опипал ръцете и реброто Господне след възкресението “Господ мой и Бог мой” [Йоан 20:28], твърди, че Тома не е казал това3а Христос, а че е бил възхитен от чудесното възкресение и е възпял Бога, Който е възкресил Христа; и най-лошото от всичко - в неговото тълкувание на Деянията на апостолите той оприличава Христос и на Платон, и на манихеите, и на Епикур, и на Маркион, казвайки, че както всеки от гореспоменатите е изнамерил собствено учение и събрал ученици, които се именуват плато- ници, манихеи, епикурейци и маркионити, така и Христос е измислил учение, от което и християните носят името си; ако някой, прочее, брани това, което казва нечестивият Теодор и неговите нечестиви писания, от които е цитираното тук, а и много други безбройни хули към великия Бог и наш Спасител Иисус Христос, и него анатемосва заедно с нечестивите му писания, както и всички ония, които се съгласяват с него и го защитават или казват колко е православен, и онези, които са написали още повече от Теодор и нечестивите ту писания, и онези, които вярват подобно не- ту и до края на живота си пребивават в тази ерес-да бъдат анатема. Ако някой защитава безчестните писания на Теодорит против истините на вярата и срещу първия и свят събор, който се проведе в Ефес [431 г.] и срещу светия Кирил и “дванадесетте глави”, както и всичко, писано от него3а нечестивите Теодор и Несторий и 3а други, които вярват по същия начин със споменатите Теодори и Несторий, и които се съгласяват с тях и с нечестието им и които наричат тези нечестивци учители на Църквата, които признават и изповядват, че съединението на Бога Слово е станало ипос- тасно (т.е. между две ипостаси); и ако, прочее, някой не анатемосва споменатите нечестни писания и онези, които са мъдрували (вярвали) или мъдруват (вярват) подобно, и накрая всички ония, които са писали против православната вяра или пребиваващия между светците Кирил и неговите “дванадесет глави” и са умрели в това си нечестие - такива да бъдат анатема. Ако някой защитава Посланието, 3а което се казва, че е написано от Ива до Мар Персиец, и което отхвърля, че Бог Слово се е родил, че се е въплътил и станал човек от светата Богородица и приснодева Мария, а казва, че от нея се е родил обикновен човек, когото назовава “храм”, както и че един е Бог Слово, а друг - човекът, и определя като еретик пребиваващия между светците, Кирил, който е проповядвал православната вяра на християните, и също така го сравнява с нечестивия Аполинарий, и обвинява първия свети събор, който се проведе в Ефес, че е осъдил Несторий без съд и изследване, като в това безбожно Послание “дванадесетте глави” на пребиваващия между светците Кирил са наречени нечестиви и противни на православната вяра, а са хвалени Теодор и Несторий и тяхното нечестно учение и писания; <- ако, прочее, някой приема това нечестиво Послание, а него анатемосва, както и онези, които го приемат и защитават онова, което се говори в него като правилно или редно, и онези, които са писали и които пишат 3а него, или онези, които величаят неговата безбожност с имената на светите отци или светците на Халкидонския събор [451 г.] и остават верни на това до край - такива да бъдат анатема. И така, след като по този начин изповядахте онова, което сте наследили от Свещеното Писание и от учението на светите отци и което е определено от светите четири събора3а вярата: и след като произнесохте осъждане над еретиците и тяхното нечестие, а също и против онези, които са защитавали или защитават спотенатите по-горе “три глави” и които са останали или остават в заблудите ит; то ако някой продължи въпреки това, което ние благочестиво сте изложили, да преподава или да учи, или да пише, такъв, ако е епископ или е от клира, да бъде отстранен от епископското и свещеното си достойнство като действащ против- но на свещения и църковен ред, а ако етонах или тирянин - да бъде анатета. [СгеесЬ & СопГеззюпз: 2003, 200-214; КарцСрц: 1952, 193-197] От сббора в Константинопол (680/681 г.) - Шести вселенски Съборът е свикан, 3а да отговори на опитите на някои православни да постигнат компромис с монофизитите посредством монотелитството и моноенергитството - учението 3а единството на волите и енергиите в Христа. Някои от цариградските архиепископи, а в различно време и предстоятели на други древни църковни катедри, застъпват това учение, което в същността си е монофизитст- во в нов облик. Същинският двигател на тази нова ерес по същество е религиозната политика на император Ираклий (610-641 г.). През 638 г. Той издава специален държавен документ [Мап51, 9, 992-998] - Изложение на вярата (ЕкВеоц ттц; тгютею^), в който между другото се казва: “Ние не допускаме някой да говори и учи 3а една или две енергии (действия) на въплътения Господ, най-вече защото светите Вселенски събори са ни предали учението 3а Него, единия, единороден Син и наш Господ Иисус Христос. Също така изразвт “две енергии” съблазнява твърде много. У нито един от отците този израз не се среща и това води до учение 3а две противостоящи една на друга воли в Христа, сякаш е трябвало Словото Божие, от една страна, заради нашето спасение да претър- пи-страдание, а от друга - Неговото човешко естество да се противи на това Му намерение; но, това е нечестиво и чуждо 3а християнското учение. Дори нечестивият Несторий, който е вввел учението 3а двама сина в Христа, не е дрвзнал да твврди, че волите в Него са две. Ние сме длвжни да признаваме една воля на Господа наш Иисус Христос, истинския Бог”. Освен този документ, по-квсно, през 648 г. Константино- полският патриарх Павел издава под формата на царски декрет от Констанс II Образец на вярата (Титгод тгерг тпатЕсод) [Мап$1, X, 1029-1032], който изрично забранява да се разисква по темата: “Нека отсега нататвк никой да не си позволява да влиза в полемика 3а едната воля и едната енергия. Който наруши тази изрична заповед, той подлежи пврво на Страшния свд на всемогъщия Бог, но свщо така няма да избегне наказанието, предвидено 3а нарушителите на царските закони. Ако прествпниците са епископи или клирици, такива ще бвдат лишени от своето служе- ние; ако са монаси, ще бвдат отлвчени от Цврквата и изгонени от манастирите; ако са служебни лица или офицери, ще бъдат лишени от своето достойнство; ако са частен собственици, ще бъдат наказани с отнемане на имуществото; а ако са от ниско потекло, ще бъдат наказани телесно и изпратени на вечно заточение...”. Под ударите на последния документ се оказват защитниците на православието, сред които са папа Мартин V, който умира в заточение ('(Чб. 1Х.655 г.), и преп. Максим Изповедник, който също умира в заточение като изповедник на вярата (Т13.УШ.662 г.). Православието е ввзстановено едва по времето на Константин Погонат (668-685) на свикания от него свбор в Константинопол (от 7 ноември 680 г. до 16 септември 681 г.). Свборните отци -174 епископа - препотвврждават актовете на предишните пет свбора и по образеца на Халкидон- ския сббор свставят орос - изповедание на вярата, в който излагат православното учение на Църквата 3а двете воли и двете енергии в Христа. Изтегляне 383.02 Kb. Сподели с приятели:
|