С благословението на Негово Високопреосвещенство Калиник Митрополит Врачански

От събора 6 Константинопол (691/692 г.) - Пето- шести

Изтегляне 383.02 Kb. страница 32/52 Дата 27.02.2023 Размер 383.02 Kb. #116726

Навигация на страницата:

• Болотов
• Богослов/ъе

От събора 6 Константинопол (691/692 г.) - Пето- шести Съборът е свикан десет години след Шестия вселенски събор и се занимава единствено с формулирането на прави­ла, каквито на съборите от 553 и 680/681 г. не са съставени. От факта, че допълва каноническата дейност на петия и шестия вселенски събори, получава и названието “пето- шести”; известен е също като “Трулски” по името на зала­та, в която се провеждат заседанията му. Извори и преводи: Правила на св. Православна църква (събр. и прев. прот. Иван Стефанов). ВТ., 1999; ЕбрРоХа ГОа- тгшс;. Доуцатиан орог каг кауоуе<; тсоу Оисоицеуисшу 2л)у66оу. А0г|уа, 2004. Литература: Болотов, В. Лекции по истории древней Цер­кви. Т. IV. М., 1994; 1евтиЬ, А. Васел>енски Сабори и са- борно предан>е Цркве // Богослов/ъе, 1973/1-2; Карташев, А. Вселенские соборм. М„ 1994; Майертдорф, Й. Визан­тийско богословие. С., 1995; Поснов, М. История на Християнската Църква. Т. II. С., 1993. Канони с догтатико-ситволическо съдържание Канон 1:... Като полагате начало на божествените дути, с по- тощта на Божията благодат определяте: да се пази чиста от нововъведения и изтенения вярата, предадена ни от са- мовидците и служителите на Словото - богоизбраните апостоли, а така също и от триста и осемнадесетте све­ти и блажени отци, които се събрали в Никея при тога­вашния наш император Константин срещу нечестивия Арий и измисленото от него езическо двубожие или, по-доб- ре казано, многобожие и които чрез едномислие във вярата са ни открили и разяснили единосъщието в трите начала на богоначалното естество, не допускайки то да остане пок­рито с незнание, но като ясно са научили верните да се пок­ланят еднакво на Отца и Сина и Светшя Аух, опровергали са и са отхвърлили лъжеучението3а неравните степени на Божеството, като сринали и разпръснали детинските пя­съчни градежи на еретиците срещу православието. Също така потвърждаваме вярата, проповядвана от сто и петдесетте свети отци, които се събрали в този царст­вен град при тогавашния наш император Теодосий Велики, като приемаме богословските изречения относно Светия Аух и отхвърляме заедно с предишните врагове на истина­та невежия Македоний, който неразумно дръзна да счита Господа 3а роб и който разбойнически поиска да раздели не­делимата Единица, 3а да не бъде пълно тайнството на на­шата надежда. Заедно с тоя гнусния и беснеещ против ис­тината [Македоний] осъждаме и Аполинарий, тайноводи- теля на злобата, който нечестиво е изригнал, че Господ е приел тяло без душа и ум, като по този начин е прокарвал мисълта, че спасението е несъвършено. Също така запечатваме като непоклатима твърдина на благочестието учението, изложено от двестате богоносни отци, които се събрали 3а първи път в Ефес при тогаваш­ния наш император Теодосий, син на Аркадий, проповяд­вайки, че единният Христос е Син Божи и че се е въплътил, признавайки несъмнено родилата Го непорочно Приснодева Зй истинска Богородица и отблъсквайки безумното разделе­ние на Несторий като отхвърлено от Божия жребий - Нес­торий, който учил, че единният Христос е отделно човек и отделно Бог и [с това] постановявал юдейското нечестие. Потвърждавате още и вярата, православно написана от шестстотин и тридесетте богоизбрани отци в областния град Халкидон при тогавашния наш император Маркиан, която гръмогласно възвестила по всички краища на земята, че единният Христос, Син Божи, се състои от две естест­ва и че в тези две естества трябва да бъде славен, и която е изхвърлила от свещените огради на Църквата като нещо чудовищно и като язва празно мъдруващия Евтихий, кой­то учил, че великото тайнство на нашето спасение стана­ло привидно, и заедно с него и Несторий, иДиоскор, от кои­то единият бил защитник и върл привърженик на разделе­нието, а другият - на смешението, и които от противо­положните крайности на нечестието са се сгромолясали в една и съща бездна на гибелта и безбожието. Признаваме така също и приемниците си учим да призна­ват като произнесени от Духа Свети изреченията на сто шестдесет [и петте] богоносни отци, които се събрали в царстващия град на тогавашния наш император Юсти- ниян, благочестива му памет, които съборно са предали на проклятие и са отхвърлили Теодор Мопсуестийски, учите­ля на Несторий, Ориген, Дидим и Евагрий, които са възоб­новили езическите басни и отново са ни повтаряли в бълну­ване и блуждаене на ума и в сънни видения преминаванията на някои тела и души, и които нечестиво са въстанали сре­щу възкръсването на мъртвите, а също и съчиненията на Теодорит против правата вяра и против дванадесетте глави на блажения Кирил, и така нареченото послание на Ива. Обещаваме още да пазим непокътната вярата на светия шести събор, свикан неотдавна [680/681 г.] в този царст­ващ град при нашия император Константин, която доби още по-голяма сила от това, че благочестивият император с печата си скрепи постановленията на този събор3а ут­върждаването им през всички времена, и която боголюбно ни е разяснила да изповядвате две естествени желания [во­ли] и две естествени сили [енергии] във въплътилия се 3а нашето спасение един Господ наш Иисус Христос, истинс­кия Бог, като е осъдила с гласа на благочестието онези, кои­то са извращавали правия догтат на истината, проповяд­вайки на народа една воля и едно действие в единия Господ наш Иисус Христос, като Теодор (епоскип) Фарански, Кир Александрийски, Онорий Ритски, Сергий, Пир, Павел, Пе­тър, някога предстоятели в този богоспасяет град, Мака- рий, някога Антиохийски епископ, ученика ту Стефан и бе- Зутния Полихроний, като по такъв начин е запазила непо­кътнато общото тяло на Христос нашия Бог. На кратко казано, постановявате да се пази твърда и до свършека на вековете непоколебима вярата на всички тъ- же, които са се прославили в Църквата Божия и които са били светила на вселената, държейки словото на живота [6ж. Фил. 2:16], а също така и техните богопредадени съ­чинения и догтати. Отхвърляте и анатетосвате всички ония, които те са отхвърлили и анатетосали като врагове на истината, напразно скърцали със зъби против Бога и си­лили се да въздигнат неправдата срещу Всевишния. Ако ня­кой не се придържа и не приета гореизброените догтати на благочестието и нетисли и не проповядва така, а се опит­ва да върви против тях, такъв нека бъде анатета по сила­та на по-рано изложеното определение на спотенатите по- горе свети и блажени отци и нека бъде изключен и заличен от християнския именник като чужденец, понеже ние окон­чателно постановихте по никой начин нито да се прибавя, нито да се изхвърля нещо от определеното. Изтегляне 383.02 Kb. Сподели с приятели: