– "Аз трябва да оцелея ! Аз трябва да оцелея"

- 37 - неколко месеца го малтретирали жестоко (Така направиха и с моя приятел Огнян Ченгелиев)! Там Пеев заболял от рак, и малко елед като излязъл от затвора, починал
Васил Пеев, не оцеля, и най-вероятно не е успял да напише българския "Архипелаг
ГУЛАГ"! Но дано все пак има запазени някакви негови записки!
Първи слухове за "Хелзинки"!
Когато ме върнаха в седмо, след следствието за шпионажа, казах в килията, че ще ме съдят за шпионаж, по член 104, който предвижда от 10 до 20 години затворили смърт, а Асен, криминален от Монтана, каза – "Ти трябва да се гордееш че си политически И аз действително бях донякъде горди доволен, и си казвах, че вече поне ще знам защо съм в затвора, и поне щях да се броя за политически затворник, макар че официално, политически затворници в България нямаше.
Към края на годината, или в началото на следващата, в килията ни докараха Огнян
Ченгелиев. Той и съпроцесника му Румен Панков, са били "Ди-Екс-ери" – слушатели на далечни, късовълнови радиостанции. Това е отдавна утвърдено международно движение нара- диолюбители, които улавяйки предаване от далечна радиостанция, пишат до нея писмо с деня, часа и предаването което са чули, и оттам получават картичка – потвърждение, които картички, радиолюбителите колекционират с гордост И колкото по-далечна е радиостанцията, например от Нова Зеландия, Южна Африка илиТаити, толкова картичката в колекцията име по-ценна! Това движение издава и международен бюлетин със списък на честотите на всички възможни радиостанции по света, и часовете на тяхното предаване. Особен интерес за всички тях, са представлявали "нелегалните" радиопредаваня, със все още неуточнени координати. Нашите радиолюбители, с транзисторните си приемници, набързо уточнили приблизителните координати на неколко излъчващи от България, на чужди езици, радиостанции. Уведомили международния бюлетини затова бяха осъдени за шпионаж Огнян на 8, а Румен, на
11 години В началото на та година, за първ път разбрах от Огнян Ченгелиев, че в Женева се водели някакви преговори за сигурности сътрудничество, в които имало и специален раздел, за човешките права Огнян вярваше име убеждаваше, че скоро ще можем да слушаме западни радиостанции, ще получаваме западни вестници, а и вероятно, и ще можем да пътуваме през граница Веднага му възразих, че това е невъзможно, защото, ида подпишат договор, комунистите няма да го спазват, понеже комунистическата система е напълно несъвместима с човешките права, така че, само едно от тези права да е налице, системата ще рухне, и те го знаят много добре, затова никога няма да го допуснат Така казах на Огнян, и в това не се съмнявах Може би недооценявах, че ако се подпише подобно споразумение, това би ни дало някакво легитимно основание за "настояване, за човешки права Но нали и дотогава си имахме "Международна харта за правата на човека, приета от ООН, и задължителна за всички нейни членки, но всеки който сее позовавал на тази харта, от източна Европа и СССР, – обикновено е завършвал дните сив затворите и лагерите Така че, какъвто и договор да се подпишеше, ако няма реален международен натиска такъв дотогава нямаше, нищо не би се променило На основата на тези преговори, следващата, а година, бе подписано "Хелзинкското споразумение, за сигурности сътрудничество в Европа, третият раздел, от което, – т.н. "трета кошница, – макари със закъснение, изигра огромна роля за рухването на комунистическия блок, но само благодарение на западния натиск, и специално, на Рейгън!
Килията ни в Седмо отделение"
Килиите в седмо бяха 4 х 2 метра. Прозореца с дебела железна решетка е високо, така че за да погледнеш през него трябва да подскочиш за да се хванеш за ръба да се набереш на мускули ида се хванеш за решетките. Нов действителност няма какво да видиш, защото от

- 38 - источната страна на затвора, всички прозорци бяха закрити с ламарини и се виждаше само "късче небе Освен това рискуваш да те види надзирателят На пода има нар, повдигнат десет сантима над бетонния под, нов едни килии нара бе до половината на пода, а в други, почти върху целия под. Върху нара, а където нара е къси върху циментовия под, са наредени 3-4 дюшека. В килия средно бяхме по 7-8 човека, но ограничения за вместимост нямаше. В килиите обикновено имаше и по едно малко, старо дървено шкавче, в което си държехме половинката хлеб, който ни се полагаше наден, както и чиниите и лъжиците. Други мебели не се разрешаваха, освен кофата за "спешни нужди, и пластмасовата дамаджана завода Помня когато за първи път отворих шкавчето в а килия и видях парче хлеб, върху който се бяха натрупали кафяви хлебарки, като пчели върху пита Веднага започнах да тръскам хлеба ида гоня хлебарките, а бай Тодор, когото заварих в килията, ме успокояваше – "Не ги закачайте не са лоши!"
Храната бе за т.н. “неработящи" (за 22 стотинки, наден. Сутрин даваха по черпак "чай, с вкусна парцал за миене на съдове, и по лъжица възкисел мармалад, от подменяните военновременни запаси, или конфитюр. За обеди вечеря, един дене чорба от ориз, на следващия от фиде и на третия, от боб. Аз ядех само когато е боб чорба, а в останалите дни само хлеб, от който ни се полагаше по половинка наден. Рядко се намира нещо останало от свиждането, което за мен бе през 3 месеца, когато можех да получа от близките, – 5 кг. храна и плодове. Но не на всеки има кой да дойде на свиждане, а който получи храна, обикновено се изяжда колективно заден- два Другият източник на допълнителна храна е лавката, където веднъж седмично, може да се купи нещо за ядене, но месечната сума е ограничена на 8 лв. за осъдените на строг режими лева за "усилено строг режима и не всеки има пари. Повечето бяха осъдени на строг режими който е пушач, парите не стигат само за цигари А аз вече бях на "усилено строг режим Когато бяхме много гладни, имахме една голема паница, в която дробехме хлеб свода и захари насядали в кръг, кусаме Още помня как бай Тодор Циканделов, от Петрич, подканяше
– "Айде кусай Нема ям кьати да те покани Бай Тодор беше от една македонска група, възрастни хора от петричко, замисляли някаква дейност за обединение на Македония Ако не съм точен, се извинявам, защото не всеки смееше да казва истината, за какво е съден, но на мен бай Тодор каза, че целели обединение на Македония, която впоследствие да се присъедини към България ! По техния процес, Тодор
Циканделов бе осъден на 1 година, а останалите, на по 4 – 5! От тях помня името само набай
Пандо, който впоследствие беи в Стара Загора.
От бай Тодор помня и части от две песни. От едната помня строфата "Танкове минават, мрежите късат, и заминават за Скопие" А от другата "Линда е мома, мома еврейка, а люби българин. Брат ú недава, брат ú недава да люби българин!"
На каре (разходка) ни изкарваха по един час наден. Карето в софийския затвор беше във формата на табло заиграна дама, три квадрата, един в друг. Движехме сена групи, по килии, на разстояние 5 – 10 метра едни от други, за да не можем да си говорим На каре не се изкарваха само намиращите се в карцера и в "подготвителната" килия, както и осъдените на смърт!
До умивалнята и тоалетните ни пускаха три пъти наден, за две-три минути, по две-три килии едновременно. Имаше обаче един висок надзирател, Ефтим, който щом е на смена, отваряше почти всички килии едновременно, което бе рай за нас Тогава за десетина минути, в умивалнята, се виждахме със съпроцесници, сприятели и познати Обменяхме новини, информации и цигари, научавахме кой за какво е и откъде е. В седмо имаше и доста чужденци, предимно немци – главно за опити за бегство през граница – и постоянно чувахме как надзирателите подвикват, когато ги пускат до тоалетната – "лес, лес, като си мислеха че викат – "бързо, бързо, – защото само това знаеха

- 39 -През повечето време, докато бях в затвора, учех по малко английски, защото виждах, че английския ще е "световен" езика и защото имах намерение да бягам за Америка. Нямах учебник или речник, защото в затворите постоянно се правеха "тараши" от надзирателите и се вземаше или изхвърляше всичко "съмнително. Докато бях в седмо, от съседна килия ми попадна английско-български речник. Седейки на пода, за около месец, преписах речника, за да го имам и за да науча нещо, по времена преписването Преписаният речник, съдържащ 10 000 думи, по случайно стечение на обстоятелствата, съм запазил. (В старозагорския затвор преписах още един такъв речник, понеже предишния
вече се намираше у нас, на село За втория преписан речник, бях напълно забравил, но при
следващото ми постъпване в Старозагорския затвор, Антон Запрянов ми го показа и ми
припомни, че аз съм му го оставил. Този речник остана при него!)
От седмо помня и едно момче избягало в западна Германия. Там е бил на военна служба при американците и си сменил името, на - Джон Фостър, и така съм го запомнил. Та както той ни казваше, от западен Берлин, американските войници многократно, легално преминавали в источен, но веднъж него го задържали иго върнали в България Бях вече забравил, но Огнян
Ченгелиев ми припомни, че Джон, вероятно заради това чене искаше да отговаряна българското си име, за което го биеха и тормозеха, се беше барикадирал в килията си, което се правеше често, понеже вратите се отваряха навътре. Надзирателите разбиваха вратата с лостове иго плискаха с врела вода от противопожарна кофпомпа! Оттогава не съм чул нищо за него и най-вероятно са го убили, защото беше сериозен и твърд, макари дребен на ръст В седмо оделение споделях, че:

Изтегляне 6.19 Mb.

Сподели с приятели: