С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача



Pdf просмотр
страница29/115
Дата07.11.2022
Размер6.19 Mb.
#115497
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   115
СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО Григор Симов Божилов
Свързани:
Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Джон Коулман - Комитет 300 - EN to BGN, ХРИСТО ТАНЕВ - АЗ-ЪТ НА БЪЛГАРИТЕ
пребърсваше с кърпа!
Реших да премисля до сутринта А аз, вечер мисля много по-интензивно и резултатно, но сутрин, – доста по-трезво. Сутринта, прецених че ще е много по-добре да се откажа, защото така и така, виждах, че бях взел прибързано и неразумно решение Позволих си да се откажа, само защото това не обвързваше директно никой друга само мен. В противен случай, нямаше да има отказване От този "безумен опит, минах само с едно кръвясало отстрани око, което от самосебе си,
се оправи за неколко седмици.
В шести отряд
Когато отказах да работя, бях решил да изкарам присъдата си като неработящ, въпреки постоянния натиск и заплахи, отстрана на началниците. Но след kато се разболях, и след последното премеждие, реших че ще е по-добре да променя малко обстановката, иначе нямаше да изкарам дълго. Така, след една година в разряда, се принудих да изляза на работа в VІ отряд. Там работата ни бе, главно, запояване с поялник, на куплунги към кабели, за ДЗУ Стара Загора (а куплунгите бяха френски, въпреки уж съществуващите търговски ограничения. В разряда и в шести отряд, бях и с доктор Николай Попов, изкарал най-продължителната гладна стачка След един месец гладна стачка в разряда, го закараха в болницата на затворите, намираща се в Софийския затвор. Там го хранели насилствено с маркуч, като три пъти наден, пет-щест души го хващат, пъхат му насила маркуч в гърлото, наливат му кисело млеко, с фуния, и така неколко месеца По-късно, Попов повтори гладната си стачка и пак го хранили, или,
измъчвали, по същия начин Забравил съм колко време общо изкара д-р Николай Попов в гладна стачка, – мисля че бяхя 10 месеца, – но по неговите думи, било световен рекорд!
Николай Попов бе осъден по чл 108, за "клевети срещу народната власт. Той настояваше да му се разреши да замине на запад. В края на краищата, постигна това, сцената на големи изпитания и мъчения, и с решаващата подкрепа от запад. Пролетта на та година, доктор Николай Попов замина легално в Западна Германия.
В шести отряд заварих Георги Кулев "Гагауза", моряк от Варна, който бе вече "излежал" може би десетина години. Стабилен и сериозен човек, и голям привържрник на прабългарската история. Той ми помогна с доста неща и аз му останах задължен. Много добре помня "групата – комбина", на Кандиларов от София, Боно Жеков от Лом, Асен от Септември и Цветан от Петърч, софийско. Със всичките бях близък, нос мен най- дружеше Цветан. Той себе върнал от западна Европа и веднъж ми сподели, че Боно пише характеристики на политическите затворници и ги предавана отрядния началник Нямам основание да се съмнявам в казаното от Цветан, защото той дружеше с мен от години иго познавах добре, а и защото ми разказа доста подробности И това което ми каза, съвпадаше с факта, че Боно бе разпитвали мен, какво мисля по определени въпроси, и си записваше Неговото работно място бе пред моето иго виждах че си пише нещо. Веднъж ме попита, какво мисля за Ленин, а друг път, за "социалистическата култура


- 54 -Отговорих му, че "Ленин е най-големият престъпник, в историята на човечеството, защото е идеолог и родоначалник на най-масовя терор, виждан някога в света (Сега вече зная, че идеолозите на комунизма са съвсем други, а главният изпълнител в Русия е бил Лейб Бронщайн -Троцки А за "соц. културата, казах, че е ерзац култура, те. "заместител Всичко това, Боно си записваше!
Имаше и един възрастен, дребен, леко мургав човек, за когото казваха, че е земеделски писател, нос него не съм бил близък, а за съжаление не помня и името му. Той също пишел кратки характеристики, но не с цел да ги давана управата, а вероятно от професионален интерес. Неговите характеристики, криминални колеги му ги бяха измъкнали от шкавчето, и ги разпространяваха, с цел да го злепоставят. От тези характеристики, помня лаконичната му характеристика за мен – "Подозрително мълчи Трябва да спомена и директора на "Златния Орфей, Генко Генов. Познавах го още от осмо отделение на Софийския затвор. В шести отряд, в Стара загора, често ставах от работното си място и вместо да пуша, както другите, отивах до умивалнята, където по неколко минути се разхождах напред-назад, умислен за комунистическата експанзия, и за съдбата на България и света. Там, веднъж ме завари Генко име попита, полу на шега
– "Какво си се привел, като че целият свят е върху плещите ти" Явно беше доста проницателен, защото точно затова мислех, но нему отговорих, понеже доколкото знаех, Генко не беше открит противник на комунизма. На Генко Генов, баща му е бил в Белене, като земеделец, но както и в много други случаи, и Генко, като син на лагерист, е бил вербуван от ДС. Това, документално, разкри Иван Янков, който разровил изхвърлените от Генков боклука, документи, преди освобождаването му от затвора (но и самата кариера на Генко, доказва това. Иван намерил саморъчно написано изложение до държавна инстанция, в което Генко споменава че е сътрудник на ДС! А иначе, не съм видял нищо лошо от Генко, нито пък съм чул от друг, лошо за него Напротив, беше човек с добър характер. Както писах по-горе, в разряда бях известно време и с Димитър Велков. Всички ние бяхме,
в някаква степен, "специални модели, но той наистина беше специален модел Или не съм разбрал, или съм забравил, колко години бе лежал по затворите, и колко бегства през граница беше правилно бегствата му бяха много, и в много държави. Казваше, че е бил в лагери за бежанци и в Гърция, и Турция, но не изчаквал дългите и често пъти, унизителни процедури и издевателства, и се опитвал да избяга и оттам. Залавяли гои го връщали в лагера, и се принуждавал сам да се връща в България, а друг път са го връщали Последния път беше се върнал от западна Европа. Нямаше никого да му дойде на свиждане или да му изпрати малко храна, и гладуваше, но беше здрав. На прозорците ни в разряда кацаха гугутки и гълъби, и Георги Велков започна да ги лови, ида ги "вари. В първия опит, му помагах и аз, макар че съм противник на убиването на животни. Купихме олио от лавката направихме от консервена кутия, "кандило" с неколко фитила, и върху кандилото, в друга кутия, сложихме да се вари, вече оскубаната гугутка. Но само на Велков му се струваше, че гугутката е сварена, а тя си беже почти сурова. Когато ги хващаше, гугутките пискаха и пърхаха силно с криле, а кандилото с неколкото фитила, пушеше и смърдеше, но понеже бяхме в последната килия в коридора, надзирателите него усетиха нито веднъж. А той продължи да ги лови и вари, дълго след като бях излязъл на работа в шести отряд. По късно го изкараха на работа при нас иго запомних с многократните му "гладни стачки Сутрин, в знак на протест, обявяваше гладна стачка, а на обед я прекратяваше, и така, неколко пъти подред В шести отряд бяхме две и поиловина години, в една килия с
— доктор Кондоферски, гинеколог от Самоков, осъден за "шпионаж


- 55 -
— Соломон Йозеф, евреин от София, нелош човек, но "партиен кадър. Помня как отричаше, че има специални магазини за комунистическата номенклатура Но така и не разбрах, за какво беше осъден.
— Халил Расимов, от Кърджали, осъден за шпионаж. Беше стабилно момче, а неговият чичо и съпроцесник, почина в затвора.
Освобождаване от затвора
Когато "излежах" близо 10 години, подадох молба за справка, – колко ми остава от присъдата. Отговориха ми, че някъде след седмица, трябва да излизам Но както вече писах, така и не разбрах, колко всъщност мие окончателната присъда. От неколкото дела за "кумулация, нито адвоката, нито некой друг, можа дами каже, колко, в края на краищата, е общата ми присъда Мислех че в справката, са допуснали грешка, носи траех и само на Димитър Велков споменах за съмнението си, защото точно по това време, Велков беше преместен в наща килия. Но така или иначе, един хубав пролетен ден, на 9 март, 81 година, ме освободиха от затвора. Здравето ми се беше стабилизирало и не след дълго, започнах работа в една монтажна бригада, при Камен,
приятел на брат ми Борис. Бригадата се занимаваше с монтажна метални конструкции и семепречиствателни машини, към "Сортови семена"


Сподели с приятели:
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   115




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница