С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача
Изтегляне 6.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Джон Коулман - Комитет 300 - EN to BGN, ХРИСТО ТАНЕВ - АЗ-ЪТ НА БЪЛГАРИТЕ
- Навигация на страницата:
- "Джипките на МеВеРе, откараха ни в Белене
| 16 годишен, 1968 г. (снимка за паспорт) - 5 -Победните, като нащо семейство, свикнаха по-бързо с Текьезето, понеже не станахме победни, а трудът и грижите за имота, намаляха Помня как, щом започнеше буря или градушка, баща ми, полу на шега, а вероятно, и с тъга, казваше – "Да му мисли, който има имот А имота и добитъка вече бяха почти безстопанствени От дете помня и "джазовата" песничка "Джипките на МеВеРе, откараха ни в Белене джипси, джипси, джипси б, почва нов животно макари от нашето село да е имало лагерист в Белене - Васил Николов - по този въпрос се знаеше твърде малко А Васил е закаран в Белене, само затова, че е бил стражар. От съседното ни село Зáвала, една нощ, през 1948 г, затова че комунистите ги преследвали и малтретирали, чеса земеделци, 28 души вързали кмета, натоварили малко багажна преднището, на една волска колаи преминали в Югославия, а оттам, по света. Говореше сече в Старозагорския затвор има политически затворници, но незнаехме нищо по-конкретно! През шеесетте години, заради ръкописни позиви, срещу отнемането на селските имоти, в затвора лежа нашият съсед, Григор Митов Тончев (Гóча Шевáрски), който, след като излезе от затвора, скоропостижно почина В училище ни възпитаваха да вярваме в комунизма, и ние децата, повече или по-малко, вярвахме. И чак след осми клас, ма година, когато отидох в София да уча "Електрически инсталации в сгради, научих много неизвестни ми дотогава неща и започнах сериозно да се съмнявам в правотата на комунистическата ни система. Не ме смущаваше това, че често нямах стотинки за трамвай и трябваше да ходя пеша, от училището ни, на "Руски паметник, до квартал "Левски, на другия крайна София Замислях се обаче, след като в училището ни неколко пъти идваха лектори, да ни убеждават, колко зле били онези младежи, които са избягали на запад. Как спели под мостовете и събирали фасове. Дотогава, почти нищо не знаех по тези въпроси и се питах защо бягат на запад, въпреки рисковете да бъдат убити или осъдени, и защо не бягат от западна изток След тези лекции започнах и аз да се замислям за бегствата през граница и за много други, свързани с това неща. Постепенно, от случайни разговори научавах, че на запад хората са по- свободни, заплатите са доста по-големи, а в магазините има всичко, и най-важното, че хората могат да пътуват свободно, дори и на изток в комунистическите държави, а ние нямахме право да пътуваме на запад, дори в Югославия – "Ето този човек е работник, французин, и може да дойде в България на почивка, – каза един човек, сочейки паркирана западна колана площад Възраждане От такива примери разбирах, чене ни разрешават да пътуваме на западне ни позволяват да слушаме западни радиостанции, и не допускат да имаме какъвто ида е контакт със запада, за да сме изолирани ида не научим за огромните предимства на живота в демократичните държави Тези факти бяха почти шок за мен, защото се оказваше, че през всичките години са ни лъгали, и в училището и в държавата, а ние сме им вярвали Така, от дочути разговори и от дребни, на първ поглед, факти, в мен бързо се преобръщаха внушаваните ни дотогава, идеологически клишета и представи, и постепенно осъзнах, чене трябва да се примирявам ида се подчинявам на тази лъжлива и злонамерена система И както в приказката за голия цар, само от нeколко дребни факти, истината започна да се сглобява, и ако не всичко, основните неща ми ставаха ясни Бяха ни внушили, че комунистическата система е много мощна, а това си беше верно, и затова за некаква съпротива, почти не бях и помислял. Предполагах, че мнозинството от българите не ги притесняват толкова тези въпроси, но аз нямах намерение да се примирявам и затова реших да се опитам да избягам, където ида е на запад. Което съвсем не значи, че по- малко от другите обичам и уважавам близките си, родния край и България. - 6 -След като завърших професионалното училище поел. инсталации, започнах работа в "Софстрой" име настаниха в работническо общежитие. В стаята, в която бях разпределен, пребиваваше и един юрист от Етрополе, на когото по политически причини забраняваха да работи по професията си, и вместо това, всеки ден разтоварваше по два камиона цимент Това ни разказваше самият той. В същата стая изживяваше дните си и последният жив участник в "Илинденското възстание"! За голямо съжаление името му не помня, но този илинденски въстанник бе обиколил много страни в Европа и ни разказваше, че на "пиаците, където се събират търсещите работа емигранти, най търсени за работа, били българите Това споменавам, понеже тези, които ограбиха и запустиха България, цинично обвиняват българите, че били мързеливи. Първо бегство през границата – 1970 г. Че ще бягам на запад, реших, та година, когато бях на 17 години. Между другото, 16 -17 годишен, заедно с моите приятели – съученици от село, бяхме започнали да пийваме и аз неколко пъти се бях напивал. Пеех с ясен глас, по селските кръчми – младежки, македонски и сръбски песни, които от шеесетте години, насам, са популярни в западна България. Оттогава помня и полушеговития девиз "Само Левски и сръбска музика Но след като реших да бягам, прекратих пийването, главно, поради опасните идеи, които вече имах Първото бегство предприех в началото на май, та година, като исках да премина през Югославия ида стигна до Италия или Австрия, а оттам, евентуално, в Канада, където смятах да работя ида уча "електроника, понеже се увличах по радиотехниката. От слушане на сръбски радиостанции и от народните им песни, а и от близостта на диалекта ни със сръбския, бях понаучил сръбски, което ми даваше известен кураж да предприема това рисковано бегство. Знаех, че граничните патрули минават покрай границата, само от времена време, и е по-вероятно да не ги срещна. Знаех и за секретни постове, стоящи в засада, но считах че е по-вероятно те да са разположени на по-леснодостъпни и оживени места. Затова, повече се опасявах от евентуални сигнални ракети, каквито бях чувал, че се залагали, и които се задействали при докосване на опънати ниско над земята жици. От нашето село, границата е на по-малко от десет километра, през невисоки ридове, но проблема е, не толкова преминаването, колкото доближаването на границата, зщото aктивисти на "партията" и местни селяни, бяха инструктирани да съобщават за всеки непознат А ето как се проверяват и "инструктират" овчарите и живеещите в крайните села При човека, когото искат да проверят и сплашат, отива агент, който се преструва че иска да мине границата, и ако "проверяванят" него обади на властта, – загазва Така граничните райони се прочистват от нелоялни на комунистите, местни жители, и остават само дресираните Затова, последните километри към границата се преминават, или нощно време, или през най-големите гъсталаци Тръгнах към границата привечерно под връх "Завалска китка" вече стана напълно тъмно, и попаднах на непроходими търнаци. Включих за кратко, едно малко фенерче, но след минута, то престана да свети, затова отложих напредването към границата и излязох на върха, за да мога сутринта, от високото да преценя накъде да тръгна. Тревата беше мокра от росата, затова накърших току що разлистващите се клонки, и върху тях преспах до съмване. Другия ден, по светло доближих, границата и в тъмната нощ я преминах, северно от село Врабча, Трънско, и наоколо два километра след границата, в тъмнината и през гъсталаците, слязох в една долина с река, а покрай нея, черен път. Тръгнах по пътя, макар че посоката в която ме водеше, на североизток, ми се видя "съмнителна, но знаех от картата, че в този район няма река, която да отива от сръбско, към границата, и както вървях, очаквах скоро реката да свие вляво, към Сърбия Такава рекичка обаче имало, но небе отбелязана на картите Сгреших, чене повярвах на компасчето си, което носеха се подлъгах по съзвездието "Голямата мечка, която - 7 - бях свикнал да виждам вечерна северозапад. Късно след полунощ, обаче, Голямата мечка се измествала на североизток, което тогава не съм знаел! Изгря месечината и както вървях, реката наистина сви наляво, но аз вече съм се движел близо покрай границата, по черния път по който патрулират югославските граничари Отсреща, ярко светеха улични лампи наедно българско село, а в югославската частна този край, нямаше ток (По-късно разбрах, че селото, чиито светлини се виждаха отсреща, е "Несля" или "Невля"). Тъкмо се успокоих, че вече се движа в правилна посока, когато двама души извикаха Стой, стой Грееше месечината, а граничарите се бяха спрели под сянката наедно дърво и там ме изчакваха, затова не ги виждах. Невярвах да са граничари, понеже не знаех че съм близо до границата, и в първия момент помислих, чеса селски патрули, и продължих да вървя към тях, за да видя какви саи да преценя как да реагирам. Граничарите обаче, отстъпваха назад и продължаваха да викат, стой, стой И чак като излязоха заднешком отсянката на дървото, видях насочените пушки и едно много голямо куче, и се спрях. – "Одáкле си, питат. – "Из Бýгарскье", отговорих. – "И си прéшао"? – "Прéшао сам, казах (От къде си – От България. – И си преминал – Преминах). Тогава заредиха пушките, и с "гóре рýкье", пред тях, та до заставата, като в тъмното газехме през поточетата, пресичащи черния път Ако кучето им, наистина, не беше по-големо от мене, щях да се опитам да бягам, нов случая прецених, че нямам шанс В заставата ме държаха до сутринта. Войниците разговаряха смени ми съчувстваха, а помежду си говорят – "Трябвало е да бяга, – няма стрелят А друг каза – "Утре в милицията ще го бият И сигурно затова, утре ден, като ме вкараха в милицията в Цариброд, и като ме попитаха нещо, – понеже дотогава не бях влизал в милиция, – започнах малко да заеквам Съвзех се за секунди, но оттогава започнах да имам известни затруднения, при произнасяне на по-сложни думи Бях непълнолетен, затова, още същия ден ме предадоха през Калотина, на българските граничари, и с ръце в белезници на гърба, пренощувах в умивалнята на заставата в Калотина. Следващия ден пренощувах в една от арестантските килии в Драгомани там написах Изтегляне 6.19 Mb. Сподели с приятели:
|