С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача
Изтегляне 6.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Джон Коулман - Комитет 300 - EN to BGN, ХРИСТО ТАНЕВ - АЗ-ЪТ НА БЪЛГАРИТЕ
- Навигация на страницата:
- Тази нощ е решаваща
| "Београд 200 км". Вървях неколко километра, но нощно ходене пеш по главен път не беше никак удачно. Неможех да опитам автостоп, защото в тъмното се виждаха само фаровете на идващите коли, и неможеше да се разбере каква кола идва. Така можех да стопирам милиционерска кола Също, ако ходя продължително време, ще направя впечатление на евентуална патрулна кола, защото нормален човек не би се движел десетки километри пеш, нощно време Неможех ида легна или седна да почивам край пътя, защото бе валял дъжд За тези неща мислех, докато ходех покрай асвалта. Тогава чух локомотивни свирки, но откъм другата страна на Ниши си помислих, че ще е по-добре да опитам с товарните влакове, отколкото да клеча до сутринта, прикрит край пътя. Но трябваше да се върна обратно през центъра на Ниш, защото наизлизане от града минах по мост над Нишава, а друг мост встрани едвали имаше Върнах се обратно, и на една улица, посред нощ, във вече безлюдния град, забеля се спрях пред една витрина с радиоприемници и "уоки-токи" радиостанции, понеже бях любител радиотехник. Може бис това съм привлякъл вниманието, може би не, но разбрах че съм надценил "слободията" в Югославия, когато двама милиционери ме засекоха на следващото площадче Поискаха ми лична карта и аз им дадох българския си личен паспорт. Единия го прегледа и четейки печата с датата на адресната ми регистрация, помисли че това е граничен печатими върна паспорта, като мислеше че съм минал легално границата. Попитаме обаче Имаш ли пари?", – и аз, без да помисля, казах, – немам, което беше фатална грешка Отведоха ме в милицията име оставиха при дежурниуя, до сутринта. Утре ден ме вкараха в стая при двама следователи. Разказах им на сръбски, какъв мие случая и за къде съм тръгнали единия възкликна съчувствено: – "Григоре! Какво да те правим" И си говореха помежду си – "Сега съдията ще го осъди надена затвор Няма пари да си плати затвора Ада му спрем некоя кола, да го закара до границата, ще искат пари" Накрая ми дадоха някакъв листи ми обясниха да отида при съдията, на еди-коя си улица, за дами напише присъдата Намерих съдията, дадох му листа, който не бях и погледнали докато той в неговия кабинет пише присъдата, в коридора разговаряме със служителките. Едната вика – Горката му майка, сега се тревожи Име съветваха да ида на гарата, да секача на некой влаки да се крия от кондукторите Събраха помежду си малко парии ми казват – Тези пари няма дати стигнат за билетно поне за хлеб да имаш Излезе съдията, подаде ми "присъдата" и каза Сега иди накъде искаш, но се пази от милицията, да не те хванат пак - 12 -Отидох на гарата, видях набързо кога има влаки понеже имаше доста милиционери и щяха да ме познаят, защото много от тях ме бяха видели сутринта в сградата на Милицията, веднага излязох и тръгнах към товарната частна гарата, да видя как е там. Но и там имаше милиционери, а аз си нямах никаква представа зареда на една товарна гара, защото в трънско няма влак Затова се отдалечих в една градинка, купих си списание за маскировка и седнах на една пейка. Уж криех със списанието лицето си, но след около час, дотичаха запъхтени двамата следователи и викат – "Къде си бе, цял ден те търсиме? Началника ще ни оволни заради тебе" Отведоха ме пак в милицията. Там ме пребъркаха име попитаха – "Откъде са тези пари" Казах им, чеса ми ги дали жените в съда, но те, явно неми повярваха и единия следовател, каза иронично – "Заради сините очи са ти ги дали”. Озовах се в "Нишкия общински затвор. Прочетоха ми присъда задни затвор, вероятно от листа, който ми даде съдията, защото него бях погледнал. Но това, вече нямаше значение Така започна затворническата ми одисея В нишкия общински затвор изтърпяваха присъди осъдените по бързата процедура, за дребни престъпления, с присъди до 3 месеца. През деня ги извеждаха на работа и аз обикновено оставах сам. Оглеждах и пробах на здравина решетките на прозорците на коридора, които гледаха към двора на един адвокат, но сигурно не съм бил първия, защото през този затвор са минали доста българи, неуспели бегълци като мен Не ме изкарваха на работа, понеже вече бяха имали доста случаи на опити за бегства на други българи, и то съвсем наскоро. В източна Сърбия, не зная откога и по каква причина, викаха на всеки българин, "Братко"! Така се обръщаха и към мен, както затворниците, така и надзирателите! Знаех и предполагах какво ме чака, ако ме върнат пак в България, но за десетте дена неможах нищо спасително да измисля. Последната нощ, преди да ме връщат за България, написах с пиронче върху поцинкованата ламарина на преминаващ покрай леглото ми вентилационен отдушник от мазетата – нагоре “Тази нощ е решаваща”! Бях решил, когато останалите заспят, за последно да опитам да изкъртя некоя от решетките в коридора, защото те не бяха зазидани, а циментирани в дупки във вътрешната стена. Но и този път силите неми стигнаха да ги изкъртя. Така, на десетия ден, с белезници, във влака, до Цариброд ме конвоира само един милиционер, но нямах реална възможност за бегство, а само изхвърлих от джобовете си, останалите ми парии компаса, за да си намаля неприятностите в ДС. На следващия ден ме върнаха в България. Там, някакъв офицер, може би полковник, ме удряше и риташе, и затова, че съм имал голяма коса, и сръчна машинка за стрижене, ми направи "път" или кръст, през главата Пренощувах в умивалнята на заставата в Калотина, на една табуретка, свързани с белезници ръце на гърба, а граничарите се изреждаха на прозорчето да видят докарания "диверсант" (Така шепнеха помежду си През нощта, за да пия вода, си прехвърлих ръцете с белезниците, отпред, през краката, и така можах да отвия крана на чешмата. След което пак по същия начин ги върнах отзад. Следваше ареста в граничното управление, в Драгомани пак в "ДС" София"! Неколко дни бях сам в килията, после вкараха един германец с големи бакембарди и осанка на Барон На следващия ден, когато го обръснаха и подстригаха по социалистически, и от Барона вече нямаше и следа Тогава знаех само неколко немски думи, нос още десетина общоизвестни международни думи и термини, успявахме малко да се разбираме. Оказа сече Изтегляне 6.19 Mb. Сподели с приятели:
|