С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача

- 57 -А бай Илия, след ти ноември, поне имаше средства и възможност да пише каквото иска, и каквото сметне за нужно, и неколко години издаваше вестник "Свободно слово. Затова донякъде го считам за виновен, чене описа биографията си и спомените си за Дружеството!
А сега ще поясня накратко, какво имах предвид, под "въоръжена борба, преди да се бях уверил, чене това е пътят През седемдесетте години, и до началото на осемдесетте, бях съставил в общи линии, план за организирана въоръжена борба, за свобода и демокрация в България Първоначално считах, че ще е нужно в некоя от западните държави да се устрои един малък нелегален лагер за подготовка на доброволци от България и от емиграцията, но ми беше ясно, че това няма дълго да остане скрито за местната власт. Затова, в началото на осемдесетте години, опростих плана и реших че ще трябва да се мине само с елементарна полева подготовка, а основните принципи и методи на екипиране, укриване, преживяване и връзки с ръководството,
ще трябва да са описани ведно кратко ръководство – наръчник. Бях измислили една проста но ефектна система за шифроване на кратки радисъобщения, за свързка, основаваща сена честотата, на употребата на буквите в нашия език.
Предвид изключително трудните условия за по-масова борба, счетох, че най-разумно ще е, наличните кадри да се разпределят, на принципа на "максимално разсредоточаване", с цел дезориентация на властта затрудняване на преследването ни и минимални загуби при локален провал. Идеята ми бе, във всяка община да имаме поне по един боец. А максималният бройна една група, да е до трима души, и ако станат четирима, задължително да се разделят надве групи, по двама, като предварително уточнят, в съответствие с "наръчника, начините и времето на редките, контакти помежду им, – само за взаимопомощи за евентуални координирани акции. В такава посока бяха плановете ми, нос времето все повече се убеждавах, че в условията на "дълбока нелегалност, за подобна форма на борба и оцеляване, няма да е по възможностите ни да отберем достатъчно хора, с нужните високи качества Затова, 1983 - 84 г, обмислих, много по-прост и по-реалистичен план Като имах предвид, политическото положение в света и в Европа, а и нашите възможности, целях да се демонстрира, че и у нас има организирана съпротива срещу комунистическата власти нашите демонстративни акции да не могат да бъдат укрити, а непременно да станат известни, и в България, и в света И понеже си давах сметка, че трудно ще можем да съберем, да отберем и обучим, много хора, затова се спрях на "акция" която може да се осъществи с десетина човека, – което бе напълно по нашите възможности. Считах че ако се прекъснат международните транспортни трасета, преминаващи през София, поне за една седмица, това не би могло да бъде прикрито по никакъв начин, още повече, че щяхме да се постараем да станат известни, и нашата акция, и нашите подбуди и цели!
Това можеше да стане, с взривяване на ключови, трудно възстановими мостове, около София, понеже тя е главен международен кръстопът на Балканите При такава акция, не трябваше да се допусне да пострадат невинни граждани, особено пътнически влак Допусках само, евентуални, неизбежни жертви на машинисти на товарни влакове!!
Ако такава акция успее, можеше да продължим да демонстрираме активност, като в началото организирано, а впоследствие, и спорадично, прекъсваме главните електрически далекопроводи, което също щеше да има ефекти не можеше да бъде укрито А по-нататъшните ни действия, щяха да зависят, от политическия ефекти от нашите възможности Но Слава Богу, че така се стекоха нещата, та нито съм взривил, нито убил, нито даже, шамар съм ударил некому!
Мислех как да включим името на Левски, и накрая избрах следния девиз, или поздрави отоговор на поздрава

Изтегляне 6.19 Mb.

Сподели с приятели: