С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача
г. след 10 г. затвор – снимка заличен паспорт
Изтегляне 6.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Джон Коулман - Комитет 300 - EN to BGN, ХРИСТО ТАНЕВ - АЗ-ЪТ НА БЪЛГАРИТЕ
- Навигация на страницата:
- "Помни, че комунистите, пак няма дати
| 1981 г. след 10 г. затвор – снимка заличен паспорт . А аз, освен борба против комунизма, сериозни лични цели неможех да си позволя Веднага започнах да търся излезлите преди мен от затвора, мои прители и познати. Търсех и тези, които трябваше да бъдат наскоро освободени. Мои роднини ми дадоха под наем, техен свободен апартамент в София и там живеех, докато работех в монтажната бригада. Но понеже повечето неща от този период, макари тенденциозно, са описани в обвинителния акт, от 83 г. който прилагам по-долу, ще спомена само това което в ДС не знаеха: Пролетта на 82 г, месец Април, по времена "Фолклендската война, в София ме намери Димитър Велков. По това време, временно не ходех на работа, понеже здравето ми се беше влошило, и по предписания на различни екстрасенси и билкари, опитвах да се лекувам с билки. Велков ми предложи да се поскитаме по планините ида направим неколко скривалища, които да използваме за укриване и за транзитни бази за преминаване на границата. Трудно можех да му откажа, макар, че неговата идея небе напълно съвместима с моите планове за организирана борба, което му и казах, но реших поне да му помогна ида видя не били излязло нещо полезно. А Велков небе си плащал квартирата в Пловдив и нямаше възможност да предприеме нещо сам. Така, с малкото мои пари, предприехме за десетина дни, малка екскурзия и под град Клисура, близо до подбалканската магистрала и ж.п. лнията, изкопахме една землянка и я маскирахме добре. В землянката, за съжаление излезе вода, защото Велков избра местност със северно изложение, и аз се шегувах, че поне няма да му се налага да излиза навън завода -Димитър Велков наистина си беше доста мнителен и при един случай, и тогава, прояви напълно неоснователна мнителност към мене. Затова му казах, че си тръгвам. Бяха ми останали 10 лева, от които 5 дадох на него, и се прибрах в София. Много по-късно, след десети ноември, Велков идвá неколко пъти при мен на село, и каза, че все пак, една зима е ползвал землянката. Срещи с Илия Минев Откак бях излязъл от затвора, ходих многократно и при Илия Минев, в гр. Септември. Вече познавах добре бай Илия, знаех и неговите особености в характера, и още в затвора бях преценил, че той едвали ще може да се сработва и с неговите преки съидейници, – легионерите Но все пак, твърдите и активни противници на комунизма, които познавах, бяха малко, а бай Илия, тогава бе най-авторитетен за мен. При обсъжданя, с много хора бях привеждал хипотетичния аргумент, че ако България бе разделена, след втората световна война, на "северна и южна, щеше ясно да проличи разликата между комунизма и демокрацията, – в правата на хората, в икономическото развитие на държавата, и в стандарта на живот С Бай Илия дотогава не бях споделял за евентуална въоръжена борба, но до него бе стигнал слухът, че съм говорел нещо в тази насока, и затова при един случай, ми спомена, чене искал България да е разделена на "северна и южна – И аз не исках, но все пак допусках, че ако след една породължителна въоръжена борба, се постигне освобождаване поне на южна България, то това ще е много голям успех. От този ни разговор, разбрах, както и предполагах, че бай Илия е категорично против да разсъждаваме за мащабна въоръжена борба, заради огромните отрицателни последствия Разбира се, и за ментова беше голяма дилема, но бездействието и безперспективността, тогава, също не бяха приемливи По този повод бай Илия сподели, че за него е допустим само следният вариант, който бил обмислял – Через младежи, да се свържем със студентите ида ги подготвим за една студентска демонстрация. А по времена демонстрацията, когато ще се създаде известен смут, ние пък, да превземен (или да неутрализираме) една много важна според него, държавна (или партийна) сграда, с което щяло да се стигне до ситуация, близка до преврат Аз, като цяло, не повярвах че ще успеем да организираме студентите, а и с превземането на една сграда, пък била и най- важната, едва ли ще свалим властта. Затова му предложих, че може да обсъждам такъв вариант, само, ако при очертаващ се неуспех на предложения от него план, това да се превърне, от провал, в начало на по-широка въоръжена борба, но Илия Минев не се съгласи. Така отхвърлихме и двата "въоръжени" подхода При друга среща, бай Илия предложи, една група политически затворници, да влезем в американското посолство ида поискаме среща с чужди журналисти, за да изложим нашите позиции, идеи и искания Много добра идея, но тогава аз не се чувствах достатъчно подготвени самоуверен, за да участвам ведно така важно представяне пред света, на българските противници на комунизма, защото се бях готвил "за друго"! А веднъж ми каза, че е изпратил изложение до шведския министър-председател Улав Палме. Поправих го, че се казва Улоф, но той, вероятно нарочно, пак го нарече – "Улав Цитира ми и последното изречение от писмото си до Палме: – "Помни, че комунистите, пак няма дати Изтегляне 6.19 Mb. Сподели с приятели:
|