ГОДИНИ СЪМ В ЗАТВОРА, САМО ЗАЩОТО ИСКАМ ДА НАПУСНА БЪЛГАРИЯ !
Не посочих кога ще го извърша и изчаках повече от месец, за да се разчуе добре намерението ми, между колегите затворници, а ида дам времена властта да реагира.
И чак сега, 2005 г, се сещам, че тази декларация съм написал, след като неколко дни
пих, успокоителни хапчета "диазепам", дадени ми от затворническия фелдшер, заради оплакванията ми от сърцето А при фелдшера се отиваше, само след написване на молба, и след задължителното рапортуване "Гражданино лекар, явява се лишенят от свобода Григор Симов Божилов Величков, № 45-97". Добре помня, чене допих диазепама, а написах протест до фелдшера, че мие дал толкова силно действащо "лекарство Бях усетили преценил действието на диазепама, но не бях се усетил, че под действието му, не трябва да предприемам нищо сериозно Тогава бях в една килия с Димитър Велкова малко след декларацията, ме преместиха при бай Илия Минев. Той ми каза, че е обещал на некой от началниците, да ме наблюдавано нито той, нито некой друг от колегите, ме е разубеждавал. А аз, след като вече бях декларирал, съзнателно не разсъждавах, доколко разумно е това мое решение!
По този повод, веднъж ме извика отрядния началник в кабинета си, и за да ме разубеждаваме попита и това – "Какво да кажа на сестра ти, която плаче отвън и пита – "Защо бе, защо" А аз му казах – "Вие ú обяснете Аз, каквото трябваше, казах" На този "разговор" в кабинета на отрядния, присъстваше и Ганчо Савов. А между другото, специално за този отряден началник, който временно заместваше нашия, и чието име не помня, –
немога да кажа нещо лошо, понеже почти непознавах началниците, защото много рядко са ме привиквали, – вероятно, защото не правех отстъпки, а който веднъж отстъпи, все повече бива притискан да прави още отстъпки, и накрая, – да доносничи!
В ония години, все още не вярвах в Бога, защото не бях чели Евангелието
(Благовестието), но и без да бях религиозен, безусловно вярвах в доброто Но за съжаление незнаех, че и посягането на собствения животи здраве, е тежък грях. Все пак, благодаря на Бога, че ме запази и в онази крайно критична ситуация Благодаря, най-вече затова, че днес, 30 години по-късно, имам възможност да опиша най-същественото, от това което съм преживяли видял, и по-важното: да споделя своите изводи и заключения В противен случай, страданията ми по затворите, щяха наистина да са почти безсмислени!
Впрочеем, тогава допусках, че ще живея не повече от година-две, не само поради силно влошеното ми здраве, а и поради непримиримостта ми.
Не бях решил кога да го направяно един от колегите - Боно Жиков, от Видин, ме попита, дали ще е на ти септември, който наближаваше, и аз си казах – защо не
Вечерта на 8 или 9 Септември, 78 г, след като си легнахме, аз станах и потърсих
приготвените ръждиви пирони, но се оказа, че единият липсва (вероятно бай Илия го беше
скрил)?! Тогава взех единия пирони едно малко неколкосантиметрово самоделно ножче, което
имахме в шкавчето, и многократно се опитах едновременно, с двете ръце, от двете страни
- 53 - на очите, да направя това което бях намислили декларирал. Но се оказа, че очите са твърди, еластични, отскачат и не се двавт лесно. А трябваше едновременно да пробода и двете, но инструментите мине бяха еднакво остри, затова внимавах да не пробода само едното, след което едва ли бих могъл да довърша и другото, и щеше да е голям провал Итака, поне на два пъти, докато правех многократните опити, усетих силно "хрускане, и мислех че е "готово, но отивах до малкото огледалце, и с учудване виждах че пак няма резултат След още неколко опита, вече бях напълно мокър от поти отмалял от напрежение, и се наложи да отложа операцията, защото бях изненадан, чене ставаше така лесно, както бях очаквал. Тогава видях, че бай Илия себе събудили като се досещаше какво правя, също се потеше и Сподели с приятели: |
