С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача

- 58 -Ноември 82 г. поради влошаване на здравето ми, престанах да ходя на работа. В началото на тас помощта на доктор Николай Попов и негов приятел, кардиолог, постъпих за изследване в Трета градска болница, в "Националния кардиологичен център. Там, при експеримрнти с апарат за командване на сърдечния ритъм –"пейсмейкър", докторът, чрез два електрода вкарани венозно в сърцето ми, му задаваше най-различни команди и ритми. И в един от режимите, когато сърцето ми бе принуждавано, чрез импулси от пейсмейкъра, да бие с ненормална сила, – в един момент, престана да бие, което веднага усетих. А докторът, като видя че с апарата неможе да принуди сърцето да заработи отново, дойде домен име удари два пъти със "саблен" удар, в сърдечната област. Сърцето ми пак не заработи, но бързо ми причерня пред очите, и секунди след това, изгубих съзнание Всичко това стана за около половин минута. В помещението беше само експериментиращият доктора когато след, незнам колко време, почувствах че все едно върху гърдите ми има един тон тежести с изключителни усилия се опитвах да поема "грам" въздух, край мене вече имаше доста хора Слагаха ми маска, вероятно за кислород или за упойка, а аз се опитвах да им кажа нещо, но отново изгубих съзнание. Постепенно се свестих в реанимационната зала, като често повръщах, което казаха, било вследствие на упойката От този инцидент, поне разбрах, че при спиране на сърцето, се умура най-лесно. Не се чувства нито задушаване, нито болка, а само, – една "лекота Отново в затвора За двете години, обикаляне, срещи и разговори, не бях постигнал почти нищо. В началото на та година, започнах да усещам, чене е чиста работата на двама мои приятели от затвора, Данчо "Мурука" от Кремиковци и Емил от Бела вода, Пернишко. Затова, една вечер в квартирата, пред очите на Емил, извадих иззад тапета, където криех неколкото листа, на които бях започнал да пиша "Ръководство – наръчник, за организирана въоръжена борба, и ги изгорих Емил не ги знаеше, а аз, след като ги изгорих, му казах, че нямаше да е добре да ги намерят!
Пролетта на 83 г. освободих квартирата сив София и се прибрах на село. Усещах че положението ми става все по-несигурно. Насадих борове покрай къщата ни, с идеята поне те да останат след мен. И наистина, една сутрин, в началото на Май, трима души от ДС ме арестуваха на село, още докато спех, име закараха на "Развигор". Там, за първия ми разпит се бяха събрали, пълен кабинет, следователи и началници. И като стана дума и за доктор Николай Попов, ме попитаха, – откъде съм разбрал, че Попове заминал на запад
– От радиото, – казах.
– От нащо радио ли – попита следователя Не от ващо... – от нащо! Отвърнах нарочно така, като имах предвид, западните радиостанции, и те добре го разбраха "Нащо... ващо...", – промърмори си един от следователите, понеже отговора ми бе подигравка за тях, а те не бяха свикнали да им се подиграват!
Разпитваха ме насмени, целия ден без почивка, до късно вечерта. Не признах нищо, нито този ден, нито през двата месеца, докато бях следствен, макар ясно да разбрах, че двамата, в които се съмнявах, свидетелстваха срещу мени техните показания стигаха да бъда осъден. Пълното непризнаване, от моя страна, обаче неми позволяваше да отричам и оборвам некои напълно несъстоятелни и нелепи обвинения срещу мен, защото нямаше как да кажа – това е верно, но онова не, а просто отричах всичко По времена това следствие, в моята килия вкараха едно момче от антуража на Костадин Караджов – кмет на един от софийските "Райсъвети. Тях, след някаква "екскурзия" из Европа, ги бяха арестували на връщане в България. Както разбрах от съкилийника си, с когото след това бяхме и в Стара Загора, – те бяха сгафили нещо, по времена пребиваването сив Италия.

- 59 -Не се разбра истинската причина за арестуването и осъждането им, нов Италия те се бяха срещали с български дипломатически представители, замесени в опита за убийство на Папата, и явно там нещо бяха изкривили "линията на ДС"! А в килията ни, момчето, което казваше че е "солташак" на Караджов, се отвращаваше, че сее срещал с "убийци, защото явно, бе подразбрал нещо.
И след това следствие, пак ме закараха в седмо отделение на Софийския затвори ме оставиха сам в килия за около седмица. Допусках, че докато съм сам в килията, може ида ме ликвидират, но поне ми бе широко и можех да правя по пет крачки в една посока, ходейки почти непрекъснато напред-назад. След седмица ме заведоха при някакъв началник. Оказа се Боян Мечката, който вече бе "младши лейтенант, началник на всички надзиратели, а дотогава беше старшина. Каза ми че отивам на работа в стругарната? Неми се вярваше, че ме изкарват на работа толкова скоро, и то в криминално отделение, но явно такава е била целта, да съм изолиран от политическите, предвид това за което ме съдят.
След около месец получих обвинителния акт иго давах да го четат всички по-будни и революционно настроени. Всеки който го прочетеше, се въодушевяваше, все едно е "позив, макар че много неща бяха измислици В обвинението имаше и свободни съчинения на свидетелите, които явно са говорели така, както самите теса си го представяли, а и както са им внушавали следователите. Тук преписвам обвинителния акт, като подчертавам или заграждам в рамка, онези части, които въобще не са верни, – като "озлобени"; "да си окървавят ръцете" и т.н., а останалото е приблизително верно. (В скоби, правя и кратки пояснения, каква е истината!)
До тук не споменах почти нищо за двете години, след освобождаването ми от затвора 1881 г, за да не се повтарят много неща, с описаните в обвинителния акт.
О Б ВИНИТЕЛЕН АКТ последствено дело номер 67 от г. (вх. Номер 24 67 1983г.)
по описана Софийска градска прокуратура

Изтегляне 6.19 Mb.

Сподели с приятели: