С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача

- 47 -Два месеца прекарах с бай Илия, в тежкия салони ме изкараха на работа в първи отряд. Там вече бяха повечето от приятелите и познатите ми от "седмо. След като бях прекарал 5 години с криминални затворници, вече бях при политическите, а това си беше истински качествен скок Надявах се да се запозная с цвета на българските борци за свобода и демокрация, ида сверя политическия си часовник Първи отряд бе разположен над тежкия салонна два етажа, като между двата етажа имаше и вътрешна метална стълбичка. По-голямата част от политическите работеха в дърводелната, а другите ковеха щайги. А от "щайгите, 72-ра година са избягали неколко души, през прокопан тунел Имаше и пет-шест килии, изолирани неработещи, наричани "разряд".
В първи отряд заварих познатите ми от "седмо Румен Панков, Ангел от Елов дол, моя съпроцесник Христо Угринов и много други. Уважавани от всички, бяха двамата приятели, Марин "Маркуча, от Перник и Кръстьо от странджанско, както и Едуард Генов от София, – заради участието им в бунта, заради големите им присъди и затова, чене бяха конфликтни, а честни и сериозни А Едуард беше и изключително духовит. След неколко седмици, разделиха първи отрядна две. На втория етаж останаха разряда и щайгаджиите, които вече бяха "шести" отряда на третия етаж, – дърводелците, които си запазиха името, "първи" отряд. Металната стълбичка беше затворена, и така, двата отряда бяха напълно изолирани един от друг. Аз останах в първи отряд, понеже работех в дърводелната. За нас политическите затворници беше много добре, че можехме да се абонираме за повечето български и за всички "съветски" вестници и списания. Това беше изборът в ония години. На месец заработвахме около 20 лева, от които 5, до 10 лева, според режима, ни се отпускаха за лавката, а останалите 10 – 15 лева се "депонират. Така, който освен на затвор, не е осъдени на парична "глоба, може за година, да натрупа стотина лева на влог, ида се абонира за цялата сума. Групирахме се по неколко души и си разпределяхме, кой за какво ще се абонира, и по този начин можехме да получаваме и четем всичко, което представляваше интерес за нас, от българския и съветския (предимно пропаганден) периодичен печат.
Георги Касабов, осъден за взривяване на милиционерски участък, ми даде да прегледам едно руско списание, "Зарубежное военное обозрение Това списание ме шашна! Сигурно е било предназначено само за висшите съветски военни, защото то бе единственото комунистическо издание, което показваше и описваше, без никаква цензура, част от западната действителност Описваха се и се показваха в цветни снимки и чертежи, всички видове въоръжения на западните страни, от автоматичните пушки, до бронираните машини, самолети, крайцери и самолетоносачи От това списание, за което впоследствие редовно се абонирах, научавах, освен за съществуващите, но и за новите разработки оръжия, които щяха да се приемат на въоръжение, години след това От въоръженията се интересувах поради любов към техниката и техническите постижения, но и за преценка на военната мощна запада. Основен интерес за мен, обаче, представляваха малките, лесно преносими оръжия и екипировки, подходящи за използване в "партизански" условия Редовно се абонирах и четех, всички технически списания и вестници, като "БТА Наука и техника, "Орбита" и "Техника Молодёжи". Четех, разбира се, и пропагандните вестници и списанието, “БТА По света, защото непропагандни политически издания нямаше, но винаги се намираше по нещо, между редовете!
В старозагорския затвор, вече се бях доста поизнервил и нямах това спокойствие, да си позволя да чета развлекателни книги и романи. От книгите четех само такива, от които можех да науча нещо практично. Четех, доколкото имаше, за пътешествия и исторически книги, но не исторически романи. За петте години в Стара Загора, съм прочел не повече от 20 книги, от които сигурно нито един роман Защото си казвах Романи четат скучаещите, а за жалост, моят живот е "по-интересен" от роман Увличах се от всяко четиво, но като четех книга, нямаща отношение към основната цел за която "живеех, се чувствах, един вид, – дезертьор!

- 48 -А между другото, докато бях в "седмо, и четех попаднал ми роман на Джек Лондон, си казвах "Нема ли и тука да се роди некой Джек Лондон, та да опише комунистическите затвори" А в комунистическите затвори, във всяко отделение или "отряд, които не бяха наказателни или изолационни, управата създаваше т.н. "Кулсъвети", от лоялни или преструващи сена лоялни затворници (то и самата комунистическа система си беше една голяма преструвка, за някаква идеология и за някакви добри намерения. Целта на затворническото ръководство бе, кулсъветите да служат за нещо като "трансмисия, между управата и останалите затворници. Председателите на кулсъветите обикновено биваха очи и уши на администрацията и на
ДС, но имаше и изключения, като Ганчо Савов, който дълги години беше председател на кулсъвета на първи отряди библиотекар на затвора. Той беше един от многото невинни интелектуалци, жертви на комунистическата шпиономания. Не е бил открит противник на комунизма, нито преди, нито по времена затвора, но това не попречи да изкара 11 години в
Старозагорския затвор Ганчо е бил осъден за "шпионажи "идеологическа диверсия, затова че разпространявал "буржоазна естетика и ревизионизъм", от Чехословакия, Полша и Югославия, където, в Загребе завършил славянска филология В книгата си за затвора "Капан за контри, която издаде след многогодишни спънки, Ганчо добре описва, много страни от затворническия живот в Старозагорския затвор, през погледана осъден без вина, интелектуалец. В затвора не бях близък с Ганчо, но по мое мнение, въпреки чене бе се дистанцирал от затворническата управа, Ганчо се държа достойно и политическите затворници го уважаваха А днес го уважават още повече. Но онези, които са го съдили за "разпространяване на буржоазна естетика, днес са измежду тези, които нагло, безочно и безнаказано разпространяват чалга, насилие и порнография Например рекламата на водка "Екстаз, по БНТ, 2004 г, в реклама, в продължение на седмица, в най гледаното време, ведър план ни демонстрираха "орален секс"!
Не че съм краен морализатор, но ме възмущава лицемерието и демагогията, че уж имало закон за неразпространяване на насилие, порнография и какво ли още не. Но законите, и в тази област, както и във всяка друга, за свърх богатите комунистически мафиоти, не важат. Те демонстративно плюят в очите на цяла България, със сервилното мълчание на компетентните "органи Политическите затворници и слуховете за амнистия!
В затворите по принцип постоянно се говори за "предстояща амнистия, и на тези напразни надежди, обикновено не обръщах внимание, нов старозагорския затвор, където отскоро бях, се говореше още по-усилено! И понеже за амнистия говореха, авторитетни, високообразовани и имащи връзки хора, допуснах, че може наистина да има нещо такова А всъщност, за амнистия говореха по-необиграните и с по-слаба воля затворници, умело подлъгвани от затворническата администрация. Надеждата за "амнистия" бе един вид, спасителна психологична реакция на изненадващо попадналите в затвора невинни хора, с над десетгодишни присъди, да речем, за несъществуващ "шпионаж, или нещо подобно За шпионаж биваха осъдени много невинни, само затова, че при пътуване в чужбина, или при среща в България, с чужденци, са споменали къде са служили в армията, или къде и какво работят, или само са коментирали и цитирали факти и данни, публикувани в български вестници Поне две трети от осъдените за шпионаж, бяха точно такива, а присъдите им обикновенно бяха над 10 години А над половината осъдени по "глава първа, от Наказателния кодекс, които наричахме "политически, нито бяха извършили нещо против властта, нито са имали намерение да вършат, а бяха просто жертви на комунистическия режим За да оправдае действията си срещу невинните хора, властта разпространяваше всякакви слухове пред познатите на арестуваните. Най-честият беше "Еди кой си, бил шпионин на американците У тях намерили радиостанцията уж затова са го арестували и осъдили

- 49 -Между другото, голяма част от политическите затворници бяха турци и помаци българомохамедани. За голямо съжаление, поради това че в нашия край няма турци и не бях свикнал с турските имена, сега помня имената само на неколко души. Естествено, помня Халил
Расимов от Кърджали, с когото бяхме в една килия, в продължение надве и половина години. По онова време още не бяха започнали "преименуването" на българските турци, но помаците вече бяха по затворите, точно заради насилственото и брутално комунистическо покръстване А ето как са преименували помаците Поредното село се обгражда свойска, включително и танкове. Милиционери, придружавани от местни комунистически лидери, тръгват от къща, на къща и отвеждат хората в кметството, където им "предлагат" нови имена, от утвърден списък!
Извършеното от комунистите, насилствено преименуване, бе голямо кощунство, срещу това кротко и миролюбиво българско население А върх на кощунството, бе преименуването на починалите им деди!
Помаците бяха по затворите, главно затова, чеса се съпротивлявали срещу смяната на имената им, като, един от начините за съпротива е бил, стайни делегации по планински пътеки да изпращат в чуждите посолства в София, своите оплаквания и протести По планинските пътеки обаче, ги пресрещали въоръжени засади, и следвало – бой, убийства, затвори Надело за "кумулация" на присъдите
Още с постъпването сив първи отряд, подадох молба пред съда, за кумулация на присъдите ми. Кумулация, в моя случай ще рече определяне на една обща присъда, от петте присъди които вече имах. От последните ми три присъди, за бегство от затвора – 3 г, за бегство през граница – 5 ги за шпионаж – 8 г, общата присъда би трябвало да е 8 години, понеже "деянията" са извършени, преди да съм имал окончателна присъда, понито едно от тези три деяния ! Като към тях трябваше да се добавят 4 ги м. от първите ми две бегства през граница!
Към края на таили в началото на ма година, ме подкараха надело за кумулация, за
Михаиловград (Монтана. На новата софийска гара нямаше "етапно" и конвоираните през София, нощуваха в софийския затвор. Онази година, за етапно ползваха една голяма ъглова килия в седмо отделение. В тази килия, при пътуването си към Монтана, заварих Гюлейдин, който се зарадва повече отколкото да е срещнал брат си, име разцелува – "Не съм забравил за обещанието си, каза той А аз, все едно го залях със студена душ, като му казах "Не бързай Политическите в Стара Загора, говорят, че може да има амнистия "И ти ли им вярваш бе Не съм очаквал това от тебе" Сепна се Гюлейдин и лицето му помръкна от внезапно разочарование, но все пак, преди да ни разделят, каза
– "Това което говорихме, ще стахе!" Но предполагам, впоследствие сее отказал или не е имал възможност. Итака бе най-добре, защото Гюлейдúн беше женени имаше дете, ас планираната от него отчаяна акция, с която да измъкне мени Христо Гамджалиев, най-вероятно беше да пострада и той заедно с нас Оттогава не съм чул нищо повече за него Нона хора като него, трябва да се помнят поне имената!
Веднъж, пак ме вдигнаха внезапно за някъде, без да знам за къде и за какво Качиха ме в закритата кабина на една арестантска "УАЗ-ка" и цял час, шофьора – милиционер, ме разкарва из Стара Загора. Първо излязохме извън града за да зареди в някаква бензиностанция, после се отбив къщи за половин час, и най-накрая ме закара в етапното на гарата И понеже неми казаха къде ме карат, пак допуснах че най-вероятно ще е за някакво следствие в ДС. Нямах никакво желание да започвам отначало, защото и тези присъди ми бяха повече, затова съжалих чене съм пушач, та да имам в себе си кибрит. Ако имах, щях да се опитам да подпаля уазката, както бях заключен в нея Оказа сече пак отивам надело за кумулация, този път в София.

- 50 -Но от делата за кумулация, така и не разбрах колко ще мие общата присъда.
В пловдивското "етапно" преспивах многократно, на път за, или от дело. Запомних го с това, че беше много мръсно. Докато в некои други етапни, милиционерите умишлено се престараваха да ни карат да чистим, да мием, да сгъваме и подреждаме одеалата под конец, то в Пловдив изглежда никога нито се миеше, нито се тупаха одеала. Затова одеалата постлани в килиите, както и неколкото сгънати за завивки, бяха страшно мръсни и прашни. Ас тях се налагаше да се завивам и презглава, поради студа нощем!
Отказвам да работя!
Вече бях изкарал година в първи отрядно не бях много очарован от политическите затворници, понеже бях очаквал повече Свестни и сериозни хора имаше, но те бяха малцинство, а мнозинството бяха в затвора, само "по ирония на властта, или както се казваше до неотдавна за кефна Офéто"! Все пак, климатът тук беше много по-благоприятен. Имаше какво да сечете, имаше с кого да се споделя и обсъжда. Но обсъждането и споделянето бе желателно да става само на четири очи и с повишено внимание, защото освен доносници, се предполагаше че има и подслушватели! Аз не съм много контактен. Мненията си изказвах открито, по всички въпроси, само когато некой ме питаше или когато станеше думано самият аз, не обичах да разпитвам хора с които не съм близък. Това е поради характера ми, а и поради естествената за онова време шпиономания, когато всеки се съмняваше в другите. Такова поведение и такъв характер, естествено, не са подходящи за бързо установяване на контакти, но отдавна бях забелязал, че които са много "контактни, в повечето случаи, са по-лекомислени и неособено сериозни. А върху мен тежеха големите присъди, и най-вече, подтискащият факт, че една трета от света, страда под комунистически гнет, без никаква реална надежда за "близка свобода. С подобни мисли, като прецених, че в случая нищо друго немога да направя, реших да откажа да работя. А за отказ от работа, обикновеното наказание бедни карцери ако пак откажеш, още 14. На мен обаче ми се размина само с 10 дена карцер Сигурно е било октомври, но времето беше много студено, а аз болнави затова много зиморничав. Килиите в карцера бяха единични, около 2 нам. Вътре имаше само един гол тесен нар, от шперплати от едната му страна оставаха свободни около 60 сантиметра, където поради студа, по цял ден ходех напред-назад. Вечер даваха едно много мръсно одеало, което сгъвах "от четри", постилах гои свит на кълбо, се увивах с него отвсякъде, през главата и краката, без да събувам гумените галоши Така, максимално свит, не трябваше да мърдам неколко часа, за да не изпусна некой от краищата на одеалото, които едва удържах в ръце. И само така можех да се постопля ида поспя малко. Понеже след побоите бях зле със здравето, беше ми студено и настивах, и при стайна температура, – още първия ден настинах и започнах да се потя. Летните дочени дрехи се навлажниха и ми ставаше още по-студено. След два-три дни, обаче, от почти непрекъснатото движене, напред-назад, преодолях настинката, която в нормални условия би ме държала най- малко седмица Наден, даваха по половин хлеб (около 300 гр.), но аз него ядех, а го събирах. Не правех гладна стачка, но от напрежение, неми се ядеше въобще.
Незная дали поради психическото пренапрежение и физическото изтощение, или по друга причина, но един ден усетих, че рязко започна дами се променя емоционалното състояние, през интервали от около половин час. Безпричинно ми ставаше безкрайно тъжно и даже ми капеха сълзи, а след това ме обхващаше еуфория – силна безпричинна радост Това се повтаряше неколкократно. Бързо осъзнах състоянието си и можех да се контролирам, но известно време се

- 51 - забавлявах, с неестествено променящото ми се състояние Все едно че бях под влияние на някакъв наркотик След десетте дни карцер, въпреки че пак отказах да раборя, неми повториха карцера, както бе практиката, – най-вероятно заради крайно изтощения ми вид Така се озовах в "разряда, при петнадесетина изолирани неработящи. А между другото, "отряд, разряд, нера- ботящи”, са руски, комунистически заемки, копирани, както и почти всичко друго, от затворническата система на СССР! В разряда, некои, като Илия Минев и Стефан Савовски, си излежаха присъдата, а други бяха изолирани по съображения на администрацията. Там беше и Васил Узунов, легионер, с най- дълъг затворнически стаж между политическите, тогава – 27 години (Сега знам, че земеделецът Петър Пасков, е "лежал" над 30 години)
В разряда по това време беше и Петър Бояджиев. Преди да излезе от затвора, той ми остави събираните от него изрезки от вестници, в които преобладаваха изказваня на тогавашния американски президент Джими Картър. А Картър, по това време, бе доста популярен между политическите затворници, заради застъпването муза човешките права, а и по негово време за първ път започнаха да публикуват в тогавашните български вестници, извадки от речите на американски президент Чувстваше се вече полъхът на срамежливото, но все пак много важно за нас, застъпване отстрана на запада, за човешки права Затова поисках от Бояджиев, ако има възможност, да напомни на западните ръководители, за политическите затворници в България, ида посочи, и моя пример, – как човек може да прекара живота сив затвора, само затова, че иска да напусне страната в която живее В разряда докараха и Николай Галев, с когото преди това бяхме в дърводелната, но не бяхме близки. Най-вероятно, понеже от политическите затворници, които имаха мнение и изказваха открито своите разбираня и позиции, – само аз твърдях, че ние българите, според расата и езика, и според историческите сведения, сме славяни, – Галев себе настроил срещу мени в продължение на една седмица, щом биваха отворени килиите, открито ме дразнеше и предизвикваше да го ударя, и демонстративно се биеше в гърдите, като Тарзан, и викаше с показна гордост
— "Татарска кръв Татарска кръв Но аз, слава Богу, се въздържах и нему посегнах, за да не правим удоволствие на комунистите ида станем за смях.
"Ужас и безумие"
Бях вече доста подтиснат от политическата обстановка в света и от очертаващата се перспектива, безропотно да изтърпявам абсурдните присъди. Постоянно мислех какво да предприема, а изборът беше твърде ограничен. Бях много изнервени предпочитах да съм постоянно заключен в килията, за да нямам контакт с надзирателите и началниците, заради честите им заяжданя, заради униформите им, и за всичко, което представляваха и символизираха И сега, все още трудно понасям униформените полицаи и костюмираните мъже, които, подсъзнателно асоциирам със следователи и затворнически началници!)
В разряда, вероятно вследствие на побоите, се разболях сериозно от сърце, или нещо белодробно, – все още незнам точно от какво. Имах болки в лявата, горна частна гърдите, ставаше ми все по-тежко, а сърцето чукаше така че неможех нито да лежа нито да седя по- продължително време и се налагаше да ставам, при което, около 5 - 10 минути сърцето ми биеше още по-бързо и силно. Състоянието ми ставаше поносимо, чак след десетина минути, след леко ходене, напред – назад, в килията. Плювах кръв още от 74 -та година, нов началото мислех че е от зъбите. В разряда, вече нямах съмнение, че кръвта е от разбитите ми отбоя, дробове. Затова вече почти нямах глас да пея, а и говорът ми оттогава е малко глухи немного ясен. Може би състоянието ми се влоши рязко, след като в килията правих неколко пъти стойка на ръце, а може причината да е била друга.