основния световен проблем – Съветската комунистическа империя – с истинското ú име – "империя на злото"! А това бе малкото, което бе нужно, за да я доведе до невероятно скоропостижното ú рухване! ( Друг е въпроса, че именно западът непрекъснато подкрепяше тази "империя" и продължава, след рухването ú, със всички средства да прикрива и оправдава престъпленията на комунизма Днес, когато пиша тези спомени, Съединените Щати "освободиха" Ирак и Авганистан, както навремето СССР ги "освобождаваше А Куба, която е подноса им, не само че нямат намерение да освобождават, но флотилията им край Флорида, издирва, залавя и връща в Куба, всички бегълци, търсещи по всевъзможни начини, спасение от мизерията и комунистическата тирания на Кастро ! Анали комунизмът в цяла изтична Европа рухна, тъкмо, след като Унгария отвори границата си към Австрия, за хилядите източногерманци, напиращи на запад А какво да кажем за целенасоченото, нечовешко третиране на десетките хиляди, произволно арестувани иракчани и други мюсюлмани Всичко това е страшен позори за САЩ, и за демокрацията, и за света в който живеем!) По времена затворническите години, по отношение слабостите и недостатъците на западната демокрация, прецених, че основният ú, "генетичен дефект, е пряката избирателна система, – т.н. "пряка демокрация. Именно тя предопределя фасадната, – демагогска същност, на "преките, общи избори" за парламент, при които, с помощтта на рекламни методи и
- 68 - много пари, на избирателите се рекламират и пробутват, непознати личности. Затова, според мен, преките избори са удачни само на ниво "община, където хората познават тези, които избират, и много по-трудно могат да бъдат излъгани. Ето защо считах и считам, че най-лесният начин за елиминиране на този умишлено заложен недостатък, е – въвеждане на двукамерен парламент, при който едната кáмара задължително да се избира, – непряко. Което ще рече след провеждане на общинските избори а общината нетрябва да е с население, повече от неколко хиляди души, избраният общински съвет, от своите редици избира представители за по-горната управленска инстанция, – областния съвет. А областният съвет, съответно, избира или "отбира" представители за Сенат. Така, след известен период, – от качеството на работата на непряко избрания Сенати прякоизбраното Народно събрание, се преценява, коя от тези институции е по-удачна, и съответно, нейните правомощия и задължения, се увеличават И доколкото помня, тези разсъждения, споделих само с Андрей Димитров, но знаех, че ще е "много трудно" да се прокара даже и тази малка реформа. Поредното ми освобождаване от затвора и подслушвателят! Ноември та година, изтърпях и тази присъда, като този път прекарах в затвора, само 2 години и 6 месеца. И естествено, никога не съм получавал каквото ида е намаление на присъдите, но два отработени дни в затвора, се броеха затри Неколко дни след излизането ми от затвора, в София беше делото на Андрей Димитров от Раднево, за обжалване на присъдата му. Той бе осъден на 10 г. затвор, за "Противодържавна организация, и както му бях обещал, отидох и аз, само колкото да му кимна с глава за поздрав Бяхме се разбрали и с Асен Методиев, от град Септември, да отида и на негово дело, но за съжаление, делото му още небе насрочено. А когато отидох в гр. Септември, да питам неговия чичо, за кога е насрочено, – той току що се връщаше от делото и беше много ядосан на Асен, задето си бе признал едно криминално деяние, само за да се опита да направи "кумулация" на присъдите си Затова не споделих нищо с него, във връзка с това което ми бе поръчал Асен. Така или иначе, бях закъснял с един дени неможах да изпълня обещанието си А Асен бе в затвора, след като с бащи си и братята си, избягали в Италия, но Асен се върнал за нещо в Югославия, и там го задържали, и върнали в България. След това, в Пазарджишкия затвор, заедно с Емил Митев (който по-късно бе прокурорски свидетел срещу мен, подготвяли "освобождаване" от затвора, на Петър Пасков. С тази неизяснена афера, на Асен му бяха прибавили и вътрешна присъда. Неколко седмици, след излизането ми от затвора, постъпих в болница, за изследване набелите дробове, и цял месец бях по болници, но без резултат, защото не се уточни диагнозата, а плюването на кръв и другите ми оплакваня, си останаха Пролетта на та година, дни преди да започне пореден конгресна БКП, в паянтовата ни къщичка на село, случайно открих, току що монтиран миниатюрен подслушвател. Това стана последния начин Една сутрин пристигна началникът на МВР Трън, Генадиев, и с различни поводи, изведоха от къщи, мен, майка ми и баща ми Така у нас не остана никой, и "специална" софийска ДС бригада, през това време монтирала подслушвател. След два часа се прибираме вкъщи, без да подозираме нищо, и аз както обикновено, включвам радиото, но то не работи Започнах да проверявам каква е причината. Отворих контакта и виждам някакви съмнителни тънки, бели жички. Издърпах ги и измъкнах едно устройство четиристенно, дълго около 5 сми дебело 7-8 мм. Тънките жички бяха за захранване на подслушвателя от мрежата, а допълнителна малко по-дебела жица, дълга десетина сантиметра, водеше към микрофонче, – малко по-големо от главичка на кибритена клечка. Микрофончето бе заклещено под капачката на контакта, откъдето "подслушваше" стаята. Веднага се сетих какво е, и малко ядосано дърпнах жиците, та откъснах микрофончето, понеже жицата му бе провряна под мокавената конзола на контакта. Тогава разгледах
- 69 - устройството и видях, че е бяло и има означения с латински букви и цифри, а за да не се забелязва, допълнително бе увито в черно тиксо, което отмотах. Оказа сече при монтирането на подслушвателя в контакта, "майсторите" не са притегнали добре една жица, която допълнително бях извел, за захранване на радиото. Казах на майка ми, какво съм открили го сложих в джоба си. В този момент пак пристигна началникът на МВР, Генадиев, и започна да търси повод, отново да ни разкара от къщи, за да проверят защо не им работи подслушвателят. Тогава извадих от джоба си подслушвателя и подавайки му го, казах Ако търсите това, вземете си го – Как го намери – попита изненадан той. – Случайно – казах. А майка ми, дълги години след това, ги кълнеше пред контакта, като пред микрофон ІІ част ― Откритото писмо – апели "Независимото дружество за защита правата на човека" Спомени за "Откритото писмо – апел" Този текст, под заглявие, – "Нередактирана записка, – написах на ръка, на един дъхна г. вечерта, в София, в апартамента на Екатерина Маркова, по нейно искане. Оригинала, Екатерина занасе в САЩ, с моя молба, да предаде копия, на нашите хора там, а и на всеки друг, който би се интересувал. Към този текст, добавих и ксерокопие, на "кратката история" на дружеството, от бюлетин № 4, на НДЗПЧ, от Февруари та година. Този текст дадох и на представители на дружеството в София. При писането присъстваше и Стефан Савовски, когото накрая помолих да прочете текста ида се подпише, ако е съгласен с него. Той така и направи, но понеже нямаше свободно място на плътно изписаните 12 страници, Савовски написа подзаглавието Съгласен съм с написаното"; датата трите си имена и се подписа. Спомените редактирах и допълних, 2001 – 2005 г. Есента на 1986 г. започна Виенската конференция за прегледна изпълнението на договореностите от Хелзинки. В това време, по западните радиостанции бе разгласен меморандум, подписан от дисиденти от четири источноевропейски страни, по повод годишнината от Сподели с приятели: |