Такава среща щеше да е крайно нужна,
едва след успешно изпращане, и получаване във Виена, на замислените от нас документи
Моят замисъл бе след като евентуално успеем да изпратим апела за човешки права и се убедим, че е получен, тогава да се съберем, да уточним ида оповестим, че е създадена, примерно:
“ Българска хелзинкска група”. В онова време, само в подобна форма можеше да се води някаква борба за човешки права, – на основание “хелзинкските споразумения от 1975 г. А
борбата за човешки права, е и политическа борба – за свобода и демокрация!
След Едуард Генов, заминах за Търновско при моя най-добър политически приятел, Христо Цачев, от село Долна Липница. За съжаление, Цачев каза, чене е добре в този момент да подпише писмото, зашото щял да си попречи на други, по-сериозни планове, които имал. Опитах се да го убедя, че по-сериозно и по-ефектно нещо, от такова открито писмо, не може да се направи Същевременно отлично съзнавах, че с това писмо се обричахме, най-малкото, на още дълги години затвора това най-малко желаех на най-уважаваните от мен хора Затова неможех да настоявам на всяка цена да се подписваме, а просто проверявах мненията. А Цачев, за да ме подкрепи, каза, че "и трима души да го подпишат, ефектът ще е същия, – което бе така, но има значение, колко, и какви хора ще го подпишат.
На тръгване, Цачев ми даде 20 лева, макар чене исках да ги взимам, защото добре му знаех положението. А положението на всички ни, бе еднакво мизерно След Цачев, тръгнах за село Крушуна, Ловешко, при Радослав Пройнов. Бай Радослав е бил комунистически партизанина брат му е убит, като партизанин. Завършил e две висши образования в Унгария, – металургия и биохимия. След унгарското въстание, таг. заминал на запад. През осемдесетте години се върнал в България, но този път като националист,
да се бори
против комунизма, и се озовавал в Старозагорския затвор, oткъдето се и познаваме От гара Летница, до селото, 7– 8 километра, ходих пеша. Намерих бай Радослав в тях, късно вечерта. Тогава беше една студена и ветровита вечер, в началото на Декември. Бях доста измръзнали при Радослав, накрак, изпих чаша вино, за да се постопля.
– Хич неми се връща, полусляп, в затвора Немога да понасям надзирателите, – каза Радослав, – но ако е такова решението, и аз се присъединявам!
- 72 -И аз не исках бай Радослав да се връща полусляп в затвора, и му казах "Недей бай Радославе, ти си стар Ще намерим хора за подписи. Той ми подаде 40 лева, а аз ги отказах, понеже знаех че няма никакви доходи, но той пак ми ги подаде, с думите – "Взимай За тази работа трябват пари По-добре да помогне с тези пари, си казах, отколкото да го вкарам пак в затвора! Тръгнах си от село Крушуна, посред нощ, обратно загара Летница. Оттам с влакове, сутринта пристигнах в Михаиловград (сега – Монтана, и с автобус, – в село Клисурица, при Цеко Кръстев Цеков. Тези пътуваня бяха много рисковани, но друг начин нямаше! След разговорите мис хората дотук, се убедих, че трябва да променя радикално текста на писмото. Реших, вместо да пиша така както виждам и чувствам нещата, да съкратя съдържанието, за да остане само най-същественото. По този начин нямаше да дадем формален повод на властта, "законно" да ни преследвано същевременно ще постигнем същия ефект Намерих Цеков тях. Прочете текста и се съгласи по принцип. Попитах го, дали да добавя и едно изречение за защита на природата Няма смисъл, – каза, и аз се отказах. Казах му, че скоро ще дойда с окончателния текст. На село уточних текста, като след всяко преписване, слагах в печката предишния вариант, за да намаля до минимум риска от провал. В София се срещнахме с Илия Минев. Той прочете писмото и каза, че ще го подпише, ако добавя и Сподели с приятели: |
