С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача

- 70 - торическа стойност А човешките права, неколкократно нарече – "правцá", и – "като щели да ни
дадат некакви правцá, та голема работа"! Аз доста се озадачих от това отношение набай Илия, защото основателно бях убеден, че само едно от човешките права да се спазва у нас, комунистическата система много бързо ще рухне. (Но годините на "демокрацията, след ти ноември, показаха, че може на книга да имаш всички права, и пак да си безправен и беззащитен Затова, Илия Минев е имал право, да бъде така резервиран!)
А за да не спорим повече, кое е по-важно и по-ефекно, предложих, да напиша поотделно, –
"апел за човешки права", до Виенската конференция, и "декларация за присъединяване.
Уточнихме, че най-вероятно, аз ще предам подписаните документи в некое западно посолство, и най-вероятно, в Американското. Разбрахме се да говоря с хората, които познавам, а бай Илия да говори с Ангел Грънчаров от ботевградско, който често идвал при него. Аз трябваше да се свържа и с Иван Янков от Кърджалии да му предам да се обади набай Илия, във връзка с подписката.
В София говорих с бай Стефан Савовски и той се съгласи да отиде до Кърджали при Иван Янков, ида му каже да се обади на Илия Минев. Иван обаче, така и не се обади набай Илия и затова, като помислих чене е разбрал важността на въпроса, реших и аз на свой ред да отида до Кърджали, но нямах пари По тази причина отидох със Савовски при друг познат от
Старозагорския затвор, Петър Гогов, с цел да преценя дали да му предложа да подпише и той, подготвяното писмо, и ако има пари, да му поискам 20 лева за отиване до Кърджали. Но както и допусках, Гогов не се впечатли от моето предложение, ами разтяга надълго и нашироко, че имал планове за бегство и за снимане на "шпионски" филм в Америка, за който имал готов сценарий. А и без да му бях му споменал нещо запари, многословно изказа убеждението си, че "който в това време няма пари, не заслужава да живее"!?
Не се получи нищо от срещата ни с Гогов, затова казах на Савовски, че е много важно да отида ида предам на Иван Янков, да се обади веднага на Минев, и Савовски ми даде 20 лева На него още не бях казал за идеята, макар че му имах пълно доверие.
Така заминах за Кърджали, без да имам адреса на Ивана Савовски го знаеше и ми обясни как да го намеря, но него запомних, като разчитах, че ще намеря Иван, в школата за шофьори, която знаех, че по това време той "караше. Неможах обаче да го открия и си тръгнах без резултат, защото го търсих в школата за любители шофьори, а той бил при професионалните Това беше есента на 86 г. по времена Възродителния процес, затова навлизане и излизане или само наизлизане) от кърджалийски окръг, милиционери спираха всички превозни средства и влакове и проверяваха документите на всички пътници У нас, на село, написах първоначален вариант на открито писмо – апел, в две страници текст. С този текст трябваше да обиколя приятелите и познатите ми от затвора, за да илюстрирам идеята ни, и разбира се, да се уверя, колко души биха подписали подобен апел. Първата страница бе почти същата, като крайния вариант на писмото, само дето липсваше предложеното по-късно, от Илия Минев, изречение. Втората, бе доста по-остра, но не беше дообработена. В нея визирах конкретно положението в България, в неколко насоки. Помня приблизително следните пасажи

Изтегляне 6.19 Mb.

Сподели с приятели: