- 71 -С този необработен вариант, тръгнах да обиколя колегите от затвора, на които разчитах. Стефан Савовски ме заведе при Едуард Генов, когото не бях виждал от затвора и не знаех къде живее. Дадох на Едуард да прочете
текста и след това му обясних,
че има инициатива да се изпрати подобно писмо до Виенската конференция, – открито, с имената и адресите, на поне десетина души. Едуард каза, че ако го подпишат десетина души, и той ще го подпише Тогава и
Савовски го прочете и каза, че и той може да го подпише. Обясних им, че този текст е само за сондиране на мнения.
–
Защо лежахме толкова години по затворите, ако сега не направим нещо? – Каза Едуард и същевременно изрази мнение, че съдържанието е прекалено силно.
– "Силно е, но не ели верно?", отговорих. Едуард каза още, че
ще е добре, ако може всички, които ще подпишем писмото, да се съберем ида обсъдим некои работи, но сам си отговори, че е най-вероятно да се съберем в "Старозагорския затвор Като видях, че
Едуард има две малки деца, му казах, чене е желателно да се подписва В този дух, изразих мнение, че освен всичко най-лошо, което може да ни се случи, не е изключено ида ни изгонят от страната (което
тогава бе почти немислимо, но само след 2 години, стана факт
– "Де да имаме тоя късмет, – каза Едуард А по отношение идеята за предварителна обща среща, това бе само пожелание, а на практика бе неразумно и би довело до почти сигурен провал.
Сподели с приятели: 
