..."Специално за Илия
Минев, не съм убеден, че той не е подходящ за член на дружеството. Поне отлични
впечатления, от това което зная за него. Той многократно е казвал, че легионерската
организация не е била фашистка, както се обвинява, а е имала демократични цели"
А ето и един от непубликуваните във вестника им, въпроси на интервюиращите, и моя отговор, който добре помня
Въпрос
: — "Ако се отворят границите, както ти настояваш,
откъде хората ще имат средства да пътуват" Отговор: — "Ако нямат средства за
по-далече, – поне до Солун и Бело море всеки би могъл да отиде" !
Месеца, през който бях обещал да не напускам общината, изтечено от МВР ми заявиха, че забраната е продължена Нямах намерение да се съобразявам с тази забрана, но милиционерите дебнеха около къщичката ни и на автобусната спирка. Веднъж даже пречакаха и спряха автобуса, наизлизане от трънската община, свалиха ме демонстративно име закарваха в
МВР Трън. Така ме дебнеха денонощно!
Въпреки това, щом се наложеше, обикновено намирах начин да прескоча до София ида се срещна с когото трябва. За деня на обесването на Левски, някой спомена, да поставим венец на паметника му, от името на дружеството, но и предложителите започнаха да се дърпат, че ги следели постоянно. Така, тази хубава идея пропадна. От Екатерина Маркова научих, че една жена предлагала апартамента си, за дейността на дружеството. По късно разбрах че тази жена е Мариана Златева. Не зная по чия инициатива, пролетта на 89 г. по радиостанциите бе обявено, че в нейния апартамент, ще се проведе събрание или конференция, на Независимото дружество. Може би, понеже това "събрание" бе така широко разгласено, ДС не допусна да се съберем. Мен ме спряха близо до жилището на Мариана. Между другото, може да объркам последователността на некои събития от 89 г, за които споменавам, а може и нещо грешно да напиша, понеже минаха 15 години. Това е така, защото за 89 г. не съм записал нищо, нитов "кратката история на дружеството, написана в началото нагнито в "нередактираната записка, от г, като наивно разчитах, че скоро тези събития ще се разгласят широко Но съм написал нещо грешното ще се поправи от спомените на други участници в събитията, а евентуално и от разсекретени документи на ДС(?!).
По това време започнаха и вълненията на българските турци, и понеже телефона на Мариана Златева бе разгласен, започнаха да се обаждат наши членове и симпатизанти, турци, от североисточна България, ида и искат съдействие. Настояваха ида отидем на място, но Мариана
- 92 - не искаше Да ида сам, нямайки подкрепа и съдействие поне на софийската група, беше почти безсмислено, а нямах и пари! Така, освен с разгласени декларации в тяхна подкрепа, по западните радиостанции, и с разгласена гладна стачка, с друго не подкрепихме нашите съграждани, турци и помаци, когато най-имаха нужда Гладна стачка правихме и след арестуването на Тренчев, Босия, Гагалов, Бялков, Запрянов, Събев и Собаджиев, които основаха "комитет 273". Започнахме да се събираме всяка седмица, в апартамента на Златева. Там веднъж дойде и отец Амбарев, от Пловдив. Той се оплака от Илия Минев и настояваше да отидем с Марияна в Пловдив, за да обсъдим там, в по-широк кръг, този и други въпроси. В уговорения ден отидохме с колата на Мариана, но отец Амбарев го нямаше Срещнахме се и разговаряхме с други членове на дружеството, но имената и адресите им отдавна не помня. А вечерта по радиото, Амбарев се обяви за Сподели с приятели: |
