С почит за учителя петър дънов михаил Иванов omraam

клетките. “Защо не изпълнявате упражненията?” - питаше Учителят някои братя и сестри. “Ние не можем, защото имаме ревматизъм и изпълнението ни причинява болка.” - отговарят те. “Ако опитате, веднага ще се почувствате по-добре”. И действително ставаше така, както той казваше.
Учителят познаваше благотворния ефект на тези упражнения, така че и вие трябва да се отнесете сериозно към тях. Или ще кажете, че от години ги изпълнявате и не сте почувствали никаква промяна. Това само така изглежда. А знаете ли колко беди са ви подминали благодарение на тези упражнения. Вие се храните, пиете, вървите, спите, дишате, но не изпитвате усещането, че това оказва някакъв голям ефект върху живота ви.
Тогава не яжте, не пийте, не вървете, не спете, не дишайте и след това елате и ми кажете как сте. Ако изпълнявате гимнастическите упражнения с разбиране, съзнавайки значението на всеки жест за вашето здраве и равновесие, вие ще се почувствате по-способни да посрещнете всички трудности в живота.
Бях седемнадесетгодишен, когато срещнах за първи път Учителя и със здравето не бях много наред. От години се хранех зле. Дните ми преминаваха в дихателни упражнения, медитации и четене. Дори когато се хранех, не се разделях с книгата. Бях твърде млад, за да разбера на какво се дължи моята умора, сънливост, слабост. Когато ме погледна, Учителят каза: “Черният ти дроб не е добре и за да го излекуваш, трябва да направиш следното: всяка сутрин на гладно ще изпиваш чаша вода. Ще я пиеш бавно,
предъвквайки я глътка по глътка, като концентрираш цялата си мисъл върху нейното въздействие и сила. Ще и говориш: “Скъпа вода, ние двамата с теб ще възстановим моя организъм”. Нищо повече не ми каза.
Той не обясняваше нещата, както аз правя пред вас. Оставяше ни да дълбаем и търсим сами. Без съмнение той е по-мъдър от мен!
В началото аз не повярвах твърде на толкова просто средство, но направих това, което ме посъветва Учителят. Чувството ми на задължение и доверието, което изпитвах към него, ми помогнаха да се излекувам.
Усещах, че нещо става със съзнанието ми. Изпитвах приятно замайване,
подобно на онова, което изпитваме, когато се наведем към някой извор да утолим жаждата си. Мисля, че точно това излекува черния ми дроб. Да,
водата е много ефикасно средство. В последствие всеки път, когато
Учителят ми предлагаше начини или ми даваше съвети, аз ги прилагах,
дори ако те в първия момент да ми се струваха незначителни и странни. Аз се убедих, че за мен е много важно да изпълнявам всичко, което Учителят

ми препоръчваше.
Тук са необходими някои пояснения. Един истински учител никога не налага на учениците си своята воля. Само Учителите на мрака държат учениците си в подчинение и сервилност. Но дори Учителите на светлината да не налагат покорство, добре е ученикът сам да открие, че подчинението към Учителя е благотворно и че за ученика е от полза да следва съветите му.
Учителят ни оставяше свободни. В това отношение той се придържаше към гледната точка на Небето. То ни оставя свободни, но да се даде на някого свобода, не означава непременно да се одобрява онова, което той върши. Истинските ученици чувстват кога Учителят е съгласен с техните мисли, чувства и намерения. Ако са искрени, учениците могат да разберат дали Учителят одобрява, или не, техните действия. Достатъчно е и най- малкото притеснение, за да се запитат: “Какво у мен не е в унисон с намеренията на Небето?”- след което да се постараят да открият грешката,
която биха могли да допуснат. Забелязали ли сте, че дори от една и съща фотография веднъж Учителят ви гледа сериозно, а друг път ви се усмихва?
Това съвсем не е илюзия.
Учителят никога не изискваше от нас послушание и подчинение, но аз чувствах колко е важно да го слушам и да му се подчинявам. Дори когато дълбоко в себе си не бях съгласен с него и се съмнявах, бях сигурен, че за мое добро трябва да го послушам. Бъдещето винаги доказваше неговата правота. Не бях аз този, който с ограничения си интелект би могъл да преценява и критикува неговите действия и проекти. И уверявам ви, никога не съм съжалявал за това.
Когато през 1937 година Учителят ме посъветва да дойда във Франция,
аз бих могъл да си кажа: “Учителят иска да ме изпрати в една непозната страна, но аз не съм готов за това. Там ме очакват големи трудности и може би непреодолими изпитания. Не, аз не мога да отида.” Но аз се подчиних.
За да еволюира един ученик, той трябва да има доверие в своя учител,
но също така не бива да му се натрапва. Много ученици под претекст, че обичат своя учител, се опитват да го обсебят, да упражнят някакво влияние върху него. Такива хора изпадат в сляпа ревност и плетат нескончаеми интриги. Те си въобразяват, че щом учителят разговаря с някого или му обърне по-голямо внимание, това значи, че го фаворизира.
В Братството в България всички обичахме Учителя и всеки се стараеше

да бъде колкото може по-близо до него. По тази причина много братя и сестри трудно понасяха постоянното присъствие край него на Савка, една от неговите секретарки. На теория всички се съгласяваха, че нейната помощ е необходима за Учителя, но на практика излизаше друго. Много сестри й завиждаха и желаеха да бъдат на нейно място. А и Савка се държеше доста хладно и необщително. Рядко разговаряше с другите и не вдъхваше особена симпатия. Често отпращаше най- безцеремонно тези,
които отиваха на посещение при Учителя. Мнозина се възмущаваха, че той допуска подобно поведение.
Веднъж Савка попречи и на мен да се срещна с Учителя. Това ме засегна, разбира се, но аз признавах правото на един учител да подлага на изпитание своите ученици. “Той е ясновидец” - си казах аз и сигурно е открил в тази сестра някакви добродетели, които ние не можем да забележим или може би я подготвя за някаква мисия, за която ние не знаем
Не сме ние тези, които ще съдят и критикуват.” И когато Учителят завърши земния си път, много скоро и Савка напусна тази земя, за да бъде до него там, отвъд. Един ден той ни довери, че в едно от неговите прераждания, Савка е била негова майка.
Нормално е, разбира се, желанието на учениците да посещават своя учител но те трябва да проявяват и благоразумие. “Невъзможно е Учителят да бъде с всеки от нас - трябва да си кажат те. - Ние сме толкова много, а той е толкова зает! Не бива да го товарим с нашите проблеми. Когато
Учителят е с нас, той мисли за нас и ни обича. Това би трябвало да ни е достатъчно.” Егоистичната обич не е истинска обич. Тя е насилие и стремеж за обсебване, което сее в душата на учителя семената на смъртта.

Изтегляне 0.75 Mb.

Сподели с приятели: