Учителите също печелят от обхвата на изследванията по темата. Това е така, защото някои от изследователите са заети с изследване на соматичните признаци на тревожност при учениците, което може да помогне на учителите да разпознаят тревожността у своите ученици и да създадат подходяща среда за учене.
Грегерсен (2005) разглежда невербалните улики за тревожност при учениците, за да разбере допълнително тревожното състояние на ума. С невербалната комуникация, считана за по-честна, поради липсата на съзнателен контрол, успешно се дава на учителите удобен инструмент за разпознаване на безпокойството у техните ученици. Изследването отбелязва, че невербалните сигнали са силно повлияни от културата, контекста и естеството на връзката с партньора за комуникация, което означава, че не всички открития са били универсални. Проучването също съобщава идиосинкратични тикове като променлива, например: играта с косата може да бъде както признак на безпокойство, но и просто несъзнателен тик.
Връзката между пола и безпокойството също е интересна. Докато Парк и Френч (2013) съобщават за по-високи нива на тревожност при жените, Им (2014) съобщава за ефектите на пола, когато на него се гледа като на променлив в отношенията с опит в обучението в чужбина и часове, изучаващи езика. Но повечето от другите изследвания, използвани като изследвания за тази статия, не показват значителен ефект от пола.
Матсуда и Гобел (2014) установяват, че самочувствието на учениците, когато говорят чужд език, е значително повлияно от преживяванията в чужбина, но по-важното от културната асимилация по време на тези преживявания. Учениците, които се оставят да се потопят в културата, показват по-ниска степен на комуникация и по-висока възприемана компетентност. Тези студенти изглеждат по-поверителни, което изследването отбелязва, че е предиктор за успех в изучаването на езика.
Янг (1990) установява, че основният източник на безпокойство всъщност е говоренето пред класа. За да се облекчи част от това безпокойство, можете да се направият няколко неща. Кераминда (2009) предполага, че чувството за общност в класната стая, работата по проекти (която изисква участието на учениците, но в по-интимна, по-малка група) може да помогне, защото предлага на учениците възможността да се съсредоточат върху комуникацията, а по-скоро отколкото на точността. Положителното подсилване също помага, тъй като кара учениците да се чувстват сякаш не се оценяват постоянно.
Това изследване е не само необходимо за учителите, за да могат те да осигурят добра среда за своите ученици, но и за самите ученици, за да могат да намерят начин да намалят тревожността си и да постигнат целите си.
Сподели с приятели: |
