Самоков-боровец-бели искър

Други рискови зони са около местата за събиране и депониране на отпадъци. В момента съществуват и нерегламентирани или нелегални сметища, разпръснати в близост до селищата, разгледани подробно в Екологичната оценка. Освен че са неприятна гледка в ландшафта, тези зони застрашават здравето на хората, унищожават почвената и растителната покривка, потенциално са замърсител и на повърхностните, а на места и на подпочвените води.

Последната група обекти, които формират рискови зони са местата, където са разположени обектите на КИН от различен характер, произход и период. Предполага се, че самите паметници ще бъдат съхранени и експонирани в съответствие с действащата в страната нормативна уредба, но е трудно да се гарантира в днешната практика на одобряване на подробни устройствени планове на отделни имоти и на инвестиционни проекти запазването на характера, мащаба и атмосферата на средата, в непосредствена близост до съответния паметник.
РАЙОНИ С ОСОБЕНО ЕКОЛОГИЧНО ЗНАЧЕНИЕ

По аналогичен начин са разгледани и районите с особено екологично значение. Логиката изисква това да обхваща територията на Националния парк, която попада в обхвата на разработката и която заема 58% от площта в границите на Общия устройствен план. Всъщност върху една значителна част от тази територия не са предвидени и показани абсолютно никакви дейности, пътеки и обекти, освен предвидените в Плана за управление на НП “Рила”. По преценка на авторите на ОУП зони с особено екологично значение могат да се открият и извън границите на защитената територия, поради което в плана там се предвижда ограничена намеса.

В района на НП ”Рила” няма източници на вредни емисии, вследствие влиянието на промишлени, битови, транспортни източници и далечен пренос на замърсители. Въздушният басейн на националния парк е чист, близък до естествения природен фон.

В границите на защитената територия няма замърсители на повърхностните води и на почвите. По отношение на абиотичния фактор "почва" това са участъците, където виреят редки или защитени растителни видове. От тази гледна точка участъците от Централен Рилски резерват, които попадат в обхвата на ОУП са с най-висока екологична и консервационна стойност. Най-ценните им компоненти са анализирани подробно в Екологичната оценка и обхващат уникални ландшафти, водни площи, обекти на неживата природа, ценни екосистеми, застрашени и защитени представители на флората и фауната и техните местообитания, някои от които с европейско и световно значение.

Системни наблюдения на служителите от Дирекцията на НП “Рила” показват, че и извън резерватите съществуват важни местообитания на застрашени от изчезване ценни животински и растителни видове, които попадат в близост до местата, където втори вариант на ОУП предвижда прокарването на ски писти и лифтове за връзка между двете зони за ски.

Режимите за устройство на защитените територии се определят с Плана за управление на НП “Рила”. В Общия устройствен план се коментира границата на Националния парк, като нелогично проведена, съобразена със съществуващите писти, но не и с дългосрочните планове за развитие на ски зоната на курорта Боровец. Коментира се също допускането на преминаване със ски през многофункционалната зона на парка, което от представителите на Дирекция НП “Рила” се тълкува като преминаване по съществуващи ски пътеки с минимална ширина.

Следователно при вземането на решение относно избора на вариант следва да се преценят много внимателно екологичните, икономическите и социалните съображения и законодателните ограничения.
4. ПРОГНОЗНА ОЦЕНКА НА ВЪЗМОЖНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ОТ ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ОУП на КТЛ “САМОКОВ – БОРОВЕЦ – БЕЛИ ИСКЪР” ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Прогнозната оценка за възможните въздействия от приложението на ОУП на КТЛ “Самоков – Боровец – Бели Искър” върху отделените компоненти на околната среда, човешкото здраве и културно историческото наследство е извършена за първи и втори вариант, а впоследствие допълнена с оценката на представения трети вариант. Това се налага в съответствие с Чл. 22 на Наредбата за за условията, реда и методите за извършване на екологична оценка на планове и програми (обн., ДВ, бр. 57 от 2.07.2004 г., в сила от 1.07.2004 г.), а именно: "Когато в резултат на консултациите е необходимо да бъдат разгледани и оценени други алтернативи, мнения или предложения към плана или програмата, възложителят възлага допълване на доклада за ЕО или преценява необходимостта от продължаване на консултациите….."

В зависимост от наличните данни са извършени сравнителни анализи за потенциалните въздействия на предвидените в Общия устройствен план ядра, обекти, мрежи и съоръжения върху компонентите на околната среда. В случаите, в които липсват конкретни данни за ІІІ вариант, са извършени сравнения само по отношение на първите два варианта. Тъй като се оценява разработка във фаза Предварителен проект, всички препоръки на Екологичната оценка могат да се отразят в следващата фаза “Окончателен проект”, при който авторите на плана ще развият и всички необходими подробности от текстовата и графичната част на плана по приетия вариант, в съответствие с изискванията на нормативната уредба в страната.
АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ

По време на строителство

Възможните въздействия върху КАВ са в зависимост от сроковете за реализация и динамиката на строителните работи. Дори при използване на съвременна строителна техника и методи на строителство се очаква значително въздействие върху компонент въздух. Експозицията на прахогазови емисии ще влошава качествата на атмосферния въздух (КАВ) през целия период на строителния процес. Количеството на тези емисии ще зависи от прилаганите организационни мерки. От ефективността на мерките зависи обхвата на разпространението на емисиите. При неефективни мерки е възможно негативното въздействие от строителните дейности да се отрази на КАВ извън обсега на строителните площадки и да засегне за определен период дори територията на НП ”Рила”.

По време на експлоатация

Решенията в ОУП не предвиждат дейности, които да доведат до увеличаване на емисиите от промишлени източници. Реализирането на КТЛ “Самоков- Боровец – Бели Искър”(и в трите варианта) ще доведе до следните изменения, които ще се отразят върху околната среда:

* Увеличаване консумацията на природен газ и други горива за битови нужди

* Увеличение разхода за гориво на МПС за туристическия поток

КЛИМАТ. ОЧАКВАНИ ПРОМЕНИ И ОТРАЖЕНИЕТО ИМ ВЪРХУ ЕКОСИСТЕМИТЕ В ПЛАНИНИТЕ

Глобалните промени на климата са факт и се наблюдават както в Северното, така и в Южното полукълбо. Те се отразяват най-вече на режима на температурата на въздуха и на валежите, както и на промяната на сезоните. В последните десетилетия обща тенденция е повишение на глобалната температура на въздуха, увеличаване на изпарението и намаляване количеството на валежите, особено зимните и увеличаване на екстремните събития каквито са наводненията, високите температури и свързаните с тях пожари, задушавания и други.

Ако тази тенденция се запази у нас ще се наблюдават значителни отклонения в оттока при намаляване на снежната покривка и изместване на сезонните валежи, което ще доведе до сезонни и/или годишни задушавания. Така през последните 20 години температурата на въздуха в планините у нас се е повишила средно с 2oC в зоната на широколистните гори. С нарастването на надморската височина това затопляне намалява и в естествените иглолистни гори то е от 1.0 до 1.4oC. Наблюдава се ясно определена депресия при валежите във всички лесо-растителни зони. Най-слабо то е изразено във високите лесо-растително зони (около 12% под нормата), а в дъбовите гори се достига в отделни години до 25-28%. В зоната на естествените смърчови и букови гори, разположени по високите части на планините това явление е слабо изразено.

Да се прецени как тези глобални промени ще се отразят на дадена конкретна територия особено в условията на силно пресечен релеф като този на Рила планина е твърде рисковано. Изследванията, които се правят в областта на промените на климата се базират на определени предположения основно, от които е удвояване съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата за определен период години (50-100 години) и на тази база се дават различни сценарии за режима на температурата и на валежите. Това не е достатъчно за да се отговори твърдо на въпроса какъв ще бъде климата в северните склонове на Рила планина. Може само да се предположи, че ако тенденцията за увеличаване на температурата на въздуха и намаляване на валежите се запази, то това ще даде отражение на климата, на развитието на флората и фауната и разбира се на туризма в Рила планина.

Не се очаква съществено влияние върху климата в района на КТЛ “Самоков - Боровец – Бели Искър” при условие, че се спазят изискванията за проектиране, строителство и експлоатация в предвидените терени, съоръжения, дейности и леглова база, поради мащаба на климатообразуващите процеси, които са подвластни на огромно количество енергия, която трябва да се изхвърли в околната среда, за да се очаква някаква промяна.

Могат да се очакват промени в микроклимата, дължащи се на усилване на скоростта на вятъра след просичане на просеки за пистите и обслужващите ги въжени линии, особено на местата, където това съвпада с преобладаващата посока на вятъра, която в тази част е север, северозапад, както е посочено в Екологичната оценка.
ВОДИ (ПОВЪРХНОСТНИ, ПОДЗЕМНИ, ПИТЕЙНИ И ОТПАДЪЧНИ)

Повърхностни води

ОУП на Курортно-туристическа локализация “Боровец-Самоков-Бели Искър” предвижда изграждане на малки водоеми 3 броя за създаване на изкуствен сняг и четвърти в местността “Широка поляна” за напояване на бъдещото голфигрище. Независимо че, реките в разглежданата територия се подхранват от циркусови езера, което им осигурява относително стабилен режим с малка вероятност за пресъхване, напълването на тези водоеми може да бъде основно през пролетните месеци. Изграждането на допълнителни водохващания и задържането на водни обеми ще преразпредели във време вливането на задържаните обеми в язовир ”Искър”. Във вътрешно годишен аспект това би нарушило баланса на тази част от вододайната зона на язовир “Искър” и особено притока към язовира, който през поредица от много сухи години (както вече имаше такива 1992-1994, 2000 г.) може да се окаже един от факторите за водна криза. В многогодишен разрез, това няма да се отрази на компонента приток от баланса на язовир “Искър”.

Четвъртият водоем е предвиден в местността “Широка поляна” за напояване на бъдещото голф-игрище. Допълнителните изчисления трябва да отчитат големите количества вода, необходими за голф игрищата, тъй като нормите препоръчват осигуряване на 1000 галона/ час.2 Тази дейност не само ще измени вътрешногодишното разпределение на притока към яз.”Искър”, но и ще го намали с около 40000 м? годишно ( ако игрищито си ползува 6 месеца и при коефициент на възвръщаемост 0,6).

Качества на повърхностните води

Предвидения в ОУП крайпътно-крайречни лесопаркове не се очаква да доведат до замърсяване на повърхностните течащи водоизточници. При правилна експлоатация и управление на дейностите, предвидени в лесопарковете, водите на реките ще запазят своята категория, която ще позволява да се използват за рекреация и водопой на животни.

С реализацията на ОУП на Курортно-туристическа локализация “Боровец-Самоков-Бели Искър” няма да се създадат условия за негативно въздействие върху повърхностните води. Това е възможно, обаче, само, ако стриктно се спазват изискуемите мерки при строителство и експлоатация на отделните обекти. Тези мерки, отнасящи се до компонента на околната среда води са изложени подробно в Екологичната оценка.

Подземни води

Възможното негативно техногенно въздействие върху състоянието на подземните води при реализацията на ОУП на Курортно-туристическата локализация “Боровец-Самоков-Бели Искър” е замърсяването им причинено от проникване на замърсители генерирани от: битови отпадъчни води; инфилтрат от неорганизирани депа (сметища) за твърди битови отпадъци; химически вещества, използвани за снегопочистване на пътищата; разливи и разпиляване на вещества при неправилно съхраняване и транспорт, като нефтопродукти, дивергентни др.
Питейни води

ОУП предвижда нарастването на легловия капацитет от 5600 легла в момента на 8 000-първи етап и 16 000 – втория етап по първи вариант. Необходимите води са съответно 24,5 l/s при максимално натоварване 68 l/s или 2144,5 х 106 m3 годишно в първия етап и 49 l/s при максимално натоварване 137 l/s или приблизително 4400 х 106 m3 за втория (разширен) етап.

Вторият вариант предвижда 19000 легла (І-ви етап) и 21200 легла (ІІ-ри етап), което съответно изисква 58,27 l/s и 65 l/s.

Третият вариант предлага 16500 легла, което е близко до втория етап на първия вариант със средно потребление 50,6 l/s.

Ядрото “Нисък Боровец” ще разчита на настоящите водоизточници. Ядрото “Бели Искър-Соколец”, освен на съществуващите водоизточници за водоснабдяване на Самоков и с. Бели Искър, ще търси възможности за прехвърляне на допълнителни водни количества от водопровода за София. Водоснабдяването на туристическата локализация “Самоков-Бели Искър-Боровец “ е без проблеми, водата е достатъчна. Негативна последица може да настъпи ако при вземане на допълнителни води от Рилския водопровод се нарушат сега подаваните за София средно 1,3 m3/s питейна вода. За да бъдат избегнати всякакви негативни последици е необходимо в следващия етап на разработване на подробния устройствен план (когато се изяснят окончателно обемите на водоемите за изкуствен сняг и напояването на голфигрището) да бъде направен подробен баланс на водосбора на р. Искър в участъка язовир ”Бели Искър- София”, а също преоценка и актуализация на съществуващата водопроводна мрежа.

Предвидените в ОУП на Курортно туристическа локализация “Боровец-Самоков-Бели Искър” насоки за развитие в областта на водоснабдяването няма да имат отрицателен ефект върху качествата на питейните води. Нещо повече, направената констатация за необходимостта от преоценка и актуализация на изградеността на водопроводната мрежа, проектирането и изграждането й с оглед задоволяване нуждите на развитието в бъдеще на туризма, ще гарантират качества на питейната вода, които се изискват от нормативните документи.

Предвидените в ОУП на Курортно-туристическа локализация “Боровец-Самоков-Бели Искър” насоки за развитие в областта на водоснабдяването няма да имат отрицателен ефект върху качествата на питейните води.

Ремонтът и реконструкцията на водопроводната мрежа, както и нейното доизграждане в зависимост от конкретните потребности са едно необходимо условие за развитието на Курортно туристическа локализация “Боровец-Самоков-Бели Искър” без опасност от влошаване на качествата на питейните води.

Отпадъчни води

За да може да се гарантира опазване на отделните компоненти на околната среда (почви, повърхностни и подземни води, човешко здраве) в ОУП на Курортно-туристическа локализация “Боровец-Самоков-Бели Искър” е определен подходящ подход при улавянето и пречистването на отпадъчните води, формирани в отделните зони. Посочените предстоящи насоки за развитие в тази област се свеждат до следните основни пункта:

* реконструкция на съществуващите канализационни мрежи на територията на локализацията;

* цялостно проектиране и изграждане на канализационна мрежа в локализацията с оглед бъдещото развитие.

* цялостно улавяне на отпадъчните води и пречистването им преди изливането в природните водоприемници.

* пускане в експлоатация на построени вече ПСОВ или изпълнение на липсващи стъпала в действуващи ЛСОВ.

При спазване на посочените основни насоки за развитие на Курортно-туристическа локализация “Боровец-Самоков-Бели Искър” и препоръчаните конкретни действия се очаква формираните в отделните обекти битово-фекални и промишлени отпадъчни води (генерирани основно в производствените предприятия в гр. Самоков) да се улавят и пречистват до необходимата степен, така че да не замърсяват околната среда. Необходимо е, обаче, при разработването на подробните устройствени планове на отделните зони и работните проекти за изграждане на съответните обекти да се спазват препоръките и мерките за предотвратяване и намаляване до минимум на неблагоприятните последици от осъществяването на плана върху околната среда, посочени в т. 6 на настоящата Екологична оценка.

В ОУП са предвидени някои специфични за Курортно-туристическата локализация “Боровец-Самоков-Бели Искър” обекти, които ще създават условия за формиране на отпадъчни води и отпадъци със специфичен състав и при неправилното им третиране ще създават опасност за замърсяване на околната среда - това са мандра с битово заведение и конни бази. Това налага третирането на отпадъчните води в модулни ПСОВ преди изпускането им в подходящ повърхностен водоизточник или дере.
ГЕОЛОЖКА ОСНОВА. РЕЛЕФ

Въздействието на разглеждания обект, за който все още няма конкретни строителни проекти, може да се ограничи до незначително, но при определени условия може да се окаже много по-голямо, дори недопустимо.

Може да се направи предварителна прогноза, че зоните около хотелската база, лифтовете, пистите и другите съоръжения ще претърпят чувствителна антропогенна трансформация. Това важи особено за онези терени, които предстои да се подравняват или оформят с подходящи наклони, съгласно изискванията на съответния спорт.

Предвид не напълно изяснените параметри на проекта, може със сигурност да се твърди, че строителството ще засегне повърхностния почвен слой и ще наруши естественото природно равновесие. Като резултат от такава намеса обикновено става активизирането на повърхностната водна ерозия и процесите на физическо изветряне. Те могат да се усилят и при несъобразено с условията проектиране на дренажната система и инсталациите за изкуствен сняг.

Към горните фактори следва да се присъединят и очакваните поражения от строителството на лифтовите опори и свързаните с тях и с пистите служебни пътища. Последните обикновено се използват и извън активния зимен сезон, като при несъобразена експлоатация могат да увредят крехкото и без това природно статукво.

Изграждането на насипи от всякакъв род или безразборното подсичане на склоновете също може да стане причина за възникване на процеси като свличане, протичане или ерозиране на терените.

Възможен е и оптимистичен вариант на оценката, но при компетентен и действен екологичен контрол при проучването, проектирането, строителството и експлоатацията на целия комплекс, наречен сега “Супер-Боровец”

Във всички случаи строителната намеса, обявена за ЕТАП ІІ е нецелесъобразна – т.е. не може да се подкрепи проект, засягащ зоната на защитените територии. Това е допустимо само за терените извън парка, които играят ролята на негова буферна зона.

ПРИРОДНИ ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА

Изграждането на обектите от локализацията и в трите варианта няма да засегне природни подземни богатства.

Основният проблем при компонента “земи и почви” е засилването на водната ерозия, проявяваща се през безснежните сезони. Този съществуващ процес ще се задълбочи на всички обекти, на които ще се извършват изкопно-насипни работи – писти, въжени линии, електропроводи, сгради, съоръжения. Разрастването на водната ерозия ще доведе до повишаване на твърдия отток на повърхностните води, подхранващи речните течения. При втория и третия вариант на Предварителния проект за изграждане на туристическата локализация тези ефекти ще са по-силно изразени поради по-голямата площ засегната от реализацията на проекта.

Създаването и устойчивото управление на голф игрищата има редица положителни въздействия върху околната среда – подобряват се визуалните качества на ландшафта, създаването им води до увеличаване на съдържанието на кислород в атмосферата, абсорбиране шума, охлаждане на атмосферата, предотвратяване на почвената ерозия, съхраняване на биологичното разнообразие в определени екосистеми (от влажните зони). Но логично е да се очакват и някакви негативни въздействия. Към втората група спадат замърсяването на подпочвените и/ или повърхностни води с минерални торове и пестициди, увеличаване на потреблението на неминерализирани води (необходими за напояване на голфигрищата), нарушаване на района на отделни представители от дивия животински свят.
РАСТИТЕЛНОСТ

Прогнозната оценка за възможните въздействия върху горската растителност и горските екосистеми се основава на проектното решение за КТЛ “Самоков-Боровец-Бели Искър” само за първи вариант. Изхождайки от направения анализ на растителността, горските екосистеми и защитените територии се стигна до заключението, че в обхвата на Националния парк, чиито територии са изключително държавна собственост и предстои включването на НП ”Рила” в системата за защита по Общоевропейската екологична мрежа - Натура 2000 и в мрежата на PAN-Parks (сертифициране на съхранена европейска дива природа), не следва да се допуска изграждането на ски писти и обслужващи ги съоръжения (влекове, лифтове и др.), които са включени във втори вариант.

Следва да се отбележи, че предвидените по втори вариант ски писти, лифтове и влекове, навлизащи в части от горепосочените отдели и подотдели на Държавните лесничейства “Самоков” и “Боровец”, попадащи в границите на НП “Рила”, не следва да бъдат утвърдени за по-нататъшно проектиране и изграждане.

В смисъла на гореизложеното прогнозната оценка за растителността и горските екосистеми по първи вариант се отнася изключително за проектните предложения, свързани с обслужването и развиването на ски спорта в КТЛ. Това се отнася в най-голяма степен за новопроектираните ски писти и съоръжения.

Съгласно направените разчети и баланс на територията новопроектираните ски писти по вид на горските територии възлиза на 111,75 ha. Ски пистите и изкачващите съоръжения в най-голяма степен попадат в горски насаждения – 81,2%. Останалата част от трасетата на ски пистите преминават през открити територии: ливади –8%, шосета – 2,7% и други - временни складове, просеки и пр.

Най-голяма част от трасетата на пистите попадат в курортни гори – 35,02%, следвани от горите с дървопроизводителни и средообразуващи функции – 28,1% и на трето място семенни бази – 14,3%. Прави впечатление, че около 21% от трасетата на пистите попадат в района на горната граница на гората и клека. Макар и много малка – 0,6% (0,67 ha), но се отнема част от територията на НП ”Рила”

Разпределението на площите от иглолистните, попадащи под новопроектираните писти показва, че най-голям дял се пада на смърча – 41,4%, на второ място е бялата мура – 14,2% и на трето е елата – 12,4%. Значим дял се пада и на сибирската хвойна – 8,8%.

От допълнителните разчети, направени за разпределението на дървесните видове по степени на възраст през 20 години, се доказва, че за смърча като вид, който ще бъде засегнат в най-голяма степен, 90% от насажденията са на възраст над 80 години, от които 32% са над 120 години. Насажденията от ела, които попадат под новопроектираните писти и са за изсичане над 55% са на възраст над 80 години и 45% са между 60 и 80 години. Бялата мура, която е защитен вид, е на възраст над 80 години, като насажденията между 80 и 100 години заемат около 67%, а над 100 години са останалите 33%.

Направеният дотук анализ се отнася само за първи вариант и отрича втори вариант, т.е. не допуска никаква антропогенна намеса от строително естество в границите на НП”Рила”. По отношение на оценката на новопредложения трети вариант, изхождайки от необходимостта за осъществяване на определени рекреационни дейности и съобразявайки се с възможността в многофункционалната зона на Националния парк да се допуска преминаване по ски пътеки, приемаме че това е единственото, което може да се допусне като изключение. Това означава, че не следва да се изграждат ски писти и лифтове и влекове. Възприетата от авторите на проекта теза за трети вариант, че няма да се изсича бяла мура, а само клек също е неприемлива. Основание за това мнение е фактът, че клекът е също защитен вид и има най-голямо значение за запазването на хидроложкия потенциал на Рила, особено в горната граница на гората.